„Плен“, с.3, еп.79: Ще се осмели ли Хира да признае истината на Орхун?

В предния епизод на турския сериал „Плен“: След като едва не губи Орхун, Хира вече не може да отрича чувствата си към него, но отчаяно се опитва да ги потисне. Докато двамата се борят с любовта, която все още ги свързва, Афифе е измъчвана от вина, че собственият ѝ план едва не е убил сина ѝ.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 79 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

След изписването от болницата Хира не се отделя от Орхун и не спира да се грижи за него. Дефне също иска да бъде до него, но бързо разбира, че присъствието на Хира не ѝ оставя място, и решава да се оттегли. А Хира е изправена пред истина, от която вече не може да избяга – любовта ѝ към Орхун все още е жива и става все по-трудно да я крие.

Сахра също показва колко силно се е привързала към Орхун. В същото време той започва да подозира, че катастрофата му не е била случайна – подозрение, което може да го отведе до Афифе.

Междувременно Азиз и Елиф се сближават, но появата на Едже в дома му поставя началото на ново напрежение.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Нощта се спуска над Истанбул. В болничната стая Орхун е в леглото, а Хира седи до него. Тя е неспокойна и не може да си намери място. Въпреки че е уморен, Орхун продължава да работи на таблета, вместо да си почива.

В един момент той затваря очи. Хира веднага се отпуска и започва да го наблюдава с нежност. Неочаквано Орхун отваря очи и погледите им се срещат. Хира панически извърта глава, но странното ѝ поведение не убягва на Орхун.

– Това вече не е просто разсеяност. Има ли нещо друго? – пита Орхун подозрително.

Хира се чувства разкрита и реагира раздразнено.

– Да! Нервна съм! Защото не спиш! Как ще се оправиш, ако не спиш? – отвръща Хира ядосано, опитвайки се да прикрие истинската причина за вълнението си.

Орхун оставя таблета настрани.

– Ела по-близо... Ако нямаш нищо против – казва Орхун спокойно.

Хира веднага се притеснява.

– Защо да имам против? Ще дойда. Какво има? – пита тя развълнувано и се приближава.

Орхун се вглежда право в очите ѝ.

– Погледни ме в очите – казва той сериозно.

Хира изпълнява молбата му, но продължителният му поглед я смущава. За миг тя сякаш забравя всичко около себе си, а после бързо се съвзема.

– Погледнах. Бялото на очите ти е бяло, не е пожълтяло. Значи изглеждаш здрав! – заявява Хира припряно, търсейки логично обяснение за близостта им.

– Защото съм добре. Знам, че се притесни. Знам и че не искаш да ми бъдеш длъжна. Но опасността мина. Наистина съм добре – уверява я Орхун спокойно. – Сега аз ще те послушам и ще спя. Но и ти ще ме послушаш. Лягай на дивана и си почини.

Хира няма какво да възрази и тръгва към дивана. По средата на стаята обаче тя отново забавя крачка и се обръща. Орхун вече е затворил очи. Точно тогава Орхун отново отваря очи.

– Нали щеше да лягаш? Защо стоиш там? – пита той изненадано.

Хира отново е хваната натясно.

– За да се уверя! В случай че... лекарят попита дали си спал! – оправдава се тя смутено.

– Малко си нервна, нали? – пита Орхун, забелязвайки все по-странното ѝ поведение.

Хира осъзнава колко неубедително звучат обясненията ѝ.

– Не! Просто сме в болница. Човек неволно се напряга. Няма нищо друго. Май е по-добре да си легна – отвръща тя притеснено и бързо се отправя към дивана.

Хира ляга и затваря очи. Орхун я поглежда с любов, а след това също затваря очи. Само след миг Хира отново отваря своите и поглежда към спящия Орхун. Колкото и да се опитва да отрича чувствата си, тя просто не може да спре да го гледа.

Под въздействието на лекарствата Орхун спи дълбоко. Хира отново не може да откъсне очи от него. Опитва се да се пребори с чувствата си, но не успява и накрая се изправя, ядосана на самата себе си.

– Какво правя? – пита се Хира объркано.

Тя се обръща и се опитва повече да не го поглежда. Само след миг обаче я обзема друго притеснение.

– Не е помръднал, откакто заспа. Дали е добре? – промълвява Хира разтревожено.

