В еп. 50 и еп. 51 на „Шербет от боровинки“ : Йомер е готов да каже на семейството си за любовта си към Къвълджъм, докато Къвълджъм го моли да не го правят, докато Дога не роди. Но, съдбата има други планове.
Какво се случва в еп.52 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 18 февруари по Diema Family от 22:00 ч.
Умут предлага на Нурсема да избягат и тя се съгласява.
Нилай разбира за това и съобщава на Пембе.
Умут е на път към къщата на любимата си, без въобще да подозира какво може да причинят Пембе и Абдула на единствената си дъщеря.
Дога отново впечатлява с решителността и смелостта си.
Умут изпраща поредното съобщение на Нурсема: "Нурсема, аз много те обичам и никога няма да те оставя! Моля те! Отговори ми!"
Телефонът ѝ вибрира в ръката, а сърцето ѝ забива по-силно. Пръстите ѝ треперят, докато набира номера му.
– С теб всичко наред ли е? – пита Умут отговаряйки на обаждането ѝ, гласът му е напрегнат, тревожен.
– Да… – отвръща Нурсема, но в гласа ѝ има страх. – Умут, моля те, не прави глупости!
– Глупости ли? – гласът му става по-твърд. – Глупост е само тази сватба, а аз няма да я допусна!
Нурсема прехапва устни, опитвайки се да остане спокойна.
– Какво можем да направим? – прошепва тя и поглежда към вратата.
– Аз ще те открадна! – заявява Умут без капка съмнение.
Нурсема замира.
– Какво?! – изумена го пита. – Как ще ме откраднеш?
– Ще дойда за теб! Събери багажа си и чакай новини! – заявява той.
– Умут, говориш глупости… Това е невъзможно…
– Ти обичаш ли ме? – прекъсва я той.
– Да… – отговаря без колебание. – Много те обичам!
– Тогава се приготви и ме чакай! – гласът му е настойчив, но нежен.
Нурсема затваря очи за миг, поема дълбоко въздух и прошепва:
– Добре…
Прекъсва разговора и поглежда отражението си в огледалото. В следващия момент скача на крака.
– Господи, помогни ми! – прошепва и бързо започва да събира вещите си.
Ръцете ѝ треперят, докато прибира няколко дрехи в чантата. Времето сякаш лети, а всяка секунда е безценна. Но точно когато се кани да затвори ципа, вратата се отваря.
Нурсема хвърля чанта на пода до леглото.
Влиза Нилай.
– Сестричке, какво правиш? – пита тя с фалшива нотка в гласа, докато очите ѝ хитро оглеждат стаята.
Нурсема се изправя рязко, опитвайки се да прикрие паниката си.
– Нищо! – отвръща кратко.
Нилай присвива очи.
– Искаш ли да ти донеса кафе?
– Според теб, дали съм в настроение да пия кафе?! – срязва я Нурсема. Гласът ѝ трепти от напрежение.
Погледът на Нилай пада върху чантата до леглото.
– Какво е това? – пита подозрително. – Някъде ще ходиш ли?
– Къде мога да ходя! – отвръща с престорена небрежност. – Просто събрах дрехи, които не нося… Ще ги дам на хора, които имат нужда.
Нилай се усмихва лукаво.
– Колко благородно…
В този момент в стаята влиза Дога.
– Здравей, Дога! Как вървят нещата ти? – пита Нилай с фалшива усмивка.
Дога не обръща внимание на Нилай и се обръща направо към Нурсема.
– Имаш ли малко време? – пита тя.
Нилай се намръщва.
– Разбира се, че е свободна – отговаря злобно Нилай. – Аз само дойдох за минута!
После се обръща рязко и напуска стаята, като затваря вратата с леко тръшване.
– Искаш ли да поговорим? – пита Дога.
Двете момичета сядат на леглото.
– Нурсема… – започва Дога внимателно. – Може би не ми вярваш напълно… Може би не искаш да споделяш с мен… Но каквото и да става, знай, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна!
Дога хваща ръката на Нурсема, опитвайки се да ѝ вдъхне увереност.
– Аз ти казвам истината…
Нурсема също стиска ръката ѝ, очите ѝ са замъглени от сълзи.
