Анупама размишлява, като казва, че докато първата стъпка често е трудна, понякога последната е също толкова голямо предизвикателство. Ануж обсипва Анупама с розови листенца и ѝ напомня, че къщата все още ѝ принадлежи. Той признава, че след като е видял танца ѝ, е знаел, че този момент е неизбежен. Ануж настоява, че домът му и всичко в него все още ѝ принадлежи, като я насърчава да влезе без колебание, особено за сватбата на Самар. Анупама най-накрая влиза вътре, въпреки че е залята от спомени за миналото. Ануж я наблюдава, с насълзени очи.
След като влиза вътре, Анупама се моли на Бога, запалва лампа и размишлява за миналото. Когато започва да подрежда къщата, тя се извинява на Ануж, че е пренаредила нещата. Ануж с лекота отбелязва, че само тя може да се извинява, докато подрежда това, което все още е неин дом. Той шеговито ѝ предлага да ѝ купи етикет, който да ѝ напомня, че къщата е нейна. Ануж пита Анупама как изглеждат декорациите и тя похвалва усилията му. Той обещава, че гостоприемството му ще надмине очакванията ѝ.
Мая, която наблюдава Ануж и Анупама, ги прекъсва, като казва на Ануж, че духовника го вика. Когато Анупама също се готви да си тръгне, Мая я спира, като ѝ се подиграва, че сега е просто гостенка в собствения си дом. Мая самодоволно казва, че това е съдба, че Анупама и Ануж вече не са заедно. Без да се смущава, Анупама спокойно отвръща, че най-хубавото на съдбата е, че може да се променя, и уверява Мая, че справедливостта ще възтържествува в подходящото време.
Лила, която наблюдава отстрани, коментира колко щедър е бил Ануж с разходите за сватбата на Димпъл. Тя отбелязва, че само човек с голямо сърце като Ануж би подкрепил „бедните момичета“, визирайки Ану, Димпле и Мая, които живеят в неговата къща. Димпъл саркастично се подиграва на Лила, като гордо заявява, че е щастливка да живее без наем в дома на Ануж. Засрамени, Ванрадж и Хасмук се извиняват от името на Лила. Барха, която става свидетел на напрежението, предупреждава Димпъл, че Лила има силата да разрушава не само сватби, но и домове. Сватбените ритуали започват, а Анупама, Ануж, Ванрадж, Кавия и Мая водят празненствата.
Димпъл оправя роклята си, когато Кинжал се приближава и ѝ прави комплимент. Кинджал деликатно съветва Димпъл да приеме семейството, въпреки различията им. Димпъл обаче, спомняйки си манипулациите на Барха, остава твърдо решена да не се променя заради никого, въпреки че признава добротата на Кинджал. Двете се прегръщат.
Междувременно Лила забелязва Мину да държи поднос и я разпитва. Мину обяснява, че Бхайрви е била заета, затова е решила да помогне. Лила взема подноса и нарежда на Бхаирви да обслужи гостите. Намесва се обаче Канта, която казва на Бхаирви да отиде да играе, тъй като сервирането не е нейна работа. Вместо това тя нарежда на сервитьора да сервира напитките. Канта се кара на Лила за това, че е била груба с Бхаирви.
Лила пренебрегва притесненията на Канта, като отбелязва, че Бхаирви продава зеленчуци, така че обслужването на гостите не би трябвало да е проблем. Анупама се намесва, за да защити Бхаирви, като подчертава, че Бхаирви продава зеленчуци от самоуважение, а не от необходимост. Тя с гордост добавя, че Бхаирви заминава за САЩ заради таланта си. Лила се нахвърля върху Анупама, като казва, че подкрепата ѝ за безпомощните я е оставила без дом. Канта, разгневена, отвръща, че Анупама далеч не е бездомна. Това предизвиква спор, в който Канта обвинява Лила, че е развалила настроението на всички, а Лила се оплаква, че и сватбата, и булката са против нейните желания. Канта саркастично предлага на Лила да вземе обратно Самар, ако е толкова нещастна. Анупама, притеснена от темперамента на Лила и Димпъл, се намесва, за да спре кавгата.
