Актуално Какво ще се случи...

„Три сестри“, еп.171: „Не си им родна дъщеря, а осиновена! Сега разбра ли?!“

1 коментар

Дерия, която държи Дьонюш отговорна за всичко в живота си, се изправа срещу Дьонюш и използва отровни думи. Дерия, която в последната си дума каза, че Дьонюш е осиновен, разруши света на Дьонюш. Разберете още какво ще се случи в епизод 171 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка делнична вечер по Diema Family от 22:00 часа.

В епизод 170 на „Три сестри“ Ядосана на сина си, че постоянно се връща при „разбиращата“ го Мине, Рючхан доказва на Сомер, че убиецът на нероденото им дете с Тюркян е Мине. Сомер съсипан от истината взема Кираз и напуска Мине.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 171 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате на 1 юли по Diema Family от 22:00 часа.

Картал пита Сомер какво мисли за предложение му Тюркян да оглави общият им проект.

Рючхан прави опит да организира вечеря в чест за рождения ден на Тюркян, но тя е категорично против.

Сердар обвинява Дьонюш, че е егоистка.

Несрин и Дерия се изправят една срещу друга. Какво ще си кажат майка и дъщеря?

Дерия, която държи Дьонюш отговорна за всичко в живота си, се изправа срещу Дьонюш и използва отровни думи. Дерия, която в последната си дума каза, че Дьонюш е осиновен, разруши света на Дьонюш.

Сомер признава на Тюркян, че е разбрал истината и е наказал Мине като ѝ е взел Кираз.

Всичко за „Три сестри“

Несрин се ядосва колко време на Дерия ще ѝ отнеме да пристигне от Измир до Айвалък като пита Незахат, дали ще дойде с автобуса.

-А, с какво друго ще дойде, Несрин?!

-Не, нека да не дойде с колата на онзи младеж!

-Не, скъпа, аз ѝ казах, че майка ѝ е болна, нима си мислиш, че ще вземе мъжа си за ръка и ще дойде? Не мисли за това!

Несрин моли Незахат да не повтаря, че този младеж ѝ е мъж. Незахат ѝ отговаря, че няма какво да се прави, защото те все пак са се оженили. Няма какво да се прави, няма как да заключи момичето в дома си. Тя също много се е ядосала и ще потърсят сметка на Дерия за това, но ще загубят момичето ако силно я притиснат.

-Ако я притисна, проблеми, ако си мълча, отново проблеми, на знам какво да правя – плаче Несрин. -Ах, Дерия, ах Дерия, този брак ще те съсипе! Животът на дъщеря ми е унищожен!

В същото време Дьонюш, която е в стаята е заета със собствените си проблеми, тя гледа семейните снимки поставени в шкафа.

-Ние, трябва да ги разделим, да решим този проблем, преди брат ми да е разбрал, не мога и да си помисля какво ще стане… – казва Незахат.

-Ох, Незахат, преди да станем за срам, преди Садък да получи инфаркт, трябва да решим този проблем – плаче Несрин.

В същото време Дерия пътува към Айвалък със Сердар. Тя говори плачейки с Мустафа по телефона и му казва, че ако майка ѝ не е зле, леля ѝ е нямало да ѝ се обади, но ще разбере когато стигне.

Сердар се опитва да успокой Дерия, която непрестанно плаче, Сердар е уверен, че много липсва на майка ѝ, затова леля ѝ я е повикала.

В същото време Сомер развежда Картал из фабриката.

-Ти беше много напрегнат на съвещанието – казва Картал. -Ако те притеснява това, че предложих работа на бившата ти жена, както вече казах, може да оглавиш ти проекта.

Виждам, че преминавате през труден период на раздяла. Аз разбирам това. Семейството за мен е много важно… Много сложно е да изградиш семейство, а да го развалиш още по-трудно, това е много тежък период. Ако има и голяма любов, то и двете страни страдат. Можеш да спасиш брака си! Виж, аз наскоро загубих семейството си, намирам се в някаква празнота… Радостта на живота ми беше погребана! Виж, по-рано слънцето изгряваше със смеха на дъщеря ми, а сега не е важно за мен, дали е изгряло и залязло слънцето… Но е добре, че тази работа с вас, ще ми помогне да възродя дъщеря си… Затова не искам проблеми, Сомер! Ако те притеснява, че Тюркян ще оглави проекта…

-Всъщност в началото не бях спокоен, защото ние с Тюркян може и лошо да се разделихме, но много се обичахме… Но, не се получи между нас… Но, тя е майка на детето ми и иска тази работа, за да докаже себе си, и аз не мога да постъпя така лошо с нея.

