„Шербет от боровинки“, еп.61: Нурсема идва в съзнание, но… – какво ще се случи…

В еп. 60 на „Шербет от боровинки“ : На сутринта след сватбата Нурсема не се свързва с никого, но родителите ѝ не намират причина за паника.

Какво се случва в еп.61 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 3 март по Diema Family от 22:00 ч.

Дога се тревожи за Нурсема, но Фатих не ѝ вярва. Нурсема идва в съзнание, но семейството на Ибрахим не ѝ позволяват да се свърже със семейството си.

Алев намира на Сьонмез и Мустафа място за тяхното заведение. Мустафа е много щастлива, когато Сьонмез ѝ съобщава за това, но се притеснява, че баща му няма да му разреши да се занимава с това което мечтае.

Новият епизод започва в бара, където Умут пее, опитвайки се да се разсее, след като любимото му момиче се омъжи. Той вижда, че двама мъже закачат Алев. Умут скача от сцената и ѝ се притичва на помощ.

– Алев, защо се подаваш на провокациите им – ядосва се Умут. – Не, това стана, заради мен, заради което се извинявам! – приближава се едно момиче към него. – Казвам се Букет.

Тя подава ръка.

– Умут – отговаря той, докато я поема.– А аз съм Алев!

Букет поглежда Алев с уважение.

– Извинявай, Алев.– Няма нищо, щях добре да му дам да се разбере – отговаря вся още ядосана Алев. – Ти си като мен! – отвръща Букет. – Такива като нас ми дават надежда за по-добро.

Алев се обръща към Умут с лека закачка в гласа:

– Умут означава „надежда“.

По-късно, когато остават насаме, Алев намига закачливо на Умут и му прошепва:

– Трябва да дадеш шанс на Букет. Много хубаво момиче е… И добро. Освен това, пее като теб.

Умут я поглежда раздразнено.

– Алев, сега не ми е до това!– Тогава поне вземи телефона ѝ – настоява тя с лукава усмивка.– Ще го взема… само за да спреш да настояваш за това! – отговаря той, все така раздразнен.

В същото време братът на Нилай решава да изкара допълнителни пари, като използва колата на Юнал като такси през нощта.

Действието се пренася в стаята на Дога и Фатих. Дога стои замислена, пред огледалото. Очите ѝ блестят от притеснение.

– Фатих, искам да ти кажа нещо… Но моля те, не ми казвай, че съм полудяла – предупреждава тя.

Фатих я гледа с лека усмивка, пъха ръце в джобовете си и казва спокойно:

– Казвай, скъпа.

Дога се колебае за миг, но после решително продължава:

– Не мислиш ли, че с Нурсема става нещо странно?

Фатих повдига вежди.

– В какъв смисъл?

– Не знам… – въздъхва Дога. Но защо толкова внезапно замина за Италия, без да каже на никого? И това съобщение… „Много съм щастлива“?

– Дога, какво странно виждаш в това?

– Фатих! – гласът ѝ трепва. – Нурсема я омъжиха насила! Ти сам видя! На тебе не ти ли е странно, че са заминали да празнуват меденият месец и за миг са станали щастливи?!

Фатих свива рамене.

– Може би… се разбират добре с Ибрахим?

– Глупости, Фатих! – Дога го поглежда възмутено.

Той се засмива нервно.

– Какво искаш да кажеш? Че са отвлекли сестра ми в Италия ли?

– Не знам… – Дога се замисля. – Но в тази работа има нещо нечисто. Усещам го. – Може би трябва да ѝ се обадя.

Фатих рязко поклаща глава.

– Не, не, Дога! Недей! Тя написа, че е добре. Не се бъркай.

– А ти не мислиш ли, че това е странно? – поглежда го право в очите.

– Не, не се притеснявай! – усмихва се Фатих. – Не мисли за сестра ми, а по-добре помисли какъв цвят искаш да боядисаме стаята на близнаците? Сестра ми със сигурност ще дойде на гости, когато се върне от Италия.

Действието се пренася в кабинета на Абдула. Той и Пембе пият чай и разговарят. Абдула съобщава на Пембе новината, че Йомер и Къвълджъм ще се оженят. Пембе замръзва на място, очите ѝ се разширяват от шок.

– Възрастни хора, а се държат като влюбени ученици! – възмущава се тя. – И на всичкото отгоре демонстрират чувствата си пред всички, сякаш това е нормално!

Разперва ръце в отчаяние.

