„Шербет от боровинки“, еп.54 : Да я дадем един път на мъжа ѝ, за да си отдъхнем!

В еп. 53 на „Шербет от боровинки“ : Нурсема се примирява със съдбата си, но Дога не е готова да се предаде. Тя е решена да се бори, независимо от предупрежденията на Фатих!

Какво се случва в еп.54 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 20 февруари по Diema Family от 22:00 ч.

Дога прави нов опит да върне свободата на Нурсема.

Тя отива при Ибрахим и настоява той да се откаже от Нурсема, която не обича. Той обаче не смята да пречи на родителите си, което означава, че официалната сватба не може да бъде избегната.

Алев прави план как да спаси Нурсема. В него се включват Дога, Чимен и Метехан.

Пембе няма търпение да се отърве от дъщеря си.

Ибрахим вдига телефона в кабинета си, а на лицето му се изписва изненада.

– Кой е дошъл? – пита той. – Дога Юнал? Пусни я!

Вратата се отваря, а Дога влиза уверено. Ибрахим я кани да седне и учтиво я пита дали иска нещо за пиене, но тя отказва.

– Сигурно ме помните, снощи се видяхме – започва тя.

– Разбира се. Вие сте съпругата на Фатих.

– Г-н Ибрахим, не ме разбирайте погрешно, но ще мина направо на темата.

– Добре, слушам ви.

– Вашата сватба с Нурсема беше прибързана. Не мисля, че това е било вашето истинско желание. Права ли съм?

Ибрахим въздъхва тежко.

– Ще ви кажа честно… След като баща ми каза, че трябва да сключим този брак, нямах избор.

– Разбирам, но според мен нямаше нужда от това – казва Дога, тонът ѝ става по-настоятелен. – Вие се оженихте не по любов, а заради родителите си. А това… не е правилно.

– Ние имаме традиции…

– Извинявайте, че ви прекъсвам, г-н Ибрахим – намесва се тя. – Знам за традициите. Но ще имате деца, независимо че не се обичате. Деца, които ще растат без любов. Това ще се отрази не само на вас, но и на тях. Аз самата съм бременна и мисля за тях преди да са се родили.

– Какво искате да кажете с това?

– Ще бъда напълно откровена. Вие и Нурсема дори не се познавате истински. Знаете само имената си. Знам, че никяхът е важен, но знам също, че за да се разведете, трябва да кажете три пъти „Аз се развеждам“.

– Не разбирам – отвръща Ибрахим.

– Ще ви обясня! – продължава Дога уверено. – Моля ви да се разведете с Нурсема.

– Как така?!

– Просто кажете три пъти „Аз се развеждам“ – настоява тя. – Това не е толкова трудно, нали? Ако го направите, и вие, и Нурсема ще можете да се ожените за хората, които обичате истински.

– Г-жо Дога, думите ви са хубави, но аз не мога да обясня това на баща си. Извинете ме! Освен това, това, за което ме молите, не е толкова просто, колкото си мислите. Ако искате мнението ми – по-добре не се месете в тази работа. Решението вече е взето от възрастните в семейството.

Дога се изправя, поглежда го за последен път и заявява твърдо:

– Разбирам ви, г-н Ибрахим. Извинете, че ви притесних. Но все пак… помислете си.

Дога излиза от кабинета на Ибрахим и се обажда на леля си и ѝ съобщава, че е била при Ибрахим, за да говори с него за Нурсема, да развали никяха.

– Какво?! – изненадана е Алев. – Ти понякога си безумно смела! И какво стана?

– Казах му направо, че трябва да се разведат, но той ми заяви, че това е решение на баща му и няма да направи нищо против волята му.

– Добре, не се тревожи! – успокоява я Алев. – Аз ще помисля и ще реша как да действаме. А ти… не предприемай нищо повече, без да сме се разбрали! Разбрахме ли се?

– Разбрахме се! – отговаря Дога и прекъсва разговора.

Алев въздъхва дълбоко, след което казва себе си:

– Колкото и да не ми се искаше да го правя… ще се наложи да се намеся.

В същото време Нилай пристига в лицея при Къвълджъм с красив букет от червени рози.

– Вашият дом е свещен, а вие сте вълшебница! – казва Нилай с влизането. – Това, което не се получаваше цели две години, у вас се случи за ден!

Къвълджъм повдига вежда, заинтригувана.

– И какво толкова се е случило?

Нилай сияе от щастие.

– Бебе! – възкликва тя. – Аз съм бременна! Никой още не знае. Довечера ще направя изненада за всички, даже Мустафа още не знае. Вие първа разбрахте!

Къвълджъм се усмихва.

– Поздравявам те, Нилай! Но защо го каза първо на мен?

– Забременях във вашия дом! – признава тя. – Смятам, че къщата ви ми донесе късмет, затова дойдох да ви благодаря. Бих ви обещала, че ще кръстя бебето Къвълджъм, но майка Пембе ще се ядоса. Тя не ви обича, независимо че ви се усмихва.

Действието прескача към вечерята в семейство Юнал.

Докато вечерят, Пембе се обръща към Абдулах с блеснали от ентусиазъм очи.

– Утре да поканим майката на Ибрахим на кафе – предлага тя.

– Чудесна идея! Тъкмо ще обсъдите сватбата – доволно кимва Абдулах.

Нилай поглежда свекърва си, която ѝ прави знак, че е време да сподели новината.

