„Шербет от боровинки“, еп.88: „Виж приятелките на Умут и виж себе си!“

В еп. 87 на „Шербет от боровинки“ : Нилай носи у дома говорещ папагал, но речникът му я оставя без думи. Междувременно Алев кани Айлин на обяд с надеждата да научи нещо, което може да помогне на Дога. Но това, което Алев дори не подозира, е, че Айлин има план, а и знае коя е тя в действителност….

Какво се случва в еп.88 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 9 април по Diema Familyот 22:00 ч.

Нурсема отива в Анкара заедно с Алев, за да говори с родителите на Умут. Бащата на Умут ѝ обяснява защо не одобряват връзката им, като ѝ показва снимки на бившите приятелки на Умут. Той ѝ подава едно огледало и ѝ казва да се сравни с неговите бивши приятелки.

Междувременно Пембе намира папагала на Нилай и става весело!

В компанията при Фатих пристига Суде от автокъщата, която и му казва, че оттук нататък тя ще отговаря за поръчките на колите на Дога и Пембе. Фатих не подозира, че това е част от плана на коварната Айлин.

Всичко за турския хитов сериал „Шербет от боровинки“ може да проследите тук!

След вечеря семейство Юнал са се събрали в хола и си говорят. Изведнъж папагалът на Нилай започва да крещи.

Нилай веднага започва да кашля.

– Май някой крещеше? – казва притеснена Пембе.– Не, това идва от съседите – отговаря спокойно Мустафа.

– Сестричке, как върви с подготовката на сватбата? – сменя темата Нилай.
– Ние още не сме започнали – казва видимо притеснена Нурсема.– Кога ще дойдат родителите на Умут, за да се запознаем? – пита Пембе.– Когато баща му се оправи – отговаря Нурсема.– От какво е болен, нещо сериозно ли е? – пита Абдула.– Не съм питала, не знам, татко! – отговаря тя.

– Много скоро в тази стая ще тичат три прекрасни малчугана! – сменя темата Пембе.

– Ние всички сме в очакване – казва Фатих, обръщайки се към Дога и хващайки я за ръката. – Нали така?

– Ъх… – отвръща Дога, като рязко издърпва ръката си от неговата.

– Какво става с колата? – пита Абдула.– Айлин я избира, тя е много съвестно момиче! – отговаря Пембе.– Стана ми задушно, ще изляза на въздух – казва Дога чувайки името на Айлин.– Да дойда ли с теб? – пита Фатих.– Не е нужно – отговаря Дога като се опитва да не бъде груба.– Ще отида да направя компания на Дога – казва Нурсема.

Нурсема споделя тревогите си на Дога, че родителите на Умут не я харесват. Дога я съветва да се бори за любовта си и да отиде в Анкара, за да се срещне с родителите на Умут.

– Дога, благодаря ти! Ти винаги ме вдъхновяваш! – казва Нурсема, като прегръща Дога. – Да, сетих се, Алев знае къде живеят родителите на Умут.

Нурсема се обажда на Алев и тя ѝ казва, че ще я закара при тях в Анкара.

Нурсема отива при майка си и баща си и им казва, че сутринта ще излезе рано, защото иска да погледне някои неща за сватбата. Пембе предлага и тя да дойде с нея. Нурсема ѝ казва, че ще отиде с Алев.

– Купи всичко, което ти е необходимо, дъще! – казва Абдула.

– Аз няма да купувам, искам само да се посъветвам – уточнява Нурсема.

– Мнението на майка ти не е важно! – казва засегната Пембе.

– Мамо, след това ще отидем и с теб – отвръща Нурсема.

През нощта папагалът на Нилай събужда Абдула и Пембе. Те обаче предполагат, че тези гласове са на Мустафа и Нилай.

На следващия ден в заведението на Мустафа и Сьонмез пристига водеща на известно кулинарно предаване. Тя много харесва храната им и ги кани да участват в предаването ѝ.

В компанията на Фатих пристига Суде от автокъщата и му казва, че оттук нататък тя ще отговаря за поръчките на колите на Дога и Пембе, които са в процес на изпълнение. Разказва му, че Айлин има болен племенник и е в затруднено положение, работи на още една работа, затова не може да разбере защо ѝ е дала тя да се занимава с тяхната поръчка, като така Айлин ще изгуби добра комисионна.

Останал сам Фатих смята, че Айлин се е отказала да се занимава с неговата поръчка заради обвиненията му, че иска да разруши брака му. Той се чувства виновен и ѝ изпраща съобщение, че ако има нужда от помощ, той е насреща.

– Чудесно! Падна ми в ръчичките! – смее се доволна Айлин, след като прочита съобщението. Тя не отговаря на Фатих, защото следва плана си.

На следващия ден Пембе остава сама с домашната си помощница, когато чува пронизителните крясъци на папагала. След кратко търсене, Пембе открива шумния виновник.

– Пембе е лоша! – повтаря папагалът настойчиво.

– Какво?! Какво каза?! „Пембе е лоша?!“ – очите ѝ се разширяват от шок.

– Яж по-малко, жено! – добавя папагалът със същия нахален тон.

– Не мога да повярвам… Все едно ме познава! – възкликва Пембе, объркана и възмутена.

– Папагалите повтарят това, което чуват – обяснява спокойно помощницата.

