Анупама моли Самар да се отпусне, като смята, че безпокойството му се дължи на това, че скоро ще стане баща. Тя го уверява, че бебето ще има късмет, и обещава да се погрижи за всичко. Самар се чувства облекчен и ѝ благодари, че му е дала любящо семейство. Анупама му казва да престане да бъде емоционален и да влезе вътре. Самар настоява да продължи да говори, благодари ѝ, че го е отгледала с любов, и си припомня скъпи спомени. Нарича Анупама най-добрата и ѝ се извинява, като казва, че иска Бог винаги да я благославя. Когато Анупама го пита защо се извинява, Самар казва, че е време да си тръгва и я моли да се грижи за всички. Той се разплаква, докато ѝ казва довиждане.
Изведнъж светлините угасват. Анупама търси свещ, разтревожена от гръмотевичната буря. Тя си мисли, че Самар се е върнал, но когато запалва свещта, е шокирана да види Ануж. Той стои мълчаливо заедно с Ванрадж, Паритош, Хасмук и Адхик. Разтревожена, Анупама пита дали всички са се върнали. Кинджал и Лила също разпитват за мълчанието. Анупама усеща, че нещо не е наред, и няколко пъти ги пита какво се е случило.
Жените предполагат, че може да става дума за шега, но Анупама се тревожи още повече, като вижда, че мъжете плачат. Тя търси Самар и го моли да влезе вътре. Ануж най-накрая казва, че Самар не се е върнал с тях. Объркана и паникьосана, Анупама иска обяснение. Ануж разкрива, че Самар вече го няма. В стаята настъпва шок. Ванрадж си спомня как Самар е бил прострелян с куршума предназначен за Ануж, и е умрял в ръцете му.
Димпъл отказва да повярва и обвинява Ануж, че се шегува. Анупама също се смее нервно, настоявайки, че преди малко Самар е бил с нея в кухнята. Тя смята, че Ануж и Ванрадж си правят жестока шега, и продължава да вика Самар. Паритош със сълзи на очи ѝ казва, че Самар никога няма да се върне. Анупама се срива, отказвайки да приеме истината.
Анупама държи купа с кхир и настоява, че Самар я е изял. Обръща се към Кавия и я пита дали е видяла, че я е оставила настрана за Самар. Кавия потвърждава и настоява Ануж, Ванрадж, Паритош и Хасмук да приключат с тази шега. Анупама вика Самар, отказвайки да приеме истината. Кинджал също моли „шегата“ да бъде спряна.
Ануж казва на Анупама, че Самар е бил прострелян и не е оцелял. Анупама отказва да му повярва. Димпъл припада от шок. Анупама я успокоява, настоявайки, че Самар преди малко е говорил с нея, и я моли да запази спокойствие.
Лила се разплаква за Самар. Анупама, която все още отрича, обвинява Ануж и останалите, че са си направили жестока шега, и им напомня, че не може да живее без Самар. Накрая Ванрадж изкрещява, че Самар си е отишъл завинаги. Анупама припада, покрусена от истината.
В объркването си тя бърка Паритош със Самар и го прегръща силно. Когато осъзнава, че това е Паритош, тя се срива и го моли да върне Самар, като казва, че не може да живее без него. Паритош се опитва да я утеши, но тя продължава да плаче за Самар. Ануж изразява тревогата си за Анупама, защото знае, че загубата я е съкрушила. Анупама, потънала в спомени, си припомня моменти със Самар и плаче неудържимо.
Инспекторът съобщава на Ануж, че аутопсията е приключила и те могат да приберат тялото на Самар. Ванрадж ядосано отказва да говори за Самар като за „тяло“. Когато го молят да подпише документи за даряване на органи, Ванрадж се колебае, но Ануж нежно го убеждава да го направи, като казва, че Самар би искал да помогне на другите.
Кинджал се опитва да утеши Анупама, напомняйки ѝ, че Димпъл има нужда от нейната подкрепа. Анупама си спомня обещанието си към Самар да се грижи за Димпъл и решава да бъде силна. Въпреки това тя продължава да пита за Самар, отчаяно желаейки той да се върне. Кинджал нежно ѝ казва, че Ванрадж, Адхик и Ануж са отишли да донесат тялото на Самар у дома.
Ванрадж се мъчи да подпише документите за даряване на органи, като казва, че не може да го направи. Лекарят и инспекторът обясняват важността на донорството на органи, но са съпричастни към болката на семейството. Ануж нежно окуражава Ванрадж, обяснявайки, че донорството на Самар може да спаси живота на едно момче. Той напомня на Ванрадж, че само той и Анупама имат право да вземат това решение. Ванрадж стои вцепенен, без да може да отговори.
Междувременно Анупама вижда как семейство Шах скърби за смъртта на Самар. Опитвайки се да ги утеши, тя избърсва сълзите им и предлага вода на Димпъл, която седи в зашеметено мълчание. Анупама подтиква Димпъл да се разплаче, като казва, че трябва да се освободи от болката си заради нероденото дете на Самар. Думите на Анупама подтикват Димпъл да започне да ридае неудържимо.
Инспекторът съобщава на семейството, че е идентифицирал стрелеца. Ванрадж иска да знае защо Сону не е арестуван. Полицаите обясняват, че Сону произхожда от влиятелно семейство. Разгневен, Ванрадж се заклева да гарантира, че Самар ще получи правосъдие, заявявайки, че никой няма право да отнема живот по толкова безсмислен начин. Той си спомня смъртта на Самар.
Семейство Шах се подготвя за пристигането на тялото на Самар. Анупама се тревожи, страхувайки се от момента, в който ще го види за последен път. Ванрадж, Адхик и Ануж се връщат с болничния персонал, който донася тялото на Самар. .Димпъл се спъва, а Анупама я държи, преди да се приближи до тялото на Самар.
Анупама седи загледана в сина си. Димпъл се притиска към безжизненото тяло на Самар и ридае. Лила плаче, оплаквайки се, че нейният живот е трябвало да бъде отнет вместо този на Самар. Пахи моли Самар да се събуди, като заплашва да го нарече неудачник, ако не го направи.
През сълзите си Анупама говори на Самар, казвайки, че той е обещал да се върне, но никога не ѝ е казвал, че ще бъде така. Тя го пита дали я обича толкова много, че се е върнал само за да я види за последен път.
