В еп. 67 на „Шербет от боровинки“ : Нурсема се наслаждава на свободата си, без да знае, че баща ѝ е организирал следене, за да я намери.
Какво се случва в еп.68 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 12 март по Diema Family от 22:00 ч.
Абдула подозира, че Нурсема се намира в дома на Умут и изпраща човек, за да проникне в жилището му. Но Умут го хваща.
Ще успее ли Умут да разбере какво се е случило с Нурсема?
Йомер решава да отмъсти на Ибрахим. Ще изпита ли Ибрахим същата болка като Нурсема?
Семейство Юнал са събрани на вечеря. Пембе поглежда към мъжа си и с напрегнат глас пита дали е разбрал къде може да е Нурсема.
– Засега не – отвръща Абдула с тежка въздишка.
Пембе свива ръце в скута си и поклаща глава.
– Ходих да се моля… Да се върне нашата Нурсема у дома.
Дога, която до този момент мълчаливо наблюдава разговора, чува думите ѝ и изненадано я поглежда. По устните ѝ пробягва усмивка.
– Какво има, Дога? – пита я Пембе с присвити очи.
– Преди няколко дни се молехте Нурсема да напусне тази къща, а сега искате да се върне – отвръща Дога спокойно.
– Дога, прекаляваш! – Фатих се обръща както винаги с укор към жена си.
Пембе я поглежда строго.
– Ти са права дъще! В този дом не е прието някой своеволно да си тръгва и после да се връща, когато реши. Явно виждаме от кого Нурсема взима пример! – гласът ѝ се повишава. – Аз се моля за децата си… Но не се тревожи, и за теб се моля!
– Нападайки се един друг, няма да стигнем доникъде! – намесва се Абдула с твърд тон. – Всички сме разстроени и напрегнати.
Пембе не отстъпва.
– Като майка искам уважение!
– Татко, Дога е бременна, затова е малко напрегната – опитва се да смекчи напрежението Фатих.
– Да затворим темата! – прекъсва ги Абдула.
Настъпва тишина, нарушена от гласа на Мустафа.
– Татко, а какво ще стане с Ибрахим?
– Нищо няма да стане – отговаря Абдула
Фатих рязко повдига вежди.
– Как така нищо?! – ядосва се той.
– Остави това на чичо си – отвръща Абдула с тон, който не търпи възражения.
В същото време Алев предлага на Къвълджъм да се обади на Йомер и да отидат да послушат музика в бара, където свири Умут.
– Не знам дали Йомер ще иска…– колебае се Къвълджъм.
– Ако ти искаш, значи и той ще поиска! Хайде, обади му се! – настоява Алев.
Къвълджъм се замисля за миг, после изпраща съобщение на Йомер:
„Алев ни кани на бар! Какво ще кажеш?"
В същото това време Метехан дочува как Йомер говори с някой по телефона и се заканва да накаже Ибрахим. Метехан се притеснява, че баща му може да се забърка в неприятности. Метехан признава на баща си, че са се опитали да помогнат на Нурсема, да се избави от Ибрахим. Йомер се ядосва, че синът му не му е казал. Метехан моли баща си да не казва на Къвълджъм, за да не се кара на Чимен.
Йомер получава съобщението на Къвълджъм: „Алев ни кани на бар! Какво ще кажеш?"
Йомер не се колебае дълго. Пише отговор: „Ако ти искаш, аз съм за!"
След вечеря Дога тайно прибира вещите на Нурсема, но Нилай забелязва как Дога взема килимчето, на което се моли Нурсема.
Без да губи време, тя се втурва към Абдула и Пембе.
– Сега вече трябва да ми повярвате! – заявява развълнувано Нилай. – Казвах ви, че Дога ми завижда! Видях я с очите си – взе килимчето на Нурсема, за да се моли! Скоро сигурно и тя ще си покрие главата!
– Нека го направи, дъще! Тогава ще я поздравим! – казва Пембе.
Абдула се досеща, че Дога събира вещите на Нурсема, за да ѝ ги занесе. Той веднага се обажда на своя човек и му казва, че утре не трябва да изпуска Дога от очи. Абдула вече не се съмнява, че снаха му ще го отведе до дъщеря му.
По-късно същата вечер…
Къвълджъм, Йомер и Алев отиват в бара, където свири Умут. Атмосферата е шумна, музиката пулсира, а светлините хвърлят топли отблясъци върху лицата им.
Когато Умут се обръща към публиката и кани Къвълджъм на сцената, Йомер остава напълно изненадан. Той я наблюдава, докато тя взема микрофона – с леко притеснение, но и с вълнение в очите. И когато първите ноти прозвучават, той осъзнава, че Къвълджъм не само е силна, умна и независима, но и притежава невероятен глас.
Йомер я гледа с възхищение. Тази жена го изненадва всеки ден.
На следващата сутрин…
Фатих стои пред Дога, докато тя се гримира пред огледалото. В гласа му се прокрадва молба.
– Дога, знам защо това е важно за теб… Но, моля те, не се карай с мама!
Дога рязко спира и го поглежда ядосана.
– Покажи ѝ поне веднъж, че си на моя страна, и тя ще ме остави на спокойствие!
Фатих въздъхва.
– Майка ми не ти е враг, нали знаеш?
