В еп. 65 на „Шербет от боровинки“ : Нилай, която отдавна подозира, че Ибрахим и Нурсема изобщо не са били в Италия, отива в дома на Ибрахим, за да провери съмненията си. Нилай разпитва градинаря и той ѝ казва, че Нилай и Ибрахим не са ходили никъде. Ще повярва ли Пембе на разказа на Нилай?
Какво се случва в еп.66 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 10 март по Diema Family от 22:00 ч.
Нурсема се защитава пред Ибрахим и изпитва гордост от себе си.
Тя се изправя пред своето семейство, както и пред семейството на Ибрахим, за когото се е омъжила, и им заявява цялата истина в очите. Абдула и Пембе са съсипани от чутото и отчаяно търсят дъщеря си.
За да влоши още повече положението, Дога им признава, че именно тя е помогнала на Нурсема да се справи с проблемите си и че е била първият човек, на когото Нурсема се е обадила. Абдула нарежда на своя човек да следи Дога, за да открие Нурсема. Междувременно Дога има проблеми с Фатих и неговото семейство.
Действието в новия епизод започва в новия дома на Нурсема. Ибрахим влиза в спалнята им, където тя лежи на леглото.
– Хей, с дрехите ли ще спиш? – пита той, приближавайки се.
Нурсема не реагира.
– Ей, чуваш ли ме? – подбутва я отново.
Изведнъж Нурсема се изправя рязко, държейки нож в ръката си. Острото острие се спира точно на гърлото на Ибрахим.
– Ти какво? – прошепва шокиран той, отстъпвайки леко назад.
Очите на Нурсема пламтят от гняв и решителност.
– Чуй ме добре! Ако още веднъж се осмелиш да ме докоснеш, ще те убия и ръката ми няма да трепне! – гласът ѝ е леден и изпълнен с увереност. Острието на ножа се впива съвсем леко в кожата му. – Разбра ли ме? Махай се оттук и стой на километри далеч от мен! Ясно ли ти е?! Ден и нощ се моли да не разкажа на никого!
Ибрахим замира за миг, след което, пребледнял и все още шокиран, напуска стаята.
Нурсема сяда на леглото и си поема дълбоко въздух. За първи път от толкова време насам усеща истинска сила. Гордее се със себе си – тя успя да се защити!
Междувременно Фатих тайно се опитва да отмени практиката на Дога. Когато обаче не успява да постигне споразумение с нейния учител, ревността му взема връх. Той решава да подкупи директора на клиниката, за да изпраща при Дога само пациентки жени.
В същото време Алев се чуди дали трябва да отговори на Абдула. Тя взема телефона си и му изпраща съобщение:
„Г-н Абдула, не исках да ви давам отговор, но се почувствах неловко. Благодаря ви за мъжката постъпка! Но между нас нищо не може да има… По-добре да не се виждаме!“
Алев поема дълбоко въздух. Решението е трудно, но вече е взето.
Действието прескача към вечерта. Нурсема е поканила семейството си, Къвълджъм, Йомер и Сьонмез на ифтар. Нурсема слиза бавно по стълбите, а очите на всички се впиват в нея.
– Дъще! – възкликва щастлива Пембе.
– Добър вечер! – поздравява Нурсема.
Всички ѝ отвръщат радостно, лицата им греят.
– Дъще, как си? – пита загрижено Пембе.
Нурсема спира в средата на стаята, вдига глава и поглежда право в очите на майка си.
– Скъпа мамо… – казва уверено, после поглежда към баща си. – Скъпи татко… – в гласа ѝ се прокрадва горчивина. Усмихва се леко и вперва поглед в останалите. – Скъпи братя и сестри…
Погледът ѝ се спира върху Ибрахим, след което продължава с уверен тон:
– Скъпи ми съпруже и негово скъпо семейство! Благодаря ви за всичко… за онова, което трябваше да преживея!
Настъпва напрегната тишина. Хамди хвърля бърз, виновен поглед към сина си, а Сание неспокойно свива пръсти в скута си.
– Татко! – Нурсема поема дълбоко дъх, после насочва леден поглед към Ибрахим. – В деня на сватбата ми… този психопат ме изхвърли от прозореца!
В стаята настъпва мъртвешка тишина. Всички се споглеждат, потресени от чутото.
– Какво?! – ахва Пембе.
Абдула рязко се изправя от креслото, очите му са широко отворени от шок.
