В епизод 151 на „Ти разкажи, Черно море“ Асие забелязва, че Нефес яде много и предполага, че е бременна. След като Нефес си прави тест, те се убеждават в това.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 152 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 3 октомври 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Тахир гледа записаното от Ведат видео, от което разбира, че Ведат е заразил Нефес с неизлечима болест и ако тя забременее, може да умре.
Тахир веднага след като гледа видеото, с пистолет в ръка отива при Фикрет. Какво ще си кажат двамата?
Тахир разказва на Мустафа за поредното злодеяние, което Ведат е извършил след смъртта си. Какво ще посъветва Мустафа брат си?
Тахир и Нефес тръгват за болницата за контролен преглед.
След като Тахир се върна с брат си от Истанбул и разбра, че с любимата му очакват бебе, през нощта Тахир не може да заспи. Тахир става от леглото, за да изпие чаша вода, и забелязва, че върху нощното шкафче лежи плик с диск. Тахир слиза във всекидневната и поставя диска в лаптопа си.
На екрана се появява лицето на Ведат, а думите му са смразяващо ехо от гроба. От присъствието му по гърба на Тахир преминават тръпки и в стаята се възцарява зловеща тишина.
„Здравей, Тахир! Липсвах ли ти? Липсвал съм ти! Ако сега гледаш това видео, значи отдавна съм мъртъв. Чудя се кой ме е убил. Кой? Нека това остане между нас, но аз много се страхувам да не умра в автомобилна катастрофа или не знам, от сърдечен удар, или да падна и да си ударя главата. Ако се случи нещо подобно, може да умра от стрес. Кой би ме убил? Ти? Не, не мисля така, не би го направил и си го доказвал много пъти. Може би брат ти Мустафа? Не и той не е. Добре, Мурат, Фатих, Али? Какво ще кажеш за ходжата Осман? Това би било много интересно. Дори бих искал да е той, но и това не е възможно. Тогава остава само едно име - това на любимата ни Нефес. Да, това наистина е единственият реалистичен вариант. Е, ако съм мъртъв, няма какво да се направи. Хайде, да погледнем към бъдещето. Това видео, скъпи ми приятелю, ще ти оставя за спомен. Можеш да го включваш, когато ти липсвам, така ще удавиш копнежа си по мен, а може би дори ще го покажеш на сина си. Защото каквото и да е, „тигърът дошъл от морето“, но времето на детето да вярва в приказки ще отмине и когато те попита за истинския си баща, може би наистина ще му покажеш това видео. Виж, сине, това е истинският баща! Освен това оставих нещо на Нефес, за да ме запомни. Нещо хубаво! Мисля, че то ще е много интересно и за двама ви. Ти забравяш, Тахир! Много лесно забравяш! Ведат Сояр винаги има план Б! Спомняш ли си, че два пъти ти зададох един въпрос и ти всеки път побесняваше от гняв. Помниш ли този въпрос: Дали Нефес е станала твоя съпруга наистина. Всеки път, когато чуеше този въпрос, полудяваше от гняв, а за мен беше добре да го видя, защото това беше доказателство за мен, че ти нямаш нищо с жена ми. Защото ако Нефес беше твоя съпруга наистина, със сигурност щеше да ме гледаш отвисоко и да се усмихваш. Бракът ти не беше истински! Тогава защо ти задавах този въпрос? Мислиш, че е от ревност? Ами, ето какво е положението. С Нефес имахме бебе, което почина веднага след раждането, а аз през този период имах няколко малки забежки, нали разбираш, и от една от тях се заразих с болест, която не се отразява на живота на човека. Мъжът е просто преносител, но за жената болестта може да бъде фатална. Ако жената забременее, може да умре. Приятелю мой, ако Нефес забременее, има много голяма вероятност и детето, и Нефес да умрат. Точно така! Надявам се, че подаръкът ми за спомен от мен, много ти харесва! Както вече съм ти го казвал, но ще го кажа отново: Победителят винаги печели!
