„Шербет от боровинки“, еп.57: Има ли надежда за Нурсема? – какво ще се случи…

В еп. 56 на „Шербет от боровинки“ : Ибрахим блъска Нурсема през прозореца! Два дни преди трагедията!

Какво се случва в еп.57 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 25 февруари по Diema Family от 22:00 ч.

Абдула и бащата на Ибрахим решават да пренебрегнат действията на Дога и организират сватбата между Ибрахим и Нурсема още на следващия ден.

Въоръжен мъж нахлува в училището на Къвълджъм и я взема за заложник. Дога научава за инцидента и без да се замисля, тръгва към училището.

Нурсема се примирява със съдбата си – уверена е, че бракът ѝ с Ибрахим ще я доведе до гроба. Дога я умолява да не се предава, вярвайки, че ще намерят начин да я спасят.

Къвълджъм пие кафе с приятелката си Фатма и ѝ споделя, че преди е била уверена, , че никога няма да срещне такъв човек като Йомер – но е грешала. От една страна си мисли колко много ѝ е провървяло с Йомер, но това чувство е ново за нея, че дори малко я плаши.

– Ех, скъпа, ние така свикваме да бъдем нещастни, че когато ни се случи нещо хубаво започваме да се вълнуваме, а след това се изненадваме, – казва Фатма. – Живей си живота, приятелко! Бъди щастлива!

– Аз правя точно това! Вървя напред! Знаеш ли, че за първи път в живота си съм щастлива, Фатма, – отговаря Къвълджъм.

Къвълджъм въздиша дълбоко.

– А когато се сдобря с Дога, всичко ще бъде още по-хубаво!

– Ще се сдобрите, тя няма да ти се сърди вечно! А всъщност – къде е Алев? Цял ден Джан не може да се свърже с нея.

– Беше преди малко у нас и се прибра вкъщи – отговаря Къвълджъм.

Пренасяме се на вечерята, на която Йомер покани Дога и Фатих.

– Чичо Йомер, аз не осъждам любовта ви, но мама тогава ме осъди и затова бях шокирана – обяснява Дога..

– Може би се е страхувала да си признае сама на себе си… Дога, ти познаваш майка си по-добре от мен. Знаеш какво е направила за теб и какво е трябвало да жертва, нали? – казва Йомер с мек и разбиращ тон.

– Така е, и аз много мислех за това – добавя Дога.

– Това между нас не е просто малка авантюра, а ние искаме да остареем заедно. Искаме да бъдем щастливи, както вас.

– Ти си прав, чичо, но ние всеки път си спомняме как г-жа Къвълджъм реагира на нашата връзка, – намесва се Фатих.

– Това е вярно, Фатих, но всеки мисли за децата си, – потвърждава Йомер. – Къвълджъм се е страхувала за дъщеря си, както майка ти за теб. В края на краищата, вие сте много различни, но техните притеснения се оказват напразни.

– Какво? Вие с майка ми да не би да решите да разберете това, като проверите сами? – пита Дога, като се смее.

– Виждаш ли, ние се смеем, след като е минало време, – казва Йомер. – Но на сърцето не може да заповядваш. Вие добре го знаете – в края на краищата вие сте заедно. Дога, аз не мога да ти кажа какво да правиш – ти си възрастен човек – но те моля само едно: помисли и разбери майка си.

В същото това време Къвълджъм отива при сестра си и я пита направо защо цял ден не вдигала телефона си на Джан. Алев ѝ признава, че не знае какво да му каже, защото не чувства „пеперуди в корема“.

Къвълджъм я пита, дали има друг, а Алев я моли да не бъде като майка им.

Вечерта Нилай моли Мустафа да намери някаква работа на брат ѝ в компанията. Мустафа веднага предлага на Нилай брат ѝ да започне работа на мястото на шофьора на баща му, който е излязъл в пенсия.

Дога и Фатих си спомнят как са се запознали и как Фатих е тичал след Дога, докато не е завладял сърцето ѝ.

Действието прескача на сутринта. Семейство Юнал се е събрало на закуска.

– Дъще, добре ли си? – пита Пембе, оглеждайки внимателно Дога. – Изглеждаш бледа..

– Много добре съм – отговаря Дога.

– Какви са ти плановете за днес? – продължава да разпитва свекърва ѝ.

– Ще ходя до университета – отговаря тя. – Защо, има ли нещо?

– Не, не, просто попитах – отвръща свекърва ѝ.

В този момент Дога изведнъж се превива и изпуска тих възглас.

– Ей!

Фатих моментално се навежда към нея.

– Дога, какво става?

Нурсема, която седи от другата ѝ страна, я поглежда притеснено.

– Какво ти е, дъще? – загрижено пита Пембе.

Дога се засмива и слага ръка върху корема си.

– Нищо страшно! – казва през смях. – Усетих бебетата да мърдат толкова силно за първи път и се изплаших.