– Нурсема!
– Два дни прекарах в реанимация! – гласът ѝ потреперва, но тя продължава. Очите ѝ се пълнят със сълзи, докато гледа майка си. – С мозъчен кръвоизлив, мамо! Докато всички вие си мислехте, че съм в Италия, на меден месец с този маниак!
Всички са замрели в шок под въздействието на казаното от Нурсема.
– Дъще, какво говориш?! – не може да повярва Пембе.
– Какво говоря ли? – очите на Нурсема блестят от гняв. Тя поглежда към Сание и казва: – Тази жена ми взе телефона и отговаряше на вашите съобщения от мое име! Вас въобще ли не ви интересуваше какво става с мен?!
– Тя лъже – промърморва Ибрахим, без да смее да вдигне поглед.
– Лъжа ли? – изсмива се презрително Нурсема. – Има свидетели! Така че, може да не се притесняваш!
– Аз ви говорих, но вие не ми повярвахте! – намесва се Нилай. – Аз го видях! Казах на мама, но тя не искаше да ме чуе!
Нурсема пристъпва напред и оглежда всички един по един.
– Върнах се тук, за да застана пред вас и, гледайки ви в очите, да кажа истината за онова, което ми причиниха в тази къща! – гласът ѝ е като остър нож, режещ напрежението във въздуха. – Но сега си тръгвам! С този маниак не само че не искам да живея, а и никога повече не искам да го виждам! И не си мислете, че ще ме разубедите! Никога повече няма да се върна тук!
Погледът на Нурсема се насочват към Пембе.
– Ти за мен вече не съществуваш! Аз повече нямам майка!
След това поглежда към баща си и добавя със същата безкомпромисност:
– И баща също нямам!
Нурсема се обръща към Пембе.
– Ти за мен си вече никоя! Аз повече нямам майка!
– Нурсема, мила! – ридае Пембе, протягайки ръце към нея.
– Замълчи! Не ме наричай „мила“! – отсича остро Нурсема, като пристъпва назад. – Сега може да се изядете едни с други! Нека в тази къща да няма спокойствие, мамо! Да гори в огън!
С тези думи тя заплюва Ибрахим право в лицето и без да се обръща повече, напуска къщата.
В този момент Фатих, побеснял от ярост, се нахвърля върху Ибрахим, търсейки сметка за стореното.
– Какво си направил с дъщеря ми?! – крещи Пембе и в изблик на гняв удря шамар на Сание.
Нурсема рязко отваря входната врата и си поема дълбоко въздух. Навън е тъмно, но за първи път от дълго време си поема въздух свободни.
– Господа, спрете веднага! – крещи Хамди. – Вие сте в моята къща и нападате сина ми! Първо попитайте дъщеря си за нейната чест!
Тези думи са като искра, която подпалва гнева на Йомер. Побеснял, той се хвърля върху Хамди, а напрежението в стаята стига връхната си точка…
В същото време Алев седи недалеч от къщата на Ибрахим и чака Нурсема.
Нурсема върви по улицата с бързи, решителни крачки. В главата ѝ бушуват мисли: „Вие съсипахте живота ми. Сега се убийте един друг! Ще умра, но заради вас няма да си мръдна пръста!“
Алев забелязва Нурсема в огледалото за задно виждане и веднага излиза от колата, за да я пресрещне.
– Как си? – пита тя загрижено, заставайки пред нея.
Вместо отговор, Нурсема я прегръща силно, сякаш търси опора в нея.
– Всичко свърши! – опитва се да я успокои Алев, като нежно я притиска към себе си. – Ти преживя най-трудното! Какво стана?
– Когато си тръгнах, всички се нахвърлиха един върху друг.
– По-добре да го бяха направили тогава, когато те омъжваха! – отвръща с горчивина Алев.
Нурсема се отдръпва леко и въздъхва тежко.
– Сега не се нуждая от тяхната защита!
– Какво мислиш да правиш сега? – пита Алев.
– Алев, аз застанах пред тях и им казах истината, без да се срамувам, гледайки ги в очите! Малко ми олекна... Но дали ще забравя това, което направиха с мен? Не! Никога! Всеки път, когато си затворя очите, виждам този човек и омразата, с която ме гледаше! Аз няма да мога да го забравя! Трябва да се науча да живея с всичко, през което преминах… Ще имам нужда от време.
– Да ти си права! Заради този мерзавец ще трябва цял живот да се бориш с болката, която ти причини! – казва Алев.