– Дога… – прошепва тя. – Ти с нищо не можеш да ми помогнеш.
Нурсема си поема дълбоко въздух, сякаш се опитва да събере сили.
– Разбира се, ти не си свикнала с подобни неща… Не можеш да разбереш. Но… такава е волята на Бог.
Очите на Дога пламват от възмущение.
– Не, Нурсема! – казва твърдо. – Това не е волята на Бог! Семейството ти просто те принуди! Ти не си длъжна да ги слушаш!
Нурсема поклаща глава.
– Аз… не мога да ти обясня, а и ти няма да ме разбереш – казва Нурсема. – Аз ти благодаря за подкрепата, но не се бъркай! Тъкмо отношенията ви с Фатих започнаха да се оправят… Не позволявай това да развали всичко!
(Нурсема винаги мисли за брат си, а защо Фатих един път не помисли за доброто на сестра си)
– Ако имаш нужда от помощ, знай, че аз съм до теб. Разбрахме ли се?
– Да…– отговаря Нурсема и спонтанно прегръща Дога. – На мен ми е ужасно тежко… –признава Нурсема като плаче.
– Знам… и те разбирам! – отговаря Дога, потупвайки я по гърба, за да я успокои.
Нурсема вдига глава и гледа Дога през сълзи.
– Много те моля… да ми простиш!
Дога се учудва.
– За какво?
– Никога не съм си представяла, че единственият човек, който ще ме подкрепи, ще бъдеш именно ти! – признава през сълзи Нурсема.
Прегръща я още по-силно.
– Благодаря ти, Дога! Наистина… благодаря ти!
В същото време Нилай влиза при Пембе с нетърпеливо изражение. Очите ѝ светят от вълнение, сякаш носи голяма новина.
– Мамо, трябва да ти кажа нещо! – прошепва заговорнически, навеждайки се към нея. – Нурсема се готви да избяга!
Пембе рязко вдига глава, лицето ѝ помръква.
– Чуй ме добре! – предупреждава я със студен глас. – Не смей да казваш на никой друг!
Нилай изглежда засегната.
– Какво говорите, мамо?! – възкликва тя обидено. – Аз съм ви вярна, но вие не го оценявате!
Пембе въздъхва с досада, сякаш няма търпение да се отърве от нея.
– Хайде, върви, дъще! – махва с ръка. – Имам нужда да се помоля.
Нилай присвива устни, но не казва нищо повече. Обръща се и излиза от стаята.
В момента, в който вратата се затваря, Пембе веднага посяга към телефона си и набира Абдулах.
– Абдула! – казва напрегнато, щом той вдига. – Нурсема е решила да избяга!
От другата страна настъпва мълчание.
– За какво говориш?! – изненадан е Абдулах. Гласът му е остър, недоумяващ. – Къде ще бяга?!
– Чуй ме! Тя не е на себе си от вчера! Нилай преди малко е била при нея и е видяла, че си събира багажа.
Абдула мълчи.
– Абдула, кажи нещо! – изрича настойчиво.
– Аз знам какво да направя. Слушай ме внимателно!
Какво казва Абдулах – зрителите не разбират.
Дога получава гласово съобщение от майка си, тъй като Дога не отговаря на обажданията ѝ.
Тя пуска записа и чува гласа на майка си:
"Знам, че все още ми се сърдиш, макар и да не знам защо. Заради това, че се влюбих? Или защото след толкова години се опитвам да бъда отново щастлива? Дали е заради факта, че Йомер е чичо на Фатих? Защо, Дога? Каквато и да е причината, не съм заслужила такова отношение… Моля те, нека да поговорим! Обичам те!"
Дога разплакана се замисля над думите на майка си. Не е ли време да ѝ прости?
В същото време Умут изпраща поредното съобщение:
"Аз ще закарам майка и ще се върна в офиса. Ще дойда довечера! Ще ти пиша отново! Чакай! Много те обичам!"
Междувременно Фатих отива и се извинява на чичо си, че така бурно е реагирал, когато е разбрал за връзката му с майката на Дога.
Йомер приема извиненията като му казва, че трябва да се научи да контролира гнева си. Защото в живота има неща, които не можеш да промениш с викове и ярост.
