Каква е връзката между наследството на семейство Рьорих, Петър Дънов, Людмила Живкова и Ванга? Новият проект на журналиста Георги Тошев и режисьора Ема Константинова търси отговорите в нов специален проект на „НепознатиТЕ“, наречен “Мечтата за Шамбала”. Той ще бъде излъчен тази събота, 30 ноември, и следващата – 7 декември, от 12, 30 часа в документалната поредица на bTV “непознатиТЕ”. Проектът разкрива любопитните връзки между източните философии и култури и влиянието им върху културната политика на Людмила Живкова през 70-те години на миналия век.
“Този проект е началото на една любопитна поредица, която се опитва да подреди пъзела на едно културно – историческо наследство в контекста на събитията и процесите в Източна Европа две десетилетия преди да падне Берлинската стена”, казва журналистът Георги Тошев.
Преди 10 години той попада в долината Кулу, в северна Индия. Наричат я „Долина на боговете”, защото в малките поселища, пръснати наоколо, се почитат стотици богове. В едно от тях – Нагар, Николай Рьорих прекарва последните десетилетия от живота си.
„Мечтата за Шамбала“, част 1
“Неговото име предизвиква полярни оценки – за едни той е духовен водач и артист от най-висока класа, за други – самомнителен утопист и спиритуален шарлатанин. Той се посвещава на търсенето на Шамбала – според будистките легенди – митично място, „рай на земята”, където живеят духовно извисени мъдреци и където страданието не съществува”, разказва режисьорът и сценарист на проекта Ема Константинова.
Според мнозина историци Шамбала е символ на духовното просветление – убежище на мъдростта и знанието, скрито във всеки от нас.
“Идеята за Шамбала ще доведе Рьорих в тази част на света, тук той ще завърши и своето житейско пътешествие през 1947 година”, обяснява Тошев, който с оператора Виктор Попов пътува из Индия, посещава Петербург, за да разбере повече за наследството на сем. Рьорих.
Но как всъщност Николай Рьорих – един руснак със скандинавска фамилия, попада в долината Кулу? И каква е връзката му с България?
„Мечтата за Шамбала“, част 2
Николай Рьорих е една от най-ярките и противоречиви личности на 20-ти век. Около неговото име се подрежда сложен пъзел от измислици и факти – изкуство, политика, мистика, утопия, духовна доктрина, пари, слава и предателство. Рьорих става инициатор на международен пакт за защита на културните ценности, чийто символ е знамето на мира. Десетилетия след смъртта на Николай и Елена Рьорих една жена ще се опита да съживи тяхното наследство и да го превърне в национална политика.
През 1979 в България се провежда първата Асамблея “Знаме на мира”. Това внушително събитие събира в София 2 500 деца от 77 държави, под мотото “Единство, творчество, красота”.
"Реализацията на подобен мащабен международен форум изисква не само огромна организация и средства – самата идея изглежда нестандартно в епохата на студената война, във времена на противоборство, напрежение и недоверие между двата лагера”, споделя Тошев, който е бил участник в асамблеята като дете.
Зад това начинание стои фигурата на Людмила Живкова – дъщерята на първия човек в НРБ – Тодор Живков. Несъмнено, освен с покровителството на баща си, тя разполага с много власт, което ѝ помага да осъществи грандиозната си идея – по това време тя заема поста Председател
на Комитета за изкуство и култура с ранг Министър на културата, член е на Политбюро на ЦК на БКП.
“Този проект става възможен благодарение на достъпа до държавните ресурси – Асамблеята, обаче, е само “върхът на айсберга” в един много по-мащабен план за реформация на държавническото мислене и приоритети, който Живкова се опитва да наложи. Подобно усилие носи много рискове – партийната върхушка не желае промени в статуквото, а и България, като сателит на СССР, няма свободата да прави промени в държавния курс без благословията на Големия брат. За да поемеш по този път е необходима дълбока увереност в смисъла на крайната цел. Какво е давало сили на Людмила Живкова да направи и да следва този избор?”, разказва Ема Константинова.
В края на 70-те години световните политически събития коренно ще променят контекста, в който действа Людмила Живкова. Ако в средата на десетилетието нейните мащабни културни проекти, които хвърлят мост между Изтока и Запада и пропагандират световния мир, са адекватни на ситуацията на разведряване след съвещанието за сигурност и сътрудничество в Хелзинки, то през 1979 настроенията са съвсем различни – Съветският съюз нахлува в Афганистан. Решението е взето под натиска на хардлайнерите в КПСС.
През 1981г. Людмила Живкова внезапно умира. Около причините за смъртта ѝ и до днес има неясноти и спекулации. За краткото време на своята държавническа активност, наред с големите национални и международни проекти, които осъществява, Живкова инициира знакови изложби на българско културно наследство и изкуство по света, превръща културната политика в приоритет на страната.
“Людмила Живкова, също като Николай Рьорих, мечтае за един по-добър свят, за общество, организирано върху основата на културата и красотата. Рьорих се опитва да осъществи плана си за земната Шамбала, Живкова копнее за “духовен център”. И двамата няма да успеят да реализират своите стремежи, но със сигурност оставят след себе си наследство, което продължава да вълнува и да поставя въпроси”, допълва Ема Константинова.
