„Три сестри“, еп.172,173: „Аз съм съгласен да ме мразиш! Не ми прощавай!“

В епизод 171 на „Три сестри“ Дерия, която държи Дьонюш отговорна за всичко в живота си, се изправа срещу Дьонюш и използва отровни думи. Дерия, която в последната си дума каза, че Дьонюш е осиновен, разруши света на Дьонюш.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 172, 173 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до четвъртък по Diema Family от 22:00 часа.

Сомер вижда Тюркян да вечеря с Картал и побеснява от ревност. Сомер напада Каратл.

Последиците от импулсивното поведение на Сомер се отразяват не само на него, но и на семейството му. Картал прекратява договора си с Корман.

Тюркян събира нещата си в компанията и напуска. Тя се обажда на Картал и го пита, дали предложението му за работа все още е валидно.

Фатих намира Дьонюш на гроба Фериде.

Сомер отива да помоли Тюркян да му прости и я чака с часове на прага пред дома ѝ.

Тюркян признава на Сомер, че все още го обича, затова не можа да му прости, и ще му прости, когато спре да го обича. Тогава Сомер я моли да продължи да го мрази и да не му прощава.

Всичко за „Три сестри“

След като Дерия си тръгва Несрин се разплаква пред Незахат и казва:

-Вижте ме, аз съм приклещена тук, не мога да направя нищо. Семейството ми е съсипано. Радостта от къщата ми изчезна. Всичко изведнъж се разпадна!

-Несрин, преживяваме тежки дни, но няма да промениш нищо, като се ядосваш толкова много!

Несрин заяви, че ще каже на Садък, че Дерия се е омъжила.

Незахат отива да провери къде е Дьонюш и разбера, че тя е прочела писмата. Тя не казва на Несрин за това, а я лъже, че е отишла при Тюркян, за да отпразнуват заедно рождения ѝ ден, за да не е сестра ѝ сама на този ден. Незахат веднага се обажда на Фатих и му казва, че Дьонюш е прочел писмата и е напуснала къщата. Фатих започва да търси Дьонюш навсякъде.

Фатих се обажда на Сердар и го пита, дали не знае къде е Дьонюш, защото тя е разбрала истината и не се е прибрала. Дерия, която пътува в този момент със Сердар за Измир му признава, че тя е казала истината на Дьонюш.

-Не мога да повярвам! Как можа да го направиш? Не ти ли беше жал! Каква сестра си ти? Хвърли сестра си в огъня, за да не даваш обяснения за своите постъпки! – ядосва се Сердар.

Действието прескача във вечерта. Тюркян отива на деловата вечеря с Картал и помощничката му Фиген. Момичето подава на Тюркян красиво опакована кутия. Тюркян пита какво е това, а Фиген ѝ обяснява, че докато са преглеждали документите са забелязали, че тя има рожден ден и това е подарък от г-н Картал.

Картал обяснява, че подаръкът е от фирмата му. Отваря кутията и в нея намира красива писалка. Фиген ѝ казва, че сега с нея може да подпише договора. Тюркян си спомня, че Дьонюш е мечтаела за такава скъпа писалка. Тюркян казва, че това е много скъп подарък и тя не може да го приеме.

-Г-жо Тюркян, не подценявайте позицията си! Вие ще ръководите проект, ще ви отива! – казва Картал. Тюркян приема писалката.

Фиген предлага да си поръчат нещо преди да прегледат договора. Телефонът ѝ звъни и момичето излиза, за да говори.

В същото време Сомер влиза в кабинета на Тюркян и вижда бележката на бюрото ѝ, разбира, че Тюркан е отишла на вечеря, и тръгна след нея.

Сомер се изненадва, когато вижда Тюркан и Картал да вечерят сами. Въпреки че Тюркан казва на Сомер, че обсъждат договора, Сомер не ѝ вярва. Срещата на Тюркан и Картал на делова вечеря предизвиква ревност от страна на Сомер.

-Вечеряте и празнувате рождения ден на бившата ми жена, докато се преструвате на опечален бизнесмен... Много добре изиграна роля! – казва Сомер на Картал.

-Г-жо Тюркян, ако искате тази вечер да спрем до тук, ако искате ще ви изпратя с асистентката си! – предлага Картал.

-Аз ще я изпратя, а ти не се бъркай! – отвръща Сомер.

-Г-жа Тюркян, сама ще реши! – казва Картал.

-Извинявайте, г-н Картал, ще се прибера сама! – казва Тюркян и вземайки подаръка си става от масата. Сомер я спира и е любопитен какво ѝ е купил г-н Картал, като отбелязва, че тя не е отворила неговия. Ядосана Тюркян му отвръща да стой по-далече от нея и си тръгва.