-Тогава нека да работи!

-Мама ще я подкрепи!

-Г-н Недим, договорът, който подготвихте за г-жа Тюркян може да ѝ го дадете! – казва Картал на помощника си.

В същото време Рючхан отива при Тюркян и ѝ казва, че за днес е свободна. Тюркян притеснена я пита, да не би да ѝ е ядосана. Рючхан ѝ отговаря, че вече са говорили за това и темата е закрита. Сега трябва да отиде до касата и да вземе парите, които ѝ се полагат за голямата сделка, а след това да отиде на шопинг, защото довечера имат важна работа.

-Каква работа? – пита Тюркян.

-Ще празнуваме рождения ти ден! – отговаря Рючхан. -Запазила съм маса за четирима!

Тюркян благодари на бившата си свекърва, но казва, че сега не е подходящото време за това. Рючхан я моли да не прави така и да не бъде сама на рождения си ден. Тюркян се хваща за корема и казва, че не е сама, а със сина си.

-Ти си като мен, аз също когато бях сама прегръщайки Сомер се държах за него! Той ми даваше сили! Ние с него толкова свещи духнахме, толко сълзи изтрихме… Тюркян, не го прави, не се измъчвай, дъще!

-Не се притеснявайте за мен, аз съм добре! – казва Тюркян като изтрива сълзите си.

В този момент влиза помощника на Картал и дава договора на Тюркян. Рючхан казва на Тюркян, че и тя трябва да ѝ направи договор. Тюркян казва, че иска да рабати само с нея и я моли да включи като пункт в договора, да няма работа със Сомер.

-Недей, дъще! Виж, вие със Сомер можете да имате все още общо бъдеще!

-Не, няма да има! – уверена е Тюркян.

-Виж, Тюркян, Мине те раздели със Сомер и ти причиняваше болка, но с това е приключено и при това завинаги! След това…

-А, за мен всичко приключи със Сомер! Аз не искам нищо повече да чувам за него!

-Първо ме чуй, дъще!

-Г-жо Рючхан, моля ви не настоявайте, моля ви!

Рючхан въздиша тежко и си тръгва.

В салона Рючхан среща Сомер и му казва да отиде и да ѝ разкаже какво се е случило снощи.

-Аз нищо не мога да ѝ разкажа, мамо, защото тя винаги иска да бъде права!

-Оф, Сомер и ти си като нея! – ядосва се Рючхан.

-Ти имаш ли план за довечера?

-Имах, но Тюркян не пожела! Казах ви, че си приличате! Винаги сте твърдоглави! – бясна е Рючхан и си отива в кабинета.

В същото време Сомер поглежда Тюркян през отворената врата, тя също го поглежда, тръгва към вратата и я затваря с трясък.

„Да те видя, да те погледна в очите е все едно да падна в пропаст! Да направя крачка към теб, е все едно да ходя по въглени!“ – мисли си Тюркян. Тя отново си спомня за признанието, което ѝ направи Сомер, че ѝ е изневерил с Мине.

Сомер отива в кабинета си и изважда подаръка, който не се осмели да подари на Тюркян си мисли:

„Да те поздравя за рождения ден, без да те погледна в очите, без да те прегърна… Аз съм неканен гост… Сякаш се връщам от вратата на сърцето ти… От едната страна огън, а от другата пропаст…“

В същото време Картал е на гроба на жена си и дъщеря си. Той плаче и казва, че сигурно на дъщеря му е много студено тук и сваля палтото си и покрива гроба на дъщеря си, като не спира да плаче. След това вижда силуетите на дъщеря си и жена си, който хванати за ръка се отдалечават от него. Това е нещо като сбогуване на Картал със семейството, което е загубил.

В същото време Тюркян отива при Рючхан, за да я помоли заедно да погледнат договоря, който ѝ е изпратил Картал. Рючхан го преглежда и казва, че е стандартен договор, но са прекъснати от Сомер, който идва при майка си, за да погледне рекламните брошури преди да ги изпрати за печат.

Тюркян тръгва да излиза, а Сомер ѝ казва, че днес Картал го е попитал, дали е съгласен за новата ѝ работата.

-А ти какво му каза, че Тюркян е нова и неопитна, така ли? Не си се съгласил, нали? – ядосва се Тюркян.

-Това, че си нова е истина.

