„Шербет от боровинки“, еп.53 : Бракът на Нурсема не ни засяга!

В еп. 52 на „Шербет от боровинки“ : Умут предлага на Нурсема да избягат и тя се съгласява. Нилай разбира за това и съобщава на Пембе. Умут е на път към къщата на любимата си, без въобще да подозира какво може да причинят Пембе и Абдула на единствената си дъщеря.

Какво се случва в еп.53 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 19 февруари по Diema Family от 22:00 ч.

Умут скърби за загубата на любимата си и се опитва да приеме жестоките думи на г-н Абдула.

Алев е дълбоко разочарована от Апо.

Къвълджъм се надява, че несправедливостта в семейство Юнал ще отвори очите на Дога и тя ще осъзнае колко опасно е да остане в дома на съпруга си.

Но Дога не възнамерява да се предаде – тя е решена да се бори.

Нурсема се обажда на Умут и му казва, че не могат да бъдат заедно, и му се извинява.

Действието продължава от предния епизод. След никяха Дога отива в стаята на Нурсема.

– Дога, дори вие с Фатих да имате проблеми, вие се оженихте по любов. Цени това! – казва Нурсема с горчивина в гласа.

– Нурсема, и ти можеш да се омъжиш за човека, когото обичаш! Не всичко е загубено! Моля те, не се предавай!

Нурсема въздъхва дълбоко и поклаща глава.

– А какво мога да направя? – пита безпомощно. – Всичко свърши! Нямам надежда!

– Не, не е така! – възразява твърдо Дога. – Все още не сте сключили официален брак, а само никях. А той не е толкова важен…

– Само че не и за нас! Никяхът е много важен в нашата религия. В присъствието на имама ние сключихме брак и сега пред Бог сме мъж и жена.

– Официалният брак може да се развали, а никяхът? – пита Дога с надежда.

– Може – отговаря Нурсема.

– Тогава защо се съсипваш? Ще се разведеш и всичко ще приключи!

Нурсема поклаща глава.

– Не е толкова просто… За да се развали бракът, мъжът трябва да каже три пъти „Аз се развеждам!“.

Дога присвива очи.

– Ами ако мъжът не иска?

– Тогава няма развод… – отговаря Нурсема.

– Не, Нурсема! Аз няма да се примиря с това! – заявява твърдо Дога.

– А какво мога да направя? – пита Нурсема, а в думите ѝ се усеща отчаянието на човек, който вече е приел съдбата си.

– Ти наистина ли обичаш Умут? Искаш ли да се омъжиш за него? – пита я сериозно.

Очите на Нурсема светват за миг.

– Да! – отговаря тя без колебание.

Дога се усмихва решително.

– Тогава ще измисля нещо! – казва уверено. – Непременно!

Действието се пренася в дома на Умут. Алев прави кафе и сяда срещу него.

– Кажи ми сега, какво се случи? – пита Алев с тревога в гласа.

– Г-н Абдулах ми даде ясно да разбера, че с Нурсема сме от два различни свята –отговаря Умут. – Той ме заплаши! Аз… не знаех какво да кажа…

– Какво говориш? Нима Апо е такъв? – пита разочарована Алев. – А аз си мислех, че е добър и мил човек, а той се оказа просто чудовище!

Настъпва мълчание. Алев се замисля за миг, после вдига поглед към Умут.

– А аз разбрах, че тази вечер са организирали никях за Нурсема…

Умут е шокиран от чутото. Той вперва поглед в Алев, сякаш не вярва на чутото.

– Това е краят… – казва разплакан Умут.

– Не! Не говори глупости! – възразява Алев. – Това е неофициален брак! Почакай, ще измислим нещо!

– Аз повече няма да я видя… – отвръща Умут с отчаяние.

– Много съжалявам… но не мога да разбера едно – как всичко се случи толкова бързо?

– Това е работа на Апо! Той е много влиятелен и всичко е уредил… – заявява Умут.

– Значи Апо се е превърнал от добър баща в тиран… – казва разочарована Алев.

