“Shutter”, САЩ
Премиерна дата в България : 27 юни 2008 г.
Световна премиера : 21 март 2008 г.
Времетраене : 1 ч. и 25 мин.
Режисьор: Масаюки Очиаи
Сценарист : Люк Доусън
В ролите : Джошуа Джаксън(Бен), Рейчъл Тейлър(Джейн), Дейвид Денман(Бруно), Джон Хенсли(Адам), Джеймс Кейсън Лий (Рицуо)
Известният фотограф Бен и новата му съпруга Джейн заминават за Токио, за да прекарат медения си месец. Почивката им е помрачена от загадъчна случка- докато пътуват една нощ по непознат път, пред колата им се изпречва жена, която изчезва без следа. Поредица от страннни събития кара Джейн да смята, че във фотоапарат им сякаш се е вселил призрак. Отначало Бен е изпълнен с недоверие, но постепенно осъзнава, че не всичко може да бъде разбрано и анализирано.
По последни проучвания на CNN става ясно,че една трета от хората вярват в призраци и също така много от тях твърдят,че са виждали такива. В същото време интересът към спиритуалната фотография - явление, при което се заснемат призраци на фотографска лента,никога не е бил толкова голям.
Този феномен е стар колкото и самата фотография, датиращ от 1860та година. Спиритуалната фотография е била обект на дискусии и измами, докато много от хората вярват че стават свидетели на измамливия призрачен феномен.
Интригуващият обект е ключовият елемент на психологическият трилър „Призрачна бленда” от изпълнителните продуценти на “Гняв” и “Предизвествена смърт”. Във филма двойка младоженци откриват неочаквано фотографските снимки на призраци след трагичен инцидент. От страх да не бъдат въвлечени в спиритически сеанс те се захващат със случая, за да научат че някои мистерии е по-добре да бъдат оставени неразкрити,и че миналите грешки могат да доведат до вечно желание за мъст.
За фотографа Бен (Джошуа Джаксън) и неговата съпруга Джейн (Рейчъл Тейлър) новият му служебен ангажимент в Токио би трябвало да бъде нещо като работен меден месец. С тази екзотична работна оферта , Бен и Джейн пристигат в Япония. Докато се придвижват по планинския път, водещ до връх Фуджи,техният нов живот заедно довежда буквално до катасрофа. Колата им се блъска в жена,стояща на средата на пътя, която се е появила от никъде. Възвръщайки спокойствието си след инцидента, Бен и Джейн не намират никаква следа от момичето, което Джейн вярва че е ударила с колата.
Разтърсени от инцидента и от изчезването на момичето Бен и Джейн пристигат в Токио, където Бен се захваща със знаменитата си задача. Работил и преди в Япония свободно говорещ езика, Бен се чуства добре на това място и с огромно желание се събира отново със старите си приятели и колеги. Джейн, новодошла в града се чуства несигурно в един напълно непознат за нея град.
Междувременно Бен открива мистериозно бяло петно, зловещо напомнящо човешка форма на една от снимките по време на работата си. Загрижеността на Джейн се увеличава, тъй като тя вярва че неясното петно от снимките на Бен е загиналото момиче на пътя, което сега търси начин да им отмъсти,задето са я оставили да умре.
„Призрачна бленда” е базиран на филма със същото заглавие от 2004-та година, който се превръща във филма с най-голям успех в Тайланд. Историята в него е подобна на тази.
В търсенето си да направи историята по-приемлива за американската и японската аудитория , уважаваният продуцент Така Ичизе, заедно с Vertigo Entertainment’s Сони Малхи, Рой Лий и Дъг Дейвисън представят нова версия на „Призрачна бленда”.
Regency’s Sundell,Vertigo’s ,Малхи и Лий работят заедно със сценариста Люк Доусън по сценария за новата версия на „Призрачна бленда”.
Доусън се старае да се задълбочи във феномена спиритуална фотография,който има множество последователи в Азия и напоследък навлиза все по-силно в американската култура.За да помогне на своето проучване Доусън и част от останалия екип посещават отдела на Метрополитан”Фотография и Окултизъм” и разглеждат подробно изложените там документи.
Допълнително Доусън заменя първоначалния терен за снимките от Ню Йорк в Токио.”Важна част от историята е чувството на Джейн,че не е своето място в новото и обкръжение,затова имаше смисъл да преместим снимачния процес извън САЩ.Токио беше идеалният терен за снимки,където Джейн се чувстваше заобиколена от хаос.”
Докато работата по сценария продължава,продуцентът Така Ичизе се объръща към японския филмов режисьор Масаюки Очиаи да ръководи „Призрачна бленда”.