В същото време Сердар и Фатих търсят Дьонюш, но без резултат.

Дерия се връща при Мустафа, а там я чака неприятна изненада – Севилай, която предлага на Дерия да се сдобрят.

Сомер се прибира у дома и намира майка си заспала до креватчето на Кираз. Рючхан се събужда и му казва, че ако не се прибира вкъщи, детето му може да се разболее.

-Мамо, стига и ти сега – отвръща Сомер. Рючхан го пита какво отново е станало. Сомер признава на майка си, че много се е изложил. Отишъл при Картал и Тюркян, който вечеряли, а той не се сдържал и вдигнал, а те говорили за договора.

Сутринта след случилото се Картал решава да се откаже от договора с Корман. Той каза, че е смятал, че емоционалните проблеми между Сомер и Тюркан ще попречат на нормалното функциониране на този бизнес и е променил решението си. Йозер се опита да убеди Картал, но не можа да го разубеди от решението му. Като заявява, че не е обиден или ядосан на никого, Картал ги моли да го разберат.

ЕПИЗОД: 173

Сомер пристига в компанията и пита майка си и баща си, как е минала срещата с Картал. Йозер му отговаря, че той се е отказал да работи с тях.

-Ако така бързо ще си променя решенията, това е добре! – казва Сомер.

-Ти разбираш ли, че всичко съсипа? – пита го ядосана Рючхан.

-Това беше малък проект – оправдава се Сомер.

-Сомер, мислиш ли, че проблемът е в работа, не разбираш ли какво си направил? – ядосана казва Рючхан. -Аз говоря за нас, ти ни засрами!

Рючхан влиза в кабинета си. Йозер казва на сина си, че наистина много ги е засрамил. Сомер му казва, че Картал не може да използва договора като претекст и да води Тюркян на вечеря. И ако ги е засрамил с това, което е направил, той смята, че е направил каквото трябва. Йозер вдига ръце и също отива в кабинета си.

Тюркян чува разговора на Сомер с баща и пита Сомер, дали се гордее с това което е направил и без да се притеснява, защитава позора, които е направил.

-Ти нямаш нужда да работиш с този мъж!

-Разбира се, аз няма гордост и уважение, нито чест, и не мога да вземам решения! Нищо не мога!Всичко е в твоите ръце, така ли? – бясна е Тюркян. -Ти ще решаваш?! Мислиш, че всичко така ще продължи ли? Грешиш защото повече няма да ти позволя да ме унижаваш!

-Добре, Тюркян, аз може малко да прекалих, но ти празнуваш рождения си ден с този мъж и приемаш неговия подарък!

-Ох, уморих се, да ти давам постоянно обяснения!

В този момент в компанията бясна нахлува Мине.

-А, ти какво правиш тук? – пита Сомер.

-Дойдох, за да работя! Акциите на дъщеря ми са в майка ти и искам веднага да ми ги върнете!

-Нищо няма да получиш! – Сомер хваща Мине за ръката и я дърпа към изхода.

Рючхан излиза и пита какво става. Мине настоява тя да ѝ върне акциите. Рючхан ѝ казва, че акцизите са на Кираз и когато тя стане на 18 години ще си ги получи и ядосана годи Мине.

В същото време Тюркан опакова всичките си вещи във фирмата и си тръгва, след което се обажда на Картал и му казва, че иска да го види.

Сомер влиза в кабинета на Тюркян и разбира, че тя е напуснала. На бюрото вижда подаръка, който ѝ беше оставил за рождения ден. Рючхан влиза при сина си.

-Всичко свърши! – казва Сомер.

-А, ти какво очакваше? – пита Рючхан.

-Ти и Тюркян засрами! Г-н Картал вежливо ни покани в маслиновата градина и вежливо ни даде урок, като прекрати договора. Мислиш ли, че след това което стана, Тюркян ще остане да работи тук?! Не е ли глупаво, синко?

Тюркян отива в компанията на Картал. Междувременно Фатих се обажда на Тюркан и ѝ каза, че Дьонюш я няма от вчера. Докато Тюркан говори с Фатих, Картал чува всичко и успокоява Тюркан, че ще направи всичко, което е по силите му, за да открие сестра ѝ.

Сердар се опитва да намери Дьонюш чрез радиото, като ѝ признава, че много я обича и извинява, че я е наранил и я моли да се върне.

В същото време Сомер седи все още в кабинета на Тюркян. Рючхан влиза при него и му казва, че тя и баща му си тръгват. Той ѝ казва, че ще остане.

