
В еп. 29 на „Шербет от боровинки“: Дога проследява Фатих и е убедена, че той ѝ изневерява. Решава да си събере багажа и да си тръгне. Пембе не може да позволи на Дога да си тръгне и споделя с Абдулах, че Фатих изневерява на Дога. Как ще реагира Абдулах?
Какво се случва в еп. 30 и 31 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 20 януари по Diema Family от 22:00 ч.
Кайхан планира да открие хотела, който принуди Фатих да купи още утре, а цялото семейство научава за бизнес плановете на Фатих.
Нилай усеща, че тя и съпругът ѝ отново са прецакани.
Пембе е убедена: Абдуллах сега е длъжен да купи хотела за най-големия си син.
Семейство Арслан приемат семейство Юнал на гости през последната нощ на декември.
Украсената новогодишна елха става повод за поредния спор. Роднините на Фатих не празнуват нова година и Къвълджъм се чувства неловко.
Когато Алев се появява на прага, Пембе едва успява да скрие раздразнението си. По време на вечерята семействата си разменят реплики, а г-жа Сьонмез намира гениален начин да предотврати конфликта.

Епизод 30:
Сутринта в имението на Юнал: Фатих и Дога започват деня с примирие след разногласията от предната вечер. Фатих, демонстрирайки внимание към съпругата си, ѝ се извинява отново, а тя приема извинението. Взаимното им уважение се усеща в техния искрен разговор, който внася спокойствие след напрежението.
Двамата слизат в хола, където цялото семейство Юнал се е събрало за кафе. Дога, за да запази добрия тон, също се извинява за случилото се снощи, подчертавайки своето уважение към фамилията. Атмосферата обаче става напрегната, когато телефонът на Фатих звъни, и той излиза в коридора, за да говори с Кайхан, бащата на Дога.
– Майка ще ви чака довечера – припомня Дога на свекърва си.
– Да, да ще отидем, спокойно – отговаря Пембе.

Пренасяме се в коридора, където Фатих говори с бащата на Дога. Кайхан информира Фатих за утрешното откриване на хотела. Изненадан от краткия срок, Фатих пита дали наистина ще бъде толкова скоро, на което Кайхан му припомня, че вече са говори за това. Той добавя, че е организирал всичко, но би било добре Фатих да отиде по-рано, за да посрещанат гостите по-рано. Фатих се съгласява, макар да изглежда все още изненадан.
След разговора Фатих се връща при семейството и почти шепнешком споделя на баща си, че утре е големият ден за откриването на хотела му.
Абдулах гледа сина си изпитателно и повдига вежди.
– Ти не вярваш ли в това, което правиш? Защо шепнеш? – пита той, с тон, който е повече предизвикателен, отколкото укорителен. – Нека всички да чуят!
– Утре е откриването на хотела – казва Фатих с с ясен и уверен глас. – Всички сте поканени!
Настъпва кратко мълчание, нарушено от Пембе, която гледа объркано:
– Какъв хотел?
Фатих насочва погледа си към майка си и отговаря спокойно:
– Хотелът е мой, мамо, и на съдружника ми.
– Моля?! Хотел ли си купил? – възкликва Нилай, сякаш не може да повярва на чутото.
– Да – потвърждава Фатих. – Реших да инвестирам. Станах съдружник с бащата на Дога.
Явно новината не се харесва но Нилай и тя казва, че не се чувства добре и се качва в стаята си. Мустафа тръгва след нея, а Дога и Фатих излизат на разходка.

Пембе и Абдулах остават сами. Абдулах обяснява на жена си, че е бил против покупката на хотела, но не може да унижи сина си. Пембе е уверена, че инвестиция в хотел е повлияна от бащата на Дога. Абдулах е съгласен с нея и добавя:
– Нашият син е неразумен, това е! След като иска собствен бизнес, добре, но фалира ли, ще бъде сам! След като иска да се отдали, ще си поеме отговорността, няма да разчита на мен за помощ!
– Нилай отново ще размъти водата, ще се спречка с Дога – предполага Пембе.
– Какво да направим, Пембе, да купим хотел и на Мустафа ли? – пита Абдулах саркастично, поглеждайки я с недоволство.
– Ами, добре би било, и той ще има занимание.- отговаря напълно сериозна Пембе.
– Милостиви Боже, ще ми скъсаш нервите! Единият е направил грешка, да поощрим и другия да направи.
– За да не страда – отвръща Пембе.
– На мен се караш, но ти ги делиш – прекъсна я Абдулах с обвинителен тон. – Приоритетът ти е Мустафа! Престани да го защитаваш, той вече не е дете!
– Остави синовете, но Нурсема ме притеснява – въздъхва Пембе, сменяйки темата. – Нейните връстнички вече имат деца, а тя лети в облаците. Изложба ще прави!
– Нали г-жа Есма щеше да идва? – пита Абдулах.
– Дойде, хареса я, но нашата е темерут и нито един път не се усмихна – обяснява Пембе.
– Чакай, не бързай!
– Да не бързам ли? Нурсема живее в мечтите си. В изложба ще участва… – казва го с ирония Пембе.
– Остави я на мира! Нищо лошо не прави! – смъмря я Абдулах.
– Да, нищо лошо не прави, но това са ненужни работи!