-Да, но аз сключих сделката! Аз направих това, което ти като Сомер Корман не можа да направиш! Можеше поне да ми пожелаеш успех пред г-н Картал!

-Аз не съм казал, че съм попречил на работата ти, аз просто пожелах успех! Не защото си сключила сделка, а за теб го направих, за да се усмихнеш и да се чувстваш добре! Но, хайде да се разберем ще работиш с г-н Картал само по този проект от името на Корман. В противен случай ще бъдеш домакиня! Не си и помисляй да се уволниш от тук и да работиш там!

-Добре да се договорим! Както виждаш за момента работя тук! Но за в бъдеще никой не знае! Това не го решаваш ти! Където поискам, там ще работя! – заявява Тюркян.

Фиген, личната асистентка на Картал му казва, че г-жа Тюркян има няколко забележки свързани с договора и му предлага да я покани вечеря, за да ги обсъдят, а също така е видяла, че днес има и рожден ден. Картал е против да отиде на вечеря, но Фиген го убеждава, а той ѝ казва, че и тя ще дойде с него. Фиген се обажда на Тюркян и я кани на вечерята. Тюркян е на път да ѝ откаже, когато Фиген ѝ казва, че това е делова вечеря и тя дори ще присъства, при тези условия Тюркян се съгласява.

В същото време Сердар докарва Дерия пред дома ѝ. Притеснена Дерия чука по вратата като вика името на сестра си да ѝ отвори.

Дьонюш ѝ отваря, а Дерия притеснена се втурва при майка си.

-Дьонюш, как е леля Несрин, много ли е болна? – пита Сердар.

-Не, тя е добре – отговаря Дьонюш.

-Леля ти, много изплаши сестра ти, какво е станало? – пита Сердар. -Момичето през целия път плака. И аз ще се кача да видя леля Несрин.

-Те разбраха за брака ѝ с Мустафа – казва Дьонюш.

-Какво? Тогава няма да влизам.

-И аз така мисля…

-И сега какво?

-Мама ще говори с Дерия, каквото ще случи, ще се случи!

Сердар си тръгва, а Дьонюш излиза след него и му казва, че не е добре, че му е казала за кутията, която е намерила в сандъка на майка си.

-Сердар, нали аз не съм загубената дъщеря на чичо Фатих? Аз съм дъщеря на началника на пощата Садък и учителката Несрин.

-Дьонюш, майка ти и Дерия се карат, сега не е време да говорим за това.

-Сердар, моля те, кажи ми?

-Стига, аз нищо не знам! Омръзна ми да говорим за едно и също! Ти поне един път попитали ме как съм, винаги са твоите безкрайни проблеми, нали? Къде е Сердар, какво място Сердар заема в тази история? Теб дори не те интересува какво преживява и чувства Сердар!

-Сердар ако не ми разкажеш…

-Нима ми даваш възможност да ти разкажа, винаги твоите проблеми са на първо място… Ти беше най-близкият ми човек, но ти си такава егоистка, че не виждаш това!

Разочарован Сердар си тръгва.

Дерия се качва в стаята, а леля ѝ и майка ѝ мълчат.

-Мамо, кажи нещо? Лельо, ти каза, че мама е зле и аз веднага дойдох, кажи какво става?

-Майка ти е добре! – отговаря леля ѝ.

Дерия казва, че толкова се е притеснила, че през целия път е плакала. Несрин ѝ казва, че сигурно си е помислила, че майка ѝ е умряла. Но, само Дерия може да я убие от мъка. Тя трябва да се моли, че е в такова състояние, защото е щяла да дойде в Измир и да я накара да съжалява за това което е направила. Несрин пита дъщеря си как може да се омъжи за онзи негодник и безделник, без да им каже. Дерия се изправя срещу майка си и ѝ заявява, че Мустафа не е негодник и безделник, и не може да говори така без да го познава. Несрин побеснява, че дъщеря ѝ защитава Мустафа. Незахат вика Дьонюш да дойде при тях.

-На теб все едно ли ти е в какво състояние съм аз? – пита Несрин.

-Не съм аз тази, която те доведе до това състояние! А и благодарение на същия този Мустафа ти се лекуваш! Знаеш ли това? - пита Дерия.

-Какво каза? – шокирана е Несрин.

-Да, благодарение на мъжа ми, на този безделник ти се лекуваш! – отвръща Дерия.

