В епизод 124 на „Шербет от боровинки“: Йомер решава, че трябва да докаже на всички, че в живота му вече има друга жена. По време на вечерята по случай годишнината от сватбата на Абдула и Пембе, той шокира всички.
Какво се случва в еп.125 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Алев все още мисли за Абдула. Въпреки всичко, което твърди, дълбоко в себе си тя копнее да разбере дали действията на Апо ще покажат, че я поставя над Пембе. Специално му съобщава, че Рюзгар ще дойде да я поиска, надявайки се на реакция. Но Абдула мълчи. На самия годеж също не прави нищо – за разочарование на Алев, която стига дотук с увереността, че той няма да устои, че ще направи нещо, с което ясно да покаже, че все още изпитва чувства към нея и няма да ѝ позволи да се омъжи за друг мъж.
В същото време Йомер и Къврълджъм се отдалечават един от друг. Той крие болестта си и сам избира да се отдръпне. Тя не знае истината и страда от мисълта, че Йомер толкова лесно я е заменил с друга.
Всичко за турския хитов сериал „Шербет от боровинки“ може да проследите тук
- А какво се случва с останалите герои? Изненади, обрати и съдбоносни решения – всичко това ви очаква в текста по-долу!
Действието продължава от предния епизод Сьонмез пита Алев, защо е дошла толкова рано, тъй като тя не е от ранобудните.
–Нещо станало ли е? – пита майка ѝ.
Алев кима с глава.
–Рюзгяр ще дойде да поиска ръката ми – казва тя. –Какво? – шокирана е Сьонмез.–Кълна се! – отвръща Алев с усмивка.–Ти да не си си ударила главата? – пита майка ѝ. –Нима може да се омъжваш за него? – Да. Решили сме. Сериозни сме – отговаря спокойно Алев.
– Господи... Направо ще откача. – хваща се Сьонмез за главата. – Едната ми дъщеря се развежда, другата се жени. Севилай! – провиква се тя.– Идвам, како.– появява се Севилай.– Донеси ми бързо хапчетата за кръвно. – Какво има? – пита Севилай.– Рюзгар ще идва тази вечер, да ме иска – съобщава Алев.– О, колко хубаво... Честито! – казва Севилай, на като вижда състоянието на Сьонмез добавя. –Добре, веднага ги нося!
Нилай стои в кабинета на Абдула, която самата тя нарича стаята за признания.
Мустафа я намира там и пита:
– Какво правиш, Нилай?
– Мисля, Мустафа. Стаята за признания, нали помниш? Всичко скрито се казва тук.
– Но защо си сама? Какво се случва?
– Става нещо странно, Мустафа. Чичо Йомер се появява с друга жена. Остави Къвълджъм. Дога и Фатих май ще се съберат отново. Има нещо необяснимо във въздуха. Разсъждавам над това.
– Но какво те интересува теб това?
– Какво значи "какво ме интересува"? Скоро ще родя, Мустафа. И няма да мога да мисля за такива неща. А аз се храня от хаоса.
– Хайде, Нилай, сега да ходим да закусим, стига си философствала!
Действието се пренася в дома на Къвълджъм. Сьонмез казва истината на дъщеря си.
– Ние с Алев решихме да ти кажем. Оказа се, че той си има нова жена. Снощи дойде с нея на вечерята.
– Сериозно? Е, щом е така... Пожелавам им щастие! –въздъхва Къвълджъм.
– Мамче, не се тревожи, добре ли си?
– Добре съм, Чимен. Ще се справя. Трябва да продължа напред.
– Но така не може, Къврълджъм, нищо не яде – казва Севилай.
– Трябва да се храниш! Сега не е време за гладуване! Имаме много работа – казва Алев.
– Каква работа? – учудена е Къвълджъм.
– Рюзгар ще дойде да ме иска – пояснява Алев с усмивка.
– Шегуваш ли се? – не вярва Къвълджъм.
