В еп. 66 на „Шербет от боровинки“ : Нурсема се изправя пред семейството си и пред семейството на Ибрахим, за когото се е омъжила, и изрича истината в лицата им. Абдула и Пембе са съсипани от чутото. За да влоши още повече положението, Дога признава, че именно тя е помогнала на Нурсема.
Какво се случва в еп.67 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 11 март по Diema Family от 22:00 ч.
Нурсема се успокоява след скандала в дома на Ибрахим. Тя не възнамерява да се върне при родителите си и продължава да живее при лелята на Дога.
Алев се притеснява за Умут, но Нурсема все още не е готова да се срещне с него.
Пембе обещава на Абдула, че няма да предприема нищо, но гневът ѝ я тласка към отмъщение срещу Ибрахим и семейството му.
Междувременно Абдула се опитва да разбере къде се крие дъщеря му.
Дога посещава Нурсема и ѝ казва, че е постъпила правилно снощи.
Мустафа и Сьонмез се подготвят за откриването на новия си ресторант.
Сутринта Алев се събужда и с изненада вижда, че Нурсема вече е приготвила закуска.
– След всичко, което стана вчера, ми олекна. Най-сетне се почувствах спокойна – признава Нурсема.
– Нурсема, не искам да те притискам, но... какво ще стане с Умут? – пита колебливо Алев.
– Чаках да ме попиташ за това – отвръща Нурсема.
– Той не знае какво се случи – казва Алев. – Мисли, че си омъжена... и най-лошото – че си щастлива. Не искаш ли да му разкажеш истината?
– Разбира се, че ще му кажа, но не сега – отговаря Нурсема. – Искам първо да се разведа. Да оставя всичко това в миналото и тогава да застана пред него.
– Разбира се, права си...
– Алев, заради мен си принудена да лъжеш най-добрия си приятел. Разбирам колко те потиска това... Но, моля те, издръж още малко – заради мен.
– Нурсема, не се притеснявай за това. Умут ще разбере. Но искам да ти кажа нещо... Той живее в един от нашите апартаменти в тази сграда.
– Какво?! – Нурсема гледа невярващо.
– Да, истина е. Имаше проблеми и затова нае апартамента от мама – обяснява Алев. – Ти почти не излизаш, но реших да ти кажа, за да бъдеш по-внимателна, когато го правиш.
– Разбирам… Значи, в известен смисъл, сега живеем под един покрив – казва с усмивка Нурсема. – Колко странно!
– Няма нищо странно в това – съдбата отново ви събира – отвръща Алев.
В същото време Пембе, вече готова да излиза, говори на себе си:
– Аз ще се побъркам, ако не кажа всичко, което мисля, на Сание! Да не би да си мислят, че няма кой да се застъпи за дъщеря ми?!
Междувременно Фатих се среща със собственика на клиниката, в която Дога ще провежда практиката си. Говори внимателно, но настоятелно:
– Искам да те помоля нещо… Може ли при Дога да пращате само пациентки жени? Жена ми е бременна, а ако ѝ се налага да общува с мъже, това ще я натовари. А напрежението не е добро за бременността ѝ.
След кратка пауза добавя:
– И, моля те, този разговор да остане само между нас. Не искам Дога никога да разбере за него.
Фатих се обажда на Кайхан, за да му каже, че хотелът е продаден и половината от парите ще постъпят на неговата сметка и той след като ги получи трябва му ги преведе.
Кайхан е ядосан на Фатих, че той не говори с него като с негов тъст, а като с някакъв подчинен.
Кайхан се замисля и си казва, че трябва да ускори нещата с Леман.
Междувременно Пембе пристига в къщата на Ибрахим. Влиза и нахлува в хола, където са Сание и Ибрахим. Очите ѝ пламтят от гняв.
– Що за хора сте вие?! – крещи Пембе, а гласът ѝ отеква в цялата къща.
– Пембе… – опитва се да я спре Сание, но думите ѝ замръзват във въздуха.
– Замълчи! Не смей да произнасяш името ми!
– Госпожо Пембе, моля ви, успокойте се! – намесва се Ибрахим, опитвайки се да запази самообладание. – Майка ми няма никаква вина!
– Аз ви поверих моето момиченце! Моето съкровище! – гласът ѝ се къса от болка. – Мислех, че ще се отнасяте с нея като със собствена дъщеря, а вие какво направихте?! Малко остана да я убиете!
Очите на Пембе се напълват със сълзи, но в тях няма слабост – само ярост. След това ги проклина и без колебание заплюва Ибрахим в лицето.
Дога отива в дома на леля си, за да се види с Нурсема.
– Аз се гордея с теб, Нурсема! – казва Дога.
– След като си тръгнах… сигурно е настанала бъркотия?
– И още как! Фатих преби Ибрахим, а Йомер се нахвърли върху баща му!
– Какво?! – очите на Нурсема се разширяват от изненада.
– Така им се пада! – казва Дога, а в гласа ѝ се долавя злорадство. – Аз самата за малко не хванах за косата неговата майка!
– Дога?! – поглежда я укорително Нурсема.
– Какво да направя?! Те си го заслужиха!
– Как е майка?
– Много е притеснена… Но дали я съжалявам? Не!
– А татко?
– И той го преживява зле. Нурсема, на всички им е тежко. Нима може да бъде друго? Когато се върнахме у дома, всичко продължи… Аз не издържах и им разказах всичко! Всичко – как те изведох от болницата.
– Дога! Защо си се издала? Фатих сигурно е побеснял!
– И какво от това, Нурсема?! Аз постъпих правилно!
– Но сега мама те смята за враг…
– За мен това няма значение!
– Тези, които трябваше да те подкрепят, не го направиха… Какво трябваше да направя?
– Питаха ли къде съм?
– Разбира се, че питаха! Но аз не те издадох! Нурсема, докато сама не решиш, няма да кажа и дума. Но майка ти няма да престане да ти звъни…
Очите на Нурсема се замъгляват от болка.
– Може би някога ще ми мине… но никога няма да ѝ простя – казва тя. – В деня на сватбата… прошепнах в ухото ѝ: „Мамо, не ме оставяй!“, но на лицето ѝ беше изписано само едно безразличие. Никога няма да забравя това.
Дога въздъхва тежко.
– Ти си права… Когато казах на мама, че съм бременна, тя ме караше да направя аборт…
– Какво?! – Нурсема я гледа в шок.
– Да! И затова избягах…
Настъпва мълчание. Въздухът между тях натежава от неизречена болка.
– Защо всички майки са такива? – промълвява Нурсема. – Защо винаги вярват, че решенията им са най-правилни за нас?
– Не знам… – поклаща глава Дога. – Но се надявам, че аз няма да стана такава…
Нурсема се замисля за миг, после вдига поглед.
– Дога, мога ли да те помоля да ми донесеш някои от нещата ми?
– Разбира се!
