„Плен“, с.3, еп.81: „За малко да ме убиеш!“ – Орхун разобличава Афифе

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе е в паника – Орхун е опасно близо до истината за катастрофата. В същото време Хира решава отново да издигне стена между себе си и Орхун, но колкото повече се опитва да стои далеч от него, толкова повече тревогата и грижите ѝ я издават. Ще успее ли Хира да заглуши чувствата си, преди Орхун да разбере какво всъщност се случва в сърцето ѝ?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 81 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Орхун устройва капан на Султан и най-сетне разкрива истината за Афифе. Шокиран, че майка му е готова да се съюзи дори с Ташкън, за да се отърве от Хира и Сахра, той я изправя пред доказателствата. Притисната до стената, Афифе не издържа на напрежението и припада пред очите му. Междувременно Хира окончателно признава пред себе си, че все още обича Орхун, но страхът от ново разочарование я кара да продължава да крие чувствата си.

В същото време подозренията на Едже към Елиф и Азиз стават все по-силни. Азиз е принуден да се държи грубо с Елиф, за да заблуди Едже, но собствената му загриженост към момичето все по-трудно остава скрита. Едже усеща, че Азиз се отдалечава от нея, и започва да подозира кой е истинският виновник за това.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Хира и Бехийе подреждат кухнята. Докато бърше плота, мислите на Хира отново са при Орхун. Тя си спомня препоръката на лекаря, че той трябва да се разхожда, и се тревожи, че не я спазва. „Лекарят каза, че трябва да ходи. А той го пренебрегва. Какво мога да направя? Все пак е голям човек...“ – мисли си Хира, опитвайки се да се убеди, че това вече не е нейна грижа. Но след миг несъзнателно промълвява:

– Но лекарят каза някой да го придружава... – казва Хира разсеяно, все още мислейки за Орхун.

Бехийе я чува да си говори сама и я поглежда озадачено.

– Хира, сама ли си говориш? – пита тя учудено.

В този момент на Хира ѝ хрумва идея.

– Ами... може ли да те помоля за нещо? – пита тя колебливо.

Бехийе се приближава любопитно, без да подозира какво е намислила Хира.

Орхун седи замислен в стаята си. Мислите му отново са за Хира. Спомня си как тя го е укорила, че е закъснял с лекарствата, както и грижите ѝ в болницата. В съзнанието му изплува моментът, когато лекарят обяснява как трябва да протече възстановяването му. Хира тогава разпитва притеснено дали лекарствата могат да повлияят на сърцето му, трябва ли да остане на легло и какво още е необходимо да прави. Когато лекарят препоръчва кратки разходки, тя категорично заявява: Ще направя всичко необходимо. Няма да пропусна нищо – обещава Хира, твърдо решена да се грижи за него. Спомените на Орхун са прекъснати от почукване. В стаята влиза Бехийе.

– Исках да попитам дали имате нужда от нещо, г-н Орхун? – пита тя внимателно.

– Не – отвръща Орхун.

Бехийе се поколебава, а после изпълнява молбата на Хира.

– Между другото... вечерта трябва да направите кратка разходка. Само исках да ви напомня – казва тя.

През това време Хира се крие край вратата и слуша разговора. За миг обаче се показва и Орхун успява да я забележи. Веднага разбира кой всъщност е изпратил Бехийе.

– Вече се разходих малко в стаята. Кажи ѝ да не се тревожи – отвръща Орхун многозначително.

Така Орхун окончателно разбира, че макар Хира да се опитва да стои далеч от него, тя продължава тайно да следи възстановяването му и да се грижи за него.

Хира остава пред вратата, убедена, че Орхун не я е забелязал. Думите му обаче я карат да се смути още повече.

– Взех си и лекарствата. Кажи ѝ също, че се чувствам по-добре – добавя Орхун, давайки ясно да се разбере, че знае кой е изпратил Бехийе.

Хира остава засрамена пред стаята. Бехийе също разбира какво се случва и след като пожелава на Орхун бързо възстановяване, излиза при нея.

– Чу, нали? – пита Бехийе.

Хира кимва смутено.

– Благодаря ти – отвръща тя тихо.

В стаята Орхун остава сам с мислите си. Той продължава да вярва, че Хира се грижи за него единствено защото се чувства задължена, без да подозира истинската причина за тревогата ѝ.

