„Плен“, с.3, еп.77: „Жив си!“ – Хира се хвърля да прегръща Орхун...

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун се бори за живота си, а Хира горчиво съжалява за последните думи, които му е казала. Докато тя се моли да не го загуби, Афифе обвинява именно нея за случилото се.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 77 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Състоянието на Орхун внезапно се влошава и сърцето му спира пред очите на Хира. Убедена, че го е загубила, тя рухва, но малко по-късно научава, че лекарите са успели да го върнат към живота. Обзета от щастие, Хира забравя всички граници и се хвърля да го прегръща.

Междувременно Елиф започва да вижда истинския човек зад суровата маска на Азиз. Докато Сузан подозира, че брат ѝ изпитва чувства към Елиф, Едже остава в безсъзнание, а Гюрбюз е решен да открие човека, който е прострелял сестра му.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Орхун е преместен в интензивното отделение. Дефне и Зеррин стоят пред стъклената врата и го наблюдават, а Хира е малко зад тях. Афифе, Султан и Ерхан не са там.

Дефне гледа Орхун със свито сърце. Все още не може да повярва какво се е случило.

– Още не мога да повярвам, че му се случи нещо такова! Господи, моля те, помогни му... – прошепва Дефне, съсипана от тревога за Орхун.

Зеррин вижда колко тежко преживява всичко сестра ѝ и я подканя да тръгнат.

– Дефне, хайде да видим как е госпожа Афифе. Хайде, мила – казва Зеррин, опитвайки се внимателно да я отведе оттам.

Дефне не иска да оставя Орхун, но все пак се съгласява. Преди да тръгне със Зеррин, тя поглежда Хира окуражително, сякаш ѝ дава сили да издържи.

Хира остава сама в коридора. Бавно се приближава до прозореца на интензивното и поглежда към Орхун. Знае, че той не може да я чуе, но вече не успява да държи всичко в себе си.

– Аз... толкова съм ти ядосана... – прошепва Хира, разкъсвана между гнева, болката и страха, че може да го загуби. –Ядосана съм ти още от деня, в който ми каза да си тръгна. От момента, в който не пожела нашата дъщеря... Ядосана съм ти за всичко, което причини на нас двете. За това, че остави дъщеря ни без баща... Но сега трябва да се оправиш! Чуваш ли ме? Ще се изправиш на крака! Трябва! Защото... всички имат нужда от теб – изрича Хира, изпълнена с болка и натрупан през годините гняв.

Дишането на Орхун постепенно се ускорява, а по лицето на Хира се стичат сълзи.

– Майка ти... хората, които те обичат... – продължава тя, но не успява да изрече, че самата тя също има нужда от него.

След кратко мълчание събира сили:

– Всички ние! – добавя Хира с треперещ глас, неспособна да признае открито собствените си чувства.

Изведнъж мониторът до Орхун започва тревожно да сигнализира. Хира пребледнява от ужас.

– Не! Нещо става! Сестра! Доктор! Нещо се случва! – извиква тя, обзета от паника.

Медицинската сестра се втурва към интензивното.

– Моля ви, спасете го! – моли Хира, разтреперана от страх.

Сестрата вика лекар, а Хира не откъсва очи от Орхун.

– Господи, пази го! Моля те, не позволявай нищо да му се случи! – повтаря тя през сълзи, вече неспособна да прикрие колко силно се страхува да не го загуби.

Лекарят пристига и се опитва да я успокои.

– Моля ви, успокойте се.

– Спасете го, докторе! Моля ви! – отвръща Хира отчаяно, докато лекарят и сестрата започват да се борят за живота на Орхун.

Хира се приближава до стъклото и наблюдава случващото се отвътре.

– Не, не... Не можеш да умреш! Господи, пази го! Моля те, не позволявай нищо да му се случи! – моли се Хира, напълно сломена от мисълта, че може да загуби Орхун.

В този момент Дефне и Зеррин се връщат от стаята на Афифе. Виждайки суматохата, двете се затичват към Хира.

– Какво стана? Нещо с Орхун ли се случи? – пита Дефне, обзета от страх.

Хира не успява да ѝ отговори. Погледът ѝ остава прикован към Орхун.

– Не... Не... Недей... – повтаря тя през сълзи, парализирана от ужас.