– На сватбената церемонията вчера щях да умра от срам! О, Господи, не ми позволявай да полудея! – хваща се за главата и поклаща глава в неверие. – Къвълджъм е майка на снаха ни!

Абдула въздъхва тежко.

– Стига, Пембе…

– Първо смяташ всичко това за неприлично, а после го приемаш за нормално, така ли?! – гласът ѝ е изпълнен с възмущение. Тя скръства ръце пред гърдите си, готова за спор.

Абдула я поглежда раздразнено.

– Какво говориш? Какво общо имам аз с това?

– Родният ти брат се отклони от верния път заради една жена! – продължава да настоява Пембе.

Абдула я гледа невъзмутимо и с лека ирония отвръща:

– И какво от това?

Разговорът им е прекъснат от Нилай, която влиза в стаята. Тя иска разрешение да посещава курс по Корана. Пембе веднага възразява.

– Няма защо да ходиш! Ще се обадя на жената, която преди това учеше Нурсема.

Останал сам Абдула въздъхва тежко и си говори сам:

– Един се жени за майката на снаха си… Втори иска да ходи на курс по Корана… А третият прави сладкиши по нощите…

Действието прескача на следващия ден. Нурсема отваря очи.

– Тя вече е по-добре – съобщава лекарят.

Нурсема потръпва, опитвайки се да фокусира погледа си.

– Главата ми… – прошепва едва чуто.

Лекарят се приближава към нея и с мек, но професионален тон обяснява:

– Заради травмата на главата ви беше необходимо да ви поставим в медикаментозна кома.

Нурсема присвива вежди, опитвайки се да осмисли думите му.

– Вчера проявихте физическа активност – продължава лекарят. – Затова спряхме да ви даваме лекарствата. Главоболието е естествена реакция, няма причина за притеснение.

– Мама… Мама… - повтаря Нурсема.

– Ние непременно ще се обадим на съпруга ви, а сега почивайте – казва лекаря. – Свържете се със семейството ѝ – нарежда той на медицинската сестра.

– Те се поставил човек да дежури пред вратата, сега ще му съобщя – отговаря сестрата.

Пренасяме се в къщата на семейството на Ибрахим.

– Хайде да вървим, тя се е събудила! – подканя Хамди жена си, докато бързо облича сакото си.

В този момент Ибрахим го спира ипита:

– Татко… Ние с нея още ли сме мъж и жена?

В стаята настава мълчание.

Очите на Хамди се присвиват. В следващия миг той сграбчва сина си за ризата и го блъсва яростно на дивана.

– За какво говориш, синко?! – избухва той, гласът му трепери от гняв.

Ибрахим го гледа смаяно, но не смее да каже нищо. Хамди приближава лице до неговото и изсъсква:

– Ще стоиш тук! И да не си посмял да си покажеш носа навън!

Въздухът в стаята натежава от напрежение.

– Всички си мислят, че си в Италия! – продължава Хамди с леден тон.

Ибрахим преглъща трудно, осъзнавайки, че няма избор.

Действието прескача в болницата. Сание влиза в стаята при Нурсема. Щом я вижда, Нурсема се напряга. Очите ѝ се разширяват от страх, дишането ѝ се ускорява.

– Вие?! Какво правите тук? – пита изплашена Нурсема. – Къде е майка ми?

Сание се приближава към леглото ѝ с престорена загриженост.

– Сега трябва да си почиваш – казва Сание като погалва Нурсема по ръката.

– Мама… Кажете ѝ… – шепне немощно Нурсема.

– Ще ѝ кажем – отвръща Сание. – А ти се оправяй.

– Аз… на никого… няма да разкажа… – изрича трудно Нурсема, гласът ѝ почти не се чува.

Сание се усмихва ледено.

– Ти няма какво да разказваш.

– Дайте… ми… телефона… – прошепва Нурсема с последни сили.

Но Сание веднага се намръщва. Очите ѝ проблясват с жестокост.

– Тук няма твой телефон! – отсича с леден глас. – Днес ще те преместят от интензивното и тогава ще говорим.

Накланя се по-близо, а лицето ѝ става още по-сурово.

– Само посмей да кажеш и дума! Разбра ли ме?

Абдула вижда Джан да излиза тъжен от кабинета на брат си. Той разбира от Йомер, че Алев е отказала да се вижда повече с Джан и затова той е в това състояние.

– Надявам се, че ще се оправи – казва Абдула. – Нищо не е вечно.

