В във финала на 1 сезон на „Шербет от боровинки“: Йомер кани Къвълджъм на закуска с гледка към Айфеловата кула. Дога приготвя вечеря, която семейството ѝ никога няма да забрави
Какво се случва в еп.96 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 21 април по Diema Familyот 22:00 ч.
Дога губи едно от бебета си по време на раждането.
Йомер и Къвълджъм са претърпели автомобилна катастрофа и са откарани в същата болница.
Фатих научава, че Айлин го е излъгала. Какво ще реагира?
Дога е твърдо решена да се разведе с Фатих и се премества с бебето си при Къвълджъм.
Всичко за турския хитов сериал „Шербет от боровинки“ може да проследите тук!
Сирените на линейките вият в нощта. Един от екипът на бърза помощ пристигнал на мястото на катастрофата съобщава като поглежда и опипва състоянието на Къвълджъм и Йомер.
– Уведомете прокурора – казва парамедикът с мрачен тон. – Един загинал, един ранен.
В същото тава време в болницата лекарите тичат по коридора, обгърнати от напрегнато мълчание.
Екипът се суети около Дога. Акушерка пита:
– Няма ли някой близък на момичето? Мъж, родител?
– Свързахме се с майката, но още не е пристигнала – отговаря сестрата.
– Първото бебе е мъртвородено. Час на смъртта – 21:09 – съобщава лекарката.
Пренасяме се в линейката. Йомер отваря очи.
–Каже те ми, жена ми, жива ли е? – пита той и губи съзнание...
В същото време в другата линейка сърцето на Къвълджъм спира, медиците се опитват да я върнат към живота като ѝ правят сърдечен масаж. След кратко спиране на сърцето на Къвълджъм, те се връща към живата.
Камерата ни показва Фатих, който върви по улицата и се опитва да се свърже с Дога.
– Дога! Къде изчезна? Вдигни си телефона! – крещи побеснял Фатих.
В този момент телефона на Фатих звъни.
– Каква болница?! – крещи той като отговаря на обаждането.
Пренасяме се в къщата на Юнал.
Алев тъкмо тръгва да си ходи, когато телефонът на Абдула звъни.
–Фатих звъни – съобщава той и вдига.
–Синко!
–Ало, татко! Дога е родила!
–Какво?
–Сега е в болницата!
–Ние идваме! – казва Абдула и приключва разговора.
–О, Господи! – въздиша притеснена Пембе.
–Нещо станало ли? – не по-малко притеснена е Алев.
–Дога е в болницата – отговаря Абдула. –Току-що е родила! Да тръгваме! Г-це Алев, може да дойде с нас! – предлага Абдула.
–Не, не след този разговор! Не! – отсича Алев.
Абдула търси шофьора, а Пембе отива да съобщи на Мустафа и Нилай.
Алев пътува към болницата и се опитва да се свърже с Къвълджъм, но телефонът ѝ е изключен. Тя се обажда на Чимен и ѝ казва, че Дога е в болницата и пита, дали майка ѝ е там.
–Не, мама не е тук, но мисля, че тя знае всичко – отвръща Чимен.
Чимен казва на баба си, че Дога ражда и двете тръгват към болницата.
В същото време Фатих пристига в болницата и притеснена пита, в коя стая се намира жена му Дога Юнал.
Служителката му сочи посоката:
– Шести етаж, стая 6607. Асансьорите са в края на коридора.
– Благодаря – казва Фатих и се втурва напред.
Фатих влиза в стаята на Дога. Дога все още е в безсъзнание.
–Дога! Душа моя! Всичко ще бъде наред! – говор ѝ Фатих. –Виждаш ли, децата ни се родиха, а аз съм до теб!
В този момент влиза лекарката.
– Вие сте съпругът, нали?
– Да. Как е тя? Бебетата? Всичко наред ли е? – пита Фатих.
– Може ли и да поговорим отвън – отвръща тя с мек, но сериозен тон.
В жената го поглежда в очите:
– Името ви?
– Фатих.
– Г-н Фатих, когато съпругата ви постъпи в болницата, раждането вече беше започнало. Беше рискова ситуация и решихме да извършим спешно секцио.