– Не, тази вечер ще дойде – казва Сьонмез.
– Аз си мислех, че вие ще се ожените във Вегас. Какви са тези традиции? – учудена е Чимен.
– Е, като всички са полудели, що пък и аз да не се присъединя? – отвръща Алев.
– Само не казвай, че и чеиза си си подготвила? – пита Чимен.
– Разбира се! Ще го направя както никой друг. Изложба ще подредя, като Пинко! – шегува се Алев.
– Ето тях трябва да ги поканим! – сеща се Сьонмез.
– Моля те, мамо! Само не и това! – възразява Къвълджъм.
– Но как така? Те ни канят на всичко. Дори когато бяхме скарани – казва Сьонмез.
– Аз ще поканя само Дога. – казва Алев. – Другите не ги понасяме.
– Всичко е заради теб, Алев - обвинява я Къвълджъм.
– Какво да направя, да не се омъжвам заради тях ли? – пита Алев.
– Аз няма да се обадя на никого – категорична е Къвълджъм.
– Добре, аз ще се обадя на Пембе! – казва Сьонмез.
– А аз ще поканя Догя и Умут – отвръща Алев.
– Чичо Йомер няма да дойде, нали? – пита Чимен.
– Разбира се, че не – отговаря ядосана Къвълджъм.
Помощникът на Абдула говори с шефа на Нурсема, за да я уволни. Нурсема се ядосва много и казва на баща си да не се меси повече в живота ѝ, защото само ѝ създават проблеми с Умут.
След това тя казва на Умут, че може да напусне работата, която е бил принуден да приеме в семейната фирма. Умут с радост подава оставката си.
Сьонмез кани Пембе на годежа довечера. Пембе с радост приема. Тя отива при Нилай и ѝ съобщава новината.
– Алев ще я искат тази вечер!
– Сериозно? Ще ходим ли? – пита Нилай.
– Разбира се! Ще се кача, за да си избера рокля. Това не се пропуска – отговаря щастлива Пембе и отива да си избере тоалет за вечерта.
Нилай се усмихва след нея.
– Ах, мамо, мамо... Алев се жени благодарение на мен. Но ако ѝ кажа... ще припадне от изненада.
В същото време Дога и Къвълджъм разхождат бебето край брега. Дога разказва на майка си как се е почувствала снощи, когато е видяла Йомер с онази жена, че все едно някой я е ударил по главата. Къвълджъм отговаря на дъщеря си, че иска да забрави за Йомер, не защото страда, а защото е ядосана на себе си, че му е повярвала и се е омъжи за него.
След малко ѝ се обажда Ертул и ѝ съобщава, че ѝ е уредил среща с известния художник Мехмет Асъм Шефик за утре. Къвълджъм му благодари и казва, че ще се видят утре.
След като говори с Къвълджъм Ертул се обажда на Йомер и му казва, че е помогнал на съпругата му и ѝ е уредил среща с известен художник, но е решил да го уведоми, за да избегне недоразумения.
Йомер го изслушва спокойно.
– Благодаря ти, че ми каза, Ертул. Но ние с Къврълджъм вече не сме заедно. Няма нужда да ми съобщаваш – казва Йомер.
– Разбрах. Все пак исках да знаеш. Благодаря, Йомер.
– Няма за какво.
Йомер затваря замислен.
Алев пристига при Абдула.
– Добре дошли, г-це Алев. Как сте? – пита Абдула.
– Много добре. Благодаря. Чух, че сте имали празненство вчера. Честито!
– Децата го организираха – отговаря Абдула.
– Много мило. А тази вечер аз ще има празненство.Реших да ви кажа! Рюзгар ще дойде да иска ръката ми. Мислех, че ще е редно да го чуете от мен. – казва Алев.
– Бъдете много щастливи! – казва Абдула.
– Ще се видим довечерта, нали? – пита Алев и ядосана си тръгва от кабинета на Апо.