В интензивното сестрата съобщава, че пулсът и сатурацията на Орхун продължават да падат.

– Ще му дадем адреналин! Пригответе го, бързо! Губим пациента! – нарежда лекарят, докато състоянието на Орхун стремително се влошава.

– Орхун, дръж се! – извиква Дефне, ужасена от случващото се пред очите ѝ.

Лекарят инжектира адреналин, но въпреки усилията им мониторът продължава да издава тревожен сигнал.

В следващия миг сърцето на Орхун спира. Линията на монитора се изравнява, а главата му безжизнено се отпуска настрани. Лекарят поглежда тежко към екипа си.

– Загубихме пациента! – произнася той със съжаление след неуспешната намеса.

Хира остава вцепенена пред стъклото. Сълзите се стичат по лицето ѝ, но тя не успява да изрече нито дума. Шокът от мисълта, че Орхун е мъртъв, я оставя напълно неподвижна.

Напълно съкрушена от случилото се, Хира се отдалечава сама по празния болничен коридор. Тя сякаш не осъзнава къде се намира, а в съзнанието ѝ нахлуват спомените за любовта им.

Спомня си собствените си думи към Орхун:

– Години наред живеех като в пустиня. Само пясък и слънце... това беше целият ми свят. Докато не се появи ти. Ти превърна живота ми в зелена градина – беше признала Хира, изпълнена с любов към мъжа, променил живота ѝ.

След това в съзнанието ѝ отеква и признанието на Орхун:

– Благодарение на теб леденото ми сърце се разтопи. Когато се появи, разбрах, че имам сърце. Ти си пролетта, животът и слънцето... – беше ѝ казал Орхун, разкривайки колко много означава тя за него.

Спомените се оказват непоносими. На Хира ѝ се завива свят, краката ѝ се подкосяват и тя едва успява да се задържи.

– Орхун... – прошепва Хира с треперещ глас, напълно сломена от мисълта, че го е загубила.

В следващия миг Хира рухва на пода и губи съзнание.

Минава известно време. Хира лежи в болничната стая в безсъзнание, а по лицето ѝ е изписана болка. В съня си тя отново е в имението и отчаяно търси Орхун.

Хира бързо слиза по стълбите и първо поглежда в дневната, но него го няма.

– Къде си? – прошепва Хира отчаяно, а очите ѝ се изпълват със сълзи.

В действителност тя неспокойно се размърдва в болничното легло.

В съня си Хира продължава да търси Орхун. Поглежда и в кухнята, но и там не го намира. Връща се в коридора, обзета от страх.

– Не, не можеш да си тръгнеш! Не можеш да ме оставиш така. Не можеш да отидеш никъде! – изрича Хира разтреперана, ужасена от мисълта, че го е загубила завинаги.

Докато Хира отчаяно се оглежда,

– Аз така или иначе не мога да те оставя... – казва Орхун спокойно, гледайки я с обич.

Хира се обръща към него и лицето ѝ веднага грейва. Орхун се приближава, обхваща лицето ѝ с ръце и нежно го погалва.

– Помни, сърцата ни са свързани завинаги – казва Орхун с нежност, сякаш иска да ѝ остави последна утеха.

В болничната стая Хира продължава да се измъчва в съня си, а по лицето ѝ се стичат сълзи.

– Казах „до последния си дъх“, но дори след последния ми дъх пак ще бъдеш ти – продължава Орхун с обич и тъга.

Орхун бавно пуска ръката на Хира.

– Сбогом – казва той тихо и се отдалечава.

– Не, Орхун! Не си отивай! – извиква Хира отчаяно, неспособна да приеме раздялата.

Тя се втурва след него, но Орхун излиза през вратата. Хира се опитва да я отвори, ала колкото и да се бори, не успява.

– Не! Не можеш да си тръгнеш! Не е честно! Не можеш да си отидеш! – крещи Хира, обзета от паника и страх, че губи Орхун завинаги.

В действителност Хира продължава да бълнува:

– Не... Не... Не...

Медицинската сестра се опитва да я събуди. Хира най-сетне отваря очи, а сестрата ѝ обяснява, че е припаднала, и я пита как се чувства. Хира обаче сякаш изобщо не я чува. Сълзите от съня още са в очите ѝ и единственото, за което мисли, е Орхун. Тя веднага се опитва да стане.