– Интересува се от мен само защото се чувства длъжна... Иска ми се всичко да беше различно – промълвява Орхун с тъга.

Докато Хира крие чувствата си, Орхун приема грижите ѝ за чувство за дълг и губи надежда, че между тях все още може да има нещо.

Денят отстъпва място на нощта. Хира не може да заспи и излиза замислена в градината. От съзнанието ѝ не излиза моментът, в който лекарят съобщи, че Орхун е починал. Колкото и да се опитва да го забрави, страхът, който е изпитала тогава, продължава да я преследва.

„Не мога да изкарам този момент от главата си. Но така не може да продължава! Какъв ти е той, че се тревожиш толкова? Вземи се в ръце!“ – укорява се Хира. Докато върви, погледът ѝ неволно се насочва към прозорците на стаята на Орхун. Когато вижда, че са затворени, веднага се разтревожва.

– Кой е затворил прозореца? Той не може да спи на затворен прозорец – промърморва Хира неспокойно.

Миг по-късно отново се опитва да се спре.

– Както и да е... Не е моя работа! – казва тя и тръгва към пристройката.

След няколко крачки обаче забавя ход. Колкото и да се опитва да стои далеч от Орхун, Хира отново не успява да остане безразлична. Тя се обръща решително.

– Те нищо не знаят. Този прозорец не може да остане затворен – казва Хира и бързо се отправя към имението.

Орхун спи, когато Хира тихо влиза в стаята му. Тя се спира за миг и го поглежда, а след това внимателно отваря прозореца, за да не го събуди.

Хира вече се кани да си тръгне, когато забелязва, че Орхун се е отвил. Не успява да остане безразлична и се приближава, за да го завие. Погледът ѝ се задържа върху спящото му лице.

В съзнанието ѝ изплуват думите, с които Орхун призна чувствата си: Погледни! Не се страхувай! Всичко е тук и тук! Не мога просто да изтръгна от себе си това, което чувствам – спомня си Хира думите му. Споменът я разтърсва. Докато продължава да го гледа, Орхун внезапно помръдва, сякаш ще се събуди. Уплашена, че може да я завари до леглото си, Хира бързо се измъква от стаята.

Хира излиза от стаята на Орхун и спира на стълбите. Колкото и да се опитва да потисне любовта си, тя отново и отново я издава. Ядосана на собствената си слабост, Хира се пита:

– Какво правя? Какво правя тук? – промълвява тя разстроено.

Този път обаче вече не може да продължава да се заблуждава. Хира признава пред себе си, че чувствата ѝ към Орхун все още са живи.

– Той беше прав... Не можеш толкова лесно да изтръгнеш някого от сърцето си – признава Хира безпомощно.

Сълза се стича по лицето ѝ, докато Хира окончателно се изправя пред истината, от която толкова упорито се опитваше да избяга.

Орхун отваря очи, сякаш е усетил присъствието на Хира, и забелязва, че прозорецът е отворен. Докато става, неволно събаря закачалката. Хира чува шума и бързо тръгва надолу по стълбите, опитвайки се да се измъкне незабелязано. Малко след това Орхун излиза от стаята. Хира се спъва на стълбите и той я забелязва.

– Ти! – извиква Орхун.

Хира се обръща и се опитва да се държи естествено.

– Да? Искаше ли нещо?

Орхун обяснява, че е чул шум, а Хира набързо измисля оправдание – била тръгнала към кухнята за вода.

– Кухнята е долу. А ти какво правиш тук? – пита Орхун подозрително.

Притисната до стената, Хира обяснява, че е била сънена и по навик е тръгнала нагоре, защото в старото имение кухнята била на горния етаж. Когато Орхун я пита защо не е взела вода от пристройката, тя добавя, че там нямало питейна вода. Тъкмо когато Хира смята, че се е измъкнала, Орхун задава най-опасния въпрос:

– Прозорецът в стаята ми беше затворен. Ти ли го отвори?

Хира се смущава и не успява да намери отговор. За нейно щастие Орхун сам решава, че вероятно Султан го е отворила, докато е спял, и се връща в стаята си. Едва когато остава сама, Хира дава воля на безсилието си.

– Какво ще правя? Господи, покажи ми изход!

