В епизод 100 на „Шербет от боровинки“: Пембе се изправя срещу Алев с думи, които режат по-дълбоко от нож – предупреждението ѝ е ясно: Абдула никога няма да се разведе с нея. Разтърсена и гневна, Алев отива да се оплаче на Абдула. А думите, които ще чуе от него… ще я разбият.
Какво се случва в еп.101 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Леман моли Йомер да не се меси повече в живота ѝ.
Фатих отново се опитва да убеди Дога да се сдобрят.
Нурсема преживява първото си разочарование в брака си с Умут.
Зюлкер се обажда на Нилай и ѝ съобщава, че е в Истанбул. Той я моли за помощ.
Всичко за турския хитов сериал „Шербет от боровинки“ може да проследите тук!
Леман отива в компанията, за да говори с Йомер. Тя му признава, че след толкова години най-после е намерила щастие и спокойствие. Йомер обаче не ѝ вярва напълно.
– Леман, този Кайхан не е човекът, за когото го мислиш. – казва Йомер. – Колко пъти трябва да ти го казвам?
– Знам, че не го харесваш – отвръща Леман. – И си прав в много отношения. Но аз знам всичко за миналото му. Между нас няма тайни. Сам ми е разказал за грешките си.
Леман прави пауза.
– Разбрах, че имаш документи срещу него.
– И той ли те изпрати тук? – подозрителен е Йомер. – Така постъпва Кайхан. Не се изненадвам.
– А аз? Нямам ли никаква стойност за теб? Знам, че никога не си ме харесвал. Но погледни – заедно отгледахме прекрасно дете. И сега съм щастлива. Моля те, не ми отнемай това щастие.
– Леман... Ти имаш голяма стойност за мен. Затова се опитвам да те защитя, да не страдаш после.
Леман моли Йомер да не се меси повече в живота ѝ. Йомер я пита дали наистина обича Кайхан, а тя му отговаря, че го обича с цялото си сърце. Когато я пита за брат си Бекир, Леман признава, че никога не е успяла да го опознае достатъчно, за да го заобича, но най-големият ѝ дар от Бекир е синът им Метехан. Накрая Йомер въздиша и ѝ обещава, че повече няма да се меси, стига тя да бъде щастлива.
Действието се пренася при Алев, която се прибира в офиса си. Тя не е на себе си, ходи като в мъгла. Умут я вижда и веднага усеща, че нещо не е наред.
– Алев? Какво е станало, да не са те ограбили?
– Да, точно така... Обраха ме, Умут! – отговаря му Алев с празен поглед.
– Сериозно говоря, не се шегувам. Нещо лошо ли ти се случи? – пита Умут.
– Накратко - дойде Пембе при мен, изнесе ми цяла лекция колко съм ужасен човек, а след това ме обвини във всички смъртни грехове. Аз – вбесена – хукнах при Апо. Мислех, че той е мъж на място…
– И какво стана по-нататък? – пита Умут.
– Каза ми, че ми е споделил чувствата си, но няма намерение да се разведе – обяснява Алев.
–Какво? – учуден е Умут.
–Да! Така останах сама без нищо! – отговаря Алев. – Мислех, че ще се бори за мен...
– Ти наистина ли вярваше, че ще остави Пембе? – пита Учут.
Алев кимва, с очи пълни със съжаление.
– Да... Вярвах. В неговата нежност, в неговата доброта... Мислех си, че ме обича заради това, което съм.
Умут в този момент много точно я приземява на земята.
– Обича те, може би. Но такива хора никога не разрушават уредения си живот заради любов – казва Умут. – Те си остават там, където им е удобно.
– Толкова съм бясна на себе си. Искам някой да дойде и да ме набие, ей така, да се успокоя.
– Спокойно, Пембе с удоволствие ще свърши тази работа – подхвърля с усмивка Умут. – Какво правим сега? Да потънем в траур?
– Иска ми се, но това не е в мой стил – отговаря Алев. – Искаш ли да излезем малко? Да пийнем по нещо?
– Разбира се, че ще отидем, след като ти искаш така – съгласява се веднага Умут.
–А какво ще кажеш на Нурсема? – пита Алев.
–Ще ѝ кажа, че си искала да хванеш баща ѝ, но не ти се получи – смее се Умут и добавя. –Разбира се, че няма да ѝ кажа нищо.
Действието прескача във вечерта. Фатих седи в стаята си и прелиства снимките в телефона си.
–Ето и снимка на дъщеря си, дори нямам! – ядосан е Фатих. –Аз това не съм заслужил.
Фатих набира номера на Дога, но тъй като тя е заета с бебето, Чимен отговаря на обаждането.
– Чимен, здравей... – гласът на Фатих звучи тъжно.
– Какво искаш, Фатих?
– Само исках да знам как са Дога и Джемре.
– Добре са. Но сега сме заети – отговаря Чимен.
Фатих не се предава.
– Имате гости ли?