– Де да беше само той… – поклаща глава Нурсема. – Щеше да ми е по-леко. Но аз съм толкова ядосана на семейството си! За да утихне този гняв, трябва да мине време. А след това… ще видим.
Алев стиска ръката ѝ окуражително.
– Разбира се! Ние с всичко ще се справим!
Нурсема отново я прегръща.
– Благодаря ти, че те има!
Пренасяме се в колата на Йомер. Той кара Къвълджъм и Сьонмез към дома им след злополучната вечер. В колата цари напрегнато мълчание, прекъсвано само от тежките въздишки на спътниците му.
– Още на сватбата всичко беше ясно – въздъхва Къвълджъм. – Лицето на Нурсема изглеждаше така, сякаш отива на погребение, а не на най-важния ден в живота си.
– Бедното момиче… Как можа да преживее всичко това? – пита Сьонмез, като притиска слепоочията си с ръце.
– Разбирам, че на баща ѝ никой не може да каже нищо, но защо г-жа Пембе, като майка, си е затворила очите пред цялата тази жестокост? – ядосано добавя Къвълджъм.
– Къвълджъм, права си, но Пембе е вярвала, че прави нещо добро за Нурсема – отвръща Йомер, опитвайки се да обясни.
–Да, Йомер, няма по-добро от това! – отвръща Къвълджъм.
– Дъще, тя се е ръководила от майчинския си инстинкт – казва Сьонмез, опитвайки се да смекчи тона.
– Да пази Бог от такъв майчински инстинкт! – отвръща Къвълджъм.
– Нито един баща или майка не биха изоставили детето си, ако знаеха, че ще бъде нещастно – казва Йомер.
– Йомер, г-жа Пембе и г-н Абдула точно това направиха с дъщеря си! – възразява остро Къвълджъм. – Ти сам не видя ли?
– Не казвам, че са били прави! – обяснява Йомер. – Казвам, че те са вярвали, че правят най-доброто за нея.
– Нурсема е била омъжена против волята си! Никой дори не я е попитал какво иска! – възмущава се Къвълджъм.
– Къвълджъм, и аз не го одобрявам, но в техните представи това е било правилно – отвръща Йомер с въздишка.
– Деца, моля ви, не спорете повече! – намесва се Сьонмез, видимо изтощен. – И без това ми е лошо след всичко, което се случи там…
Действието се пренася в къщата на Юнал. Фатих не може да си намери място, крачи нервно из стаята и стиска юмруци. В очите му пламти ярост.
– Ще го убия! – заканва се той, гласът му трепери от гняв.
Пембе се хваща за главата и с разтреперан глас възкликва:
– Къде да се дяна? С какво заслужихме всичко това?
– Аз говорех, но никой не ме слушаше! – намесва се Нилай.
– Нилай, млъкни! – избухва Пембе. – Аз не знам къде е дъщеря ми, а ти ми говориш такива неща?!
– Мамо, всичко свърши! – опитва се да я успокои Мустафа.
– След това, което се случи, по-добре ме занесете направо на гробището! – ридае Пембе.
– Мамо, какво говориш?! – пита ужасен Мустафа.
Фатих стиска зъби и с леден тон заявява:
– Погребение ще има, но не и у нас! Аз няма да съм аз, ако не унищожа това семейство!
– Фатих, стига! – намесва се строго Абдула.
– Татко, в какъв смисъл „стига“?! – избухва Фатих. – Как можеш да говориш така?!
Абдула въздъхва тежко, а лицето му е мрачно и измъчено.
– Аз съм нейният баща! Вашият гняв и ярост са нищо в сравнение с това, което чувствам аз! – казва той. – Но да се действа прибързано е също толкова опасно!
В стаята настъпва напрегнато мълчание, което е прекъснато от разтреперания глас на Пембе:
– Аз все мисля, мисля… но не мога да разбера… защо не ни се обади?
– Не е могла, защото са ѝ взели телефона – отвръща Дога
– Може и друго да се е случило… – промълвява Пембе, сякаш търси някаква друга причина.
Абдула я поглежда остро.
– Например?
– Не знам… – гласът ѝ се пречупва. – Но как е възможно детето ми да е било в болница, а аз да не знам?!