– Трябва да си почивате. Какво правите? – пита сестрата притеснено.

– Не мога да остана тук – отвръща Хира категорично, все още разтърсена от съня.

Сестрата се опитва да я спре, но Хира отказва.

– Не, сестра! Оставете ме! – настоява тя, решена да се върне при Орхун.

Въпреки предупрежденията на медицинската сестра, Хира става от леглото и напуска стаята.

Хира излиза в коридора напълно съкрушена.

Накрая стига до интензивното отделение, където допреди малко е бил Орхун. Поглежда през стъклото и вижда, че леглото му е празно.

– Не... Не! О, не! Не! – повтаря Хира отчаяно, убедена, че най-страшното се е случило.

В този момент Хира чува гласа на Дефне, която идва по коридора заедно с лекаря.

– Слава Богу! – възкликва Дефне, изпълнена с огромно облекчение. – Дано скоро се възстанови – отвръща лекарят.

Хира ги поглежда объркано. Дефне веднага се приближава към нея с добрата новина.

– Имам добра новина! Орхун е жив! Лекарят успя да го върне към живот с дефибрилатора! – съобщава Дефне, щастлива и облекчена след преживения ужас.

Хира я гледа през сълзи, но все още не смее да повярва.

– Но... него го няма в стаята! – казва тя объркано, все още в шок. – Преместиха го в друго интензивно отделение. Стаята му е в съседния коридор – обяснява Дефне, опитвайки се да я успокои.

Хира остава неподвижна за миг.

– Той... е жив... – прошепва тя невярващо, обзета от огромно облекчение.

Хира и Дефне се прегръщат.

– Не се измъчвай повече. Всичко ще бъде наред – уверява я Дефне, щастлива, че Орхун е получил втори шанс.

– Жив е... – повтаря Хира през сълзи, сякаш все още трябва да го изрече на глас, за да повярва.

Но тя няма да се успокои, докато не го види със собствените си очи.

– Трябва да го видя! – казва Хира решително и веднага тръгва към другото интензивно отделение.

Дефне я изпраща с поглед, трогната и облекчена.

– Слава Богу... – прошепва тя и тръгва след Хира.

Хира тича по болничния коридор към стаята на Орхун. Когато поглежда през прозореца, вижда, че той е в съзнание. Само допреди минути е вярвала, че го е загубила завинаги, а сега шокът се смесва с огромна радост и облекчение. Без да се колебае, Хира влиза в стаята и се приближава към леглото му със сълзи в очите.

– Жив си! – възкликва Хира, неспособна да сдържи щастието и облекчението си.

В следващия миг тя се навежда и силно прегръща Орхун. Плаче от радост, забравила за гнева, обидата и всички граници, които се опитваше да постави между тях. Орхун остава смаян. След шест години Хира отново е в прегръдките му. Той затваря очи и вдишва аромата ѝ, сякаш иска да се увери, че моментът е истински. Въпреки слабостта си успява да вдигне ръка и да я постави върху нейната.

Орхун е объркан, но и истински щастлив от неочакваната близост. Погледът му остава прикован в Хира.

Дефне, която е последвала Хира, застава пред стаята и вижда прегръдката между Хира и Орхун. Гледката я наранява. Тя не иска да остане повече и тихо се отдалечава, без да прекъсва момента им.

Малко по-късно в стаята влиза медицинската сестра.

– Госпожо, трябва да излезете – предупреждава тя.

Хира неохотно се отдръпва от Орхун, но не откъсва поглед от него. Очите ѝ все още са пълни със сълзи.

Орхун също я гледа с огромен копнеж, все още смаян от прегръдката ѝ.

– Моля ви, излезте. Ще можете да видите пациента, когато го преместим в стая – настоява сестрата.

Хира тръгва към вратата, но продължава да се обръща към Орхун. След преживения ужас за нея е достатъчно да вижда, че той е жив. Орхун остава сам, все още неспособен да осмисли случилото се. Прегръдката на Хира след шест години раздяла го е разтърсила дълбоко.

Орхун вече е преместен в обикновена болнична стая, но все още е под въздействието на неочакваната прегръдка на Хира. В този момент при него идват Дефне и Зеррин.

