„Плен“, с.3, еп.68: „Когато си тук, не ме е страх от нищо“ - какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: След като разбира, че е обвинила Орхун несправедливо, Хира осъзнава и колко важна е близостта му за Сахра. Въпреки страховете си и тежките думи на Афифе, тя променя решението си и приема предложението на Орхун.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 67 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Сахра все повече се привързва към Орхун и му признава, че до него не се страхува от нищо. Хира вижда как баща и дъщеря се сближават, без да знаят истината, а спомените за миналото и чувствата, от които се опитва да избяга, я карат отново да се отдръпне.

Междувременно Елиф изпада в паника от мисълта, че ще остане още два дни сама с Азиз. Думите на Акиф обаче посяват ново съмнение – дали зад грубото отношение на Азиз всъщност не се крият чувства към нея? Елиф намира успокоение в появата на Едже, но един разговор, който чува случайно, отново я кара да се запита какво всъщност изпитва Азиз.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Пред имението Хира, Орхун и Сахра прибират багажа в багажника на колата и се подготвят да потеглят към къмпинга. Сахра е изпълнена с нетърпение и носи собствената си раница.

– Взех си и раницата, чичо Орхун! На къмпинга ще можем да се разхождаме и да разглеждаме наоколо, нали?

Орхун взема раницата и с усмивка усеща колко е тежка.

– Разбира се! Но това тежи доста. Какво си сложила вътре?

Сахра започва да изброява най-важните според нея неща – сок, три от сладките на леля Бехие, лепенка и малка ножичка за хартия. Орхун се усмихва и прибира раницата в багажника.

Момиченцето веднага задава следващия въпрос:

– Чичо Орхун, ще гледаме ли и звездите?

Орхун вижда колко е развълнувана и решава да се пошегува с нея.

– Толкова ли се вълнуваш? Първо правило от наръчника на къмпингуващия: винаги трябва да си спокоен и сериозен. Я да те видя!

Сахра веднага опитва да направи сериозна физиономия, но не ѝ се получава. Орхун посочва веждите си.

– Веждите!

Сахра се намръщва още по-сериозно. Орхун и Хира я гледат с усмивка.

В същото време Афифе се появява на прозореца, подкрепяна от Султан, и наблюдава Хира. За миг погледите на Орхун и Хира се срещат, след което той отново се обръща към Сахра.

– Спази правилото. Значи ще гледаме звездите!

Хира вдига поглед към имението и среща изпълнените с гняв очи на Афифе. Омразата в погледа ѝ веднага връща Хира към разговора им.

В съзнанието на Хира изплуват думите, които Афифе ѝ каза по-рано:

– Винаги съм знаела какво целиш, но не предполагах, че ще бързаш чак толкова! Можеше поне да изчакаш да минат няколко седмици от смъртта на съпруга ти!

Споменът приключва. Хира отново е пред имението. Афифе продължава да я гледа с ненавист. Въпреки че думите ѝ все още я нараняват, Хира не променя решението си.

– Само заради дъщеря ми – казва си тя.

Орхун затваря багажника.

– Готово...

Сякаш усеща погледа на майка си, той се обръща към прозореца и я поглежда. След това уверено се обръща към Хира.

– Ако сте готови, можем да потегляме!

– Хайде, момичето ми. Ела.

Хира, Сахра и Орхун се качват в колата и потеглят към къмпинга.

По пътя Сахра разлива сока върху себе си и Орхун спира колата до крайпътна чешма. Хира измива ръцете на момиченцето.

– Съжалявам, мамо. Не исках да го разлея – казва Сахра виновно.

– Няма нищо, миличка. Сега ще се преоблечеш. Ще донеса чиста блузка.

Хира тръгва към колата, а Сахра се обръща към Орхун и му казва, че е много жадна. Тъй като няма чаша, Орхун подлага ръце под струята на чешмата и дава на Сахра да пие от тях.

– Ледена е! Още много ли ни остава?

– Още малко – отвръща Орхун с усмивка.

Точно тогава Хира се връща и отново забелязва колко естествена е близостта между Орхун и Сахра, което я кара да се напрегне.

Сахра оглежда гората наоколо с любопитство, но и с известно притеснение. Пита дали там има животни, а Орхун я успокоява, че няма да ѝ навредят.