Изведнъж Дога избухва, не сдържайки повече гнева си:
– Извинявайте, но какво не може да разберете?! Вие си мислехте, че познавате този човек! Дадохте дъщеря си като робиня, без дори да я попитате дали иска този брак! А той се оказа психопат! Аз не виждам какво толкова неясно има тук!
Фатих я поглежда гневно.
– Дога, ти какво говориш?!
– Фатих, не се меси! – отрязва го студено тя.
– Да не се меся ли?! Дума става за сестра ми! – крещи той, гласът му трепти от възмущение.
Дога се изсмива горчиво.
– Наистина ли?!
– Наистина! – отвръща категорично Фатих.
Очите на Дога проблясват от ярост.
– Ако толкова ви беше грижа за сестра ви, тя нямаше да отвори очи в болницата и да се обади на мен, а не на вас! – казва Дога.
Всички са шокирани от чутото.
– Ти всичко си знаела? – пита невярващо Абдула.
– Да! Знаех! – отвръща Дога без колебание.
Фатих я гледа, сякаш не може да повярва.
– Дога, чуваш ли се какво говориш?! – пита Фатих.
– Нурсема не ви вярва! Затова се обади на мен! Тя беше в ужасно състояние! А пред стаята ѝ бяха поставили охрана! Аз само дето не полудях, докато я измъквах оттам!
– Защо не ни каза?! – пита Фатих.
– И какво щеше да се промени?! – пита Дога, очите ѝ блестят от гняв. – Щяхте ли да ѝ повярвате? Щяхте ли да застанете на нейна страна? Не! Защото вие вярвахте на „човека“, на когото я дадохте! Нурсема ми повярва и затова ми се довери! А аз ѝ обещах!
– Къде заведе дъщеря ми? – пита Пембе.
– Не знам, тя си тръгна след като излязохме от болницата – отговаря Дога.
– Дъще, като си знаела, защо си мълчала?! Нима ти трябваше да я защитаваш? – пита Абдула.
– За съжаление, татко, трябваше аз да я защитя! – отговаря Дога. – Ако Нурсема имаше поне малко доверие във вас, тя щеше да ви се обади първо на вас, а не на мен. Помислете си… как я докарахте дотук?!
– Дога, стига! – крещи Фатих.
– Мисля, че това е прекалено…– отвръща Пембе.
– И аз мисля, че е прекалено! – казва Дога. -Лека нощ.
Дога се обръща и излиза от стаята.
Фатих иска да тръгне след Дога, но Абдула го спира и казва, че Дога е била груба, но е казала истината.
– Сега излиза, че ние сме виновни?! – пита Пембе.
– Да, така е. Виновни сме! Мислехме, че ги познаваме, но сгрешихме…– отвръща Абдула и излиза от стаята.
Нурсема е в дома на Алев.
– Утре започва твоят нов живот! – заявява Алев с усмивка. – Усещаш ли го?
–Нов живот ли?
–Да ти обяви война и няма обратен път назад! Може да избягаш и от тук ако искаш – шегува се Алев.
– Пред мен стои една голяма неизвестност… Алев.
– Да, страшно е… но и вълнуващо!Няма от какво да се страхуваш! Ти си умна и образована, ще си намериш работа и няма да се нуждаеш от никой! Остани при мен, колкото време ти е необходимо! Казвам ти го, защото виждам, че си мислиш, че ми пречиш!
– Благодаря ти, Алев! И на Дога също! Толкова се срамувам от това, което мислех за вас преди…
Алев се засмива искрено.
– Не се срамувай, ние също не те обичахме! – признава с усмивка. – Ние, жените, вярваме в омразата от пръв поглед, но когато една от нас попадне в беда, винаги се подкрепяме!
На следващият ден Абдула казва на своя човек да следи Дога, за да открие къде се намира Нурсема.
Дога има сериозни проблеми с Фатих и семейството му заради това, че е помогнала на Нурсема.
– Можеш ли поне веднъж да застанеш на моя страна?! – пита тя ядосано Фатих.
Фатих въздъхва раздразнено.
– Пак ли ме обвиняваш?! Нямам ли право да съм разстроен заради сестра си? Аз също страдам! И най-важното – не знам какво да правя! Не мога да приема, че жена ми е знаела всичко и ми е мълчала!
– Добре, Фатих! – отвръща Дога. – Но тогава просто го кажи така! Защо трябва да ме нападаш?!
– Добре… Хайде да не се караме сега, а да го обсъдим на спокойствие довечера? - предлага Фатих.
Дога кима с глава.