– Браво! – възкликва Пембе. – Казват, че първият човек, когото майката погледне, когато усети движението на бебето си за първи път, на него ще приличат децата. Значи ще приличат на мен!

Дога се засмива и поклаща глава.

– Майко Пембе, те не се движат за първи път. Първият път, когато ги усетих, до мен беше мама. Значи ще приличат на нея!

Пембе се обижда, но се опитва да не го показва.

След закуска Дога и Нурсема се срещат насаме.

– Нищо не се е променило! – въздъхва тежко Нурсема. – Купиха толкова неща за сватбата…

Дога я гледа невярващо.

– Как така? Това не може да бъде! Нима Ибрахим от нищо не се страхува?!

– От какво да се страхува? – тъжно се усмихва Нурсема. – Мъжете винаги излизат победители…

– Какво искаш да кажеш с това, Нурсема?

– За съжаление, така е устроен светът. Моралът важи само за жените, а за тях – не.

– Ех, този Ибрахим… Мислех го за глупак, но той…

– Той ще се ожени за мен и ще ме доведе до гроба – отвръща Нурсема с горчивина в гласа.

– Нурсема, моля те, не говори така!

– Но така ще стане.

– Ами Умут?

Очите на Нурсема помръкват.

– Аз винаги ще го обичам…

– Но и той те обича, Нурсема! Вашата любов е взаимна! Добре! Ибрахим може и да не се изплаши от мен, но ще намерим ново решение! Например да отида и да говоря с Умут…

Нурсема я поглежда с въздишка.

– Нурсема, не ме гледай така!

– Примирих се със съдбата си, Дога… Наистина. Не мога да съсипя живота на Умут. Нека бъде щастлив.

– Как ще бъде щастлив, след като те обича?!

– Хората забравят, Дога… В края на краищата всичко се забравя.

Нурсема се усмихва тъжно, но в очите ѝ има болка, която думите ѝ не могат да прикрият.

В същото това време Абдула се среща с Хамди, бащата на Ибрахим.

– Хамди, не знам какво да ти кажа. Благодаря ти, че ми разказа! Нашата снаха е още много млада, тя се е объркала…

– В началото и аз не разбрах – отвръща Хамди с тежка въздишка. – Но не се ядосвам, защото това е твоята дъщеря, а най-важното е щастието на децата ни!

– Точно така! Ние сме приятели от толкова години, Хамди! Познаваме се добре.

– Разбира се, Абдула! И ти трябва да знаеш, че си ми много скъп! – уверява го Хамди. – За щастие ще станем роднини и сега най-голямата ни грижа е сватбата.

– Дай Боже всичко да мине без проблеми!

– Жените ще обсъдят всичко – казва Хамди с усмивка. – След месец-два ще направим сватбата.

В същото време в лицея секретарката на Къвълджъм влиза при нея притеснена и ѝ съобщава, че в училището е нахлул въоръжен мъж и е взел ученик за заложник.

Къвълджъм притеснена отива да види какво става.

– Спокойно, всичко може да се реши! – казва Къвълджъм с твърд, но спокоен тон, приближавайки се към мъжа. – Моля те, прибери пистолета си!

Похитителят я поглежда рязко.

– Ти коя си?

– Аз съм директорът на училището – отговаря Къвълджъм уверено. – Хайде, спокойно да решим това!

– Ти си виновна също толкова, колкото и те! – изкрещява мъжът.

– Така е… Виновна съм… Затова на негово място трябва да бъда аз! – заявява Къвълджъм без страх.

Чимен, която наблюдава сцената отстрани, е в шок. Тя иска да се втурне към майка си, но Метехан я държи здраво и не ѝ позволява да се намеси.

Похитителят пуска ученика и взема Къвълджъм за заложник.

В този момент Дога пътува към университета и преглежда новините в интернет. Внезапно попада на видеоклип, в който ясно вижда как майка ѝ е взета за заложник.

Очите ѝ се разширяват от ужас. С разтреперани ръце веднага набира Фатих.

– Фатих, направи нещо! – гласът ѝ трепери от паника.

– Дога, ще се свържа с полицията и всичко ще се реши! Но ти да не си посмяла да отидеш там! – предупреждава я Фатих.

Но Дога не го слуша. В сърцето ѝ бушува страх и притеснение. Тя пристига в училището, но в същия момент там идва и Фатих, който я спира, преди да влезе вътре.

Минути по-късно пристига и полицията.

Без да се замисля, Дога се втурва вътре.

Къвълджъм я вижда и се ужасява.

– Дога, махай се от тук! – крещи тя.

Фатих веднага застава пред Дога, опитвайки се да я предпази.

В този миг полицаите нахлуват и обезоръжават похитителя.

Всичко приключва. Къвълджъм е свободна и прегръща дъщерите си.

Минути по-късно Йомер пристига, притеснен и задъхан.

– Метехан, всичко наред ли е?

– Да, татко – отговаря момчето с облекчение.

Къвълджъм го поглежда изненадано.