Дьонюш се опитва да накара сестра си да замълчи. Дерия ѝ обвинява, че се е обединила с майка ѝ и леля ѝ и ѝ казва, че никога няма да ѝ прости и добавя:

-Аз повече никой от вас не искам да видя! Оттук нататък Дерия е мъртва за вас! - отсича Дерия и си тръгва. Дьонюш тръгва след нея и се опитва да я спре.

-Повече не си отваряй устата! Ти ме предаде, Дьонюш! Аз ти се обадих и те попитах, какво е станало, а ти не ми отговори, а аз си помислих, че мама е станало нещо! Ти можеше да ми се обадиш, да ме предупредиш, поне щях да знам какво ме очаква!

-Не можех да ти кажа!

-Да, защото ти си предателка! Първо причиняваш болка на сестра си, а след това се правиш на примерната дъщеря. Ти винаги си такава! Ти каза ли на мама, че беше свидетел на сватбата ни, но не се страхувай, защото аз не съм предател!

-Дерия, не прави това! – крещи Дьонюш. -Ти ще съсипеш мама и татко!

-Какво те интересува това? Това са моите майка и баща! – крещи Дерия.

-Аз съм тяхна дъщеря! – отвръща Дьонюш.

-Не, ти не си родна дъщеря, а осиновена! Сега разбра ли!

-Какво?

-Стига вече! Аз досега мълчах, но ти не заслужаваш това!

-Какво говориш, Дерия?

-Престани да си играеш на детектив! Престани да ме съжаляваш, а по-добре себе си съжали, Дьонюш! Ето ще ти кажа! Не съм аз плод на невъзможната любов на чичо Фатих и Фериде, а ти! Фатих е твой баща! Сега разбра ли!

Дерия, която държеше Дьонюш отговорна за всичко в живота си, се изправи срещу Дьонюш и използва отровни думи. Дерия, която в последната си дума каза, че Дьонюш е осиновена, разруши света на Дьонюш.

Съсипана Дьонюш се отдалечава бавно, бавно от Дерия, влачейки дамската си чанта по земята.

Осъзнавайки какво е направила Дерия настига сестра си и я хваща за ръката. Дьонюш маха ръката на сестра си и без да каже нищо продължава пътя си.

Действието се пренася в компанията на Корман. Сомер влиза в кабинета на Тюркян и оставя в шкафчето подаръка, който ѝ купи за рождения ден. Тюркян се връща в кабинета си и го пита какво прави, а той ѝ казва, че е дошъл да ѝ поиска бележките от събранието и добавя:

-Аз разбрах нещо, което нищо няма да промени, знам това, но… искам ти да го знаеш.

-Какво?

-Ти беше права за Мине! Тя е убила бебето ни, аз не вярвах, но…

-Аз не се съмнявах, че съм права, Сомер, но се радвам, че си се убедил! А сега ми позволи да се приготвя за урока, защото довечера има работа по-рано.

-Какво работа?

-Работа! Ще ми позволиш ли?

-Всъщност, аз взех Кираз от Мине и тя ще живее с мен!

-Защо правиш това?

-Това е за това, което ни причини!

-Ти, какво наказваш малкото дете, наистина не те разбирам?

-Това не е свързано с Кираз! Това е най-голямото наказание за Мине ще живее без дъщеря си! Нима не го разбираш?

-Надявам се, че не си го направил, за да се сдобрим?

-Не разбира се, за себе си! Аз нищо не очаквам от теб, Тюркян! Аз ти казах, че съм приключил историята с Мине и съм взел Кираз, а не за да започнем отначало с теб! Аз исках ти да знаеш! Ако знаеш, че справедливостта е възтържествувала ще ти стане по-добре! Това е всичко!

Сомер излиза, а Тюркян замеря вратата с моливника като крещи, че ѝ е омръзнало да бъде права.

След малко Тюркян намира подаръка на Сомер. Тя прочита картичката: „Нека новият ти живот бъде изпълнен с щастие! Хубаво е, че ти има звезда светеща на небето!“ Тюркян се разплаква.

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Три сестри

„Три сестри“, еп.183: Тюркян между Сомер и Картал! Кой ще избере?

„Три сестри“, еп.182: Сомер се среща с Дефне! Какво ще попита Дефне майка си?

„Три сестри“, еп.181: Сомер се връща! Как ще реагира Тюркян? А Картал?

„Три сестри“, еп.178-180: Несрин умира! – какво ще се случи на финала на сезон 2

„Три сестри“, еп.177: „Дори да умра, не идвай на гроба ми, Дерия!“