В еп.240 на „Три сестри“ Сомер трябва да изплати дълга до края на деня, за да спаси имуществото на Корман. Той се обръща към съмнителен лихвар, след като всички други отказват да му помогнат с парите, които му са нужни.
Какво се случва в епизод 241 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family от 22:00 часа.
Сомер намира пари и отива да върне дълга на семейството си, но съдбата им поднася нови изпитания.
Рючхан се изправя пред най-големия си кошмар! Полицията арестува Йозер, а имението е конфискувано!
Дерия разкрива на Картал тайна, която ще преобърне живота му! Картал се изправя пред Аднан и го пита, дали е истина?
Всичко за „Три сестри“
Като вече разбрахме от миналата серия Сомер вземайки парите от лихваря, Сомер съобщава добрата новина първо на Тюркан, а след това и на родителите си, че е намерил пари и отива да върне дълга, а след това ще отиде да върне вещите им обратно.
В същото време Аднан е в заседателната зала в компанията на Картал. Там също е Картал, финансовият му директор и Фиген.
Аднан премята някаква папка с документи и вади един от тях.
-За имението на Корман трябва да предложим добра цена – казва Аднан. -Трябва да бъдем внимателни, за да не ни изпревари някой друг!
-Ние ще направи отчет за цялото имущество на Корман и отново ще се съберем на съвещание – предлага финансовия директор.
-Започвайте и по-бързо! – казва Аднан. -Не трябва да изпуснем имението!
Аднан се обръща към Картал: -Виж синко, ти не знаеш, но заради това имение Корман на много хора са причинили болка. Но, всичко свърши! Тяхното царуване свърши! Ще трябва да им поднесем съболезнованията си!
Междувременно Сердар идва с букет с цветя и се извинява на Дьонюш. Двамата се сдобряват.
Действието се пренася в имението на Рючхан, където Рючхан стои в празния хол и гледа през прозореца. Тя продължава да се обвинява, че навремето не се е погрижила за бебето си. Влиза Йозер и я пита, дали нещо е казала, защото не я е разбрал. Тя му отговаря, че му се е причуло.
Йозер прегръща жена си и ѝ обещава като се справят с проблемите, отново заедно ще се качат на онези колички, но ще го правят вечер, за да не може внучките им да видят как те падат. Рючхан смеейки се го прегръща.
Но, щастието на Корман за пореден път бе прекъснато. Пристига полиция, за да арестува Йозер. Адвокатът на Йозер му съобщава, че проверката в компанията е приключила и съдът е взел решение той да бъде арестуван.
-Какво?! – шокиран е Йозер.
-Йозер?! – шокирана е Рючхан.
-Рючхан, моля те успокой се! Това е само решение на съда на първа инстанция, ние ще обжалваме! Моля те, не се разстройвай! - казва Йозер.
-Не! – казва Рючхан и прегръща силно Йозер. А, след това се обръща към полицаите. -Моят мъж за нищо не е виновен! Всичко това са направили неговото сътрудници! Защо не арестувате, тези които му забиха нож в гърба? Като арестувате мъжа ми, всичко ли ще се оправи?!
-Също така е прието решение и за конфискуване имението! – казва длъжностното лице. -Имате 15 дни, за да го напуснете!
Един от полицаите тръгва да слага белезници на Йозер. Той му казва само да си вземе палтото. Йозер се облича, а Рючхан го моли да не тръгва.
Йозер подава ръцете си да му сложат белезниците. Полицията извежда Йозер и го качва в полицейската кола, а Рючхан събува високите си обувки и боса тича след нея като обезумяла и крещи името на мъжа си.
Сомер, който се прибира вижда майка си в края на улицата, боса, да се превива и плаче.
-Синко, те го забраха! Баща ти го забраха! – плаче Рючхан.
Сомер отвежда майка си в къщата на Садък.
Хората от къщата са шокирани да видят Рючхан, от която не е останала и следа от гордостта ѝ.
Камерата ни показва Рючхан, която за пръв път влезе в къщата на Садък – горда и високомерна и Рючхан днес – една плачещата, боса жена без капка гордост.
Дерия, която вижда нещастието на Рючхан, Сомер и Тюркян, се среща с Картал.
-Дерия, какво става, че ме извика в този час? – пита притеснен Картал.
-Какъв е този твой гняв?! – пита Дерия. -Как може да си толкова озлобен човек?
-Извинявай, но не те разбрах?!
-Заради теб хората останаха без дом! Не ги ли съжаляваш?!
-Дерия, това не е заради мен!
-Да, но ти натисна спусъка!
-Браво! Те са виновни, при това много, Дерия! Аз просто търсех правата си!
-Хората останаха без дом! А с онези две малки деца, какво ще стане?
-Нека, г-н Сомер, да бъде мъж и да построи нов дом за децата си! Той е млад, ако стисне камък ще потече вода!