– Добре, но всичко мина добре, нали? Бебетата са добре, нали? – пита притеснен Фатих.
В този момент пристигат Абдула, Пембе и Мустафа.
–Какво е станало? – пита притеснен Абдула.
–С децата всичко е наред, нали? – пита още един път Фатих.
Алев също пристига.
Лекарката замълчава за миг. После отговаря:
– Едното от бебетата не успяхме да спасим.
– Какво значи това? Как така не сте го спасили?! – пита Фатих, който от новината не е на себе си. – Какво говорите?! Как така сме го загубили?
– Пъпната връв се беше увила около врата му. Опитахме се да го върнем, но... сърцето му не заработи отново.
– Значи... той е мъртъв? – пита със сълзи на очи Фатих.
– Съжалявам – отвръща лекарката.
Всички са в шок.
–Да ти помага Господ! – казва Абдула.
–Не, татко, никой не може да ми помогне! – отвръща потресен Фатих. –Татко, детето ми е мъртво!
Изпада в истерия Фатих. Абдула се опитва да го успокои.
– Как е Дога? – пита лекарката, отчаяна Алев. – Аз съм леля ѝ. Знае ли вече?
– Не. Не сме ѝ казали още – отговаря лекарката.
– Кое бебе е? -пита Алев.
– Момченцето – отговаря лекарката.
–Това не може да бъде! – плаче Фатих.
–Затвори си устата! – крещи Алев. –Всичко това се случи заради теб!
– Какво каза?! – изсъсква Фатих през сълзи.
– Не прави шоу! Ако племенницата ми страда, това е заради теб! – обвинява го Алев.
Фатих се опитва да нападне Алев като я обвинява.
– Ти си за всичко виновна! Ти я настрои против мен! – крещи той. –Ти самата си нещастна и искаш и Дога да е нещастна като теб!
– Не ме докосвай! Ти и онази Айлин съсипахте всичко! – отвръща Алев.
– Аз само исках да ѝ помогна, заради племенника ѝ – крещи Фатих.
–Отвори си очите! – крещи Алев. –Айлин няма племенник! Глупак! Но аз нямам време за теб! Аз съм тук, за да успокоя племенницата ми!
Алев тръгва към стаята на Дога, когато пристигат Чимен и Сьонмез.
– Дога... къде е Дога?! – пита притеснена Сьонмез виждайки, Пембе да плаче в салона. – Добре ли е? – пита Чимен.
– Жива е. Но... без момченцето... – отвръща Пембе със сълзи на очи.
Сьонмез и Чимен се потресени и отиват в стаята на Дога, където е Алев. Дога е все още в безсъзнание.
Алев моли племенницата си и майка си да са силни, заради Дога, защото тя още не знае.
В този момент телефона на Сьонмез звъни.
Действието се пренася в салона, където телефона на Абдула също звъни. Той вдига.
Сьонмез разбира, че Къвълджъм е претърпяла катастрофа. Абдула също разбира за това, че Йомер е добре, но... сърцето на Къвълджъм е спряло за малко. Сега е стабилна, но е в интензивно.
– Господи... Какво се случва? Що за изпитания? – плаче Пембе като се хваща за главата.
Абдула и Сьонмез отиват да видят как са Йомер и Къвълджъм. Мустафа и Чимен също тръгват с тях.
В същото време Пембе се обажда на Нурсема, за да ѝ съобщи какво ги е сполетяло. Умут все още е сърдит на Нурсема, че е платила дълговете му без да му каже.
Умут и Нурсема са ужасени, когато разбират, че едно от бебетата на Дога е починало, а също така, че Йомер и Къвълджъм са претърпели катастрофа.
Връщаме се в болницата. Йомер идва в съзнание и веднага пита за Къвълджъм и иска да я види.
– В интензивното. Състоянието ѝ е стабилно. Но не може да я видите – съобщава сестрата.
– Моля ви! Искам да я видя!
– Ако припаднете, ще стане още по-лошо. Почакайте. Ще ви придружа, но само за кратко. Не може вътре.
