Анупама размишлява върху последната си среща със Самар и казва, че сега разбира защо той се е извинил, благодарил ѝ е и я е накарал да обещае да се грижи за Димпъл. Тя със сълзи на очи заявява, че желае през всичките си животи Самар отново да се роди като неин син. Анупама го нарича най-добрия син и съжалява, че не му е завързала конеца за късмет по-рано. Тя го завързва на крака му като последна благословия. Димпъл, Хасмук, Лила, Паритош и други плачат.
Междувременно Адхик получава съобщение за даряването на органи от Самар. Ануж моли Адхик да обясни и той споделя подробностите със семейството. Ануж им напомня, че се нуждаят от съгласието на Анупама и Ванрадж. Лила се противопоставя на идеята, заявявайки, че Самар не трябва да оставя света незавършен. Димпъл обаче подкрепя решението, заявявайки, че могат да усетят присъствието на Самар чрез живота, който той спасява. Анупама се съгласява, като решава да почете паметта на Самар, като спаси нечий друг живот.
Хасмук подкрепя донорството на органи, заявявайки, че това е благородна постъпка, която всеки трябва да обмисли. Ванрадж, виждайки решимостта на Анупама, се съгласява да подпише документите. И двамата си спомнят скъпите спомени за Самар, докато подписват формуляра за донорство. Ануж се свързва с лекаря, за да пристъпи към донорството преди последния ритуал за Самар. В този процес той случайно изпуска гривната на Сону.
Паритош забелязва гривната и я разпознава. Ванрадж си спомня за предишната кавга на Ануж със Сону и се ядосва, обвинявайки Ануж, че е отговорен за смъртта на Самар. Паритош се опитва да го успокои, но Ванрадж в гнева си удря Ануж. Лила моли Ванрадж да обясни и той разказва как сблъсъкът на Ануж със Сону ескалира, в резултат на което Самар е оцелен с куршума, предназначен за Ануж.
Ванрадж обвинява Ануж, че е отговорен за смъртта на Самар. Анупама гледа Ануж в шок. Ануж се защитава, като казва, че не е знаел, че Сону има пистолет и никога не е искал нещата да ескалират.
Ануж се извинява на Самар със сълзи на очи и настоява, че никога не е искал това да се случи. Димпъл се изправя срещу него и казва, че съжалението няма да върне Самар. Паритош добавя, че мъката им не може да обърне загубата. Обхванат от гняв, Ванрадж бута Ануж и го обвинява, че е предложил да посетят клуба - решение, за което сега съжалява. Ануж отчаяно пита Анупама дали му вярва. Тя мълчи, оставяйки Ануж зашеметен и с разбито сърце.
Ануж моли Анупама да каже нещо, дори да е от гняв или омраза, тъй като не може да понесе мълчанието ѝ. И двамата плачат, но Анупама продължава да не отговаря. Ануж се моли на Бог, питайки се защо Самар е умрял, когато куршумът е бил предназначен за него. Той съжалява, че е жив, знаейки, че завинаги ще бъде обвиняван за смъртта на Самар.
Погълнат от чувство за вина, Ануж се срива и съжалява, че той не е бил този, който е умрял. Хасмук го утешава, като му обяснява, че смъртта е следствие от съдбата и не може да бъде избегната. Той успокоява Ануж, че не е виновен, и го моли да остане силен за Анупама, която се нуждае от подкрепа след загубата на Самар. Хасмук обещава да се погрижи за Ванрадж, който също е съкрушен от скръбта.
Междувременно Димпъл сънува Самар. Във видението си Самар я насърчава да остане силна и да живее за тяхното бебе. Той я моли да се усмихва и да се грижи за семейството им. В реалността Димпъл се събужда, плачейки.
По-късно Паритош съобщава на Анупама, че са се върнали, след като са приключили с последните обреди на Самар. Анупама плаче, неспособна да приеме реалността. Пахи си представя как Самар я утешава и я моли да бъде силна. Анупама, решена да почете паметта на Самар, сваля венеца от снимката му. Ванрадж поставя под въпрос постъпката ѝ, но Анупама обяснява, че Самар винаги ще живее в сърцата и спомените им.
Анупама си спомня за деня на раждането на Самар и споделя с Ванрадж колко нежен и лъчезарен е бил той като бебе. Тя споделя как Самар винаги е бил до нея. Ванрадж с умиление за сина си. Анупама казва, че животът я е научил на много неща, но не и на това как да живее без детецата си. Ануж, който подслушва разговора им, се разплаква.
Някои жени клюкарстват за Димпъл, наричайки я нещастница. Анупамаги пита дали са дошли да подкрепят семейството или да увеличат болката им. Когато те питат как Димпле ще се справи без Самар, Анупама заявява, че Самар все още е с тях, и прегръща снаха си, плачейки неудържимо.
Ануж да отиде да утеши Анупама, но Ванрадж го спира, настоявайки той да стои далеч от семейството му. Ануж казва, че не може да изостави Анупама в този момент. Ванрадж обвинява Ануж за смъртта на сина си.
Ванрадж се опитва да изхвърли Ануж от къщата на Шах. Ануж отчаяно се опитва да обясни, че смъртта на Самар не е по негова вина. Той настоява, че е обичал Самар като свой син. Анупама казва на Ануж, че той не може да разбере болката ѝ, защото не е загубил син. Тя настоява Ануж да си тръгне.
Междувременно Лила и Хасмук скърбят за преждевременната смърт на внука си. Лила се бори с мисълта, че никога повече няма да го види, а Хасмук и казва, че ще открият частица от Самар в нероденото му дете. Хасмук насърчава Анупама да се храни, напомняйки ѝ, че има нужда от сили, за да се грижи за Димпъл. Лила по подобен начин храни Ванрадж и го призовава да бъде силен за Пахи, Паритош и Анупама.