-Разбира се, че ще потече, но ти и за останалите не съжаляваш, нали? Чичо Йозер вкараха в затвора!
-Ако те се занимаваха с работата си, а не се бъркаха в живота на хората, човекът, на който са имали доверие и назначили като финансов директор, нищо нямаше да направи зад гърба им!
-Ти съвсем ли няма съвест, г-жа Рючхан още малко и ще се побърка!
-Колко пъти още трябва да спасявам г-жа Рючхан? Каква работа имам аз с тази жена, която продължава да се държи с мен като с враг!
-Какъв враг? – пита Дерия. -Тази жена е твоята майка!
Чувайки това Картал е шокиран.
-Какво каза? Какво говориш, Дерия?
-Картал, г-жа Рючхан е твоя майка! Собствената ти майка!
Картал се смее истерично.
-Дерия, престани да се шегуваш! Нали не си мислиш, че аз ще повярвам в това?
-Ти, наистина ли не си знаел? – Дерия смекчава тон, защото разбира, че Картал не е знаел, че Рючхан е негова майка.
-Какво не съм знаел, Дерия? – крещи Картал. -Ти ми каза нещо, което ще преобърне целия им живот! И смееш да ме попиташ, дали съм знаел за това?
-Аз сметнах…
-Какво си сметнала, Дерия? – крещи Картал. -Нима глупост като тази е възможна, Дерия?
-Аз смятах, че гневът ти, всичко1 което става е заради това?
-Помислила си си, че съм влязъл в живота ви, защото съм знаел, че тази жена е моя майка? За да ви отмъстя, така ли?
-Моля те да ми простиш! – казва Дерия. -Аз така си помислих!
-Дерия, такава глупост не може да бъде… Всичко, което са ти разказали е лъжа!
-Знам, това е трудно за приемане, но това е истина! Ако аз не вярвах…
-Дерия, махай се от тук, моля те! – крещи Картал. -Моля те….
-Разбирам какво чувстваш… Аз само исках….
-Дерия, не искам да те слушам!
Картал тичайки се качва в колата си.
Сомер седи съсипан в градината в къщата на Садък и се обвинява, че за нищо не става. Тюркян му казва, че заедно ще изградят наново живот си, важното е да бъдат един до друг и да се подкрепят. Тюркян е уверена, че това е последното им изпитание и занапред ги очакват само хубави дни.
-Тюркян, колкото и да се старая, нищо не се получава! Толкова съм безсилен!
-Сомер не трябва да се отказваш, че този път не се е получило!
-Този път ли? Тюркян, ти не виждаш ли, че в последно време, аз постоянно губя! Много години аз се криех зад надеждата и вярата, и не виждах колко съм безсилен!
-Ти се лъжеш!
-Тюркян, престани да лъжеш себе си и мен! Ние с теб с оптимизъм правехме планове за бъдещето, но виж, къде сме сега? Не, повече не мога, Тюркян! Остави ме там, където съм се разбил! Знаеш ли, не трябваше да се връщам от Шотландия с Кираз. Ти имаше хубав живот с Картал!
-Какво говориш? – пита ядосана Тюркян и ударя шамар на Сомер.
В същото време Картал отива при Аднан.
-Искам да ти задам едни въпрос! Жената, която ме е родила и ме е обрекла на смърт, г-жа Рючхан ли е?
Аднан мълчи.
-Искам да знам истината?! Рючхан, моя майка ли е?
Осъзнал, че не може повече да крие истината, Аднан отговаря с „да“ на въпроса на Картал.
Аднан го пита от кой е разбрал. Картал го пита на свой ред, дали има значение. Аднан му отговаря, че да.
-Защо през цялото това време си мълча? – пита побеснял Картал.
-Ти знаеш причината, аз съм ти я казал!
-Това е едно, а това е друго! – крещи Картал. -Аз бях с тези хора лице в лице! Имах право да знам това!
-Точно заради това, аз не исках ти да знаеш! Аз исках да те защитя, затова си мълчах! – Аднан продължава като, си измисля история, която не се е случила, за да задържи Картал на своя страна, и да, успява да го настрои срещу Рючхан.
-Тя те роди и без да те погледне, те даде на мен и ми каза да се избавя от теб!
-Кой е баща ми? Не е Йозер, нали?
-Не, майка ти, имаше някаква връзка с някакъв негодник преди сватбата си Йозер. Но, аз не разбрах, кой е той? А, Йозер не знае за тази ситуация и за детето не знае! Той се ожени за Рючхан заради пари.
Картал се досеща, че онзи ден, когато Аднан и Рючхан са се карали край брега, за детето, за което са говорили е бил той.
-Да, ти беше! – потвърждава Аднан.
Рючхан, която загуби всичко, остава да нощува в къщата на семейство Календер.