– Бързо възстановяване, господин Орхун – пожелава Зеррин, видимо облекчена, че опасността е преминала.
– Как си? – пита Дефне загрижено, все още разтърсена от случилото се.

– Много съм добре – отвръща Орхун, а мислите му продължават да са при Хира и прегръдката ѝ.

Дефне не подозира истинската причина за настроението му.

– Ще се оправиш – уверява го тя с надежда.

Малко по-късно Султан вкарва Афифе в инвалидна количка, а след тях влиза Ерхан. Афифе все още е под въздействието на успокоителните.

– Как си, сине? – пита тя отпаднало, измъчвана от страх и вина. – Добре съм – успокоява я Орхун.

Той обаче се изненадва, когато вижда майка си в инвалидната количка.

– Какво ти се е случило? – пита Орхун разтревожено.

Дефне му обяснява, че когато лекарят ги е предупредил да бъдат готови за всичко, на Афифе ѝ е прилошало.

– Толкова много ме изплаши – признава Афифе, все още разтърсена от мисълта, че заради собствения ѝ план едва не е загубила сина си. – Добре съм. Беше инцидент. Вече всичко свърши – отвръща Орхун спокойно, без да подозира истината.

Ерхан съобщава, че колата, която е блъснала Орхун, е избягала и полицията я издирва. Освен това пистолетът на Орхун е бил намерен на мястото на инцидента, въпреки че обикновено стои в жабката на автомобила.

Орхун се опитва да възстанови спомените си.

– Последното, което помня, е как колата ми се повреди. След това всичко ми се губи – казва Орхун объркан, опитвайки се да си припомни случилото се. – Възможно ли е да е било нападение? – пита Ерхан подозрително.

Въпросът го кара да се замисли. Афифе обаче веднага разбира колко опасно близо са до истината.

В съзнанието ѝ изплува уговорката с Ташкън – тя обеща да отстрани Орхун от имението за три дни, за да може той да отвлече Хира и Сахра. Разяждана от вина и страх, Афифе отново се чувства зле. Орхун веднага забелязва състоянието ѝ.

– Мамо, не изглеждаш добре. Прибери се вкъщи – настоява той загрижено. – Не... Ще остана – отвръща Афифе трудно, неспособна да се отдели от сина си след преживяното. – Аз съм добре, не се тревожи – уверява я Орхун и нарежда на Султан да я прибере в имението, за да си почине.

Султан отвежда Афифе. Дефне предлага да остане при Орхун, но той отказва.

– Няма нужда. И ти си върви – казва Орхун спокойно.

Зеррин се опитва да го убеди да позволи на Дефне да се грижи за него, но Орхун е категоричен.

– Ерхан ще остане с мен. Вървете си, не искам повече никой да се изморява – настоява той.

Дефне няма друг избор и напуска стаята заедно със Зеррин, докато Ерхан остава при Орхун.

Дефне и Зеррин излизат от стаята на Орхун и тръгват по коридора.

– Всъщност щеше да е по-добре, ако беше останала – отбелязва Зеррин, която знае колко много сестра ѝ държи на Орхун. – Важното е той да е добре – отвръща Дефне искрено, готова да остави собствените си чувства на заден план заради Орхун.

Зеррин не е особено доволна от отговора ѝ, но двете продължават към изхода. В другия край на коридора Хира чака с надеждата отново да види Орхун. В този момент от стаята излиза Ерхан и се приближава до нея.

– Господин Орхун помоли всички да си тръгнат. Аз ще остана при него. Ако има нещо, ще ви уведомя. Колата ви чака долу – обяснява Ерхан спокойно. – Няма да си тръгна! – заявява Хира категорично, решена да остане близо до Орхун. – Но, госпожо Хира... – опитва се да възрази Ерхан. – Казах, че няма да си тръгна! – повтаря Хира твърдо, без намерение да отстъпи.

Тя сяда на една от пейките в коридора. След като само преди малко е повярвала, че е загубила Орхун завинаги, Хира не е готова да го остави отново – дори ако трябва просто да чака пред вратата му.

Хира влиза в стаята на Орхун. Той е изненадан да я види, след като е помолил всички да се приберат.