Нефес се събужда през нощта и след като не намира Тахир, излиза от стаята си. Нефес чува как Ийт вика майка си в съня си. Тя отива при сина си и се опитва да го успокой. Ийт казва на майка си, че е сънувало Ведат, който е бутнал Нефес от скалата в морето, а той и баща му не са успели да я спасят навреме. Решена да разсее страховете на сина си, Нефес люлее Ийт в прегръдките си и му обещава с цялата си душа, че Ведат никога няма да се върне в живота им. Тя се заклева да предпази него и себе си от мъките на миналото, уверявайки Ийт, че са в безопасност и ще посрещнат всичко, което им се случи, заедно, обединени в любовта си.
Междувременно тъмнината на нощта крие среща от различно естество. Тахир, воден от чувствата си, се озовава в дома на Фикрет с пистолет в ръка. Напрежението в стаята е осезаемо, когато Тахир се изправя срещу Фикрет, като настоява той да стане от леглото и да го последва, защото има да каже нещо много важно, което може да промени съдбите им завинаги.
Тахир притиска пистолета си към главата на Фикрет, а на сърцето му тегнат мъка и ярост. Сериозността на момента витае във въздуха, когато хората на Фикрет насочват оръжията си към Тахир, готови да защитят своя господар. Но гласът на Фикрет прорязва като с нож напрежението, заповядвайки на хората си да се оттеглят, а очите му остават вперени в обезумялата сцена.
Твърдият глас на Фикрет изисква да узнае истината - отчаяние, скрито зад смразяваща решителност. Отговорът на Тахир е изпълнен с горчива тъга, в думите му се усеща болката на измъчена душа.
-Последната шега на сина ти - отговаря той с напрежение в гласа. -Последната му подла постъпка!
В същото време Нефес влиза във всекидневната и погледът ѝ е привлечен от лаптопа на масата. Светлината на екрана хвърля неземна светлина, осветявайки несигурността, която ги заобикаля. Сърцето ѝ се свива от въпроси: какви тайни и истини може да крие това устройство?
В разгара на събитията от нощта емоциите се засилват - страх, решителност и несигурност се преплитат, за да определят хода на съдбите им. И Нефес, и Тахир са водени от неистовото желание да защитят семейството си, да предпазят Ийт и себе си от мрака на миналото. Любовта им един към друг и към сина им е котвата, която им помага да устоят пред лицето на изпитанията.
Докато нощта става все по-дълбока, нишките на съдбата започват да се разплитат, изтъкавайки гоблен от любов, смелост и устойчивост. Пътуването, на което се отправят, обещава изцеление и възможност да се изправят срещу демоните, които ги преследват. Но с преплетени сърца и водени от любовта, те вървят заедно към неизвестното, готови да проправят пътя към едно по-светло бъдеще.
В тишината на нощта Асие слиза по стълбите в празната дневна. С тих, изпълнен с тревога глас Нефес и казва, че Тахир го няма, а на масата е забравил телефон си. Асия потръпва от дълбоко прозрение, защото тя знае, къде е отишъл Тахир.
-Отишъл е на брега на морето, за да крещи, че ще става баща. Той просто не може да сдържи тази радост! - прошепва Асие, а гласът ѝ се задушава от емоции.
Тахир отвежда Фикрет до гроба на Ведат и му нарежда да го разкопае:
- Ти го вкара там, ти ще го извадиш оттам. Щом не се срамува да върти подлите си номера, дори и из под земята, аз няма да го оставя на мира. Ти ще изкопаеш този гроб.
- Сега той отговаря за делата си пред Божия съд, от който никой не може да избяга - в отговора на Фикрет, пропит със студена дистанцираност, има усещане за подчинение на една по-висша справедливост.
Но сърцето на Тахир, измъчвано от любов, която го подлудява, не може да понесе тежестта на такава съдба. Гласът му трепери от мъка, когато крещи в отчаяние.
-Какво ме интересува, какво ми говориш ти! Дал съм думата си на тази жена. Казах, че ще излекувам всяка нейна рана. Казах, че ще бъда отговорът на всеки въпрос в главата ѝ. За всеки страх в сърцето ѝ, за всяка рана на гърба ѝ. Дадох думата си на тази жена, но това куче не умря. То не умира, този гадняр. Как да кажа това на Нефес? Как да ѝ кажа, че има рана, за която не мога да ѝ помогна. Как да ѝ кажа, че има рана, която ще ми отнеме нея и детето ни. Как да ѝ кажа, че ако роди, ще умре, затова трябва да убием детето си. Как да ѝ го кажа? Ти, човекът, който уби детето си, дай ми съвет. Нужен е един куршум, за да убиеш лош човек, но какво трябва да направи Тахир, за да убие самото зло?