– Тя не е враг само на мен, а на всички независими жени! – отвръща Дога
Фатих я гледа изпитателно.
– Какво се е случило с теб? Откъде се появи тази омраза?
– Аз винаги съм била такава – казва спокойно Дога. – В този дом винаги се противопоставям на несправедливостта. А според теб какво да направя? Да стана като Нилай ли?
Фатих повдига вежди.
– Какво имаш предвид?
Дога махва с ръка.
– Добре, добре… да не закачаме Нилай. Ти разбра какво искам да кажа. Но за сестра ти… За нея трябва да реагираш като мен!
– Разбира се, но обещах на баща си да не действам прибързано – въздъхва Фатих. – Иначе досега да съм закопал Ибрахим.
Дога го поглежда разочаровано.
– Да реагираш, не означава да се разправяш с него физически… Но това не е важно.
Фатих прави крачка напред и понижава глас.
– Дога, моля те… Не се карай с мама! Въздържай се… Заради мен.
Тя го гледа няколко секунди, после се усмихва с насмешка.
– Добре, Фатих. Няма да казвам „кръв“, а „шербет от боровинки“. Нали това искаш?
Фатих поклаща глава.
– Преувеличаваш! Мама е на ръба на нервите си, не виждаш ли?
Дога не отговаря. Вместо това се изправя, взема чантата си и обявява:
– Днес ми започва стажът. Предупреждавам те!
Фатих се засмива.
– Добре. Успех! Ще вървя, че татко ме чака.
Фатих излиза, а Дога остава замислена.
По-късно Дога пристига при Нурсема с чанта, пълна с нейни вещи.
– Нурсема, аз съм за малко, защото ми започва стажът, но ако ти трябва нещо, обади се на леля – казва Дога.
– Не се притеснявай! И бъди внимателна – отвръща Нурсема с топла усмивка и изпраща Дога с поглед.
В същото време… Екрем, човекът на Абдула, който следи Дога, наблюдава внимателно входа на сградата. Очите му се присвиват, когато вижда как оттам излиза Умут. Той се приближава и разпитва портиера. Скоро разбира, че Умут наскоро се е преместил да живее именно тук. Веднага вдига телефона и набира Абдула.
– Дога дойде при майка си с чанта, но излезе без нея. Освен това разбрах, че Умут наскоро се е преместил в същата сграда.
– Влез вътре и провери! Нурсема може да е там! – нарежда Абдула без колебание.
Екрем влиза в сградата, но в този момент Умут разбира, че си е забравил портфейла и се връща.
Умут се изправя очи в очи с Екрем.
– Какво правиш тук?! Не ти ли беше достатъчно това, което вече направихте?! – пита Умут като хваща Екрем за реверите на сакото му.
– Стой! Аз търся Нурсема! – отвръща Екрем, опитвайки се да се измъкне от хватката му.
– Какво?! – Умут е шокиран от чутото. – Какво означава, че я търсиш? Бързо ме отведи при шефа ти! Разбра ли?!
Малко по-късно…
Умут нахлува в кабинета на Абдула. Очите му горят от ярост.
– Ти искаш да говориш с мен, така ли? – пита Абдула спокойно, без да помръдне от мястото си.
– Вие можехте да говорите с мен, а не да изпращате човек! – отвръща Умут. – Когато ви трябваше нещо преди, ме намерихте и учтиво ме помолихте да дойда.
Абдула въздъхва и се обляга назад.
– Извинявай, че нахлухме в дома ти без разрешение – казва той, но в гласа му няма истинско съжаление. – Но ти трябва да ме разбереш… Аз съм в много трудно положение.
– Вашият човек ми каза нещо… но какво означава, че търсите Нурсема? Може ли да ми обясните?!
Абдула го наблюдава мълчаливо за секунда, след което проговаря:
– Мислехме, че Нурсема се крие в твоя дом.
Умут се намръщва.
– А какво ще прави при мен? Тя е омъжена! С нея нещо станало ли е?!
– Ти нищо ли не знаеш? – изненадан е Абдула.
– Не! Какво е станало?!
Абдула мълчи.
– Говорете!
– Нещастен случай – казва най-накрая Абдула. – След това не се върна вкъщи… и не иска.
– Какъв нещастен случай, г-н Абдула?! – шокиран е Умут.
Абдула поема дълбоко въздух и след това хвърля поглед към него.
– Умут, Нурсема се крие във вашата къща. Дога ѝ занесе вещи.
– Какво?!
– Г-жа Къвълджъм и г-жа Сьонмез не биха допуснали това. Остава само един човек… и ти го познаваш.
-Алев!
Абдула кимва.
– Да. Нурсема е в дома на Алев.
Умут поклаща глава.
– Това не е възможно! Алев нищо не крие от мен! А освен това… никога не е ставало дума за Нурсема! Убеден съм! Сега ми разкажете какво точно се е случило!
Йомер и хората му плашат Ибрахим до смърт. Йомер го блъскат от един строеж и той пада на… предпазна мрежа.
Йомер му казва, че иска от него да се разведе с Нурсема и да не се доближава до нея или до друг член на семейството, защото следващият път няма да има предпазна мрежа.
-Всичко разбрах! – отвръща Ибрахим с очи, разширени от страх.
