Майката на Бахар, Гюлджичек, получава инфаркт в самата болница, след като си помисля, че нещо ужасно се е случило с дъщеря ѝ. Тя просто се свлича на пода. Медиците веднага се втурват да ѝ помогнат, а д-р Реха поема нещата в свои ръце. С усилията на д-р Реха сърцето на Гюлджичек отново започва да бие и я подготвят за спешна операция. Когато Бахар разбира какво се е случило, се срива. Мисълта, че може да загуби майка си, я разкъсва. Умай също научава и веднага тръгва към болницата.
Операцията минава успешно. Когато Гюлджичек идва в съзнание, все още е объркана от упойката и си мисли, че всички около нея са мъртви. След това казва, че д-р Реха е много красив. Бахар и лекарят не успяват да сдържат смеха си. А когато Гюлджичек осъзнава какво е казала, се смущава. Невра също идва в болницата, за да подкрепи Гюлджичек. Но както винаги, вниманието ѝ бързо се измества към самата нея. Започва да се оплаква, че не се чувства добре.
След всичко, Бахар намира момент на тишина на терасата. Там разказва на Еврен, че цялото това преживяване я е накарало да преосмисли живота си. Казва, че ѝ е писнало от страх и колебания и иска просто да живее и да се радва на настоящето. Бахар научава, че Еврен е помолил Джем да прави компания на Умай по време на кризата. Тя му е благодарна, но и притеснена. Не иска дъщеря ѝ да се влюби толкова млада, както се е случило с нея. След всичко, което е преживяла като съпруга, Бахар иска Умай да порасне силна и самостоятелна.
Междувременно Тимур най-накрая се прибира у дома, след като карантинният му период е приключил, но Ренгин е опаковала дрехите му и куфара му го чака пред вратата. На Тимур му е писнало. Той казва на Ренгин, че се нуждае от пространство и не може повече да се справя с тази токсична ситуация.
В една трогателна сцена Парла носи на Тимур кутия, пълна с рисунки, които е направила, когато е била малка. Тя е изплашена от всичко, което се е случило, и казва на баща си, че сега, когато са се намерили, не иска да го загуби. Тимур ѝ обещава, че ще направи всичко възможно, за да остане при нея и да бъде бащата, който тя заслужава.
Толга се опитва да разговаря с Ренгин, вероятно просто се опитва да бъде приятелски настроен и да научи повече за персонала на болницата. Но Ренгин се чувства сякаш я изучава под микроскоп и не му вярва. Същото усещане има и Еврен – говорейки с Толга, той чувства, че той го психоанализира вместо просто да си говорят нормално. Толга се разочарова – навсякъде, където отиде, хората мислят, че той има някакви скрити намерения, а той просто иска да се впише и да си свърши работата.
След всичко случило се, Бахар решава наистина да започне да живее пълноценно. Тя и Еврен излизат навън, за да може да започне да отбелязва нещата от списъка си с желания. Еврен я подкрепя напълно и я окуражава да прави всичко, което я прави щастлива. И Бахар наистина се отпуска – танцува насред улицата, забавлява се и е спонтанна. Но доброто им настроение бързо се разваля. Когато се връщат на паркинга на болницата, виждат нещо страшно – между две коли лежи мъж, прободен в гърдите с парче стъкло. Бахар и Еврен веднага скачат да му помагат и викат за помощ.
Докато се опитват да спасят мъжа, Бахар забелязва нещо шокиращо. На паркинга стои Лейла, лелята на Тимур, с кръв по ръцете си. Тимур трябва да оперира ранения, но попада в задръстване и не успява да стигне навреме. Еврен поема операцията и въпреки напрежението, успява да се справи отлично, особено с подкрепата на Бахар. Когато Тимур пристига, вижда леля си и тя му разказва, че е загубила всичко в пожар. Историята ѝ е объркана и полицията я смята за основен заподозрян в намушкването на мъжа. Все пак тя е била на местопрестъплението с кръв по ръцете си и затова я отвеждат на разпит.
Бахар и Тимур са напълно шокирани от цялата случка. Те просто не могат да повярват, че Лейла може да е извършила подобно нещо. Но не знаят как да ѝ помогнат, особено с нейното странно поведение. Всички се чудят какво наистина се е случило и дали Лейла наистина е виновна, или има нещо повече в историята, което все още не е излязло наяве.