В този момент телефонът на Алев звъни. Тя поглежда дисплея и въздъхва.

– Защо не вдигнеш? – пита Умут, забелязвайки колебанието ѝ.

– Къвълджъм е… – уточнява Алев. – Явно се пита какво става, защото аз набързо тръгнах към теб, но… сега не ми се говори.

Действието се пренася в дома на Къвълджъм.

– Ето, не мога да се свържа с Алев! – казва Къвълджъм на майка си и дъщеря си, докато нервно държи телефона в ръка. – Какво ли е станало с Умут?

– Сега и аз се притеснявам… – отвръща Чимен. – Горкичката Нурсема!

Сьонмез поклаща глава с възмущение.

– Ако някой ми беше казал, че в днешно време, и то тук, в големия град, момичета ги омъжват насила, нямаше да повярвам! – казва Сьонмез с гняв. – Но това стана точно под носа ни!

– Надявам се, че сега Дога ще разбере в какво семейство е попаднала и на какво са способни тези хора!– казва Къвълджъм.

– Бедното момиче… – въздъхва Сьонмез. – Бягайки от дъжда, падна в калта. Навсякъде само проблеми! Ту един, ту друг…

– Бабо, хайде да не говорим за това сега… – намесва се Чимен, опитвайки се да отклони темата.

В този момент телефонът на Къвълджъм звъни. Тя поглежда екрана и веднага отговаря.

– Алев, какво става? – пита тя напрегнато.

От другата страна на линията гласът на Алев звучи разстроено.

– Всичко е много лошо… – отговаря тя. – Умут е в ужасно състояние, напълно е разбит…

– Разбирам… – въздъхва Къвълджъм. – Ти каза ли му, че са омъжили Нурсема?

– Казах му! – потвърждава Алев, гласът ѝ кипи от възмущение. – Апо е говорил с Умут и го е заплашил!

Къвълджъм застива за миг, после се окопитва.

– Какво?! Г-н Абдулах ли? – не може да повярва тя.

– Да! Това, което очаквахме от Пембе, този път го направи Апо! – възмущава се Алев. – Не мога да оставя Умут в това състояние. Затова не ме чакайте, оставам при него!

– Добре! Дръж ни в течение! – отвръща Къвълджъм.

Алев затваря, а в стаята настава напрегнато мълчание.

– Какво става? – пита Сьонмез, която усеща, че нещо сериозно се случва.

– Умут е съсипан! – въздъхва Къвълджъм. – Не мога да разбера какво беше това бързане да омъжат момичето?! – възмущава се тя.

– Що за хора са това? –възкликва Чимен. – Омъжили са Нурсема против волята ѝ? Тези побъркали ли са се? Но… това не е официален брак, може да не е толкова важен?

– И още как е важен! – отвръща Сьонмез.

– Така е, дъще… Някои неща не са логични… Чудя се какво ли мисли сестра ти? – пита Къвълджъм.

– Умут е толкова добро момче… Така се случи, че се влюби в Нурсема… А тази Пембе… какво, да не е царица, че да не го харесва? – възмущава се Сьонмез.

Действието прескача към сутринта. Дога седи пред огледалото, тъжна, и бавно разресва косата си. Очите ѝ са замислени, а мислите ѝ все още се въртят около събитията от предната вечер.

Към нея се приближава Фатих.

– Колко си красива тази сутрин! – казва той с усмивка и я целува по челото. – Но защо майката на моите деца е тъжна?

Дога въздъхва дълбоко и оставя четката на тоалетката.

– Фатих, притеснявам се за Нурсема! До сутринта не можах да заспя… – казва Дога притеснена.

Фатих се усмихва спокойно.

– Аз не виждам причина да се притесняваш – казва той безгрижно. – Тя се омъжи, а това е чудесно!

Дога го поглежда ядосана

– Тя не се омъжи, а я принудиха! – уточнява Дога. – Ти изобщо не виждаш разликата, нали?

Фатих въздъхва, сякаш губи търпение.