Тя очакваше Апо да реагира по друг начин.
Абдула кима с глава и изпраща Алев до вратата.
Действието прескача. Всички са се събрали в дома на Къвълджъм за годежа на Алев и Рюзгяр.
Рюзгар държи чаша кафе в ръцете си и се чуди защо вкусът му е толкова странен.
– Сложихме сол в него – казва му Къвълджъм .
– Помислих си, че Алев просто не може да прави кафе, но за да не я обидя продължих да го пия – отвръща Рюзгяр с усмивка.
–Ами да започваме! – предлага Дога.
Рюзгяр взема думата и започва да говори. Гласът му е развълнуван:
– Ние се обикнахме. Изминахме дълъг път…. Искам Алев за своя съпруга – казва Рюзгяр.
–След като сте взели решение, аз само мога да ви подкрепя и да ви пожелая много щастие! – отвръща Сьонмез, а след това поставя пръстените на ръцете на Алев и Рюзгяр.
Абдула, като най-възрастният, трябва да пререже панделката на годениците. Алев до последно очаква той да каже, че я обича, и да попречи на годежа.
Абдула се приближава взема ножицата и се опитва да пререже панделката. Ножицата не реже…
–Кажи нещо – моли го тихо Алев. –Г-жо Пембе – обръща се Абдула към жена си. –Какво става? – пита Пембе.–Аз не мога така – отвръща Абдула.–Какво не можеш? – пита Пембе. –Ние… Аз обичам г-ца Алев – казва Абдула.–Какво? – шокирана е Пембе и всички присъстващи. –Съжалявам! От днес ще живея така като искам! – заявява Абдула.
Алев и Абдула се прегръщат.
В този момент разбираме, че това всичко си е представяла Алев.
–Г-жо Пембе – обръща се Абдула към жена си.
–Какво става? – пита Пембе.
–Да разрежем панделката заедно! – предлага Абдула.
–Нищо не може без мен! – казва с усмивка Пембе и се доближава до мъжа си. Тя взема ножицата и от веднъж прерязва лентата.
– Честито!
Метехан се прибира в къщи и вижда баща си да седи тъжен в хола.
– Как си, татко?
– Нищо особено. Просто...
– Изглеждаш тъжен. Случило ли се е нещо?
Йомер показва документите на масата – съдебна призовка. Метехан я поглежда, разбира всичко.
– Съжалявам! Но ако това толкова много те разстройва, защо се развеждаш?
Йомер въздъхва дълбоко. Трудно е да обясни на Метехан, че животът, когато човек порасне, се оказва много по-сложен и когато един ден обича, тогава се надява, че ще го разбере.
– Ако някой ден обичаш истински, синко – а аз се надявам, че ще обичаш силно – тогава ще разбереш по-добре какво имам предвид.
Любовта, обяснява той, е нещо по-силно дори от това да бъдеш обичан. Да обичаш значи да поставяш другия пред себе си, да внимаваш във всяко движение, да не нараниш. Да обичаш, казва Йомер, променя всичко. Светът изглежда различен. Страх те е да не нараниш другия. И когато всичко свърши, можеш да погледнеш назад и да кажеш: Направих всичко, за да не го заболи.
– Добре говориш, татко, ама малко прекаляваш. Звучи така сякаш скоро ще умреш!
Йомер се усмихна. Погалва го по рамото.
– Не говори глупости! Просто искам да ти предам моя опит. Още сме тук. Още имаме време.
Йомер и Къвълджъм се развеждат, но и двамата са много нещастни.
Къвълджъм се вкопчва в новата си работа в телевизията, за да се разсее.
Ертул я среща с известния художник, когото тя обожава и за когото са вече говориха. Художникът приема поканата да участва в предаването ѝ. Къвълджъм кани Ертул на вечеря, за да му благодари. Йомер се учудва, когато научава от Метехан за приятелството, което се е зародило между тях.