– Ах, Нилай! Това няма да ти се размине! – заканва се Пембе и грабва клетката с папагала, за да го отнесе в хола.

Същевременно Нурсема пристига в Анкара заедно с Алев. Предстои ѝ трудна среща с родителите на Умут.

Налян, майката на Умут, ги посреща на прага и ги кани вътре.

– Аз няма да влизам – казва Алев. – Вие си поговорете насаме.

– Не сме ли дошли в неподходящ момент? – пита несигурно Нурсема.

– Не, дъще, влизай – отговаря с мек глас Налян.

Малко след това се появява и бащата на Умут.

– Това е Нурсема, приятелката на Умут. Дошла е да поговори с нас – обяснява Налян.

– Всъщност… аз съм му годеница – казва Нурсема с притеснение.

– Знаем – отвръща Налян.

– Хайде, влизай – подканя я бащата на Умут.

– Разбрах, че често не се чувствате добре. Желая ви здраве! – казва с уважение Нурсема.

– Благодаря ти… Да, не съм в най-добро състояние напоследък – отвръща той.

– Умут дойде да поиска ръката ми, но вас ви нямаше… Много се разстроихме. Сигурна съм, че и вие също.

Настъпва кратко мълчание.

– Знам, че не ме харесвате – признава Нурсема. – Но ние с Умут се обичаме…

– Умут живее далеч от нас, рядко общуваме – казва баща му сдържано. – И, ако трябва да съм честен, не мога да разбера как твоите родители са ви позволили да се срещате.

– В началото и те бяха против. Да, ние с Умут сме от различни светове… но понякога точно различията събират хората. Те ги учат на търпение, на любов. Нашите пътища се пресякоха… и искаме да вървим заедно по този път – казва Нурсема с трепет в гласа.

Майка на Умут казва, че е изразила мнението си за тяхната връзка съвсем ясно, когато са се срещнали за първи път, и се извинява, но трябва спешно да излезе.

Бащата на Умут ѝ обяснява защо не одобрява връзката им, като ѝ показва снимки на бившите приятелки на Умут.

Бащата на Умут подава огледало на Нурсеа и ѝ казва:

– Виж приятелките на Умут и виж себе си!

Нурсема не казва нищо. Очите ѝ се насълзяват. Сърцето ѝ се свива от болка.

Нурсема си тръгва оттам много разстроена. Тя моли Алев да не казва на Умут, че е идвала при родителите му.

Нилай се прибира, а Пембе я чака с напрегнато изражение пред нея е – клетка с папагал, който не спира да крещи.

– Пембе е лоша! – повтаря птицата с настойчив тон.

– А, върна се! Я сега ми кажи – какво е това?! – започва Пембе

Нилай въздиша и си признава:

– Онзи дърводелец ме измами. Изчезна… и ми остави папагала.

– Не само те е измамил, ами и птицата си си домъкнала тук?! – избухва Пембе.

– Но тя е много ценна! – защитава се Нилай.

– Пембе е лоша! – изкрещява отново папагалът.

– Аха, много ценна, няма що! Чуй само какво говори! – обижда се Пембе.

– Може… може жената на дърводелеца да се е казва Пембе? – опитва се да смекчи ситуацията Нилай.

– Ох, Нилай! Измисли ли поне какво ще кажем на Абдула? Дадохме пари, а тях вече ги няма!

– Моля те… помогни ми!

– Не! Повече не мога да крия нищо! Тази вечер ще му кажа всичко! – заявява Пембе твърдо.

– Само те моля… поне папагала оставете! В тази къща само той си говори с мен… – прошепва жално Нилай.

Абдула се прибира заедно със синовете си и Йомер. Пембе ги посреща още на входа. В този момент папагалът се обажда с пронизително крещене.

– Какъв е този звук?! – пита слисано Абдула.

– Имаме... гост – казва Пембе със скрита ирония.

Абдула влиза в хола и спира смаян пред клетката с папагала.

– Кой е това?! – пита подозрително.

– Това е птица – обяснява Мустафа.

– Така ли? А аз си помислих, че е жираф! – отвръща саркастично Абдула.

Йомер и Фатих се разсмиват неудържимо.

– И защо е тук? – пита отново Абдула.

– Аз ще обясня – намесва се Пембе. – Дърводелецът, с когото Нилай работеше, е избягал заради дългове и е оставил папагала като... обезщетение.

– Аз го взех... защото все пак е нещо, вместо нищо – казва Нилай виновно.

– Той струва скъпо – допълва Мустафа. – А и… говори!

В този момент в стаята влиза Дога, привлечена от шума.

– О, каква хубава птичка! – възкликва тя и се приближава до клетката. – Здравей, аз съм Дога!

– Глупава Дога! – изстрелва папагалът веднага.

– Ти си глупав! – отвръща с усмивка Дога.

– Виж ти, кой посмя да нарече жена ми глупава! – смее се Фатих.

– Стига вече, не бъдете лоши с папагала! Аз ще го науча на хубави думи! – казва Пембе.

– Научи го да се моли! – измърморва ядосано Абдула. – Бог да ни прости...

Всички се заливат от смях.

– Хайде, ставайте, да сядаме на масата – подканва ги Пембе.

– В тази къща и без това никога не е тихо… а сега и птица ще си имаме! – мърмори под нос Абдула, докато се отправя към трапезарията.