– Защото ти си тук? – пита Сахра.

Орхун приема думите ѝ с видимо задоволство. Момиченцето веднага се интересува дали на къмпинга ще могат да ловят риба. Орхун ѝ обяснява, че отиват край езеро и, разбира се, ще могат.

Думите му връщат Хира към един момент от миналото.

СПОМЕН: Хира си спомня времето, когато двамата с Орхун са ходили заедно на риболов. КРАЙ НА СПОМЕНА.

Хира се връща към настоящето. Погледите ѝ с Орхун се срещат и тя веднага се обръща към Сахра, сякаш опитвайки се да избяга от чувството, което споменът е събудил.

– Хайде, миличка.

В този момент към тях се приближава мъж с момче на възрастта на Сахра. Това е Адем, бивш служител на Орхун. Двамата се разпознават и искрено се радват на неочакваната среща.

Адем обяснява, че след пенсионирането си не е останал в Истанбул и се е преместил в района, където е и гробът на покойната му съпруга.

Орхун го представя на Хира, а Адем започва с благодарност да разказва колко много им е помогнал Орхун през годините. Когато съпругата му се разболяла, Орхун поел всичките ѝ разходи за лечение, а по-късно помогнал и на сина му да започне работа.

– Никога няма да можем да ви се отплатим – казва Адем признателно.

– Приятелството не се измерва с дългове, господин Адем – отвръща Орхун.

Сахра плахо поглежда момчето до Адем. Забелязал интереса ѝ, Адем представя внука си Джан. Двете деца се запознават.

Когато Адем разбира, че Орхун, Хира и Сахра са тръгнали на къмпинг в Богазкесен, им съобщава, че там се извършват минни дейности и трудно ще намерят подходящо място.

Орхун решава, че ще потърсят друго, но Адем настоява първо да му гостуват. Къщата му е съвсем наблизо и ги кани да изпият по един чай в градината.

– Ще ти покажа нашите пиленца! – казва Джан на Сахра.

Сахра се усмихва и веднага поглежда към майка си. – Може ли да отидем, мамо?

Орхун също изчаква решението на Хира. – Ако няма да ви притесняваме...

Адем я уверява, че са добре дошли. – Тогава ще изпием по един чай – решава Орхун.

Сахра и Джан се радват, че ще прекарат още малко време заедно.

Хира, Орхун и Сахра пристигат в дома на Адем. Докато Хира е в градината близо до децата, Орхун разговаря с Адем пред къщата и му разказва какво се е случило.

– След всичко това детето е останало без баща! Бог да им е на помощ. Много са преживели – казва Адем със съчувствие.

Междувременно Джан развежда Сахра из градината и гордо ѝ показва дърветата, които баща му и дядо му са засадили. Разказва ѝ, че двамата с дядо му ги поливат всеки ден.

Хира наблюдава децата с усмивка. Радва се, че Сахра най-сетне е срещнала дете на своята възраст и се чувства добре в компанията му.

– Сахра, защо не останеш тук? Ще си играем и ще галим пиленцата. Кажи на баща си – предлага Джан.

Момчето погрешно е решило, че Орхун е бащата на Сахра. Момиченцето веднага помръква, а Хира рязко се намесва: – Той не е неин баща!

В този момент Адем се приближава, а Орхун получава съобщение. Адем казва на децата, че сутринта е набрал ядки, и ги кани да хапнат. Хира разрешава на Сахра, но я предупреждава да не прекалява, защото по-късно ще ѝ приготви храна.

Тогава Сахра моли майка си да останат при Адем и Джан. – Мамо, не може ли да останем тук? Чичо Орхун ще разреши ли?

Адем веднага я уверява, че Орхун едва ли ще има нещо против. Самият той също се радва на идеята, защото Джан няма приятели наблизо и компанията на Сахра ще му се отрази добре.

Сахра поглежда умолително майка си. – Моля те, мамо!

Хира се съгласява, стига да не им бъдат в тежест. Адем веднага я уверява, че са добре дошли.

– Джан, и ние ще останем тук! – възкликва радостно Сахра.

– Ура! Ще галим пиленцата заедно!

Двете деца се радват, че ще могат да прекарат повече време заедно.