В съзнанието ѝ веднага изплува ужасяващият момент, когато сърцето на Орхун спря и лекарят обяви, че са го загубили. Уплашена, Хира бързо се приближава до леглото. Първо го наблюдава от разстояние, но не успява да разбере дали диша. Накрая не издържа и поставя ръка близо до устните му, за да усети дъха му. И това не я успокоява. Хира се навежда над Орхун и се вслушва в сърцето му. Когато най-сетне чува равномерното му дишане, затваря очи с огромно облекчение.

– Слава Богу... – прошепва Хира успокоено.

Близостта до Орхун и ударите на сърцето му връщат Хира години назад. Тя си спомня момента, когато той ѝ подарява колието с ритъма на техните сърца.

– Знаеш ли какво е това? Ударите на нашите сърца. Докато бях в болницата, направих графика на сърдечния ни ритъм... Твоите линии са отляво, моите – отдясно. А сега тези удари са се слели в едно... като теб и мен – казва Орхун в спомена ѝ с любов.

След това Хира си спомня и признанията им.

– Обичам те, Орхун Демирханлъ! Обичам те толкова много! – признава Хира щастливо в спомена. – И аз те обичам страшно много, Хира Демирханлъ... Повече от всичко и от всеки – отвръща Орхун с любов.

В очите на Хира напират сълзи. Споменът за любовта им и звукът на сърцето му отново събуждат чувствата, които тя отчаяно се опитва да потисне. Хира бързо се изправя и се отдалечава от леглото, сякаш бягайки от собствените си мисли и от истината, която все по-трудно може да отрича.

На сутринта Орхун все още спи, а Хира е до него. Когато той бавно отваря очи, първото, което вижда, е Хира, която очевидно

– Как се чувстваш? – пита Хира загрижено.– Добре съм. Но ти изглеждаш уморена. Не си ли спала цяла нощ? – пита Орхун, забелязал изтощението ѝ.– Така или иначе не ми се спеше – отвръща Хира уклончиво.– Можеш да се прибереш, когато поискаш. Аз съм добре. А Сахра... – започва Орхун спокойно.– Сахра е добре. Пак говорих с нея – прекъсва го Хира, показвайки, че няма намерение да си тръгва заради дъщеря си.

В този момент влиза лекарят. След като е прегледал последните изследвания, той носи добри новини.

– Добро утро, господин Орхун. Прегледах последните ви резултати. Всичко изглежда добре и вече можем да ви изпишем. Но вкъщи не трябва да се натоварвате и трябва редовно да приемате лекарствата, които ще ви предпиша – обяснява лекарят.

Хира веднага започва да задава въпроси.

– Лекарствата опасни ли са? Могат ли да повлияят на сърцето му? – пита тя притеснено.– Съобразил съм рецептата със специфичното състояние на господин Орхун. Не се тревожете – успокоява я лекарят.– Трябва ли да остане на легло? – продължава Хира съсредоточено.

Лекарят обяснява, че почивката е важна, но Орхун трябва да прави и кратки разходки заради кръвообращението. Освен това е добре винаги да има някого до себе си, в случай че се почувства зле. Хира слуша всяка дума с огромно внимание.

– Ще направя всичко необходимо! Няма да пропусна нищо! – заявява тя решително.

В следващия миг среща погледа на Орхун и осъзнава колко лично е прозвучало обещанието ѝ.

– Искам да кажа... ще се погрижим за него. Ще направим каквото е необходимо – поправя се Хира смутено, опитвайки се отново да прикрие загрижеността си.

Лекарят им пожелава всичко добро и излиза.

Орхун става от леглото, за да се приготви за изписването. Щом го вижда да се изправя, Неочакваната близост я кара да се изчерви и тя бързо се отдръпва.

– Ще се справя. Ако ме извиниш, ще се облека – казва Орхун спокойно, озадачен от реакцията ѝ.

Хира избягва погледа му, кимва и излиза от стаята, видимо смутена. Орхун остава загледан след нея, опитвайки се да разбере защо Хира изведнъж се държи толкова странно около него.

Орхун се прибира в имението и тъкмо се е настанил в стаята си, когато на вратата се почуква. Влиза Афифе, следвана от Султан. Афифе сяда до сина си, а Султан дискретно излиза.

