В еп.245 на „Три сестри“ Рючхан се среща с брат си и разказва на Аднан какво му е казал Картал и разбира нещо, което я оставя без дъх.
Какво се случва в епизод 246 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family от 22:00 часа.
Картал открива болезнена тайна: майката, която го е изоставила, сега го търси със сълзи на очи!
Аднан предупреждава Картал да се държи по-далече от Рючхан.
Дерия се бори с чувствата си към Картал.
Фатих разбира, че Дерия работи за Картал.
Узай е освободен и заявява на Дьонюш и Сердар, че няма намерение да напуска Айвалък.
Всичко за „Три сестри“
Вижте повече
„Три сестри“, еп.247: „Ще ви заведа при сина ви, г-жо Рючхан“ -какво ще се случи
В очакване на новини от сина си Рючхан се обажда на Картал. Картал казва на Рюшан, че утре ще я заведе при сина ѝ. Разберете още...
Рючхан се среща с брат си и му разказва какво му е казал Картал и разбира нещо, което я оставя без дъх
Рючхан се обажда на Аднан и казва, че иска да се срещне с него. Той я кани в имението. Рючхан се изправя срещу брат си в градината на имението.
Аднан доволен ѝ казва, че е получил всичко, което е искал. Сочейки вратата на имението Аднан я пита, дали си спомня, когато е дошъл да иска пари за болния си син, а тя го е изготвила, а мошеникът Йозер извикал полиция и го арестували.
-Ти не може да наричаш мъжа ми мошеник, а и не за него те арестуваха! Полицията и без това те издирваше!
-А, защо полицията ме издирваше? Защото наказах човека, който ти навреди! Защото го оставих инвалид?! Мен ме затвориха в затвора, докато синът ми се бореше за живота, аз гниех в затвора! А след това дойде новината за смъртта на сина ми, аз дори не можах да отида на погребението му! Аз ти се обадих, за да те моля за едно хубаво погребение на син ми, та ти си моя сестра! Аз не можех да изпратя сина си, защото бях в затвора, но ти какво направи? Каза ми, че сме квит и ми затвори! Но, ние не сме квит, Рючхан, не сме! Аз бях длъжен нещо да ти взема!
Рючхан си спомня думите на Картал, че синът ѝ е жив.
Рючхан пита брат си, какво иска да ѝ каже с това. Аднан ѝ казва, че сметките им не са оправени и пита сестра си, тя за какво е искала да се види се него.
-Картал!
-Какво е станало с Картал?
-Той ми каза, че синът ми е жив, че го търси и ми каза, че е лесно да го намери…
Аднан изглежда шокиран, а след това истерично се смее… и казва, че това са глупости.
-Глупости казваш?! Добре, нека да бъде така!
Рючхан без да каже нищо повече си тръгва. Тя вече е сигурна, че синът ѝ е жив.
-Какво още ти каза Картал? – пита притеснен Аднан.
-Нищо! Глупости! – отвръща Рючхан.Излизайки от имението Рючхан е уверена, че синът ѝ е жив, че Картал ѝ е казал истината.
Картал пристига на строежа на новата си къща и пита за Дерия, а един от работниците му казва, че е болна.
Фатих вижда Картал и се чуди, какво той може да прави тук. Фатих разбира, че Картал е собственикът на къщата и се чуди Дерия каква работа може да има с него.
Вечерта Фатих търси сметка на Дерия, че работи за Картал, а тя му казва, че Картал е разбрал, че е в затруднено положение и е предложил тази работа и го моли да не казва на никой за това, защо много скоро ще приключи работата с него.
Картал се обажда на Дерия, но тя не му вдига, а след това ѝ изпраща съобщение, в което ѝ пише, че е разбрал, че е болна и я пита, дали може с нещо да ѝ помогне. Дерия не му отговаря.
Картал се връща във фирмата и е изненадан да види Рючхан в кабинета си.
-Г-жо Рючхан, с какво мога да ви помогна?
-Аз не ти повярвах, мислех, че си ме излъгал, но сега съм уверена, че ми каза истината!
-Как се убедихте, че казвам истината?
-Срещнах се с Аднан и му разказах за разговора ни, а когато казах, че синът ми е жив, той много се изплаши… Картал, чуй ме! Има ли още нещо, за което трябва да знам? Защо брат ми така се развълнува?
