„Плен“, с.3, еп.78: „Не мога да те оставя!“ – Хира се издава пред Орхун...

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира е съсипана, когато сърцето на Орхун спира, тя мисли, че го е загубила завинаги. Но когато разбира, че лекарите са успели да го върнат към живота, тя забравя гнева и миналото и се хвърля да го прегръща.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 78 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

След като едва не губи Орхун, Хира вече не може да отрича чувствата си към него, но отчаяно се опитва да ги потисне. Докато двамата се борят с любовта, която все още ги свързва, Афифе е измъчвана от вина, че собственият ѝ план едва не е убил сина ѝ.

Междувременно Едже идва в съзнание и съдбата на Елиф и Азиз се оказва в ръцете ѝ. Тя решава да запази тайната им, а когато Елиф е готова да си тръгне, Азиз я спира с категоричните думи: „Никъде няма да ходиш!“

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Хира седи до леглото на спящия Орхун. Опитва се да гледа настрани, но погледът ѝ непрекъснато се връща към него. Каквото и да прави, не успява да откъсне очи от Орхун. Точно докато го наблюдава, той отваря очи. Хира веднага се смущава и се опитва да се овладее. Орхун с усилие се надига в леглото, а тя веднага става.

– Добре ли си? Нещо има ли ти? – пита Хира притеснено, готова веднага да му помогне. – Може ли да ми дадеш чаша вода? – моли Орхун отпаднало.

Хира му носи вода и му помага да я вземе. Ръцете им се докосват и за миг двамата остават вперили поглед един в друг. Усетила близостта помежду им, Хира бързо се отдръпва, а Орхун изпива водата.

– Сахра сигурно се тревожи за теб. Аз съм добре, можеш да си вървиш – казва Орхун спокойно. – Госпожа Бехийе се грижи за Сахра. Освен това и тя би искала ти да се оправиш и аз да остана при теб. Така че няма да си тръгна! Ти се върна от онзи свят и аз ще бъда тук, докато не се оправиш! – заявява Хира категорично, без да оставя място за спор.

Тя отново сяда до него. Виждайки колко е решена, Орхун не настоява повече и сменя темата.

– Спомних си нещо. Докато бях в безсъзнание, сънувах. Бях се изгубил и някакъв глас ме викаше – разказва Орхун замислено.

Хира застива. Думите му веднага ѝ напомнят за собствения ѝ сън, в който отчаяно го викаше и го молеше да не си отива. Тя осъзнава, че двамата са преживели един и същ сън. "Не! Не си отивай! " – спомня си Хира собствените си думи от съня.

Разтърсена от съвпадението, тя се опитва да не издаде нищо пред Орхун.

– Върна се от онзи свят. Предполагам, че е нормално да сънуваш такива неща – отвръща Хира уклончиво, опитвайки се да прекрати темата.

В този момент влиза медицинската сестра.

– Как е нашият пациент? – пита тя приветливо. – По-добре съм – отговаря Орхун. – Чудесно. Ще сменим системата, за да се почувстваш още по-добре – казва сестрата, докато се заема със серума.

Докато сестрата се грижи за Орхун, Хира избягва погледа му, все още разтърсена от мисълта, че двамата са сънували един и същ сън.

Орхун се храни в болничната стая, а Хира е до него и настоява да хапне повече.

– Стига толкова – казва Орхун уморено. – Но взимаш много лекарства. Трябва да се храниш – настоява Хира загрижено. – Достатъчно – повтаря Орхун и тя решава да не го насилва повече.

В този момент Бехийе се обажда по видеовръзка. Хира разбира, че Сахра иска да говори с нея.

– Сахра, миличка, нещо случило ли се е? Защо се обаждаш? – пита Хира притеснено.

– Обадих се, за да видя чичо Орхун. Може ли да говоря с него? – пита Сахра с тревога.

Орхун чува думите ѝ, а Хира не ѝ отказва и му подава телефона.

– Добре ли си? – пита Сахра притеснено.

– Добре съм, не се тревожи. Малко съм болен, но лекарите се грижат за мен – успокоява я Орхун с усмивка.

– Биха ли ти инжекция? Боля ли те? Когато на мен ми бият инжекция, си мисля за любимите си неща и тогава изобщо не ме боли. И ти направи така – съветва го Сахра по детски.

– Дадено. Ще опитам – отвръща Орхун развеселен от думите ѝ.

– Искам бързо да оздравееш и веднага да се прибереш. Вечерта пак ще гледаме звездите – казва Сахра с надежда.

