В епизод 126 на „Шербет от боровинки“: Днес имаме една хубава и една лоша новина. Лошата е, че Къвълджъм и Йомер се развеждат. Хубавата - Нилай ражда момченце. Събитието събира отново раделеното семейство Юнал.
Какво се случва в еп.126,127 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
След раждането Нилай започва да проявява следродилни капризи и всички се опитват да ѝ угодят.
Нурсема решава да се сдобри със семейството си, тъй като смята, че не е правилно да продължават да се карат. Тя отива при баща си, двамата разговарят открито и се сдобряват. Абдула ѝ обещава да не се бърка повече в отношенията ѝ с Умут.
Дога се среща с адвокатката си, която ѝ казва, че е направила голяма грешка, като се е върнала в дома на Фатих. Сега единственото, което може да направи, за да получи попечителство над Джемре, е отново да се омъжи за Фатих и да се разведе след няколко месеца.
Йомер споделя с брат си, че сутринта е ходил да се къпе в морето. Абдула е изненадан от странното поведение на Йомер и нарежда на Юсуф да постави човек, който да го следи.
Нилай продължава да е в депресия.
Йомер научава от сина си, че Къвълджъм общува с Ертул.
Нурсема отново се сблъсква с финансови проблеми.
Дога съобщава на Фатих, че е съгласна да се омъжи отново за него – заради дъщеря им. Фатих я следи и научава всичко, което тя планира. Дали ще приеме предложението ѝ?
Всичко за турския хитов сериал „Шербет от боровинки“ може да проследите тук
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
Действието се пренася в офиса на Алев. Тя говори по телефона, а след това съобщава на Умут, че всичко е готово за петата годишнина на канала.
В този момент пристига Дога с Джемре. Умут излиза, като им казва, че ще им донесе нещо сладко.
– Идвам от адвокатката – казва Дога.
– От онази, за която ми разказваше? Която беше видяла по новините и се опитваше да я откриеш?
– Да, точно тя. Днес се виждам с нея за втори път.
– И какво казва?
– Посъветва ме да се омъжа отново – отговаря Дога.
– Какво?! Тя каква е – бракоразводен адвокат или някаква мошеничка?
Дога въздиша тежко.
– Върнах се обратно в онази къща. Така допуснах грешката.
– И аз щях да ти го кажа.
– Според нея, трябва да започна всичко отначало. Така било по-лесно да се вземе попечителството.
– Е, направи го тогава.
– Не знам, Алев. Представи си – пак се омъжвам за Фатих. Ами ако този път е идеален, не направи грешка? Как ще получа развод? Адвокатката ми каза, че такива като него не се поправят, но никой не може да ми даде гаранция, че ще се разведа.
– Според мен, Фатих пак ще си покаже рогата. Не вярвам да се е променил. – казва Алев.– Виж, Доа, ако наистина си щастлива с него и можеш да му простиш – не се инати. Това е твоят живот. Никой няма право да те съди, но първо трябва да разбереш какво искаш. Това е най-важното.
– Алев, не мога да забравя това, което ми причини. Лицето му все ми изниква в съзнанието. Кръвта ми буквално застива.
– Значи си решена да се разведеш. Или по-точно – първо да се ожениш и после пак да се разведеш.
– Да. Решена съм. Абсолютно!
– Силен е този, който има пари, а Фатих... за съжаление има много пари. Може да направи каквото си поиска. Именно затова трябва да следваш съветите на тази адвокатка. Аз намерих отзиви за нея – говори се, че е истински звяр в занаята. Според мен ще спечелиш попечителството над Джемре.
– Така ли мислиш?
– Абсолютно. Представлявала е най-богатите и влиятелни хора. Щом си тръгнала по този път, прави точно това, което тя ти каже!
Михри се обажда на баща си, докато той пие кафе с Къвълджъм, и го моли за разрешение вечерта да отиде у Чимен, където заедно с Метехан ще си поръчат пица.
– Така ли? А г-жа Къвълджъм знае ли? – пита Ертул.
– Михри ли е? – обръща се Къвълджъм.
–Да! – потвърждава Ертул. –Г-жа Къвълджъм е до мен, пием кафе заедно.
Чувайки за какво става дума. Къвълджъм казва, че Чимен ѝ е писала и очаква не само Михри довечера у тях на пица, но и Ертул.
– Къвълджъм, не искам да създавам неудобство.
– Моля те, ти дори не ми позволи да платя сметката.
– Не ми е спокойно така.
– Какво да се прави, съдба – така е било писано, аз да те почерпя.