Действието прескача. На вечеря в семейство Юнал идва Йомер. Той поздравява Нурсема с годежа.
Нурсема моли баща си да стане от масата, защото не се чувства добре. Чичо ѝ Йомер предлага да извикат лекар, но тя казва, че ще се оправи и отива в стаята си, където поглежда телефона си, но все още няма съобщение от Умут.
В това време Умут е в офиса и гледа часовника си нетърпеливо. Остава малко до момента, в който трябва да тръгне за Нурсема.
Когато времето настъпва, той излиза и взема такси, без да подозира, че хората на Абдулах вече го следят.
Таксито спира пред къщата на Нурсема, а Умут бързо ѝ пише:
"Аз съм пред къщата! Чакам те в таксито!"
В стаята си Нурсема чете съобщението и сърцето ѝ подскача. Но как да излезе, когато всички са долу?
Трепереща, набира номера на Умут.
– Всички са в гостната… дори и чичо Йомер е тук. Не знам как да се измъкна…
Гласът ѝ е несигурен, страхът ѝ се усеща дори по телефона.
– Чуй ме, ако трябва, ще те чакам до сутринта! – казва спокойно Умут. – Важно е ти да не се притесняваш!
– Добре… ще ти пиша, когато намеря начин да изляза.
Затваря телефона и притиска дланите си към лицето. Трябва да измисли нещо, и то бързо. В гостната семейство Юнал и Йомер пият кафе, когато телефонът на Абдулах звъни.
– Добре! Идвам – отговаря той и става да излиза.
– Какво става? – пита Йомер.
– Нищо важно. Донесоха документи – отговаря Абдула и излиза.
След малко Фатих и Мустафа получават съобщение от баща си. Какво ли е? Не ни е известно съдържанието!
В същото време таксито на Умут все още стои пред дома на Нурсема. Той нервно барабани с пръсти по коляното си, когато изведнъж задната врата на колата се отваря.
Вътре влиза Екрем, дясната ръка на Абдулах и още един непознат мъж..
– Аз съм помощник на г-н Абдулах. Той иска да се види с вас.
Умут няма друг избор, освен да се подчини. Сърцето му блъска в гърдите, но той се насилва да запази спокойствие. Погледът му среща този на Екрем, който му прави знак да влезе в колата.
Вътре, седнал с непоклатимо спокойствие, Абдулах го наблюдава.
– Седни, седни, Умут! – приканва го с престорена любезност. – Иска ми се да не беше нужно да се срещаме така… но това е единственият начин да ви предпазя, теб и Нурсема, от огромна грешка.
Умут го гледа право в очите.
– Аз обичам Нурсема! – заявява твърдо, без колебание.
– Аз също уважавам любовта, но само една любов не е достатъчна! Виж, Фатих и Дога се ожениха по любов, но не мина и година, дори не са взели децата си на ръце, а колко пъти се караха, ако всичко зависеше от любовта, те трябваше да бъдат щастливи, но не са!
Умут поклаща глава, гневът му кипи.
– Не може да говорите така! – отвръща рязко. – Защото ние не сме като тях!
Абдулах го наблюдава внимателно, после се усмихва хладно.
– Ти си прав, синко. Но както се казва: „Доверявай се, но проверявай.“ Аз няма да оставя дъщеря си на волята на съдбата! Нас не ни устройва вашият живот! А вас нашият! Нищо не може да се направи! Кой баща не иска детето му да бъде щастливо?
– Ние ще бъдем щастливи! – заявява Умут. – Любовта ни ще ни помогне да преодолеем всичко!
– Много ми искаш да е така, но не трябва да се молиш за невъзможното – заявява Абдула. – Виж какво ще ти кажа! Забрави за любовта ! И най-вече като излезеш от тук забрави, че Нурсема съществува! Ако разбира се я обичаш, както казваш!
Миг тишина.
Умут не казва нищо.
Безмълвно отваря вратата на колата и излиза.
Умут не е на себе си… Той се движи по улиците като жив мъртвец…
В същото време Нурсема излиза от стаята си, внимателно затваря вратата зад себе си и тихо слиза по стълбите. Всяка стъпка е предпазлива, всяко движение изчислено. Сърцето ѝ блъска в гърдите, но не спира.