Орхун поглежда към Хира, а тя веднага отклонява поглед.

– Оздравявай бързо! После пак ще гледаме звездите – мама, ти, аз и Пухчо – продължава Сахра въодушевено.

– Ако майка ти е съгласна, разбира се – отвръща Орхун, като поглежда отново към Хира.

– Може ли, мамо? – пита Сахра с надежда.

Хира избягва да отговори и сменя темата.

– Хайде, миличка, стига толкова. Болните трябва да почиват, за да оздравеят по-бързо. Да не го изморяваме – казва Хира уклончиво.

След това заръчва на Сахра да слуша Бехийе. Бехийе я уверява, че момиченцето е много послушно, а Хира ѝ благодари и прекратява разговора.

След разговора Орхун се обръща към Хира.

– Благодаря ти, че ми позволи да говоря с нея. Сахра е важна за мен, както е важна и за теб. Каквото и да се случва между нас, тя заслужава най-доброто – казва Орхун искрено, показвайки колко силно е привързан към момиченцето.

Думите му докосват Хира и тя неволно разкрива собственото си притеснение.

– И тя държи на теб. След смъртта на Йекта много се привърза към теб. Трябваше да бъдеш по-внимателен. Как можа да допуснеш това? – пита Хира разтревожено, като отново показва колко силно я е изплашил инцидентът.

Емоционалният момент кара и двамата да се почувстват неловко. Орхун решава да прекъсне близостта и отново поставя дистанция между тях.

– Колата се повреди... – отвръща той хладно и отклонява поглед от Хира.

Афифе седи сама в стаята си, държейки снимка с Орхун. Тя прокарва пръсти по лицето на сина си, измъчвана от огромна вина за случилото се.

– Ако не бях наредила да повредят колата, синът ми нямаше днес да се окаже на крачка от смъртта! – промълвява Афифе с болка и разкаяние.

Тя си дава сметка, че планът, с който е искала да отстрани Орхун от имението, за да се отърве от Хира и Сахра, едва не е довел до най-страшното.

– Всичко, което съм правила през живота си, е било, за да те защитя, сине... А едва не те убих със собствените си ръце! Ако нещо ти се беше случило, никога нямаше да си простя. Никога! – признава Афифе, съкрушена от мисълта за последиците от действията си.

Обзета от дълбоко разкаяние и болка, Афифе избухва в сълзи.

Хира е задрямала на дивана в болничната стая, докато Орхун също спи. В един момент той се размърдва и простенва от болка.

– Ах! – изпъшква Орхун болезнено.

Хира веднага отваря очи и разтревожена се втурва към него.

– Добре ли си? Какво ти е? Да нямаш температура? Боли ли те? Да ти дам ли обезболяващо? Или да извикам лекар? – засипва го Хира с въпроси, видимо уплашена за състоянието му.

Орхун се заглежда в нея. Отдавна не е виждал Хира толкова загрижена за него.

– Не се тревожи... Добре съм – уверява я Орхун, трогнат от реакцията ѝ.

Хира осъзнава, че е показала прекалено много, че се тревожи за него, и веднага се опитва отново да постави дистанция между тях.

– След като съм останала тук, поне да бъда полезна. Само затова. Освен това не искам да ти бъда длъжна... след всичко, което направи за нас – обяснява Хира сдържано, опитвайки се да прикрие истинските си чувства.

– Знам – отвръща Орхун тихо, а в погледа му се появява скрита тъга.

Лекарят взема Хира за съпругата на Орхун

В този момент влиза лекарят, за да направи рутинен преглед. Хира решава да изчака отвън.

Лекарят проверява реакциите на Орхун и след прегледа остава доволен.

– Не виждам никакъв проблем. Възстановявате се бързо – казва лекарят обнадежден от състоянието му.

– И аз се чувствам добре – отвръща Орхун спокойно.

Лекарят обаче обяснява, че няма да го изпише, докато всички резултати не покажат, че опасността е напълно отминала. След това споменава колко тежко близките му са преживели случилото се.

– Когато състоянието ви беше критично, сестрите намериха съпругата ви припаднала в коридора. Явно сте много важен за нея и за близките си. Затова трябва да ви изпишем напълно възстановен – казва лекарят, без да знае истинските отношения между Орхун и Хира.

Орхун е разтърсен, когато разбира, че Хира е припаднала от страх за него. Но веднага си спомня думите ѝ, че е останала само защото не иска да му бъде длъжна.