Придружен от сестрата Йомер стига до интензивното.
– Това е жена ми! Моля ви...
Йомер седи пред стъклото, ръцете му треперят. Очите му са празни. Сълзи се стичат бавно. Моли се без глас:
– Господи... моля те... помогни ни... Тя не може да ме остави!
След малко при него пристигат Сьонмез, Абдула, Мустафа и Чимен. Йомер им обяснява, че състоянието на Къвълджъм е стабилно, но все още е в интензивното. Сьонмез съобщава на Йомер, че едно от бебетата е починало. Той е шокиран.
Идват Метехан и Леман, която казва, че Кайхан е отишъл при Дога.
В същото време лекарката съобщава на близките, че Дога е дошла на себе си.
– Разбра ли какво се е случило? – пита Алев.
– Мисля, че ще е добре вие да ѝ кажете – казва лекарката като поглежда Фатих.
– Не мога. Просто... не мога да ѝ кажа! – отвръща Фатих.
– Аз ще ѝ кажа – казва Алев като стиска зъби, за да не заплаче.
–Аз ще дойда с вас – казва Пембе.
–Вие останете! Аз ще ѝ кажа! – заявява Алев и тръгва с лекарката като влизат в стаята при Дога.
– Дога, мила, добре ли си? – пита Алев
– Къде са бебетата ми? Не ги видях... къде са? – пита Дога.
Алев поглежда лекарката.
– Какво става? – пита притеснена Дога разбирайки, че се е случило нещо лошо.
– Имаше усложнение, г-жо Дога... – казва лекарката.
– Питам ви къде са децата ми?! – крещи Дога.
– Дога... – опитва се да обясни Алев.
– Къде са бебетата ми?! Алев, къде са бебетата ми?!
Алев съсипана навежда очи. Лекарката обяснява.
– Един от тях... момченцето... за съжаление, се е роди с увита пъпна връв и... го изгубихме. Другото е добре – в кувьоз за наблюдение.
– Толкова лесно го казахте – плаче Дога.
– Дога..., миличка…. навежда се Алев над Дога.
– Не е мъртво. Не е! Моето бебе не е мъртво! Върнете ми го! – Дога не е на себе си от мъка. – Върнете ми бебето! Моля ви! Алев... направи нещо...
– Много съжалявам... много съжалявам... – повтаря плачейки Алев.
– Бебето ми... бебето ми...
След малко Фатих влиза при Дога, но тя му казва, че не иска нито да го вижда, нито да говори с него.
– Дога, и аз съм много тъжен. Но ти обещава, ние заедно ще преминем през това.
– През какво, Фатих? Има ли още "ние"?
– Моля те, недей. Знаеш колко те обичам – моли я Фатих.
– Фатих, махай се. Моето бебе умря заради теб. Махай се от живота ни. – крещи Дога.– Повече няма да виждаш нито мен, нито дъщеря си. Разбра ли? Върви си!
– Не говори глупости!
– Махай се! Не искам дори да те виждам! – плаче Дога.
Алев става и казва на Фатих да излезе от стаята. Той се противи. Нурсема влиза и моли брат си да излезе. Тя излаза с него и моли майка си застане при него.
– Фатих, моля те... Сега не е време… - казва Пембе.
– Мамо... тя мрази ме – отвръща Фатих.
– А няма ли право? – пита Умут.
Умут извежда Фатих от болницата.
Умут пита Фатих, дали наистина е изневерил на Дога. Фатих се оправдава, че е направил малка грешка.
– Дога си мисли, че това е било връзка... – казва Фатих. – Беше само един път...
– Не очакваш да го приеме, нали? – пита Умут.
– Не, но не може да ме обвинява за смъртта на сина ни. – крещи разстроен Фатих. – Обвини ме, че съм виновен, че бебето ни е е умряло заради мен!
– Дога е много е разстроена. Преживява травма – казва Умут. – Остави я на спокойствие!
– Ще омекне ли? – пита Фатих.
– Не знам. Но още не е видяла дъщеря си, а вече разбра, че другото бебе е мъртво.
– И аз изгубих дете, Умут. И аз съм съсипан. Не виждаш ли? Разбит съм!