– А ти как разбра?

– Метехан ми каза – отговаря Йомер, а в гласа му все още се усеща тревога. – Къвълджъм, така се изплаших…

– Всички се изплашихме… – въздъхва тя. – За щастие всичко приключи добре!

Действието се пренася в имението на Юнал. Пембе се връща с много покупки. Излиза Нурсема да я посрещане.

– Какво си купила? – пита Нурсема, без особен интерес.

– Разни неща за сватбата – отговаря Пембе с ентусиазъм. – Сега ще ти покажа.

Нурсема я пронизва с леден поглед.

– Нурсема, не ме гледай така, дъще! – въздъхва Пембе. – Защо се държиш с мен, сякаш съм ти враг? Нима те изпращам на смърт?

– Точно така, мамо!

Пембе поклаща глава и се опитва да я убеди.

– Погледни ме! Аз и баща ти също имахме договорен брак. Брат ти и Нилай – също. И всички живеем щастливо, в мир и съгласие!

Очите на Нурсема проблясват от болка.

– А погледни Фатих и Дога! Колко неприятности ни донесе техният брак по любов? Сега си ни ядосана, но ще мине време и ще разбереш, че сме направили всичко за твое добро!

– Благодаря ти, мамо! Това никога няма да забравя! – казва с ледена ирония Нурсема и се обръща, за да се прибере в стаята си.

Пембе я гледа разочаровано.

– Няма ли да погледнеш какво съм купила?

– Това е твоят важен ден, ти ги гледай! – отвръща Нурсема и без да поглежда назад, се качва по стълбите.

Пренасяме се в кабинета на Абдула. Хамди се обажда на Абдула и му съобщава, че е най-накрая е намерил регистратор за брака на Нурсема и Ибрахим и утре ще проведат официалната церемония у тях.

– На никого не сме казвали, освен на няколко близки приятели – продължава Хамди. – И без това няма нужда да събираме много хора.

– Ние ще поканим всички наши роднини и приятели – отговаря Абдула, без да оставя място за възражения..

– Добре! Ще ви чакам утре вечер – съгласява се Хамди.

Абдула затваря телефона и веднага набира Пембе, за да ѝ съобщи новината.

Нурсема сглобява пъзела от думите и възклицанията, които майка ѝ си размени с баща ѝ и шокирана пита:

– Сватбата ще бъде утре ли?!

– Точно така, дъще! – отвръща Пембе с усмивка.

Когато Нурсема чува думите на майка си, че сватбата ще бъде утре, времето за миг спира за нея. Сърцето ѝ се свива в гърдите, а дишането ѝ накъсано. Всичките ѝ надежди, че може би ще има още малко време, че ще се случи някакво чудо, което ще я спаси, се сриват за секунди. Поглежда лицето на Пембе – усмихнато, доволно, сияещо от радост. За майка ѝ това е щастлив момент, момент, който тя очаква с нетърпение, без дори да се запита как се чувства дъщеря ѝ, какво иска тя.

Нурсема усеща как в гърлото ѝ се надига буца, но не може да каже нищо. Ако проговори, може да се разплаче, а ако запази мълчание, ще изглежда сякаш се е примирила. А тя не е!

Нурсема не иска този брак. Не иска този живот. Но никой не се интересува от нейните чувства.

Очите ѝ пробягват по стаята, сякаш търсят спасение, изход. Но няма такъв. В този дом, сред тези хора, нейният глас е без значение.

А в ума ѝ ехти само една мисъл: „Това ли е краят?“

Има ли надежда за Нурсема?

Надежда за Нурсема винаги има, но тя зависи от това доколко е готова да се бори за свободата и щастието си. В момента всичко изглежда загубено – семейството ѝ я предава, принуждавайки я към нежелан брак, а тя се чувства в капан, без избор, без глас. Но съдбата ѝ не е напълно предрешена.

Ако Нурсема реши да се примири, тя ще бъде поредната жена, принесена в жертва на традициите, на патриархалния ред, който не ѝ позволява да бъде господар на собствения си живот. Ще живее в сянката на едно нещастие, което ще се разраства с времето, докато напълно я погълне.

Но ако намери силата да се изправи, да се бори, да избере любовта и себе си, тогава надеждата ще стане реалност. Дори и да изглежда, че няма изход, винаги се появява някакъв лъч светлина – един съюзник, една неочаквана възможност, един миг на смелост, който може да промени всичко.

Може би любовта на Умут, ако и той не се откаже от нея, ще бъде тази сила, която ще ѝ даде куража да се противопостави на семейството си. А може би тази сила ще бъде вътрешната ѝ болка, която ще се превърне в гняв и ще я подтикне да се изправи срещу родителите си и всеки, който се опита да я накара да направи нещо, което е против волята ѝ.

Надеждата за Нурсема съществува – въпросът е дали тя ще повярва в нея, ще намери смелостта да я последва и да се опълчи срещу всичко и всички, които не я зачитат като личност.