– Тя не ми е съпруга... Просто човек от миналото ми, който се тревожи за мен – поправя лекаря Орхун с тъга, убеден, че чувствата им вече не са взаимни.

„Сърцето не пита“

Хира е останала до полуотворената врата и чува думите му. Те я разтърсват и тя бавно се отдалечава по коридора.

– Не... Няма нищо такова! – прошепва Хира, опитвайки се да отрече онова, което вече започва да осъзнава.

Но в съзнанието ѝ отново изплува ужасният момент, когато лекарят обяви, че са загубили Орхун. Самият спомен отново разкъсва сърцето ѝ.

След това си припомня и признанието на Орхун, че каквото и да реши човек, понякога чувствата го отвеждат там, където сърцето му иска.

Хира вече не може да се скрие от собствените си чувства.

– Той беше прав... Сърцето не пита! – признава Хира пред себе си, дълбоко разтърсена от осъзнатото.

Въпреки шестте години раздяла, гнева и болката от миналото, Хира се изправя пред истината – любовта ѝ към Орхун все още е жива.

Хира остава в коридора, разтърсена от чувствата към Орхун, които отново са изплували на повърхността. Тя вече осъзнава какво се случва в сърцето ѝ, но категорично отказва да го приеме.

– Не... Не искам! Каквото и да става, за него няма място в сърцето ми! Не трябва да има! – казва Хира отчаяно, опитвайки се да убеди най-вече себе си.

Тя сяда на пейката, объркана и уплашена от собствените си чувства.

– Господи, помогни ми! Какво ще правя? – моли се Хира безпомощно, неспособна да намери изход от вътрешната си борба.

Орхун също не си позволява да се надява

Междувременно лекарят приключва прегледа на Орхун и му пожелава бързо възстановяване. Останал сам, Орхун си спомня думите на лекаря, че Хира е припаднала в коридора, докато животът му е бил в опасност. За миг в него се събужда надежда, но след това си припомня обяснението на Хира, че е останала при него само защото не иска да му бъде длъжна.

– Иска ми се все още да бях важен за нея... – промълвява Орхун тъжно, позволявайки си за миг да повярва, че Хира все още може да изпитва нещо към него.

Веднага след това се ядосва на себе си за тази надежда.

– Не се заблуждавай! Просто се е уплашила за теб, това е всичко! Нищо повече! И няма да има! – казва си Орхун с горчивина, решен да не очаква нищо от Хира.

Без да подозира, че Хира води същата битка със себе си, Орхун е убеден, че за него вече няма място в сърцето ѝ.

Хира продължава да седи на пейката в коридора, когато внезапно се сеща, че е време Орхун да вземе лекарствата си.

– Време е за лекарствата! – казва Хира и бързо се отправя към стаята му.

Тя посяга към дръжката на вратата, но в последния момент застива. След като осъзна, че чувствата ѝ към Орхун не са изчезнали, Хира вече се страхува да се изправи лице в лице с него.

– Ами ако кажа на сестрата... Не, няма да стане! Казах, че ще остана при него. Трябва да го направя! – мисли си Хира, опитвайки се да събере смелост.

Докато се колебае пред вратата, ръката ѝ неволно натиска дръжката и отвътре се чува гласът на Орхун.

– Влез! – казва Орхун.

Хира разбира, че вече няма как да се откаже. Поема дълбоко въздух, опитва се да овладее чувствата си и влиза в стаята. Хира влиза в стаята и се отправя към масичката с лекарствата, като

– Време е за лекарствата ти... – казва Хира, видимо притеснена от близостта му.

Орхун я наблюдава, а това я кара да се изнерви още повече. Докато се опитва да отвори кутията, тя я изпуска.

– О, Боже! – възкликва Хира смутено.

Навежда се да я вземе, но този път разпилява лекарствата. Орхун вече забелязва странното ѝ поведение.

– Добре ли си? – пита той озадачено.

Хира взима лекарството и се кани да му го подаде, но щом погледите им се срещат, отново застива.

– Ще ми дадеш ли лекарството? – пита Орхун, изненадан от разсеяността ѝ.– Май съм малко уморена. Не внимавам какво правя – оправдава се Хира смутено и най-сетне му подава лекарството.– Ако искаш, иди да си починеш – предлага Орхун загрижено.

Думите му сварват Хира неподготвена и тя отговаря, без да успее да прикрие истинските си чувства.

– Не мога да те оставя! – изпуска се Хира емоционално.

Орхун остава смаян от думите ѝ. Самата Хира също веднага осъзнава какво е казала и панически се опитва да поправи впечатлението.