Фикрет напомня на Тахир за Джейлан. Ведат ги е измамил тогава и може би сега е направил същото.
Асие пита Нефес защо лаптопът е на масата. Нефес не знае кой го е използвал. Асие си спомня, че когато Тахир и Мустафа са били в Истанбул, са чули женски гласове. Асие предполага, че Мустафа и Тахир си кореспондират с тези жени чрез лаптопа, и предлага да прочетат кореспонденцията им. Нефес включва лаптопа, но на него има парола. Асие моли да пробва с паролата: 1967 - това е датата на спортното начало в Трабзон. Нефес въвежда паролата и тя се оказва вярна.
Асие и Нефес не намират нищо интересно в ноутбука. Асие предлага на Нефес да провери телефона на Тахир. Нефес отказва. Асие тръгва към стаята си и подвиква на етърва си, че паролата на телефона на Тахир сигурно също е 1967. Веднага след като Асие излиза, Нефес взема телефона на Тахир и въвежда паролата.
В прочувствено обещание Фикрет уверява Тахир, че винаги ще бъде до него и семейството му и винаги ще им помага по какъвто начин може. Тахир не разбира защо Фикрет им помага.
Фикрет му напомня, че Ийт е негов внук. Внук, който никога не е държал в ръцете си и с когото не е разговарял. Единственият роднина, който му е останал на този свят.
- Знаеш ли, че ако сега заведа дело, ще мога да докажа, че съм дядо на Ийт. Но това малко дете е избрало баща си, избра теб. То отхвърли истинския си баща. И ако сега му кажа, че съм негов дядо, ще преобърна целия му свят с главата надолу. За да не се помрачи неговият свят, за да не се помрачи твоят и на Нефес свят, аз станах убиец на собствения си син. Ето какво се случи, но това не е достатъчно, за да изкупя греха си към Сакине и Тахир, нито пред теб, нито пред Бог. Ако Ведат е мъртъв, защо не си тръгвам? Защо съм все още тук? Живея с надеждата, че поне веднъж месечно или поне веднъж годишно ще мога да видя Ийт…. За да не остане внукът ми без братя и сестри. Попита защо, това е причината – толкова е проста!
Тахир се качва в колата си, без да отговори на Фикрет, и си тръгва.
Нефес чака Тахир в двора на къщата. Тахир пристига вкъщи и лъже Нефес, че е отишъл до морето. Нефес му казва, че много се е уплашила като не го е намерила вкъщи през нощта. Тахир я уверява, че всичко е наред.
На следващата сутрин Тахир слиза в хола, а главата му е замаяна от мисли. Радостната глъчка на увеличаващото се семейство прекъсва размислите му. Всички с нетърпение обсъждат предстоящата поява на ново бебе под техния покрив. В един момент Тахир се взира замислено. Мустафа не разбира защо брат му не се вълнува от това, че ще стане баща. Тахир моли брат си да излезе с него навън.
Ийт влиза в стаята на Нефес и пита кога ще се роди бебето. Нефес предполага, че това ще стане след осем месеца. Ийт много иска бебето да е момче, защото ако се роди момиче, баща му ще я обича повече от него.
Нефес, чийто глас е успокояващ и вдъхващ увереност, нежно уверява Ийт, че това е невъзможно.
Тахир разказва на Мустафа за видеото на Ведат. Мустафа се ядосва, че това псе, дори и след смъртта си, не ги оставя на мира. Мустафа е сигурен, че Ведат им е оставил още една лъжа, преди да си отиде. Мустафа съветва Тахир час по-скоро да отидат на лекар и тогава ще разберат истината.
Нефес и Ийт слизат в хола. Сание поздравява Нефес от сърце:
- Добро утро, дъще. Добро утро!
Асие отваря уста, не може да повярва, че госпожа Сание е нарекла Нефес дъщеря.
Есма казва на Осман, че Берак ѝ се е обадил. Тя е наела къща в Истанбул и сега живее в нея с майка си.
Нефес и Тахир тръгват за болницата. Нефес му казва, че Ийт се страхува, че ако се роди момиче, Тахир ще я обича повече. Тахир обещава да поговори със сина си.