– Разбирам те. Но тя е майка. Фатих, трябва да се успокоиш. Дога не знае за катастрофата, че майка ѝ е в интензивното – отвръща Умут.
–Боже, аз ще се побъркам! Какво стана заради една моя малка грешка?! – държи се Фатих за главата. –Ще се побъркам!
В същото време идва Юсуф, помощникът на Абдула, който съобщава на Фатих, че е разузнал и е разбрал, че всичко, което му е казала Айлин е една голяма лъжа.
– Болестта на племенника ѝ, неговата смърт! Всичко е лъжа! – казва Юсуф. –Няма никакъв племенник.
–Какво означава това? Значи Алев е била права? – пита шокиран Фатих, а Юсуф кима с глава и обяснява, че още от самото начало Айлин е искала да премахне Дога от пътя си и да се омъжи за него.
–Тя ще си плати за всичко! – беснее Фатих.
–Сега не е време – отвръща Юсуф.
-Сега е времето! Синът ми почина, а Дога ме мрази! – крещи Фатих. –Аз няма да оставя така нещата, ще си плати за всичко!
Вбесен, Фатих отива в дома на Айлин и я предупреждава да стои далеч от него и жена му.
В същото време Дога пита леля си и Нурсема, къде е майка ѝ. Алев я лъже, че решава други въпроси и скоро ще дойде. След малко в стаята идва Кайхан, който казва, на Дога, че майка ѝ скоро ще се оправи. Алев е принудена да каже на племенницата си истината.
– Скъпа, не се притеснявай, майка ти и Йомер катастрофираха, но те са добре!
По-късно Дога отива да види дъщеря си, която е в кувьоз.
– Кога ще мога да я гушна? – пита тя със сълзи на очите.
– Утре ще проверим показателите ѝ. После ще я вземете на ръце и никога няма да я оставяте – отвръща лекарката с топла усмивка.
– Малката ми... Толкова си мъничка... – Дога докосва кувьоза.
Действието прескача след няколко дни.
Къвълджъм и Йомер сглобяват бебешки мебели за бебето на Дога. Къвълджъм казва на Дога, че след всичко, което се е случило с дъщеря ѝ тя не е успяла да съобщи на близките си, че са се оженили.
– Толкова съм щастлива… и същевременно съкрушена – споделя Къвълджъм. –Дога ходи като сянка из болницата. Казва, че ще се прибере у нас. Кълне се, че никога няма да покаже детето на Фатих.
– Нуждае се от време – казва Йомер.
– Ако не беше ти… не знам как щях да се справя. Обещай ми, че няма да се сърдиш, задето още крием брака ни.
– Недей да говориш глупости. Обичам те. Това е най-важното – отговаря Йомер и целува жена си.
– Ръката ти трепери, Йомер – забелязва Къвълджъм
– Сигурно е от катастрофата. Мускулно напрежение. Не се тревожи! – отвръща Йомер
– Моля те, провери го. Поне заради мен – казва Къвълджъм.
– Ще отида на лекар, обещавам.
Действието се пренася в офиса на Алев.
Алев казва на Умут, че днес изписват Дога и бебето от болницата, но тя ще отиде по-късно, защото иска да пропусне суматохата около изписването.
– Ами с Дога какво ще стане сега? – пита Умут.
– Ще се разведат. Какво друго? – отговаря Алев.
– Жалко… – отвръща Умут.
– Има още нещо… – промълвява Алев. – Преди болницата, аз се скарах Пембе. Каза ѝ всичко в очите. Аз не издържах. Казах ѝ: „Когато Апо се разведе с теб, веднага ще се ожени за мен“.
– Какво?! – шокиран е Умут.
– Да… Казах го. И не съжалявам. Заслужи си го. Но след всичко, което се случи Апо изчезна. Дори не се обади след онази вечер.
– Сериозно ли си мислела, че ще напусне жена си заради теб? – пита Умут.
– Да. Каза ми, че ме обича. Повярвах му – признава Алев.
– Умна си, Алев, но наивна. Той никога няма да напусне Пембе! – уверен е Умут.