Абдула се замисля.

– И каква е причината? – пита той.

– Не разбрах много добре, но Джан мисли, че в сърцето на Алев има друг мъж. – отговаря Йомер. – Може да иска да бъде с друг! Какво може да се направи?

В същото време Кайхан разбира, че Фатих е решил да продаде хотела.

–Половината от хотела е моя! – ядосан си говори сам Кайхан. – Прави каквото си иска!

Той веднага се обажда на Фатих, който му казва, че му трябват пари и хотелът ще бъда продаден, той ще бъде хубаво преди да се продаде хотела да му върне парите, които му дължи.

Алев намира на Сьонмез и Мустафа място за тяхното заведение. Щом Сьонмез съобщава на Мустафа добрата новина, той сияе от щастие и веднага пристига, за да го види.

– Много е хубаво… – възкликва Мустафа, оглеждайки мястото с вълнение. Но след миг усмивката му помръква. – Ами баща ми? Какво ще му кажа?

Замисля се за момент, после добавя:

– Може би… просто да не му казвам нищо и да идвам тайно тук.

Сьонмез поклаща глава.

– Не, Мустафа. Не можеш да лъжеш родителите си.

– Разбирам… – въздъхва той. – Но баща ми е толкова сложен човек.

– А кой от нас е прост, синко? – усмихва се Сьонмез. – Ще направиш много по-лошо, ако не му кажеш истината.

Мустафа въздъхва тежко.

– Ако му кажа, няма да ми разреши…

– Откъде знаеш? Та ти дори не си говорил с него – отвръща Сьонмез. – Виж сега, ще отидеш при баща си и ще му кажеш следното: „Татко, аз ще продължа да работя тук, но имам една мечта и искам да я осъществя. Твоето одобрение за мен е много важно. Моля те, подкрепи ме!“

Мустафа поглежда Сьонмез с несигурност.

– Ами ако не ми разреши?

– Тогава няма какво да се направи – казва спокойно Сьонмез. – Но не се притеснявай, той ще се съгласи.

В същото това време Пембе казва на Нилай, че е говорила със Сание и тя ѝ е казала, че Нурсема и Ибрахим са пристигнали в Италия и са много щастливи.

–Вие успяхте ли да се свържете с Нурсема? – пита Нилай.

–Нурсема сутринта ми изпрати съобщение, но не отговаря на обажданията му – отговаря Пембе.

–А как Ибрахим е говорил с майка си? – чуди се Нилай.

–Може също да ѝ е написал съобщение – предполага Пембе. – Не знам! Но хубаво е, че те са добре! – добавя Пембе и сменя темата на разговора. –Смятам да ходя на шопинг!

–Тогава и аз ще дойда – казва Нилай.

Пембе се оглежда и казва:

– Дъще, ще ходя за пеньоар.

Нилай повдига вежди изненадано.

– Мамо, добре ли сте?

– За Дога – уточнява Пембе. – Ако я беше видяла сутринта в каква ужасна пижама беше…– Тя има млад мъж! Трябва да го привлича, дори да е бременна! – Мъж е… Да пази Господ, може да тръгне наляво!

Нурсема е преместена от интензивното в обикновена стая. При нея влиза Сание.

– Моля ви… Дайте ми… телефона… – прошепва тя. – Искам да… видя семейството си!

Сание я поглежда с ледено спокойствие.

– Ние ще им се обадим, когато се върнем вкъщи.

Нурсема се напряга.

– Какво… означава това? Ще ме… държите… против волята ми ли?

– Дъще, ти скочи от прозореца! Ти още ли обвиняваш сина ми? Извинявай, аз се притеснявам за сина си!

– Аз… аз… не скочих… – прошепва с треперещ глас. – Синът ви ме бутна!

Настъпва напрегната тишина. Лицето на Сание потъмнява.

– Ти него ли обвиняваш?! – гласът ѝ е режещ като нож. – Знаеш ли какво ще стане с нас, ако това се разчуе?

Нурсема си поема въздух.

– Добре… Обещавам ви, че няма да кажа на никого… Моля ви…

Сание се усмихва самодоволно.

– Сега ти си наша дъщеря!

Гласът ѝ става по-мек, но думите ѝ звучат като предупреждение.

– Примири се… и всичко ще бъде наред.

Сание се обръща и напуска стаята, оставяйки Нурсема да се бори с ужасното положение, в което е изпадвала.