– Оо, удряш ме със собствените ми думи. Добре тогава, идвам.
– Добре, уговорихме се – казва Къвълджъм.
Действието се пренася в къщата на Юнал. Бебето и Нилай вече са у дома. Нилай лежи на леглото.
– Нилай, добре ли си? – пита притеснен Мустафа.
– Не съм! Гади ми се! – мрънка Нилай.
– Може би е заради кърмата – предполага Мустафа.
– Не ми говори за мляко! Само като го чуя, ми се повдига! Няма да кърмя!
След малко влиза Пембе.
– Дъще, как си?
– Не е добре, повдига ѝ се – казва Мустафа.
– Не яде нищо, може би от това ѝ е зле – предполага Пембе.
– Бебето е вече в стаята си. Ах, ако го видиш как сладко спи – като истински малък господар... Стани, ела да го погледнеш. – Ще поспя малко. После ще отида.
– Добре, поспи тогава. Ще те събудя, когато дойде време за кърмене, става ли?
– Не ме буди... Недейте да ми говорите за мляко!
Нилай се чувства сякаш ще повърне. Разстроена е, че никой не я разбира.
Пембе отива в стаята при малкия Абдула, където е и големият Абдула. Оплаква се, че ще имат големи проблеми с Нилай – тя не иска да кърми, защото ѝ се гади. Пембе е притеснена, че внукът ѝ ще остане гладен.
– Ти какво, искаш аз ли да отида да говоря с нея? Да ѝ кажа да накърми детето? – пита Абдула.
– И като ѝ се говори, какво от това? Само себе си гледа, все за себе си мисли! – ядосва се Пембе.
В този момент в детската стая влизат Дога и Фатих.
– О, той е толкова миличък! – възкликва Дога. – Добре дошъл, Апо!
– Името му е Абдула – сопва се Пембе.
– Като го съкратих, грях ли? – пита Дога.
– Не е забранено, но да е по-сериозно! – отвръща Пембе.
– Мамо, как бебето ще разбере кое е сериозно и кое не? – засмива се Фатих.
В този момент пристига и Мустафа. Моли Дога да поговори с Нилай.
– Ще говоря, разбира се. Напълно нормално е – в следродилна депресия е – казва Дога.
– Аз родих три деца и никога не съм изпадала в депресия – казва гордо Пембе.
– Да, но не всички хора са еднакви – отвръща Дога.
– Навремето това го нямаше – нова мода е! – смята Пембе. – И в депресия да си, ще кърмиш детето си!
Фатих носи подарък за малкия Абдула – от него, Дога и Джемре. Подаръкът е красиво опакован, а в кутията проблясва злато.
– Леле, колко злато има тук! – възкликва Мустафа, докато взема подаръка в ръце.
– Златото е точно толкова, колкото тежи вашето дете – усмихва се Фатих.
Действието се пренася в къщата на Къвълджъм. Чимен и Михри са се настанили в кухнята и обсъждат каква пица да поръчат. Севилай обаче не одобрява решението им. Тя повдига вежди и се възмущава, че винаги им прави вкусна, домашна пица, а те пак поръчват отвън. За нея няма нищо по-вкусно и здравословно от храната, приготвена у дома.
– Ти си права, Севилай! – казва Къвъалджъм с усмивка. – Следващия път ще хапнем от твоята пица.
Точно в този момент се звъни на вратата. Чимен веднага предполага, че това е Метехан. Къвалджъм става и отива да отвори. Метехан влиза с букет цветя в ръка.
– Директор! – казва той.
– А къде се дяна леля Къвълджъм? Тя пак ли стана директор? – пита Къвълджъм.
– Не, не е така! Просто го казах по навик – отговаря Метехан.
– Ела тук – казва Къвълджъм и го прегръща силно. Очите ѝ се насълзяват. – Метехан, ти си ма като син! Може и да сме се разделили с баща ти, но не и с теб!
–Знам, лельо Къвълджъм! А цветята са за вас – казва Метехан и подарява букета цветя.
Пицата пристига. Всички са похапват. Михри признава, че баща ѝ и е най-добрият приятел и той може да говори на езика на младежите.
– Дъще, това е страхотен комплимент! – казва Ертул с лека усмивка. – Добре, че не издаде и възрастта ми!
Сьонмез се намесва, както често прави, с мнение по темата:
– Вие също сте от религиозно семейство, но у вас няма онази тиранична строгост, която виждаме в семейството на Юнал.
Метехан леко се напряга. Думите ѝ го засърбяват.
– Мамо, какво говориш?! – укорява я Къвълджъм.