– Какво те засяга това! – ядосва се Чимен и затваря рязко.телефона
– Така значи?! Аз тук страдам, а те там се веселят... Аз ще им покажа... – заканва се Фатих. – Ще разберат, че аз съм бащата на това дете! Но нищо, аз знам какво да правя!
Фатих слиза за вечеря. На масата са се е събрало семейството. Абдула е умислен. Пембе го пита, дали с него всичко е наред. Той веднага отговаря, че да и отново потъва в мисли. Пембе разказва, колко чисто и подредено е било в Нурсема. Нилай отвръща, че утре с Мустафа ще ѝ отидат на гости. Пембе предлага на Фатих също да отиде, да се разсее.
Намусен и без настроение Фатих отговаря, че ще отиде друг път.
–Заради нас ли не искаш да отидеш? – пита Мустафа.
–Да, точно така! – отговаря Фатих.
Мустафа и Фатих започват да спорят, а Пембе се изнервя още повече: – Моля ви, деца. Прекалявате вече. Аз започвам да се изнервям.
Абдула става рязко от масата.
– Къде тръгваш, татко? – пита го Мустафа. – Не мога да стоя тук и да слушам вашите караници – отвръща Абдула.
– Виждате ли какво направихте? – пита разстроена Пембе. –Ако нещо му стане заради вас, ще плачете после. Той всичко за вас прави, за вас е работил. Какво още искате?
– Мамо, мисля, че татко е потиснат от друго. Откакто дойде, е мрачен – отбелязва Нилай.
– От какво друго да е? Страда, защото двамата пак се карат – въздъхва Пембе и също става от масата.
Умут се напива с Алев в бара и се връща пиян вкъщи. Нурсема го вижда в такова състояние и ѝ става неприятно.
Действието прескача на сутринта. Алев е седнала да закусва в дома на Къвълджъм, като е сложила тъмни очила.
–Какво става? Да не си някоя знаменитост? – пита Сьонмез.
–Да, тя е звездата на нашето семейство – отвръща Чимен.
–Какво става с теб? Да не си някоя пияница – смъмря я Сьонмез.
– Мамо, моля ви, не ми обръщайте внимание! – казва Алев. – Имам ужасно главоболие.
Сонмез я поглежда упрекващо.
– Виж се как изглеждаш! Все едно си израснала на улицата.
– Снощи само си говорихме с Умут. Нищо повече! – обяснява Алев.
– Ще разбиеш семейство на момчето? – казва Сьонмез.
– Мамо, не говори глупости – отвръща Алев. – Нурсема не ревнува от мен!
– Нурсема може и да не ревнува, но скоро се ожениха. Може да не понесе нощните ви разходки! – казва Къвълджъм.
– Нурсема ме обича. Няма да се разсърди! – уверена е Алев.
– Преди те обичаше. Сега е омъжена. Всичко се променя, като станеш съпруга – отвръща майка ѝ.
В същото време Умут търси Нурсема и я намира в хола, изглежда уморена, с тъмни кръгове под очите. Оказва се, че е спала там, защото миризмата на алкохол от предната вечер е била непоносима.
– В хола спах. Снощи не можех да понасям миризмата на алкохол.
– Извинявай. Не съм помислил.
Нурсема споделя, че за първи път вижда някой толкова пиян отблизо, а Умут се опитва да омаловажи случилото се, като го нарича „малко подпийнал“.
– Аз не правя разлика, Умут – отвръща ядосана Нурсема. – Знам само, че снощи едва говореше.
– Ядосана си ми!
– А нямам ли право?
Умут се опитва да обясни, че е излязъл само, за да бъде до своя най-добра приятелка, която имала нужда от подкрепа. Той обещава, че в бъдеще ще ѝ казва предварително за подобни срещи. Спорът завършва с извинения, взаимни обяснения в любов и обещание за промяна.
След напрегнатата сутрин, Умут бърза да тръгне за работа, а междувременно Нурсема му разказва, че е довършила специална калиграфска поръчка – подарък за дъщерята на Ертул, която скоро ще се омъжва.
Пембе изпраща Абдула на работа.
– Още ли не си се оправил? – пита тя.
– Какво искаш да кажеш?
– Ти разбра за какво говоря! – отговаря Пембе.
– Пембе, моля те, не започвай пак...
– Вече започнах – казва Пембе с твърд тон. – Не мога да държа нещата постоянно в себе си.
– За какво говориш? – пита Абдула с раздразнение.
– Направи белята, а сега се държиш сякаш нищо не е станало.
– Какво съм направил аз? – пита Абдула с престорено недоумение.
– Вчера показах на онази жена мястото ѝ. И ти си разбрал. Но аз мълча заради децата. Затварям тази тема завинаги, г-н Абдула. И ще е най-добре и ти да го направиш! – казва Пембе.
– За мен такава тема изобщо не съществува – отвръща Абдула.
– Добре тогава. Лека работа ти желая. Нека Бог е с теб.