– Сине, как си? Добре ли си? – пита Афифе с необичайна нежност.

Орхун е леко изненадан от отношението ѝ.

– Много по-добре съм – отвръща той спокойно.

Вината на Афифе обаче става все по-непоносима.

– Ами ако не беше добре? Ако... ако ти се беше случило нещо? Какво щях да правя тогава? – пита Афифе с разтреперан глас, неспособна да скрие страха си.

Орхун не разбира причината за силната ѝ реакция.

– Не се съсипвай така. Да не си започнала да остаряваш? – опитва се Орхун да я успокои.

Афифе хваща ръката му.

– Имам само един син. Нищо не е по-важно за мен от теб. Дори собственият ми живот! – казва Афифе разтърсено от мисълта, че заради нея едва не е загубила Орхун. – Не се измъчвай. Наистина съм добре – уверява я Орхун.

В този момент на Афифе отново ѝ прилошава.

– Не изглеждаш добре. Султан! – извиква Орхун притеснено.

Султан веднага влиза и по нареждане на Орхун отвежда Афифе в стаята ѝ. Той настоява Султан да остане до майка му, в случай че отново се почувства зле.

На излизане Афифе и Султан се разминават с Ерхан.

– Госпожа Афифе е много разтърсена – отбелязва Ерхан загрижено. – За първи път я виждам така – признава Орхун озадачено.

Ерхан пита дали има някаква задача за него, а Орхун вече е започнал да мисли за обстоятелствата около катастрофата.

– Закарай колата ми в сервиз и я прегледайте подробно. Искам да разберем защо се повреди точно преди катастрофата – нарежда Орхун сериозно. – Подозирате ли нещо? – пита Ерхан.

Орхун му напомня, че след инцидента пистолетът му е бил намерен на мястото на катастрофата, а не в жабката, където обикновено го държи.

– Все още не помня защо съм го извадил. Провери дали има записи от камери. Тогава ще разберем дали наистина е било просто катастрофа – казва Орхун подозрително. – Веднага се заемам – отвръща Ерхан и напуска стаята.

Орхун остава замислен. Все повече подробности около инцидента го карат да се съмнява, че случилото се на пътя може да не е било случайност.

Пред пристройката Сахра показва на майка си цветята, които сама е набрала за Орхун.

– Мамо, набрах ги за чичо Орхун. Може ли да отида да го видя и да му пожелая бързо да оздравее? – пита Сахра с надежда.

– Но той току-що се върна от болницата, миличка. Още е изморен. Не е хубаво да го безпокоим сега – обяснява Хира внимателно.

– Добре... Просто много се тревожа за него – отвръща Сахра разочаровано.

Хира вижда тревогата в очите на дъщеря си и се замисля. В този момент пристига Рашит с букет в ръце.

– Занеси ги на нашия благодетел! И непременно му кажи: „От Рашит за скъпия му шеф Орхун Демирханлъ – с обич!“ – заявява Рашит гордо.

После поглежда цветята на Сахра и веднага започва да я закача.

– Но да знаеш, хубавите цветя са моите, не тези набраните! – Моите цветя също са хубави! – възразява Сахра засегнато. – Да, да, разбира се – отвръща Рашит шеговито и подава букета си на Хира.

Хира остава с цветята в ръце, колебаейки се дали да отиде при Орхун.

Дефне научава, че Орхун вече се е прибрал, и идва да го види.

– Много се тревожех за теб. Но сега, като те виждам добре, се успокоих. Дори те сънувах снощи! – признава Дефне развълнувано.– Наистина ли? И как ме сънува? – пита Орхун с любопитство.

Дефне се смущава, но бързо прикрива чувствата си.

– Как да те сънувам... Беше ранен. Разбира се, че ми беше тежко да те виждам така. Реших още сутринта да дойда – обяснява тя.– Благодаря – отвръща Орхун.

Когато той посяга към лекарствата си, Дефне веднага предлага да му помогне. Точно тогава Хира влиза с букета на Рашит. Щом вижда погледите на Орхун и Дефне, тя веднага решава, че двамата са помислили цветята за нейни.

– Не съм ги донесла аз! – заявява Хира припряно.

Орхун и Дефне я поглеждат изненадано.