– Просто така мисля – отговаря спокойно възрастната жена.
– Аз не знам какво точно се случва в семейството на Юнал – намесва се Ертул. – Но не обичам да критикувам. Всеки трябва да живее така, както смята за правилно.
– Моят баща не е тиранин! – заявява с твърдост Метехан.
– Йомер е много добър човек – казва спокойно Ертул и поставя край на темата.
В същото време Йомер е на вечеря с Гонжа. Светлината е приглушена, а атмосферата между тях е напрегната. Гонжа го поглежда сериозно и с нотка на загриженост в гласа казва, че не е сигурна дали решението му е правилно.
Йомер я изслушва мълчаливо, след което с въздишка започва да обяснява. Не иска жената, която обича, да страда заради него, ако някой ден се окаже прикован на легло и не може да направи дори крачка сам. Не иска да бъде бреме, не иска тя да се превърне в негова сянка. Вярва, че по този начин я спасява от години на мъка и безнадеждност. Смята, че така ѝ спестява болката.
Но Гонжа го прекъсва. Гледа го право в очите и казва тихо, но ясно, че ако умре, Къвалджъм ще научи истината. И тогава болката ще бъде още по-голяма. Ще го приеме не като жертва, а като предател.
– Смъртта на любимия мъж и смъртта на мъжа, когото някога е обичала, са две съвсем различни неща – казва Йомер.
Йомер въздъхва – знае, че животът продължава, дори след най-големите загуби. Той го е преживял, когато е загубил брат си-близнак. Болката остава, но човек свиква с всичко.
Действието се пренася в дома на Умут и Нурсема. Двамата вечерят скромно – картофи с макарони. Нурсема се извинява, че не е успяла да купи кайма, но Умут хапва с удоволствие и я уверява, че ястието е вкусно.
Докато вечерят, Нурсема му споделя, че днес за първи път е отишла сама на пазара. Било ѝ странно, дори леко объркващо, а цените – както навсякъде – високи. Умут я изслушва с разбиране. Двамата се опитват да се окуражат взаимно – Умут вече е започнал работа, а Алев му е обещала да му даде аванс. Нурсема вярва, че когато и тя отново започне работа, нещата ще се подредят. Умут я подкрепя, но отбелязва, че се надява този път да не я уволнят. Тя му напомня, че баща ѝ е обещал да не се намесва.
Нурсема предлага на Умут утре заедно да отидат при родителите ѝ и да видят бебето. Умут иска да отиде, но има събитие годишнина на канала, организирана от тях, и трябва да присъства. Той предлага Нурсема да отиде без него и да предаде неговите поздрави. Нурсема го пита дали той ще остане цяла нощ. Умут казва, че да, защото те са организаторите. Нурсема казва, че ще отиде сама, но ще трябва да купят подарък за бебето.
–Злато нали? – досеща се Умут.
–Разбира се! – въздиша Нурсема.
–Дали да не му подариш монетата от баща ми – предлага Умут.
–Не ще му подаря нещо от моето злато – отговаря Нурсема. -Не мога да подаря на сина на брат ми една монета!
–Но защо? – не разбира Умут.
–Само далечни роднини могат да подаряват монета – обяснява Нурсема.
–Добре, както кажеш, но това е много странно. Искам да кажа, че е смешно, когато богатите правят такива жестове към други богати!
Пембе си мисли да предложи на Дога да кърми бебето на Нилай, така двете деца ще станат млечни брат и сестра – и духовно свързани за цял живот. Абдула се съмнява, че Дога ще се съгласи, защото напоследък се държи резервирано. Пембе е казва по адрес на Дога, че живее като принцеса, която обикаля с Джемре улиците и харчи парите им.
–Не знам, омръзна ми от постоянните скандали! – заявява Абдула. –Още един няма да издържа! Хората на моята възраст в пенсия излизат, а не се занимават с такива глупости.
Пембе решава, че ще поговори с Дога и ще разбере какво мисли.
Действието прескача на сутринта. В хола, в къщата на Юнал Мустафа се занимава с бебето, а Нилай седи тъжна на дивана. Идват Фатих и Дога. Фатих се интересува къде е майка му. Мустафа отговаря, че Нурсема ще дойде за закуска и тя готви специално за нея в кухнята. Нилай благодари на Фатих подаръка, за златото. Фатих отговаря, че е било идея на Дога.
–Говори се, че снахите не се обичат една друга, но браво на теб! – казва Нилай.