Тя поема дълбоко въздух и с трепет съобщава:

– Ще имаме бебе!

Настъпва миг тишина.

– Бебе?! Истина ли е?! – пита Мустафа, втренчен в нея, сякаш не вярва на ушите си. – Аз… ще ставам баща?!

Очите му се изпълват с радост и вълнение.

Всички ги поздравяват и се радват за тях.

В същото време…

Алев разбира, че Ибрахим е женкар и решава, че трябва да намери красиво момиче, което да послужи за примамка.

Вечерта разказва плана си на Чимен, която веднага заявява, че познава момиче, готово да направи всичко за пари.

– Свържи ме с нея – казва Алев.

– Добре, но нямам телефона ѝ – отвръща Чимен. – Но Метехан я познава. Първо трябва да говорим с него.

Алев се замисля.

– Как мислиш, да му обясним ли ситуацията или не?

– По-добре му кажи – смята Чимен. – Мисля, че може да ни помогне.

По-късно Къвълджъм се прибира вкъщи с красивия букет цветя от Нилай. Още преди майка ѝ и дъщеря ѝ да успеят да попитат нещо, тя сама заявява:

– Цветята са от Нилай.

– Защо тази луда ти подарява цветя? – пита Чимен.

– Сигурно като Мустафа иска да благодари – предполага Сьонмез.

Къвълджъм поклаща глава и въздъхва.

– Не ми благодари, че живя у нас… а че е забременяла тук.

Очите на Сьонмез и Чимен се разширяват от изненада. Настъпва кратка тишина.

После и трите избухват в неудържим смях.

Действието прескача към сутринта.

Дога влиза при Нурсема.

– Нурсема, как си? – пита Дога загрижено.

– Сякаш душата ми е напуснала тялото – прошепва Нурсема, гледайки в една точка. – Просто… съществувам.

Дога сяда до нея и хваща ръката ѝ.

– Знам, че е непоносимо, но моля те, бъди търпелива!

В този момент вратата се отваря и вътре влиза Нилай.

– Надявам се, че не ме обсъждате толкова рано сутринта? – казва тя с леко предизвикателен тон.

Дога се и изправя и казва:

– Нурсема, аз слизам долу. Ще се видим там.

– Идвам с теб – отвръща Нурсема.

Двете момичета подминават Нилай.

Двете излизат от стаята, без да обърнат внимание на Нилай, която ги проследява с кръстосани ръце.

– Да не се казвам Нилай, ако те не ми завиждат! – промърморва тя след тях с леко самодоволна усмивка.

Действието прескача към подготовката на Пембе за гостите. Пембе подготвя сладости за кафето, очаквайки майката на Ибрахим, която ще дойде със сестрите си. Нурсема стои до нея, Нилай също е там.

– Чуй ме! Следи за изражението на лицето си, за да не се изложим пред гостите!

Нурсема я поглежда студено.

– Нека видят, мамо! Те се държаха с мен отвратително!

– Какво пак започваш?!

– Забранено ли ми е да говоря? – отвръща ядосано Нурсема. – Вие набързо ме принудихте да се омъжа, въпреки че не го исках! Имам ли право да съм ядосана или и това ми е забранено?!

– А защо трябва да се ядосваш? Разбираш ли в какво семейство те даваме? Какво щеше да правиш с онзи скитник? Щяхте заедно да разнасяте пратки, така ли?

– Да, мамо! И щях да бъда щастлива – отговаря Нурсема.

– Чуй ме добре, Нурсема! Само да си посмяла да се държиш лошо или да проявиш неуважение към сватовете… ще видиш какво ще ти се случи! – заплашва Пембе.

– Какво? Ще ме набиеш ли, мамо? Това е единственото, което не си направила… – гласът ѝ трепери, но не от страх, а от гняв. – По-добре ме пребии, отколкото да се занимавам с това! Това… много повече боли!

Нурсема напуска стаята. Пембе драматично разперва ръце към небето.

– Боже, Боже! Тя преминава всякакви граници! – гледайки към Нилай. – Да я дадем един път на мъжа ѝ, за да си отдъхнем най-накрая!

Дога се среща с леля си Алев. В гласа ѝ се усеща тревога.

– Алев, какво ще правим? Те извикаха имам посред нощ… Ами ако сватбата е утре?! – пита тя разтревожено.

В този момент към тях се присъединяват Чимен и Метехан.

– Алев, нямаше нужда да намесваш Чимен и Метехан…

– Напротив! – отвръща уверено Алев. – Няма нужда да се борим сами. Колкото сме повече, толкова сме по-силни.

После се обръща към всички и продължава:

– Така… Време е да уточним плана. Трябва да се свържем с тази Джейлан и да я изпратим при Ибрахим. След като свърши работата, ние ще ѝ платим, ще направим няколко снимки и видео, и и работата ни е в кърпа вързана.

Метехан веднага набира номер и си урежда среща с Джейлан.

– Какво ще стане ако Джейлан не приеме – пита Дога.

– Ще се съгласи, където има пари, там е и тя – уверена е Чимен.

– Планът е следният: Ибрахим ходи всяка вечер в едно и също заведение. Аз ще дам наставления на Джейлан. Метехан, за снимките и видеото разчитам на теб.

– Добре, всичко е ясно – потвърждава Метехан.

Дога въздъхва и поглежда часовника си.

– След като всичко е готово, аз ще тръгвам. Пембе настоява да присъствам на някакъв обяд – казва Дога.