– Искам да кажа... няма да си тръгна, докато не се уверя, че си добре. Защото... не искам да ти бъда длъжна. Вече ти го казах – обяснява Хира припряно, опитвайки се да скрие истинската причина да остане.

– Каза ми – отвръща Орхун, все още изненадан от реакцията ѝ.

Хира вече не издържа на напрежението.

– Ще донеса вода! – казва тя набързо и почти побягва от стаята.

Орхун остава загледан след нея, изненадан от поведението ѝ и най-вече от думите: „Не мога да те оставя“.

Елиф се връща в колата след молитвата. Азиз забелязва, че няма молитвено килимче, а тя му обяснява, че чистата земя е достатъчна. Въпреки напрежението помежду им, той се грижи за нея и ѝ дава бисквита. Оказва се, че това е любимата бисквита и на двамата. Елиф си спомня с тъга за детството, майка си и баща си и признава, че би искала да се върне към онези времена. В този момент Гюрбюз се обажда на Азиз с новината, че Едже е дошла в съзнание. Азиз веднага потегля към болницата.

Междувременно Сузан пристига в болницата и чува как Гюрбюз нарежда на хората си на всяка цена да открият човека, прострелял сестра му. Когато разбира, че Едже е будна, Сузан се преструва на щастлива, но всъщност се страхува, че момичето ще разкрие истината. Щом Гюрбюз се отдалечава с лекаря, Сузан тайно влиза при Едже.

Сузан първо показва загриженост, а след това моли Едже да не казва нищо на брат си. Опитва се да я убеди да защити Азиз в името на любовта си към него. Едже не дава ясен отговор, а медицинската сестра влиза и принуждава Сузан да напусне стаята.

Азиз пристига с Елиф пред болницата и ѝ нарежда да остане в колата. Подготвил е план за бягството ѝ, в случай че Едже разкрие истината – дава ѝ пари, адрес, билет и указания къде да отиде. Ако не се върне до половин час, Елиф трябва да замине за Измир. Тя се тревожи какво ще стане с него и семейството му, но Азиз я уверява, че ще се справи.

В болницата Сузан разказва на Азиз, че се е опитала да убеди Едже да мълчи. Той веднага се отправя към стаята ѝ и вижда Гюрбюз пред вратата. Азиз проверява оръжието си, готов за всичко, но Гюрбюз влиза при сестра си, преди той да успее да направи нещо. Малко след това влиза и Азиз. Едже го поглежда заплашително и казва на брат си, че трябва да му разкрие нещо.

Азиз очаква най-лошото, но Едже решава да запази тайната му. Вместо да разкрие истината за Елиф, тя разказва на Гюрбюз за сън, който е сънувала след прострелването. Азиз разбира посланието ѝ и осъзнава, че тя съзнателно е решила да го прикрие. В този момент Гюрбюз получава информация за двама заподозрени и тръгва да ги разпитва.

Останала насаме с Азиз, Едже му напомня, че бъдещето му е зависело от нейните думи и че е замълчала единствено защото го обича. Тя отново настоява да разбере защо не е убил Елиф, но Азиз повтаря, че момичето е необходимо заради състоянието на баща му. Едже иска да чуе, че Азиз се е страхувал за живота ѝ, докато той непрекъснато поглежда часовника, защото мисли за Елиф.

Половин час изтича, а Елиф започва да се страхува, че с Азиз се е случило нещо заради нея. Спомняйки си указанията му, тя неохотно излиза от колата, за да изпълни плана му.

Едже междувременно използва всяка възможност да задържи Азиз край себе си. Когато Сузан и Гюрбюз се връщат, Азиз най-сетне успява да си тръгне. Гюрбюз все още не е открил стрелеца и се заканва да отмъсти, а Едже демонстративно напомня на Сузан, че брат ѝ е готов на всичко за нея.

Азиз тича към паркинга и вижда, че Елиф я няма. Ядосан и разтревожен, той решава, че е заминала, но тогава чува гласа ѝ зад себе си. Елиф признава, че не е могла да си тръгне, защото се е тревожила за него. След като разбира, че Едже е запазила тайната им, тя решава, че все пак трябва да замине. Но когато тръгва, Азиз я хваща за ръката и я спира.

– Никъде няма да ходиш! – заявява Азиз категорично.

Той обяснява, че бягството е било резервен план и че сега за Елиф е по-опасно да тръгне, отколкото да остане. Азиз решава, че тя ще остане с него.