– Дога, разбирам те. Ти не си свикнала с нашите традиции, но това е напълно нормално! Много те моля, престани да гледаш на всичко със съмнение! Уморих се да ти обяснявам, а и ти не искаш да разбереш! Просто не се меси в чуждите работи, нали?

Дога е възмутена от казаното от Фатих.

– Какво? Искаш да бъда като трите маймуни? Да си казвам: „Не виждам злото, не чувам злото, не говоря злото“? – пита тя саркастично.

– Да, ако може! – отвръща Фатих, без да разбере сарказма ѝ. – Защото не чувствам твоята подкрепа. Ние имаме различни възгледи и не можем да се разберем, затова постоянно се караме и обиждаме. Бракът на Нурсема не ни засяга! Не е наша работа! Не се бъркаме… Скъпа, искам само да бъдем щастливи…

– Не ти ли е жал за сестра ти? – пита Дога с треперещ глас.

Фатих я поглежда неразбиращо.

– Жал? Защо? Тя ще влезе в много добро семейство – отговаря той уверено. – Ще бъде много щастлива!

Дога се смее горчиво.

– За какво щастие говориш? С мъж, когото не познава и не обича?

– Но нима любовта е гаранция за щастие? – пита той, имайки предвид техния собствен брак.

Дога усеща как в нея нещо се пречупва.

– Прав си… – казва тя разочаровано. – Така е… Няма…

Тя поема дълбоко дъх и отвръща поглед.

– Върви! Ще дойда след малко! – казва тя ядосано, опитвайки се да сдържи сълзите си.

Фатих въздъхва, свива рамене и се насочва към вратата.

– Добре, чакам те долу… – казва спокойно и излиза.

Действието прескача. Дога е в колата с Фатих. Атмосферата между тях е напрегната, а напрежението се усеща дори в мълчанието им.

– Ще ме закараш ли до офиса на леля? – пита Дога, опитвайки се да звучи спокойно.

Фатих обаче не пропуска възможността да наложи контрол.

– Добре, но ако видиш Умут, няма да говориш с него – казва със заповеднически тон.

Дога го поглежда възмутено, очите ѝ проблясват от гняв.

– Фатих, недей да ми говориш с този тон! – ядосва се тя. – Умут е най-добрият приятел на леля, а също и мой добър приятел! Искаш или не, аз ще общувам с него!

Фатих се засмива подигравателно.

– Не знам какво ще стане, ако поне веднъж се съгласиш с мен. Наистина ми е интересно!

– Може и да се изненадаш, но и аз си задавам същия въпрос.

Фатих въздъхва и махва с ръка.

– Добре, няма да се караме! – казва той, но в гласа му се усеща раздразнение.

В същото време Нилай отново прекъсва молитвата на Пембе.

– Мамо, може ли да те попитам нещо? – пита тя, като се приближава внимателно.

– Питай! – отговаря Пембе, както винаги, с раздразнение.

Нилай колебливо пристъпва напред.

– Нурсема… ще бъде ли щастлива?

– Да, ще бъде! – отвръща Пембе.

– А защо толкова набързо я омъжихте? Какво беше това бързане?

– Никой не е бързал – казва Пембе, без да я поглежда. – Просто така се случиха нещата. Съдба!

Действието се връща назад, разкривайки истинската причина за прибързаната сватба.

Абдулах, притеснен, че може да „загуби“ дъщеря си, решава да ѝ уреди никях с Ибрахим, преди да е станало твърде късно и Нурсема да е отишла при Умут.

– А аз мисля, че има някаква причина за това… – казва Нилай подозрително. – Кажете ми какво се случи наистина, или криете нещо от мен?

Пембе въздъхва тежко и я поглежда строго.

– След като така е станало, значи така е било писано. Това е волята на Бог!

– Да, съдбата преди всичко… – казва Нилай. – Значи всичко се е случило от само себе си?

– Точно така! – отвръща Пембе.