Дога се интересува как се чувства Нилай. Тя отговаря, че не е добре. Много ѝ е трудно да кърми Апо младши, защото няма представа как се прави. Фатих се смее.
–Фатих е много радостен днес – отбелязва Нилай
Действието се пренася в къщата на Йомер. Метехан казва на баща си, че снощи е ял пица в Къвълджъм и Ертул е бил там. Йомер е изненадан.
–Доколкото разбрах леля Къвълджъм и Ертул са се виждали през деня и продължи вечерта – пояснява Метехан.
–Праз деня? Защо? – пита Йомер, на който чуто въобще не му харесва.
–За някакъв художник говореха – отвръща Метехан. –Не разбрах, май нещо свързано с предаването. Знаеш ли, чичо Ертул е много мил човек, много ми хареса.
Йомер не казва нищо.
Бившата жена на Рюзгяр му води дъщеря им Зейнеп като му казва, че той трябва да я гледа, защото тя отива на детокс лагер. Рюзгяр не знае какво да прави, защото довечера е събитието за годишнината на канала.
Алев предлага да я заведат при Сьонмез, за да я гледа. Майката на Алев се съгласява, а Къвълджъм казва, че и тя си е вкъщи за една вечер все някак ще се справят с детето.
Действието прескача вечерта на събитието за годишнината на канала. Хелин се приближава до Алев и я поздравява. Тя казва, че е била с Рюзгар две години и са били много влюбени. Но внезапно, той е решил да се ожени за Алев и се е разделил с Хелин. Хелин иска Алев да знае, че Рюзгар се е срещал с нея, докато се е срещал и с Алев. Тя предупреждава Алев да внимава, за да не се случи с нея това, което се е случило с Хелин.
– Появява се Алев и любовта приключва – отговаря спокойно тя. – Не се тревожи, Хелин. Забавлявай се.
В същото време, в къщата на Юнал.
Дога влиза в спалнята.
– Дога, ще си лягаш ли? Тогава аз ще изляза – казва Фатих, насочвайки се към вратата.
– Стой. Хайде да поговорим – казва тихо Дога.
– Добре – съгласява се Фатих, хвърля сакото си на леглото и застава срещу нея.
– Нека се оженим. Заради детето – казва Дога с решителност.
– Дога, сериозно ли говориш? – усмихва се Фатих.
– Много мислех. И ти беше прав – така не може да продължаваме. Да се оженим.
Фатих знае за разговора на Дога с адвокатката.
–Дога, много се радвам! – казва Фатих и добавя. –Но мисля, че това не е необходимо.
– Как така? – шокирана е Дога.
– Не е задължително да се оженим. – Да, предложих ти. Но после го обмислих. Много мислих. И не искам да те карам да правиш нещо против волята си.
– Как така? Да останем да живеем така без брак?
– Да, да. Какво ще стане? А и ти не каза ли.. как беше… „Стига с тези религиозни обреди!“ Аз съм съгласен! И аз мисля така. Ти си до дъщеря си. Аз съм до двете жени, които много обичам. Добре, какво повече може да искам? Това е щастие. Мисля, че няма нужда от нещо формално на хартия.
Фатих хваща ръцете на Дога, но тя ядосана ги дърпа и сяда на леглото.
–Любима моя, след като вече си ми простила, аз мисля, че мога да остана да спя при теб – казва Фатих.
–Да! Можеш – отговаря Дога с половин уста.
Фатих въздъхва с облекчение:
– Не се тревожи, Дога. Всичко ще бъде дори по-хубаво отпреди. Повярвай ми.
– Вярвам ти – отговаря с остра нотка в гласа Дога.
Действието прескача. Дога е сама в спалнята.
–Не се предавай Дога! Само да си посмяла! – говори си сама тя. –Ти трябва непременно да намериш изход!
Действието се пренася в дома на Умут и Нурсема. Нурсема се оплаква, че в апартамента е много студено. Оказва се, че Умут е изключил парното, след като е дошла сметка от 3500 лири. Възприемат го с ирония, но и с безпокойство. Решават, че ще ползват отопление само в една стая – както Умут е правел, когато е бил сам.
По-късно Михри показва на баща си новите си дрехи. Той е изненадан – очаквал нещо по-консервативно, но харесва стила ѝ. Когато обаче тя споменава, че ще се срещне с Чимен и Метехан, бащата започва да поставя граници. Казва ѝ, че не е подходящо да ходи сама в дома на момче. Предлага ѝ да се вижда само с Чимен. Въпреки лекото напрежение, Михри приема. Обещава да отмени срещата с Метехан и да прекара вечерта само с Чимен.