-Сомер, нали знаеш, че дори да останеш тук, няма да си върнеш Тюркян? Да я оставим да се успокой, а след това ще поговорим с нея!

-Аз всичко съсипах, мама!

-Сомер, стани и ела на себе си! Направи това което трябва да направиш! Отиди при нея и 100 пъти я помоли за прошка! Кажи, че си разбрал грешката си, но не се унижавай и не обвинявай Тюркян! Не се карай! – казва Рючхан и си тръгва.

Картал и Тюркян заедно се качват в колата на Картал и тръгват да търсят Дьонюш.

Картал разбира, че Дьонюш си е купила билет за Ексшекир и казва на Тюркян. Притеснена Тюркян се обажда на чичо си Фатих и му казва и го пита какво ще прави сестра ѝ там.

-Там е гроба на майка ѝ! Тюркян, Дьонюш разбра истината! – признава Фатих. Тюркян моли да тръгне с чичо си за Ексшекир, но той ѝ казва, че ще отиде сам и като намери сестра ѝ ще ѝ се обади.

Действието прескача във вечерта. Сомер пристига пред къщата на Тюркян, но нея я няма и той сяда на прага.

Фатих намери Дьонюш, която е много съсипана и плаче на гроба на майка си. Фатих веднага се обажда на Тюркян и ѝ казва, че е открил Дьонюш.

Тюркян благодари на Картал за помощта. Картал пита Тюркан защо е искала да се види с него днес. Тюркан му каза, че е напуснала работата си в компанията на Корман и добавя:

-Интервюто за работа, на което щях да дойда чрез майка ми, все още ли е валидно предложението ви за работа?

Тюркан обаче не получава отговора, който очакваше от въпроса си към Картал.

-Наистина бих искал да работя с вас. Но вие преминавате през труден период. Не би било правилно да работя с вас при тези обстоятелства. Съжалявам!

Тюркан му отговаря, че разбира ситуацията.

Съкрушена от истината, която разбра, Дьонюш попита Фатих през сълзи:

-Майка ми е Фериде, а ти си баща ми, нали? 18 години, много дълго си събирал смелост… - казва Дьонюш като не спира да плаче, Фатих също плаче.

-Хайде да се приберем у дома. Майка ти и баща ти ще се притеснят! – казва Фатих като държи ръката на Дьонюш. Дьонюш веднага отдръпна ръката си.

Сомер чака Тюркан да се прибере пред вратата ѝ в продължение на часове. Когато Тюркан се прибра, Сомер я посрещна на вратата. Тюркан влиза в къщата, без да каже нищо, без да говори със Сомер. Сомер не се отказва и продължава да чака.

Тюркан не издържа и отваря вратата като пита Сомер, дали е гладен. Когато влязъл вътре, Сомер се разстроил, защото вижда, че на масата има само маслини, сирене и хляб.

-Аз ти попречих да работиш, нали?

-Ти ми пречиш да работя, да живея! Държиш се като непослушно дете! Ти ме засрами пред човека и себе си изложи. А, струваше ли си това? И договорът ти беше съсипан и мен лиши от работа!

-Виж, аз всеки път ти говоря, че не е нужно да работиш. Не ми позволяваш да се грижа за теб и да плащам за нуждите ти. Аз ще се грижа за теб и за детето ни. Ти не се нуждаеш от никого!

Тюркан му казва, че не иска всеки път да ѝ говори, че се грижи за нея. Защото тя не е нито Мине, нито бедно момиче, за което трябва да се грижи. Тя иска да работи и да изкарва пари за хляба си. Тя иска да е майка, с която детето ѝ ще се гордее и го моли да нея лишава от това.

Сомер признава на Тюркян, че му е много лошо, че много съжалява и не знае какво да прави без нея. Той не знае какво да направи, че тя да му прости. Тюркян го моли нищо повече да не прави за нея.

-Тюркян, аз не мога да живея с това чувство на вина, аз искам да знам, че ти си ми простила!

-Искаш да ти простя ли? Не трябва ли да си свободен от всичките си чувства към някого, за да му простиш? Как можеш да простиш на някого, без да се отървеш от любовта и омразата, които се превръщат в гняв? Как можеш да спреш и да помислиш, да се успокоиш и да се дистанцираш? Някой ден ще ти простя, Сомър. Но този ден не е днес… Защото все още те обичам. Ето защо не мога да се отърва от гнева си към теб!

-Не ми прощавай! – отвръща Сомер. -Аз съм съгласен да ме мразиш! Не ми прощавай!

Сомер изтрива сълзата на Тюркян, която се стича по бузата и си тръгва.