Ичизе обеснява:”Докато преглеждах тайландската версия на „Призрачна бленда”,осъзнах как някои от елементите във филма,снимките на призраци и самата спиритуална фотография са подобни на Японския хорър.Тогава избрах Очиаи да ръководи снимките на филма.”
“ Спиритуалната фотография е толкова популярна в Япония,тъй като призраците значат много повече за японците,отколкото за американците.”продължава той.” В Япония призраците не плашат никой,докато в Америка историите с духове причиняват всякакви видове бъркотии.”
Очиаи споделя че се е сблъскал с истински ужас докато се е подготвял за снимките на филма- а именно основният набор от актьори,чийто роден език той той не говори.”Имах кошмари относно трудностите,които биха възникнали при работата с екип,чийто език не знаех”.
Джошуа Джаксън получава хвалби за преводачката Чио Асада.”Чио е истинско съкровище,тя съумя да превърне нашите плахи опити за актьорски диалог в реален разговор,” споделя той със смях.
“Аз имах сериозни “изгубени в превода” моменти докато снимахме „Призрачна бленда”,”продължава разказа Тейлър.”Мисля че ситуацията беше подобна на това през което Джейн минава във филма.Тя до голяма степен е извън своите води и отчаяно се опитва да се справи с една напълно непозната за нея култура.”
Съпругът на Джейн Бен се чувства далеч по-комфортно в обкръжението си, тъй като той е живял няколко години в Япония преди да се запознае с Джейн.”Бен е способен да се чуства комфортно навсякъде по света ,затова той съумява да се справи със ситуацията с голяма доза спокойствие,”казва Джаксън.”Джейн е непознатата в непозната страна,която се опитва да намери своето място.”
И Джаксън и Тейлър биват погълнати от света на спиритуалната фотография.”Този феномен беше една от главните идеи,които Очиаи искаше да разкрие,”казва Джаксън.
Тейлър споделя че тя е скептик по отношение на спиритуалната фотография,но по време на продукцията става много по-отворена към тази идея.”Аз вярвам в съществуването на подобни енергии.И харесвам най-вече това,което „Призрачна бленда” разказва относно енергиите и емоциите,имат възможност да бъдат чути.Това има смисъл за мен-ако нещо е наистина силно,то ще намери начин по който да се материализира или да изпрати своето послание.”
Но във филма има нещо много повече от спиритуалната фотография,което само по себе си обрисува актьорите в проекта.”Аз наистина се наслаждавам на произтичащата динамика между тази млада двойка,”казва Джаксън.”Връзката им изглежда истинска и жива,когато естествено те са хвърлени през ужасен сценарий.”
Двамата актьори се възхитили на умението на Очиаи да изгражда сценарий,хаситен с паника и ужас.”Очиаи притежава онова умение да снима според настроението и да създава напрежение в цялата история.,”казва Джаксън.”Като актьори ние работехме с него,за да създадем страшни моменти и да накараме публиката да се присъедини към нас за едно пътешествие.”
Декорите и околната обстановка прибавят интересни нотки към снимачния процес,понякога дори и неочаквано.”Имаше едни конструкции които стояха извън сцената ,”разказва Тейлър един от незабравимите инциденти. ”Забелязвахме това всеки път когато кранът трябваше да се премести и зловеща музика от “Поличбата” трябваше да засвири.Това трябваше да означава нещо!”
Някои традиционни японски навици по отношение на командването на снимачния процес също въздействаха на американската част от екипа. Дейвид Денман разказва така ”Когато Очиаи каже “Екшън” всички членове на екипа остават на място,надявайки се да останат извън нашето полезрение.Това е много великодушен жест ,но аз така и не се научих да го използвам.Свикнал съм да работя с голям екип,разположен около мен и следящ действията ми!”
След като основната част от материала беше заснет в Токио останалата част от продукцията продължи своята работа в Лос Анжелис. Редакторите Майкъл Н. Ню,А.С.Е. и Тим Алвърсън работиха за едно с Очиаи и продуцента Така Ичизе, за да създадат последната част,която да увеличи паниката и напрежението.
Ню се доверява на звуковия режисиор Чък Майкъл да му помогне с разрешаването на едно редакционно предизвикателство, което държи ключа към филмовите сцени,където главният герой е измъчван от призрак; героят е обвит в тъмнина,осветяван единствено от внезапен и силен лъч, идващ от една единствена камера.
Тези видове дълбоки психологически шокове са отличителните белези на филма.Очиаи държи на твърдението,че „Призрачна бленда” съобщава важна идея,базирана на източното православие,за неспособността от спасение и за природата на злото.”Вдъхнови ме една стара китайска поговорка,която гласи:”Мрежата на Рая е много рехава,но въпреки това улавя злото.” Или сложено в друг контекст: ”Законът или социалната система могат да забравят,но има същества извън тях,които няма да го направят.”
Призрачна бленда: официален сайт