– Тоест... аз ги донесох, но градинарят ги изпраща. Иска да ти пожелае бързо оздравяване – пояснява Хира смутено.

След нея влиза Сахра със своите цветя.

– Моите са по-хубави! – заявява момиченцето уверено и ги подава на Орхун. – Оздравявай бързо, чичо Орхун.

Орхун се усмихва и помирисва цветята, а Хира поставя букета на Рашит във вазата. Хира вече подканя дъщеря си да тръгват, когато вижда как Сахра целува Орхун.

– Оздравявай бързо, добре? Аз много се моля за теб – казва Сахра с обич.

– Наистина ли? А какво казваш? – пита Орхун трогнато.

– „Господи, моля те, нека чичо Орхун оздравее.“ После казвам „Амин“ – обяснява Сахра искрено.

– Благодаря ти. И за цветята, и за целувката, и за хубавата молитва – отвръща Орхун развълнувано.

Сахра и Орхун се радват на близостта си, а Хира за миг се унася, наблюдавайки ги. После се съвзема и отново подканя дъщеря си да се прибере в пристройката. Сахра вече тръгва, когато Орхун я спира.

– Сахра!

Момиченцето се обръща.

– Права си. Твоите цветя са по-хубави! – казва Орхун с топла усмивка.

Сахра грейва от щастие и излиза. Хира също се кани да си тръгне, но забелязва как Дефне посяга към едно от лекарствата.

– Това ли е обезболяващото? – пита Дефне.– Не това! Него го взема вечер. Сутрин трябва да пие това – намесва се Хира инстинктивно.

Тя дори не осъзнава колко добре е запомнила всички указания за лечението му. В този момент Орхун простенва от болка и Хира веднага се приближава.

– Боли ли те? – пита тя разтревожено.

– Не толкова, че да не мога да го понеса – успокоява я Орхун.

Дефне наблюдава двамата и разбира колко внимателно Хира се грижи за Орхун. Това я наранява, но тя прикрива чувствата си.

– Аз ще тръгвам. Ти си почивай – казва Дефне сдържано.

– До скоро. Благодаря, че дойде – отвръща Орхун.

След като Дефне си тръгва, Хира лично подава лекарството на Орхун, а след това излиза, за да му донесе вода.

Орхун се кани да стане, за да направи кратката разходка, препоръчана от лекаря. Точно тогава Хира се връща с чаша вода. Щом го вижда да се изправя, тя инстинктивно се втурва да му помогне, но Орхун я спира с ръка.

– Отивам да се разходя – обяснява Орхун спокойно. – Ще извикам Султан. Лекарят каза да има някого с теб – отвръща Хира загрижено. – Султан се грижи за майка ми – казва Орхун.

Хира веднага намира друго решение.

– Тогава аз ще дойда с теб – предлага тя решително.

Орхун поклаща глава.

– Няма нужда да се притесняваш. Само петнайсет минути са – опитва се да я разубеди той.

– Не трябва да оставаш сам, за всеки случай. Така каза лекарят – настоява Хира, прикривайки тревогата си зад лекарските указания.

Орхун приема, все още убеден, че Хира се грижи толкова внимателно за него единствено защото се чувства задължена.

– Както искаш – съгласява се той.

Хира е толкова объркана от собствените си чувства, че едва в последния момент се сеща за най-важното.

– Лекарството ти! – възкликва тя внезапно.

Хира бързо взема лекарството и му го подава, а Орхун го изпива. След като се уверява, че е взел лекарството си, Хира е готова да го придружи на разходката, решена да не го оставя сам.

Орхун и Хира се разхождат мълчаливо в градината. Хира върви с наведена глава, напрегната от чувствата, които все по-трудно успява да скрие. Орхун усеща неловкото мълчание и се опитва да заговори.

– Сахра е много внимателно дете. Молила се е за мен – казва Орхун с умиление.

Хира само кимва. Орхун изчаква да каже нещо повече, но тя продължава да мълчи. След няколко крачки той прави нов опит.

– Хубаво е времето днес – отбелязва Орхун. – Да, хубаво е – отвръща Хира кратко. – Добре ми се отразява разходката. Чист въздух... важно е човек да се движи – продължава Орхун. – Да, важно е – съгласява се Хира, все така сдържано.

Орхун остава с впечатлението, че Хира не иска да бъде с него.