Изведнъж Лила забелязва няколко жени и ги обвинява, че са крадци, създавайки сцена. За изненада на всички Димпъл разпознава жената, която Лила посочва, като родната си майка. Димпъл и майка ѝ със сълзи на очи се събират и се прегръщат. Димпъл избухва в сълзи, когато майка ѝ подарява гривни. Димпле гордо представя майка си на Самар, който почтително докосва краката ѝ, а тя го благославя.
Лила обаче се чувства обидена и насаме казва на Доли, че е било неуместно Самар да се кланя пред майката на Димпъл. Анупама, Ванрадж и Ануж се извиняват за недоразумението, но майката на Димпле поема вината. Тогава Лила се изправя срещу нея и я пита защо се е крила. Майката на Димпъл обяснява, че след като се е отрекла от дъщеря си, се е чувствала твърде виновна, за да се изправи пред нея. Тя добавя, че бащата на Димпъл е бил против помирението, но тя е дошла тайно, за да види дъщеря си. Димпъл, развълнувана, пита за баща си, а майка ѝ разкрива, че гневът му е засенчил любовта му към нея. Лила саркастично подхвърля, че майката на Димпъл също трябва да ѝ даде няколко ценни урока. Анупама и Ануж насърчават всички да възобновят сватбените ритуали.
Майката на Димпъл хвали Анупама за това, че е застанала до Димпъл в трудните моменти, и казва, че повечето хора не се намесват в делата на другите, но Анупама е излязла от пътя си, за да помогне. Тя добавя, че Шах не е поискала нищо в замяна, изразявайки своята благодарност. Ванрадж обяснява, че като родители на дъщеря, те разбират емоциите, свързани с предаването на дъщеря.
Майката на Димпъл съветва Димпъл да остане смирена и уважителна към Шах, като ѝ напомня за всичко, което са направили за нея. Тя също така моли Анупама да прости на Димпъл, ако някога допусне грешка, като признава, че макар Димпъл да е твърдоглава, сърцето ѝ е непорочно. Лила се възползва от възможността да направи хаплива забележка за характера на Димпъл. След това майката на Димпъл благославя Димпъл и Самар, като се надява, че връзката им ще бъде толкова успешна, колкото някога е била тази на Анупама и Ануж.
Анупама кани майката на Димпъл да остане, докато приключи сватбата. След това духовника моли Анупама да изведе младоженците напред за следващия ритуал. Докато церемонията продължава, духовника моли майката на Димпъл да измие краката на Самар като част от традиционния ритуал. Самар обаче отказва, като казва, че възрастните не бива да докосват краката на по-младите. Вместо това той я моли да поръси с вода от разстояние. Лила настоява, че това е просто ритуал, но Самар твърди, че остарелите ритуали трябва да се променят.
Самар и Димпъл завършват сватбените си обети, докато Анупама и Ануж си спомнят за собствената си сватба. Кавия започва да кашля и Ванрадж се грижи за нея.
Когато духовника инструктира двойката да потърси благословия от по-възрастните, те тръгват да докосват краката на Анупама, но тя настоява да започнат с Хасмук. Един по един Хасмук, Лила, Доли, Кинжал, Барха, Ануж и останалите членове на семейството благославят двойката. Анупама благославя Самар и Димпле последна.
Майката на Димпъл споменава, че трябва да си тръгне. Ванрадж и Анупама се опитват да я убедят да остане, но тя обяснява, че е излъгала бащата на Димпъл и трябва да се върне, преди той да разбере. Димпъл се оплаква, че жените често трябва да избират между семейството и любовта. Майка ѝ я успокоява, че щом стане майка, отношението на баща ѝ ще се смекчи. Майката на Димпъл отново моли Анупама да прости на Димпъл, ако някога сгреши, а Анупама я успокоява.
Семейство Шах се подготвя за партито, а Кавия пита Анупама кого чака. Анупама развълнувано споменава Малти Деви. Сякаш по сигнал, Малти Деви и Накул пристигат на сватбата. Радостта на Анупама е доловима. Когато Малти Деви едва не стъпва на пирон, Ануж инстинктивно поставя ръката си под крака ѝ, за да я предпази. Малти Деви, трогната от жеста, благославя Ануж.