-Не знам! Сигурно не му е харесало, че се интересувате!
-Картал, моля те, кажи ми ако знаеш нещо!
-Не! Единственото, което знам…
-Картал! Моля те! Ти ми каза, че не е умрял, че е жив! Къде е той? Дали е добре? Дали е щастлив? Това искам да зная! -разплакана Рючхан хваща Картал за ръцете.-Картал, моля те, като майка те моля, ако знаеш нещо, моля те, кажи ми го?!
Картал издърпва ръцете си от ръцете на майка си и казва, че знае само, че синът ѝ е жив и нищо друго!
Рючхан плаче с глас, а Картал се обръща с гръб към нея и изтрива сълзите си, а след това се стяга и казва на Рючхан, че ако разбере къде е ще ѝ каже.
-Това истина ли е? – пита Рючхан с такава надежда в гласа си. -Ще направиш ли това за мен?
-Ще го направя!
-Знаеш ли, възможно е той де не иска да види майка си. Сигурно я е изтрил от живота си! Но, поне един път да го видя преди да умра! Аз ще съм ти много благодарна!
-Защо? Защо той да не иска да ви види? След като страдате така, защо го оставихте!
-Аз бях принудена да го оставя! Тогава бяха такива условията, беше много сложно!
-Вие разкайвате ли се, г-жо Рючхан?
-Аз бях много млада, бях отчаяна, страхувах се!
-Страхували сте се, така ли? Били сте толкова смела да износите бебето и толкова слаба, за да се откажете от него? А, сега се разкайвате!
-Ти не знаеш! Ти нищо не знаеш! Разбира се, аз много съжалявам… Той винаги е бил в сърцето ми, в мислите ми… За да успокоя поне малко болката си, аз търсех гроба му, за да поискам прошката му, но не го намерих!
-Но богатствата ви утешаваха през тези години, не е ли така? Вие родихте още едни син, Сомер! Докато галехте косата на Сомер, не си ли помислихте, че синът ви, от когото се отказахте, може да мръзне някъде?
Плачейки Рючхан отговаря, че е мислела, че синът ѝ е починал и моли Картал да го намери.
-Какво ще му кажете ако го доведа при вас? Г-жо Рючхан наистина ми е интересно какво ще му кажете?
Рючхан плаче горчиво, а Картал ѝ подава кърпа да изтрие сълзите си.
Сомер, който нямаше друг избор, освен да работи, за да се сдобие с това, което дъщерите му искаха, си намери работа като наемен работник в строителството.
Узай излиза с майка си от болницата и вижда Дьонюш и Сердар, който си говорят. Те също го виждат. Мюжгян моли сина си да не прави глупости, защото е освободен условно и при най-малката грешка ще го затворят, а тя няма да може да направи нищо.
Узай не слуша майка си и се изправя пред Дерия и Сердар. Той заявява, че не смята никъде да замине и ще остане да живее в Айвалък, с което оправда опасенията на Сердар.
Останали сами Сердар казва на Дьонюш, че няма какво повече да каже и се прибира в болницата.
Аднан идва при Картал, за да му потърси сметка, че е казал на Рючхан, че синът ѝ е жив. Той направо го пита, дали Картал ще каже на Рючхан, че е неин син.
-Може би, когато събера смелост! – отговаря Картал.
-Даже не се опитвай да пробваш, синко! Не трябва да го правиш! Рючхан е най-жестоката и безсъвестна жена! Тя не изпитва към тебе, нито капчица любов! Тя те мразеше, дори когато те носеше под сърцето си. Нито те накърми, нито един път те погледна! Затова и ти като я видиш се дръж далече от нея!
-Добре! Стига! Трябва да вървя! – казва Картал и си тръгва.
Разбираме, че Аднан, който се страхува от това Рючхан и Картал да се сближат, е намислил нещо, с което да постави Картал в трудна ситуация.
Картал и Дерия се срещат и решават да си останат приятели. Дерия моли Картал да не си играе с Рючхан, защото на нея и без това ѝ е много трудно. Да не ѝ дава надежда, ако не иска да ѝ признае, защото за майка му това е тежка тема.