В същото време Къвълджъм закусва мълчаливо с майка си и дъщеря си, криейки инцидента от вечерта. По-късно тя споделя преживяванията си с приятелката си Фатма, която забелязва симпатиите ѝ към Йомер. Фатма я насърчава да последва чувствата си, но Къвълджъм е несигурна заради семейните обстоятелства. Въпреки това тя признава, че Йомер ѝ вдъхва сигурност и е впечатлена от него.
Умут се свързва с Нурсема и ѝ предлага среща. По време на срещата той ѝ подарява подарък за Нова година, което я изненадва, тъй като тя споделя, че семейството ѝ не празнува този празник. Въпреки това Нурсема е трогната и признава, че това е най-хубавият подарък, който е получавала.
Къвълджъм и семейството ѝ се подготвят за вечерята със семейство Юнал.
Преди вечерята Алев има среща с мъж, който се оказва, че е искал да се възползва от нея и да преспи. Но добре, че се появява Абдулах, който случайно е имал среща там и я спасява от неприятната ситуация.

Епизод 31
Семейство Юнал пристига в дома на Къвълджъм, където атмосферата е празнична, но напрежението между семействата се усеща като тихо вълнение под повърхността. В дневната сияе красиво украсена елха, около която се събират всички.
– Много хубава елха сте украсили – отбелязва Нурсема, оглеждайки детайлите.
– Наистина е красива, нали? – отвръща с гордост Дога, поглеждайки към свекърва си.
– Да, но ние не украсяваме елха – намесва се Нилай с тон, който сякаш цели да внесе дискомфорт в създалата се ситуация.
– Защо? – пита Чимен с искрен интерес.
– Това е против нашите обичаи, затова – отговаря Пембе.
– Ние правим това за декорация, не защото е необходимо, а защото е красиво – обяснява спокойно Къвълджъм, опитвайки се да тушира напрежението.
– Който иска украсява, а който не иска – не – намесва се Йомер, като се опитва да подкрепи Къвълджъм и да балансира разговора.
Сьонмез хвърля поглед към Къвълджъм и предлага:
– Дъще, ако сестра ти няма да дойде, да сядаме на масата.
– Бабо, аз говорих с леля, ще дойде – уверява я Чимен.
Къвълджъм поглежда към Дога и я моли да отиде с нея в кухнята, за да проверят какво става с яденето.

Двете се отправят към кухнята. Щом вратата се затваря зад тях, Къвълджъм излива натрупаното напрежение.
– Какво става, мамо? – пита я притеснено Дога, улавяйки недоволството ѝ.
– Ние празнуваме Нова година с хора, които смятат това за грях – казва ядосано Къвълджъм, като не крие разочарованието си.
– Кой каза, че е грях? Или ти просто си търсиш повод? – отвръща Дога.
– Дога, аз се старая, но просто това не е в моите сили! Един говори, друг мълчи. Говори следващият, а този мълчи… Те явно смятат нашия дом за вражеска територия! – излива емоциите си Къвълджъм.
– Мамо, моля те! – опитва се да я успокои Дога.
– Те са свикнали да те карат да мълчиш и да се примиряваш! – ядосва се Къвълджъм.

В този момент на вратата се звъни. Чимен отваря и пред нея се разкрива леля ѝ Алев, сияеща в ослепително красива червена рокля.
– Аз пристигнах! – обявява Алев с широка усмивка.
– Лельо, ти направо гориш! – казва с възхищение Чимен.
– Аз съм Алев, разбира се, че ще горя! – отвръща с театрален жест тя, привличайки вниманието към себе си.
– Внимавай, може да запалиш някого – шеговито добавя племенницата ѝ.
Алев влиза в дневната, където Пембе с усилие прикрива раздразнението си.
– Чудесна рокля! – възкликва Метехан, нарушавайки тишината.
– Синко, тази вечер много говориш! – прави му забележка Йомер.
– Алев, добре дошла – поздравява я Къвълджъм.
– Елхата е много красива – отбелязва Алев, сякаш без да забелязва напрегнатите погледи.
Къвълджъм се обръща към всички с усмивка, опитвайки се да събере гостите на масата и да успокои атмосферата.

