Важни открития в науката и техниката – Исак Нютон и гравитацията (01402-033-MILE-071)
Дори преди деня на Исак Нютон, ябълките винаги са падали надолу, никога нагоре. Но, никой не се е замислял за това. Това е било положението. Но, Исак Нютон се е замислил. Той си е задал простия въпрос. Коя е силата, караща ябълката да пада на земята? Този въпрос го е довел до развитието на идеята за гравитацията като универсална сила. Трите му закона за движението полагат основите на по-голямата част от класическата механика и доминират над научната представа за физичната природа на Вселената повече от три десетилетия преди да бъдат оспорени от теорията за относителността на Айнщайн.
Нютон доказва, че движението на предметите на Земята и във Вселената се управлява от едни и същи природни закони, като демонстрира съвместимостта на теорията си за гравитацията и законите за движението на планетите, дефинирани от Йохан Кеплер. Така той отхвърля всички налични съмнения за хелиоцентричната система на света – предшественик на научната революция. Освен че е основател на класическата механика, той има голям принос към съвременната акустика и оптика. Той построява първия практически отражателен телескоп и установява, че бялата светлина се състои от различни цветове, съставляващи видимия спектър. Освен това, той открива така наречените Нютонови пръстени – характерна особеност на дифракцията на светлината.
Сър Исак Нютон си остава без съмнение един от най-великите и най-влиятелни учени на всички времена – нелошо постижение за човек, от когото се е очаквало да поеме семейната ферма, но който е предпочел да остане в стаята си, украсявайки стените с различни видове рисунки, който е писал повече за тълкуванието на Библията и окултните науки, отколкото за науката и математиката – основните области, с които е свързан. На 4ти януари използвайте силата, когато Da Vinci Learning ще каже „Честит рожден ден, сър Исак Нютон!“
В може би най-значимия научен труд на всички времена – „Математически принципи на естествената философия“, Нютон формулира три закона, които представляват основата на класическата механика до наши дни. Първият закон на Нютон гласи, че тяло, което се намира в покой, остава в покой, докато не му въздейства външна сила, а движещо се тяло продължава да се движи със същата скорост и в същата посока.
Вторият закон на Нютон гласи, че под действието на сила, действаща върху тялото, тялото получава ускорение, пропорционално на силата и в посоката на действие на силата.
Третият закон на Нютон е свързан с действието и противодействието. Ако едно тяло упражнява сила върху друго тяло, второто тяло упражнява равна по големина и противоположна по посока сила върху първото тяло. Именно тази противодействаща сила кара топката да спре, а лодката – да се плъзне обратно. По отношение на третия си закон Нютон изказва пророческото твърдение, че това е принципът на бъдещето, който ще даде възможност на хората от бъдещето да полетят към звездите.
Исак Нютон смята, че телата се движат под действието на външни сили. Използвайки за пример Луната, той показва, че тя може да запази елиптичната си орбита само под действието на земното привличане. В обратна посока на тази сила на привличане действа центробежната сила, благодарение на която Луната не се сблъсква със Земята. Нютон нарича тази сила на привличане гравитация. Използвайки скоростта на въртене на Луната и силата на привличане на Земята, Нютон успява да докаже математически, че центробежната сила и гравитацията поддържат планетите в тяхната орбита.
Законът на Нютон за гравитацията подкрепя категорично системата на Коперник и дава обяснение на други земни явления, като приливите и отливите: те са резултат от гравитационната сила на Луната, действаща върху океанските води. Законът на Нютон за гравитацията си остава основата на класическата физика и до днес – донякъде релативизирана от теорията на Алберт Айнщайн, който отхвърля представата на Нютон за независимостта на времето и пространството. Той отива дори още по-далече, като показва, че гравитацията оказва влияние и върху времето. На големите масивни планети времето тече по-бавно, отколкото на малките и по-леки планети. Нютон описва гравитацията като силата между две тела, докато Айнщайн смята, че тя е свойство на модела пространство-време.