В същото време Нурсема се обажда на Умут. Ръцете ѝ треперят, докато държи телефона. В сърцето ѝ бушуват чувства, които не може да овладее.

– Нурсема! – казва Умут с тъжен, приглушен глас.

От другата страна на линията настъпва тежко мълчание.

– Нурсема, чуваш ли ме? – пита той, усещайки напрежението.

– Чувам те… – прошепва тя с треперещ глас.

– Как си?

– Ужасно… – признава Нурсема. – Вчера… не можах да дойда… Омъжиха ме… – гласът ѝ започва да трепери още повече. – Организираха никях….

– Знам… – отвръща Умут.

– Откъде? – пита Нурсема.

– Снощи, докато те чаках… дойдоха хората на баща ти – признава Умут.

– Как? Нима е могъл да постъпи така? – Нурсема е шокирана.

– Всичко разбрах… – въздъхва Умут. – Той не иска да има зет като мен… и е намерил по-подходящ.

– Ами аз? Ами моите желания?! Това не е справедливо! Толкова много съжалявам…

– Аз също… – казва Умут. – Много съжалявам… Трябва да се примиря, че жената, която обичам, е омъжена за друг, а аз… аз не мога да направя нищо. Мразя се за това!

– А аз толкова много те обичам… – признава Нурсма. -Но нищо не мога да направя…

Гърлото ѝ се стяга, думите излизат трудно.

– Аз не удържах на думата си… – плаче Нурсема.

– Не само ти… – отвръща Умут, опитвайки се да я утеши.

– Не можах… – Нурсема се задавя в риданията си. – Трябваше да застана пред всички и да заявя: „Аз обичам Умут и ще се омъжа само за него!“… Толкова съжалявам, че те разочаровах… Моля те, прости ми!

– Моля те, не плачи… – прошепва Умут, усещайки как сърцето му се къса.

– Ние трябва да се сбогуваме… – казва Нурсема с последни сили. – Обичам те, но трябва да забравим един за друг…

Умут стиска телефона в ръка, но не може да каже нищо.

– Ти си добър човек, Умут… – продължава тя, опитвайки се да задържи гласа си стабилен. – Ти непременно ще бъдеш щастлив с жената, която обикнеш…

Нурсема плачейки приключва разговора.

Дога отива при леля си. Тя я пита откога Умут и Нурсема се срещат и защо нищо не ѝ е казала. Алев ѝ казва, че дори и да е знаела е нямало какво да направи.

– Много пъти предупреждавах Умут, че няма да им разрешат да се оженят, но той не ме послуша – отбелязва Алев.

Дога я поглежда изпитателно.

– А ти щеше ли да послушаш?

– Разбира се, че не! – признава. – Но кой го казва? Майка ти също е такава!

Дога поклаща глава раздразнено.

– Сега не става дума за мама! – отвръща тя. – Трябва да спасим Нурсема!

Алев се замисля.

– Добре, но какво можем да направим? – замисля се Алев.

– Засега не знам, но ще намеря решение – казва уверено е Дога. – Но и ти помисли! Всичко е в нашите ръце.

Дога спира за миг и поклаща глава, опитвайки се да сдържи гнева си.

– Само да беше видяла лицето на Нурсема снощи… – казва с нарастващо възмущение. – Това е толкова несправедливо! Все едно я изпращат на екзекуция… Дори не я попитаха за последното ѝ желание. Те я екзекутираха хладнокръвно и жестоко. А тази Пембе не трябва да показва, че е добра майка. Как само се отнесе с дъщеря си?!

Алев въздъхва.

– Последните събития не са само дело на Пембе…

Дога я поглежда изненадано.

– Как така?

Алев я поглежда право в очите.

– Всичко това е работа на любимия ти свекър, Апо.

Дога замира на място.

– Не… не мога да повярвам! – казва тя, напълно объркана. – Вече не знам на кого да вярвам…– объркана е Дога. – Не, Алев! Така не може да продължава! Някой трябва да ги спре!

Без да губи време, Дога взема палтото си, облича се и излиза, решена да действа.