Колкото повече Хира се опитва да скрие чувствата си към Орхун, толкова по-трудно ѝ става да контролира собствените си действия.

На сутринта Хира седи замислена в пристройката, докато Сахра още спи. Погледът ѝ се спира върху униформата ѝ, а в съзнанието ѝ отново изплува моментът, в който е стояла до спящия Орхун. Хира осъзнава, че чувствата ѝ започват да надделяват и че постоянната близост с Орхун прави опитите ѝ да ги скрие почти невъзможни.

– Чувствата ми ме завладяха! Господи, как ще се справя? Как да се преструвам, че нищо не се случва, когато непрекъснато съм около него? – пита се тя отчаяно.

В този момент Сахра се събужда и весело поздравява майка си. Хира веднага се опитва да прикрие тревогата си. Но момиченцето забелязва, че нещо не е наред, и я пита дали е сънувала кошмар. В съзнанието на Хира отново прозвучават думите на Орхун, че понякога чувствата отвеждат човек там, където сърцето му иска, независимо какво е решил. Спомня си и собственото си признание, че не можеш толкова лесно да изтръгнеш някого от сърцето си.

– Да... Беше като кошмар – отвръща Хира замислено.

Сахра невинно решава, че майка ѝ е сънувала чудовище, и я успокоява, че чудовищата не могат да ѝ сторят нищо. Целува я и излиза. Хира остава сама, замислена над думите на дъщеря си.

– Но той може... – промълвява тя.

Хира вече е признала пред себе си, че все още обича Орхун, но страхът, че той отново може да я нарани, не ѝ позволява да се отдаде на чувствата си.

Докато Орхун преглежда документи в стаята си, Султан влиза и му съобщава, че Ерхан е дошъл. Тя оставя новите документи от компанията и започва да събира вече подписаните. Малко след това пристига Ерхан и носи новия телефон с нов номер, който Орхун е поискал заради подозренията си, че може да е следен. Султан веднага наостря уши и нарочно се забавя в стаята, за да чуе разговора им.

Ерхан съобщава, че са проверили камерите в района на катастрофата в опит да открият следа от Ташкън и хората му. Оказва се обаче, че всички камери са били повредени и няма нито един ясен запис.

– Значи не успяхме да открием никаква следа – заключава Орхун.

Докато събира разпилените документи, Султан видимо се успокоява от чутото. Реакцията ѝ не убягва на Орхун. Той си спомня и напрежението на Афифе, когато разбра, че автомобилът му се проверява, и започва да свързва поведението на двете. След като Ерхан си тръгва, Султан уверява Орхун, че Афифе непрекъснато мисли за него. Орхун решава да я изпита. Нарочно заявява, че приема случилото се за нещастен случай и възнамерява да остави всичко зад гърба си. Султан не успява напълно да скрие облекчението си.

– Да, прав сте. Беше нещастен случай – съгласява се тя.

Реакцията ѝ окончателно засилва подозренията на Орхун. Той измисля начин да провери дали Султан има нещо общо със случилото се. Докато тя е с гръб към него, Орхун изпраща съобщение от тайния номер: – „Пиша от скрит номер. Вероятно ни следят. Орхун Демирханлъ е по петите ни! Въпрос на време е да ни открие!“

Султан получава съобщението и лицето ѝ пребледнява. Тя веднага намира повод да напусне стаята. Орхун привидно не реагира, но я проследява с поглед. Капанът му е проработил – той вече е убеден, че Султан крие нещо и че сега ще побърза да предупреди Афифе.

Афифе стои замислена пред прозореца, когато Султан нахлува при нея силно притеснена. Тя разказва, че Орхун се е държал така, сякаш вече не се интересува от катастрофата, но току-що е получила тревожно съобщение от хората им. Афифе го прочита и изпада в паника.

– Вземи мерки веднага! Орхун не бива да открие онези мъже! – нарежда тя.

В този момент зад гърба ѝ прозвучава гласът на Орхун:

– Твърде късно!

Афифе и Султан застиват. Орхун влиза и директно обвинява майка си, че е организирала отвличането му, за да може през това време да се отърве от Хира и Сахра.

– Това беше планът ти! – заявява той гневно.