Вечерята е в разгара си, а масата е отрупана с вкусни ястия. Семейството се наслаждава на храната, докато разговорите преминават от една тема към друга.
Сьонмез, с искрен интерес, насочва темата към бременната си внучка.
– Дога, ходихте ли на лекар? Как е бебето?
– Бебето е добре – отговаря тя с ентусиазъм. – А скоро ще отидем на преглед, за да разберем пола му. Толкова се вълнувам!
Настъпва кратко мълчание, което Къвълджъм използва, за да обърне вниманието към Нурсема.
– Нурсема, разбрах от Алев, че участваш в изложба. Поздравления!
– Браво, Нурсема! – включва се Алев с искрено одобрение. – Подкрепям те напълно!
– Благодаря – отвръща срамежливо Нурсема.
В този момент Пембе не пропуска да изрази своето неодобрение.
– Истината е, че на нас това не ни харесва – казва тя хладно.
– Защо? – пита Алев с нотка на предизвикателство в гласа си.
Сьонмез, усещайки накъде отива разговорът, се опитва дискретно да ритне дъщеря си под масата, за да я накара да спре, но вместо това уцелва крака на Абдулах. Той подскача от изненада.
– Извинявайте, май ви настъпих – казва притеснено Сьонмез.
– Няма нищо – отвръща Абдулах.
– Просто не виждам смисъл Нурсема да прави изложба в непозната галерия, когато може да го направи у нас в хотела – обяснява Пембе. – Аз не го одобрявам, но баща ѝ разреши.
Къвълджъм се обръща към Нурсема с мек и окуражаващ тон:
– А ти какво мислиш за това, Нурсема?
– Дай Боже да не се изложа – казва тя
– Няма да се изложиш! – уверява я Алев.
Къвълджъм се усмихва и добавя:
– Надяваме се всичко да мине чудесно, и ти да станеш известна художничка, да пътешестваш по света.
– Дай Боже – отвръща Нурсема тихо.
– Дай Боже всички първо да имат хубаво семейство – казва Пембе с леко назидателен тон.
– На мен това не ми трябва – намесва се Алев, отпивайки от чашата си.
– Ти си против брака, така ли? – пита я с интерес Пембе.
– Алев просто има предвид, че в наше време е трудно да се намери надежден човек – обяснява Къвълджъм, опитвайки се да смекчи ситуацията. – Освен това мъжете често обичат жените да зависят от тях, а не тези, които уверено стоят на краката си.
– Точно така! Те се страхуват от силните жени! – добавя Алев с плам.
– Аз също искам да добавя нещо – намесва се Йомер. – Не сте прави.
– Не, ние не говорим за теб – уточнява Къвълджъм. – Просто обобщаваме.
– Аз също смятам да обобщя – казва Йомер. – Мъжете не се страхуват от силните жени. Но понякога жените не използват силата си по правилния начин.
– Виж ти! – отвръща Къвълджъм.
– Повечето мъже искат да се чувстват значими – продължава Йомер. – Затова искат жените да имат нужда от тях.
– Добре казано, зетко! – възкликва Алев с широка усмивка.
Всички се изненадват от обръщението, което Алев използва.
– Извинявайте, но Йомер, нали вие сте чичо? – уточнява Алев. – Чичо, снаха, зет, сват… постоянно ги бъркам.
Сьонмез се засмива и поклаща глава:
– Такава е нашата Алев, казва всичко, което си иска.
– Мама винаги се притеснява от мен – отбелязва Алев, хвърляйки игрив поглед към Пембе.
Нилай изненадващо се обръща към Къвълджъм:
– Г-жо Къвълджъм, вие ще дойдете утре, нали?
Къвълджъм вдига поглед с изненадано изражение.
– Къде? – пита тя
– Вашият съпруг и Фатих са станали съдружници. За това говоря – уточнява Нилай с усмивка, която не крие любопитството ѝ.
– Бившият ми съпруг – коригира я Къвълджъм с хладна учтивост, без да се поддава на провокацията.
– Наистина ли? – пита Къвълджъм като поглежда към Дога.
– Мамо, аз ти разказах – отговаря Дога.
Фатих, който долавя напрежението, решава да се включи, за да обясни:
– Да, купихме малък бутиков хотел. Надявам се да бъде успешен.
– Да, говорихме с Дога за това, но честно казано, не го приех насериозно. Успех, Фатих! – казва Къвълджъм.
– Много благодаря! – отговаря Фатих. – Надявам се всички да дойдете на откриването. Ще се радвам да ви видя там.
В този момент Сьонмез, която явно иска да разведри атмосферата, предлага:
– Хайде сега да подарим подаръците! Чимен, Метехан, донесете ги!
Абдулах повдига ръка в знак на отказ.
– Не трябваше да се притеснявате. Ние нищо не сме подготвили и не сме донесли. Знаете, че не празнуваме Нова година.
– А ние празнуваме Нова година! – отвръща с лека нотка на предизвикателство Сьонмез. – Купуваме си малки подаръци и си ги подаряваме. Да подаряваш не е грях, нали?
Абдулах отвръща с премерен тон:
– Да, но може би би било по-добре да си подаряваме подаръци през другите дни.
Сьонмез не обръща внимание на възражението му и се провиква отново:
– Носете ги, деца!
Метехан и Чимен влизат с малки красиво опаковани пакети и започват да ги раздават на всички около масата.
Един по един всички получават своите подаръци. Въпреки лекото напрежение създало се, заради различните обичаи, обстановката се разведрява. Лицата на присъстващите се озаряват от усмивки, докато разопаковат подаръците.