Трябва да се измъкне.
Когато стига входната врата, бавно я открехва. Вече усеща нощния въздух, свободата е на една крачка.
Но точно в този миг пред нея се изправят Фатих и Мустафа.
– Къде си тръгнала? – пита Фатих с леден глас.
– Къде така? – повтаря Мустафа, а в гласа му има ирония.
(И Фатих, и Мустафа ще съжаляват, че тази вечер спряха сестра си! Много ми се иска да прескоча всички тежки серии, които предстоят, и да ви разкажа какво ще направи Нурсема със семейството, което не я смята за човек!)
Фатих прави крачка към нея.
– Хайде да се връщаме! Татко те чака.
Нурсема усеща как кръвта се отдръпва от лицето ѝ. Бавно се обръща назад и вижда Пембе, която стои с ръце, скръстени пред гърдите си. Погледът ѝ пронизва дъщеря ѝ като острие.
– Ела тук! – заповядва с твърд глас.
Нурсема не помръдва. Тялото ѝ отказва да се подчини.
Пембе свива устни, а в очите ѝ проблясва гняв.
– Събличай се! Да видим какво ще правим с теб! Как не те е срам! Какво си мислиш, че си най-умната тук ли?!
Нурсема преглъща тежко и неволно прави крачка назад. Но ръката на Фатих се затваря около китката ѝ и я повежда обратно навътре.
Когато влиза в хола, Нурсема изпитва шок.
Ибрахим и семейството му са там.
В средата на стаята, като господар на съдбите им, седи духовник – лицето му сериозно, непроницаемо.
Ибрахим седи на колене пред него.
Нурсема замира.
Очите ѝ трескаво се местят от един човек на друг, но никой не я гледа. Никой не я пита дали иска това.
Пембе я подбутва грубо напред.
Нурсема преглъща болката, която е заседнала в гърлото ѝ, но коленете ѝ омекват и тя се принуждава да застане до Ибрахим.
В този момент тя разбира. Тя няма избор.
Тази нощ родителите ѝ я погребаха жива...
Тази нощ я принуждават да сключи никях с Ибрахим.
(Никях е ислямски брак – религиозен обет между мъж и жена, който ги прави съпруг и съпруга според ислямските закони.)
След като всичко е приключено, семейството на Ибрахим си тръгва.
Но никой дори не поглежда Нурсема.
Никой не я пита дали иска този брак.
Никой не се интересува как се чувства.
Тя не е човек.
Тя е просто вещ.
В хола остават само Дога и Нурсема.
Телефонът на Дога звъни. Тя поглежда екрана – Чимен.
– Чимен, ще ти се обадя по-късно! – казва бързо, гласът ѝ трепери. – Преди малко беше никяхът на Нурсема… Аз не съм на себе си!
Тя затваря, едва сдържайки сълзите си.
Дога се приближава до Нурсема, която е свита, трепереща от преживяното.
– Моля те, не ми казвай нищо… – прошепва Нурсема.
– Но така не може! – отвръща Дога, очите ѝ блестят от гняв и болка. – Какво ще правим сега?
– Нищо… – изрича Нурсема със сълзи в очите.
Дога я хваща за ръцете.
– Не! – заявява твърдо. – Не губи надежда!
Нурсема не издържа. Сълзите ѝ бликват неудържимо, тя прегръща силно Дога и започва да плаче с глас.
В същото време Чимен отива при майка си, баба си и леля си, които пият кафе и разговарят.
– Колко странно! – казва тя, като ги наблюдава. – Обадих се на Дога, а тя ми каза, че днес Нурсема е имала никях?!
Трите жени замлъкват.
– Умут днес се държеше странно… – казва замислено Алев. – Трябва да му се обадя.
Тя вади телефона и набира Умут.
Той вдига, но му е толкова зле, че не може да говори. Тишина.
– Аз ще отида при Умут! – казва притеснено Алев. – Сигурно е разбрал за никяха.
Тя взема чантата си и тръгва бързо.
– А него какво го засяга това?! – пита Сьонмез.