Орхун разкрива, че паметта му се е върнала. Спомня си двамата мъже, които са дошли след него, как единият е посегнал към оръжието си и как самият той е извадил пистолета си. Катастрофата не е била част от плана, но именно действията на Афифе са го поставили в тази ситуация.

– За малко да ме убиеш! Затова изпитваш такава вина, нали? – пита той майка си.

Афифе се опитва да отрече, но Орхун настоява тя и Султан да му дадат телефоните си. Султан опитва да изтрие следите, но той я спира и я принуждава да отключи телефона си.

Там Орхун открива доказателството – съобщенията, с които Султан е предавала нарежданията на Афифе хората да го задържат.

– Ето го! Всичко е тук! Целият план... Нарежданията да ме задържат! – избухва Орхун.

След това се обръща към майка си и взема нейния телефон. В списъка с последните разговори вижда името на Ташкън. Проверява съобщенията и открива още по-тежко доказателство. Ташкън е попитал Афифе дали да действат, за да отведат Хира и Сахра, а тя по-късно му е отговорила, че планът се отменя.

Орхун вече знае цялата истина.

– Афифе Демирханлъ! Ти си се договорила с Ташкън? С човека, който се опита да ги убие! Дотам ли стигна? – изригва той.

Притисната от разкритията и неспособна повече да понесе напрежението, Афифе внезапно се олюлява. Султан я настанява на дивана, а Орхун, въпреки гнева си, ѝ нарежда да извика лекар. Миг по-късно Афифе губи съзнание пред очите на сина си. Орхун проверява пулса ѝ и остава до нея, разтърсен от истината, която току-що е разкрил.

В кухнята Елиф хапва права, когато Азиз влиза и разбира, че тя избягва масата заради Едже. Той взема чиния и остава да яде до нея. Разговорът за любимото му ястие и спомените на Елиф за майка ѝ неусетно ги сближава, но Едже ги заварва заедно и ревността ѝ отново се събужда. Тя започва да говори за бъдещия им общ дом, а Азиз намира претекст да се измъкне.

По-късно Едже споделя със Сузан подозренията си. За нея Елиф вече не изглежда като обикновена прислужница, а като част от семейството. Сузан се опитва да я разубеди, но Едже не е убедена. Азиз чува разговора и разбира, че трябва да бъде още по-внимателен, защото Едже може да изложи Елиф на опасност.

Когато Елиф неволно счупва снимка на Акиф, Азиз използва случая и нарочно ѝ се скарва пред Едже и Сузан, за да покаже, че за него тя е само прислужница. Елиф се разплаква и докато събира стъклата, порязва ръката си. Азиз веднага се разтревожва и ѝ помага, а Елиф разбира, че грубостта му е била само преструвка, за да я защити.

Вечерта Едже пише на Азиз, че болките ѝ са се усилили, и го вика при себе си. Когато той влиза с обезболяващо, я заварва в добро състояние и разбира намеренията ѝ. Едже се опитва да го съблазни, но Азиз я отблъсква и под предлог, че трябва да си почива след операцията, бързо напуска стаята.

В хола Азиз вижда заспалата Елиф. Той внимателно я завива и я гледа с нежност, без да може да овладее чувствата си. По-късно остава сам в градината и си спомня думите на Елиф за любовта, както и момента, в който тя е останала заради него. Азиз осъзнава, че се привързва към нея все повече.

Едже наблюдава Азиз от прозореца и се измъчва от въпроса защо я отблъсква. Тя започва да подозира, че причината може да е Елиф, и решава да разбере истината.

На следващия ден Едже решава да провери дали Азиз наистина се тревожи за нея. Пред Акиф, Сузан и Азиз се преструва, че не се чувства добре. Азиз предлага да я заведе в болница, но когато тя отказва, не проявява очакваната от нея загриженост. След намесата на Сузан все пак сяда до Едже. В този момент Елиф носи лекарствата на Акиф, а Азиз забелязва порязаната ѝ ръка и веднага тръгва след нея.

В кухнята Азиз настоява да види ръката на Елиф и се тревожи за раната ѝ. Едже обаче идва след него и го заварва да се интересува от Елиф. Щом я забелязва, Азиз отново започва грубо да се кара на Елиф, за да прикрие истинските си чувства. Едже остава доволна от чутото, без да подозира, че поведението на Азиз е само опит да я заблуди.