Ghosts of Abu Ghraib, САЩ, 2007
Документален
реж. Рори Кенеди
Може би най-срамният епизод във военната история на САЩ е разследван в този документален филм. Едва ли има хора, които не са разбрали какво се е случило в небезизвестния багдадски затвор през 2003 г., когато американски войници насилват и пребиват – някои биха казали „измъчват” – иракски политически затворници, всеки от които е бил освободен без да са му предявявани обвинения. При все че тези деяния са отвратителни и непростими, може би още-ужасяваща е философията, която ги „оправдава”. Както изтъква режисьорът Кенеди, САЩ започват да признават нарушенията си на женевските конвенции, особено на тази, забраняваща мъченията много преди нахлуването в Ирак и затварянето на буквално хиляди в полуразрушения затвор „Абу Граиб”. Използвайки типичния за администрацията на Буш демагогски стил за да оправдае действията си, тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и подобните му определят задържаните не като военнопленници, а като „незаконни бунтовници”, което им развързва ръцете за използването на подобни „екстремни техники” като разголване и сексуални унижения или изправянето през бесни кучета. Да, някои снимки от тези „случки” вече са доста разпространени, но повечето от кадрите, които виждаме тук са още по-ужасяващи, а и тъй като са цветни – още по-зловещи. Разбираемо е, че е трудно да се намери някой, който да поеме отговорност как се е стигнало до тези унизителни постъпки спрямо живи хора. Въпреки че военните бюрократи хвърлят вината върху „неколцина зли войници”, внушението на филма е, че случилото се е не толкова анормално, колкото явна демонстрация на обмислена правителствена политика.
Документален
реж. Рори Кенеди
Може би най-срамният епизод във военната история на САЩ е разследван в този документален филм. Едва ли има хора, които не са разбрали какво се е случило в небезизвестния багдадски затвор през 2003 г., когато американски войници насилват и пребиват – някои биха казали „измъчват” – иракски политически затворници, всеки от които е бил освободен без да са му предявявани обвинения. При все че тези деяния са отвратителни и непростими, може би още-ужасяваща е философията, която ги „оправдава”. Както изтъква режисьорът Кенеди, САЩ започват да признават нарушенията си на женевските конвенции, особено на тази, забраняваща мъченията много преди нахлуването в Ирак и затварянето на буквално хиляди в полуразрушения затвор „Абу Граиб”. Използвайки типичния за администрацията на Буш демагогски стил за да оправдае действията си, тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и подобните му определят задържаните не като военнопленници, а като „незаконни бунтовници”, което им развързва ръцете за използването на подобни „екстремни техники” като разголване и сексуални унижения или изправянето през бесни кучета. Да, някои снимки от тези „случки” вече са доста разпространени, но повечето от кадрите, които виждаме тук са още по-ужасяващи, а и тъй като са цветни – още по-зловещи. Разбираемо е, че е трудно да се намери някой, който да поеме отговорност как се е стигнало до тези унизителни постъпки спрямо живи хора. Въпреки че военните бюрократи хвърлят вината върху „неколцина зли войници”, внушението на филма е, че случилото се е не толкова анормално, колкото явна демонстрация на обмислена правителствена политика.
- „Еми” ’07 за документален филм
- 3 номинации за „Еми” – за режисура, монтаж и звук на документален филм
- „Сънданс” ’07 – Документален конкурс
