Tin Man, 2007, САЩ, 2007
Фентъзи
Режисьор: Ник Уилинг
В ролите: Зоуи Дешанел, Алан Къминг, Нийл МакДона, Катлийн Робъртсън, Раул Трухильо, Ричард Драйфус
Робот-маймуна с крила и остри като бръснач зъби, куче с променяща се форма, кибер-пънк магьосница, джуджета с три очи и щурци-убийци. Добре дошли в страната, за която никога не сте чували и за която не се пее в приспивните песни. Красивата някога земя Outer Zone, наричана за по-кратко О.З., е превърната в ледена и западнала пустош.
Една от поданичките тук, позната просто като Лавандулови очи, е хвърлена в затвора от смайващо злата магьосница Азкаделия, облечена в черни кожени дрехи. Пленената е само част от престъпния план на магьосницата да „погълне” душите на подчинените си и с помощта на получената енергия да прескочи бездната между своя свят и „другата страна” – място, наречено Земя.
Верният и далновиден слуга на Азкаделия, върколакът Лайло, предупреждава господарката си за „подлата сила”, самото въплъщение на Доброто, която може да доведе до гибелта й. Това е Ди Джи, млада бунтарка от Омаха, жадна за приключения и посетена в съня си от Лавандулови очи и други нейни събратя, чиито молби за помощ принуждават Ди Джи да последва предизвикателствата на съдбата си. 
И тя го прави – от една скала директно във вихъра на бурята, право в осеяната с отломки земя с две слънца. С помощта на трима нови приятели – Глич, който има цип на главата, тенекиения полицай Кейн и полу-човека полу-звяр Роу, Ди Джи поема по ронливия път, водещ към избавлението.
Той минава през упадъчното кабаре Туистър, зловонното Черно блато, за да стигне до мрачните дълбини на О.З. и съзнанието на Мистика, който знае всичко. Тук Ди Джи ще открие своето място в съдбата на града, изумителната си връзка с Лавандулови очи и самата Азкаделия, която придава садистичен, съсипващ душата смисъл на термина „сестринско съперничество”.
Изпъстрен със странни създания, чувствени злодейки, неочаквани обрати и обръщащи косъма развои, непреживени никога преди това от Дороти, тази поразителна версия на „Магьосникът от Оз” не минава просто така над дъгата, а отива много по-далеч.