Действието прескача на сутринта. Сьонмез казва на Къвълджъм, че вечерята с Юнал е минала без инциденти. Къвълджъм обаче изглежда замислена.
– Да, мамо, но аз все още мисля за Кайхан – казва тя с леко притеснение в гласа си. – Дога ми каза за съдружието му с Фатих, но не го приех насериозно. Сега не мога да повярвам. Откъде е взел пари, за да стане съдружник на Фатих?
– Дъще, защо се тревожиш за това? Ти и Кайхан отдавна нямате нищо общо.
– Мамо, той може да ни направи за срам. А най-лошото е, че може да опетни името на Дога. Не искам хората да говорят, че бащата на дъщеря ми е измамник, иначе ми е все едно.
– Той може да опозори само себе си, Къвълджъм! Вие сте разведени. Хората знаят това.
– Но те също така знаят, че той е бащата на Дога. Това ме притеснява най-много – отвръща Къвълджъм и поклаща глава.
Сьонмез замълчава за миг, преди да смени темата
– Къвълджъм, аз мисля за друго.
– За какво? – пита тя, изненадана от рязката промяна в разговора.
– За Алев!
– Какво е станало с нея? – Къвълджъм я гледа подозрително.
– Май нашата Алев харесва г-н Абдулах – изстрелва Сьонмез.
Къвълджъм я гледа невярващо.
– Какво? Какво говориш, мамо? Това е просто абсурд! Явно вирусът на г-жа Пембе е заразил всички. Не казвай на Алев, защото тя много ще се нервира.
Сьонмез поклаща глава и обяснява:
– Алев досега е излизала само с невъзпитани мъже, а г-н Абдулах е културен, възпитан... и богат. Той е много по-различен от предишните
Къвълджъм все още не може да повярва на чутото.
– Мамо, това е невъзможно. Алев и г-н Абдулах? Той е толкова религиозен, че не мога да си го представя дори в една стая заедно, камо ли нещо повече.

Сутринта Нурсема купува подарък на Умут и го изпраща в офиса му. Тя много го изненадва, защото му подарява картина, която Умут много харесва, на която е изобразена неговата мечта. Картината е придружена с бележка:
„Аз исках да изпълня мечтата ти. Нека през тази година всички твой мечти да се сбъднат. Нурсема!“
Умут се снима с картината и изпраща снимката придружена със съобщение: „Безкрайни благодарности на тази, която превърна мечтите ми в реалност!“

Алев също избира подарък за Абдулах, с който да му благодари, че вчера я е спасил от неприятности.
Абдулах получава подаръка в кабинета си и тъкмо го разглежда, когато при него влиза Йомер. Абдулах бързо прибира подаръка си.
Абдулах казва, че се притеснява за днешното откриване на хотела на Фатих.
– Не се тревожи, батко. Каквото е направено, е направено. А и… Къвълджъм също се притеснява. Тя се срамува заради Кайхан.
– Защо? – пита Абдулах с леко недоумение. – Тя няма нищо общо с това. Ти ѝ кажи да бъде спокойна. Ние знаем що за човек е тя.
– Ще ѝ кажа на откриването – обещава Йомер.
– Тя е порядъчна жена! – казва Абдулах.
– Това е точно така. Честна е, с добро чувство за хумор. Не е толкова сурова, колкото изглежда. Има мека страна, която просто крие – изброява замислен Йомер.
Абдулах го наблюдава изпитателно, а в очите му проблясва нещо като подозрение.
– Аз не се съмнявам в това, но ти си женен! – припомня му той.
Йомер го поглежда рязко.
– Какво искаш да кажеш?
– Че все още не си се развел – казва Абдулах спокойно.
– Не, че не съм се развел, а не можах да се разведа – поправя го Йомер. – Три години опитвам, откакто се разделихме. И, между другото, какво общо има това с Къвълджъм?
Абдулах го гледа право в очите и отвръща с усмивка:
– Ако няма нищо общо, защо се оправдаваш?