– Защо не си тръгна? Казах на всички да си вървят – пита Орхун, озадачен от решението ѝ да остане.

Хира спира за момент. Не иска да признае, че след преживения ужас се страхува да го остави сам, затова се опитва да прикрие истинските си чувства.

– Все някой трябва да остане в болницата. Не може да си само с господин Ерхан – отвръща Хира сдържано, опитвайки се да представи решението си като нещо напълно естествено. – Няма нужда да оставаш тук. Не се тревожи за мен. По-добре си върви – казва Орхун спокойно, без да иска да я задържа против волята ѝ. – Няма да си тръгна! Ако аз бях претърпяла инцидент, ти щеше ли да си тръгнеш? – пита Хира категорично, вече неспособна да скрие решимостта си да остане до него.

Въпросът кара Орхун да замълчи.

– Нямаше да си тръгнеш! Никога досега не си ме оставял. Беше до мен във всеки труден момент. Затова и аз няма да си тръгна. Ще остана тук с теб – обяснява Хира, сякаш се опитва да убеди и него, и себе си, че остава единствено за да му се отплати за всичко, което е направил за нея.

– Значи затова... – започва Орхун замислено, но не довършва изречението.

В съзнанието му веднага изплува моментът, в който Хира се хвърли в прегръдките му, след като разбра, че е жив. Хира разбира точно какво има предвид. Тя веднага отклонява поглед, смутена от собствената си постъпка.

– Бях много уплашена... Само заради това беше – обяснява Хира притеснено, опитвайки се отново да постави граница между тях.

Напрежението става прекалено силно за нея и тя бърза да намери причина да излезе.

– Ще попитам сестрата дали имаш лекарства, които трябва да вземеш – казва Хира, все още смутена от разговора.

Тя бързо напуска стаята, а Орхун остава с мисълта за прегръдката ѝ и за решението ѝ да не го оставя сам.

Азиз хваща Елиф за ръцете, а тя осъзнава, че той наистина се опитва да я защити. Смущавайки се от собственото си признание, че не иска тя да умре, Азиз отново става рязък и ѝ нарежда да се качи в колата. Докато Елиф го наблюдава през прозореца, той нервно крачи наоколо и се ядосва на себе си за думите, с които е разкрил чувствата си.

След малко Елиф слиза от колата и му казва, че той не е толкова лош и жесток, колкото се опитва да изглежда. Според нея, въпреки всичко, Азиз никога не е бил способен да отнеме човешки живот и затова не е пожелал да убие и нея. Той отново се опитва да я сплаши, но този път Елиф не се страхува. Казва му, че всеки човек намира своя „черупка“, зад която да скрие истинската си същност, и че Азиз също е намерил своята. Думите ѝ го разтърсват, защото Елиф постепенно започва да вижда човека зад суровата му маска.

Минава известно време. В къщата Сузан се събужда с главоболие и след разговор с леля си се заслушва в необичайната тишина. Притеснена, че Елиф може да е избягала, тя проверява стаята на Азиз, останалите помещения и банята, но не я открива никъде.

Сузан веднага звъни на Азиз и му съобщава, че Елиф е изчезнала. Той я успокоява, че момичето е с него и я е отвел на безопасно място. Сузан се тревожи докъде може да доведе всичко това и директно пита брат си дали не изпитва чувства към Елиф. Азиз се ядосва и прекратява разговора, като настоява, че всичко е под контрол. Сузан обаче е убедена, че Елиф ще донесе неприятности на цялото им семейство.

Решена да предприеме нещо, Сузан взема чантата и ключовете си и напуска къщата, докато баща ѝ още спи.

След разговора със сестра си Азиз става още по-напрегнат. Той се обажда на Гюрбюз, за да разбере дали Едже е дошла в съзнание. Гюрбюз е бесен, защото хората му все още не са открили стрелеца, и се заканва жестоко да отмъсти на виновника. Едже обаче продължава да е в безсъзнание, въпреки че лекарите са казали, че може да се събуди всеки момент.

Макар да знае, че събуждането на Едже може да я постави в опасност, Елиф искрено се моли тя да оздравее. Когато слиза от колата, Азиз веднага я пита къде отива. Елиф му обяснява, че е време за молитва, а той не я спира и остава да я наблюдава.