сряда, 4ти януари 2012 г., в 21:00 ч.
Дори преди деня на Исак Нютон, ябълките винаги са падали надолу, никога нагоре. Но, никой не се е замислял за това. Това е било положението. Но, Исак Нютон се е замислил. Той си е задал простия въпрос. Коя е силата, караща ябълката да пада на земята? Този въпрос го е довел до развитието на идеята за гравитацията като универсална сила. Трите му закона за движението полагат основите на по-голямата част от класическата механика и доминират над научната представа за физичната природа на Вселената повече от три десетилетия преди да бъдат оспорени от теорията за относителността на Айнщайн.
Нютон доказва, че движението на предметите на Земята и във Вселената се управлява от едни и същи природни закони, като демонстрира съвместимостта на теорията си за гравитацията и законите за движението на планетите, дефинирани от Йохан Кеплер. Така той отхвърля всички налични съмнения за хелиоцентричната система на света – предшественик на научната революция. Освен че е основател на класическата механика, той има голям принос към съвременната акустика и оптика. Той построява първия практически отражателен телескоп и установява, че бялата светлина се състои от различни цветове, съставляващи видимия спектър. Освен това, той открива така наречените Нютонови пръстени – характерна особеност на дифракцията на светлината. Сър Исак Нютон си остава без съмнение един от най-великите и най-влиятелни учени на всички времена – нелошо постижение за човек, от когото се е очаквало да поеме семейната ферма, но който е предпочел да остане в стаята си, украсявайки стените с различни видове рисунки, който е писал повече за тълкуванието на Библията и окултните науки, отколкото за науката и математиката – основните области, с които е свързан. На 4ти януари използвайте силата, когато Da Vinci Learning ще каже „Честит рожден ден, сър Исак Нютон!“
В може би най-значимия научен труд на всички времена – „Математически принципи на естествената философия“, Нютон формулира три закона, които представляват основата на класическата механика до наши дни. Първият закон на Нютон гласи, че тяло, което се намира в покой, остава в покой, докато не му въздейства външна сила, а движещо се тяло продължава да се движи със същата скорост и в същата посока.
Вторият закон на Нютон гласи, че под действието на сила, действаща върху тялото, тялото получава ускорение, пропорционално на силата и в посоката на действие на силата.
Третият закон на Нютон е свързан с действието и противодействието. Ако едно тяло упражнява сила върху друго тяло, второто тяло упражнява равна по големина и противоположна по посока сила върху първото тяло. Именно тази противодействаща сила кара топката да спре, а лодката – да се плъзне обратно. По отношение на третия си закон Нютон изказва пророческото твърдение, че това е принципът на бъдещето, който ще даде възможност на хората от бъдещето да полетят към звездите.
Исак Нютон смята, че телата се движат под действието на външни сили. Използвайки за пример Луната, той показва, че тя може да запази елиптичната си орбита само под действието на земното привличане. В обратна посока на тази сила на привличане действа центробежната сила, благодарение на която Луната не се сблъсква със Земята. Нютон нарича тази сила на привличане гравитация. Използвайки скоростта на въртене на Луната и силата на привличане на Земята, Нютон успява да докаже математически, че центробежната сила и гравитацията поддържат планетите в тяхната орбита.
Законът на Нютон за гравитацията подкрепя категорично системата на Коперник и дава обяснение на други земни явления, като приливите и отливите: те са резултат от гравитационната сила на Луната, действаща върху океанските води. Законът на Нютон за гравитацията си остава основата на класическата физика и до днес – донякъде релативизирана от теорията на Алберт Айнщайн, който отхвърля представата на Нютон за независимостта на времето и пространството. Той отива дори още по-далече, като показва, че гравитацията оказва влияние и върху времето. На големите масивни планети времето тече по-бавно, отколкото на малките и по-леки планети. Нютон описва гравитацията като силата между две тела, докато Айнщайн смята, че тя е свойство на модела пространство-време.
сряда, 4ти януари 2012 г., в 21:00 ч.