– Мога да продължа и сам. Ако искаш, прибирай се – предлага той. – Не, няма да те оставя сам! – реагира Хира веднага и категорично.

Странното ѝ поведение вече буди любопитството на Орхун.

– Искаш ли да ми кажеш нещо? – пита той.

В този момент Хира си представя как най-сетне изрича всичко, което отчаяно се опитва да скрие. "Да! Ти спечели! Победи ме! Отново спечели сърцето ми! Виж ме само на какво приличам! Не мога да ти устоя! Как го направи?" – признава Хира в представите си, неспособна повече да се бори с любовта си.

Орхун я гледа объркано, но това е само във въображението ѝ.

– Слушам те – връща я гласът му в действителността.

Хира се съвзема и отново скрива истината.

– Не, нищо нямаше да казвам. Просто си малко блед. Това гледах – оправдава се тя притеснено.

За да избяга от напрежението и въпросите му, Хира предлага да прекратят разходката.

– Хайде да се прибираме. Не трябва да се изморяваш още от първия ден – казва тя загрижено.

Орхун за момент я поглежда подозрително, но не настоява за обяснение. Двамата поемат обратно към имението, а Хира продължава да крие признанието, което вече едва удържа в себе си.

В болницата Сузан остава при Едже, която все още е ядосана, че е била лъгана за Елиф. Сузан се опитва да я убеди, че между Азиз и Елиф няма нищо и че момичето е в дома им единствено заради Акиф. Едже привидно приема обяснението, но предупреждава, че повече няма да търпи лъжи.

В дома на Азиз Елиф отново повдига въпроса дали не е по-добре да си тръгне, но той категорично настоява да остане и да се грижи за баща му. В този момент Акиф получава нов пристъп. Елиф го прегръща и започва да се моли, докато постепенно го успокоява. Азиз наблюдава грижите ѝ с възхищение и за първи път ѝ благодари, признавайки, че тя влияе добре на баща му и притежава нещо, което другите нямат. Смутила се от думите му, Елиф обещава на Акиф да му приготви сладкиш и чай, а Азиз излиза в градината, неспособен да прикрие чувствата си.

На следващия ден Елиф продължава да се грижи за Акиф, а Азиз ги наблюдава необичайно спокоен. Сузан му се обажда от болницата и настоява да обърне внимание на Едже. Без да му остави избор, тя влиза при Едже и се преструва, че Азиз сам я е потърсил. Принуден да разговаря с нея, Азиз разбира, че я изписват, но бързо приключва разговора. Елиф чува част от думите му и, мислейки че Едже отново ще бъде оперирана, искрено се тревожи за нея. Азиз грубо ѝ казва да не се меси.

В болницата Гюрбюз се грижи за сестра си и решава да ѝ наеме медицинска сестра след изписването. Едже обаче вече има друг план – заявява, че предпочита Сузан да се грижи за нея. Така успява да уреди да остане в дома на Азиз. След като Гюрбюз излиза, Едже дава ясно да се разбере пред Сузан, че иска лично да види дали Елиф наистина се грижи само за Акиф, както всички твърдят.

Междувременно Елиф приготвя любимото ястие на Азиз, за да му благодари за всичко, което е направил за нея. Тя го съветва да отиде при Едже и да поговори с нея, ако наистина има сериозни намерения. Когато Азиз я подиграва, че нищо не разбира от любов, Елиф признава, че може да няма опит, но знае какво е любовта – тя отваря вратата на сърцето с малка крачка и няколко хубави думи. Думите ѝ докосват Азиз, но той отново я отблъсква.

По-късно Азиз съжалява за грубостта си и се връща. Разбира, че Елиф приготвя любимото му ястие специално за него, но отново реагира рязко и я разстройва. Виждайки сълзите ѝ, не издържа и признава, че макар да не го е поискал, наистина харесва ястието. Думите му връщат усмивката на Елиф.

Малко по-късно Елиф, Азиз и Акиф се радват на спокойния момент заедно, когато вратата внезапно се отваря. Сузан влиза, подкрепяйки Едже, и съобщава изненадващата новина – Едже ще остане известно време в дома им. Азиз и Елиф са смаяни, а Едже се настанява до Азиз и многозначително го пита дали няма да я приветства.