Алев се спира на прага и я поглежда.
– Те се обичат с Нурсема. – след което излиза.
Сьонмез и Къвавлъджа се споглеждат.
– Кога е станало това? Ти знаеше ли, Къвавлъджа? – пита Сьонмез.
– Не… Сега го разбрах.
Чимен сяда на стола, втренчена в чашата си.
– Аз съм в шок… – казва Чимен. – Горката Нурсема…
В този момент семейство Юнал се връща в хола, след като е изпратило семейството на Ибрахим.
Пембе оглежда стаята и очите ѝ се спират на дъщеря ѝ и Дога, които все още плачат.
– Какво плачете, все едно сте на погребение?! – казва с насмешка Пембе.
Нурсема дори не вдига глава, а Дога стиска зъби, опитвайки се да не избухне.
– Дъще, ти ще станеш снаха в много хубаво семейство. Не плачи! Сватбата е щастлив момент! – казва Пембе като потупва дъщеря си по ръката.
Дога не издържа.
– Майко, не всички бракове са щастливи! – заявява рязко.
В стаята настава мълчание.
Абдулах се обляга назад и се обръща към Нурсема.
– Вече си омъжена. Дръж се подобаващо!
Нурсема мълчи.
– Баща ти се обърна към теб! Или си глътна езика?! – прави ѝ забележка Пембе.
Нурсема се изправя бавно.
– Може ли да си отида в стаята?
Абдулах махва с ръка.
– Иди, дъще.
Дога също се изправя, очите ѝ горят от гняв.
– Аз имах много тежък ден и също ще отида в стаята си – казва Дога.
Гласът ѝ е студен, но едва сдържа яростта си. Ако остане още миг, ще каже неща, които ще предизвикат буря.
Йомер тръгва също да си ходи.
– Може и да не е моя работа… но не е ли рано за брак? – пита Йомер.
– Даже закъсняхме, Йомер – отговаря Абдула.
(Разочарована съм от Йомер – чичото на Нурсема, който не направи нищо, за да я спаси племенницата си. Йомер е преживял същото като млад – бил е принуден да се подчинява на семейството си. Затова очаквах, че ще се намеси, но вместо това остана безучастен…)
Алев отива при Умут, а той не е на себе си и се обвинява, че не е направил нищо, за да спаси любимото си момиче.
В същото време Дога влиза в стаята на Нурсема. Тя седи на леглото, а в ръцете ѝ трепти кълбото, което Умут ѝ подари.
Дога се приближава внимателно.
– Нурсема, аз много се притеснявам за теб… – казва тя. – Но ако искаш, ще изляза.
Нурсема вдига глава, очите ѝ са зачервени от плач.
– Не си тръгвай! Седни…
Дога сяда до нея, а погледът ѝ попада върху кълбото в ръцете ѝ.
– Умут ли ти го подари?
Дога въздъхва.
– Аз не знаех за връзката ти с Умут – признава Дога. – Трябваше да ми кажеш. Щяхме да измислим нещо…
Нурсема свежда поглед.
– Не знаех, че така ще стане…
– Ти много ли обичаш Умут?
– Много…
В съзнанието ѝ изплуват всички моменти, които е имала с него. Смехът им, разходките, първото признание в любов…
Но сега всичко изглежда толкова далечно… толкова невъзможно…
Очите ѝ се насълзяват отново.
И в този епизод Дога продължава ме впечатлява с решителността и смелостта си. Въпреки че наскоро се сдобри с Фатих, тя не се подчинява на нормите на семейство Юнал и не гледа пасивно отстрани как Пембе и Абдула погребват жива дъщеря си. Тя се бори срещу несправедливостите, за разлика от другите, които се примиряват с тях.
Дори когато Нурсема се предава, Дога продължава да се бори за нея.
Забелязахте ли, че дори в брака си с Фатих Дога вече не е същата жена – вече не споделя с него действията си и не го търси за подкрепа.
Загуби ли Дога доверието си във Фатих?
- Ще успеят ли Нурсема и Умут да бъдат заедно?
- Ще продължи ли Дога да се бори за справедливост?
- Ще осъзнае ли Фатих, че лека полека с отношението си губи Дога?