– Амин. Благодаря.
„Не е толкова лесно да се разруши едно семейство! При това моето!“, мисли си Пембе като затваря вратата след мъжа си.
Нилай придружена от Мустафа отива да се види с братовчед си Зюлкер в една кафене.
Зюлкер се заглежда в Мустафа и му казва, че никак не се е променил. Мустафа се смущава, несигурен дали се познават, но Зюлкар бърза да го подсети – бил е на сватбата им, играли хоро с Ихсан, брата на Нилай. Спомените предизвикват още повече веселие и смях сред тримата.
След кратката радост обаче разговорът придобива по-сериозен тон. Когато го питат къде е бил досега, Зюлкар обяснява, че е работил извън града, в затвор – но като охрана, уточнява той, за да разсее напрежението. Признава, че работата не му е допаднала, напуснал е и сега търси нов шанс в Истанбул.
Той с гордост разказва, че преди да тръгне, раздал всичките си пари на нуждаещи се, защото вярва, че добрините остават завинаги, записани горе, в книгата на живота.
– Имаме едно заведение. Ако искаш, можеш да започнеш като мияч на съдове – предлага Мустафа.
Очите на Зюлкар светват от радост и той с готовност приема.
Къвълджъм и Дога най-накрая наемат адвокат за развода. Всички се надяват скоро съдебните проблеми да се решат.
– Адвокатът ни е много добър – казва Дога. – Спечелил е всяко дело досега и държи на женските права.
– Да, май попаднахме на точния човек – допълва Къвълджъм..
Малко по-късно Фатих се обажда на Дога и ѝ казва, че иска да види дъщеря си и ги чака в парка, и веднага приключва разговора.
–Дълго ще чакаш! – заканва се Дога.
В този момент влиза Къвълджъм и пита дъщеря си, дали е станало нещо.
– Фатих отново е тук – казва Дога. – Иска да види Джемре. В парка е!
– Не мога да повярвам! Този човек не разбира от думи! – ядосва се Къвълджъм.
– Все едно нарочно чака всеки мой хубав ден, за да го развали – отвръща Дога.
Майка ѝ се опитва да я успокои.
– Помни, че кърмиш. Твоят стрес се предава и на бебето.
– Мамо, какво да правя? Как ми омръзна от Фатих! Не аз исках развода. Аз бях принудена. Предадоха ме, измамиха ме... когато бях бременна в деветия месец!
– Да, но това е и негова дъщеря, и той рано или късно ще се вижда с нея, трябва да го разбереш! – казва Къвълджъм.
– Аз няма да му дам да види детето. Ще го вижда само в дните, които определи съда! – категорична е Дога.
Майка ѝ въздиша примирено.
– Както искаш, мила моя.
Дога подава бебето на майка си и ѝ казва, че ще отиде при Фатих и постави на мястото му.
С уверени стъпки Дога излиза от къщата. В парка я чака Фатих.
– Не си довела дъщеря ни? – казва той с разочарование в гласа.
– Не съм! Няма да нося новородено при теб, за да ти угаждам – отвръща бясна Дога.
Фатих се опитва да запази спокойствие.
– Е, как тогава да видя дъщеря си?
– След развода ще можеш да я виждаш само в определените от съда дни и часове, и то в мое присъствие. Така че престани да ни преследваш.
Фатих преглъща трудно.
– Това е несправедливо!
– Несправедливо? – Дога повишава глас. – Това е нищо в сравнение с това, което ти ми причини!
– Дога, моля те... Аз все още те обичам. Всеки ден без теб е като смърт за мен. Родини се дъщеря, загубихме сина си, сега е времето да се прегърнем един друг, не мислиш ли?
– Ако ти се прегръща, намери си друга за това – отвръща вбесена Дога. –Аз вече не съм твоята утеха, разбери го! Край! Приеми го и не ни тормози повече.
Фатих се опитва да я спре с отчаян поглед.
– Много съжалявам. Готов съм да направя всичко, за да си върна теб, детето ни, семейството ни...
– Трябваше да мислиш за това, преди да ме предадеш! – изрича уверено Дога.– Вече съм наела адвокат. Завеждам делото. Оттук нататък ще виждаш дъщеря си само веднъж месечно, в мое присъствие.
– Какво?! – пребледнява Фатих. – Само веднъж в месеца?
– Да, Фатих. Докато кърмя бебето, така ще бъде.
– А ти мислиш, че ще го приема?! – пита Фатих шокиран.
– Не ме интересува какво мислиш. Ако не се подчиниш на съдебното решение, ще поискам ограничителна заповед и никога няма да видиш дъщеря си – заявява Дога.
Фатих стои зашеметен. Доа го гледа без капка съжаление.
– За доброто на детето ти, стой мирно и чакай решението на съда. Сега си върви. И повече не идвай!
Фатих се опитва да каже още нещо, но Дога вече му обръща гръб.