Хира люлее Сахра на люлката, докато Джан ги наблюдава отстрани. Орхун и Адем се разхождат из градината и разговарят. Когато се приближават, Адем повиква внука си, за да му помогне да приготвят ядките. Двамата влизат в къщата, а Орхун остава при Хира и Сахра.

– Мамо, летя, нали? – пита Сахра развълнувано.

– Да! – отвръща Хира с усмивка.

Сахра веднага се обръща към Орхун. – Чичо Орхун, виж! Летя!

Орхун я гледа с усмивка. След малко момиченцето се изморява и Хира ѝ помага да слезе от люлката.

Сахра настоява сега майка ѝ да се полюлее. Хира първоначално отказва, но пред молбите на дъщеря си отстъпва и сяда на люлката.

– Люлей се по-силно, мамо! По-хубаво е, когато имаш чувството, че летиш!

Хира опитва да се засили, но не успява достатъчно. Тогава Сахра се обръща към Орхун: – Чичо Орхун, ще залюлееш ли мама?

Хира веднага се напряга. Орхун също разбира, че тя едва ли ще се чувства удобно, но Сахра продължава да настоява.

– Моля те, чичо Орхун! Мама винаги люлее нас!

Орхун поглежда Хира и с лека усмивка казва: – Заповедта идва от човек, на когото не можем да откажем...

Хира не отговаря. Орхун застава зад нея и започва да я люлее.

Хира затваря очи, а косите ѝ се развяват от вятъра. Орхун не може да откъсне поглед от жената, която все още обича, и трудно прикрива чувствата си. Между тях отново се появява онази близост, от която Хира се опитва да избяга.

Усетила напрежението на момента, тя внезапно отваря очи.

– Искам да сляза!

Хира се опитва сама да спре люлката, но губи равновесие и едва не пада. Орхун веднага я хваща през кръста.

За миг двамата остават неподвижни, вперили поглед един в друг.

Хира бързо се съвзема, отдръпва се от Орхун и слиза от люлката. Сахра се притеснява за нея.

– Мамо, за малко да паднеш!

– Добре съм, миличка, добре съм. Сигурно вече си гладна. Да ти приготвя ли вечеря?

Сахра не отговаря, но Хира вече иска само да се отдалечи от Орхун.

– Веднага ще ти приготвя нещо.

Тя бързо се отдалечава. Сахра озадачено поглежда Орхун.

– Мама не хареса люлката.

Орхун не казва нищо. Той разбира, че не люлката е причината – Хира се чувства неспокойна от близостта помежду им.

Хира приготвя храната в кухнята, но мислите ѝ са другаде.

В съзнанието ѝ изплува случилото се малко по-рано край люлката.

СПОМЕН: Орхун я люлее, а когато тя едва не пада, я хваща през кръста. За миг двамата остават опасно близо един до друг. КРАЙ НА СПОМЕНА.

Хира се връща към настоящето и се опитва да прогони мислите си. Точно тогава Орхун влиза в кухнята. Когато се обръща да вземе солта, тя го забелязва, но се преструва, че присъствието му не я засяга, и продължава да готви.

Орхун обаче разбира колко трудно е всичко това за нея. – Ти си много силна жена.

Хира спира и изненадано го поглежда.

– Достатъчно силна, за да направиш всичко за дъщеря си. Знам колко трудно е това пътуване за теб. Когато сме тук заедно, сигурно си спомняш неща, които никога не си искала да си спомняш. И въпреки това си тук заради Сахра. Колкото и да ти е трудно, се справяш.

Думите на Орхун връщат Хира още по-назад в миналото.

СПОМЕН: Пред очите ѝ оживяват моментите, които двамата с Орхун са преживели в селската къща. КРАЙ НА СПОМЕНА.

Хира отново е в кухнята. За миг остава неподвижна, завладяна от спомените, но веднага потиска чувствата си и отвръща хладно: – Не помня нищо! Трябваше да сме... с Йекта! Това е единственото, което не мога да забравя!

Думите ѝ разтърсват Орхун, но той запазва самообладание. – Права си. Тя трябваше да бъде с баща си.

Хира се обръща и продължава да готви. Орхун обаче има още нещо да ѝ каже.

– Не мога да ти кажа да забравиш болката си. Но когато се затваряш в себе си, Сахра също се затваря. Тогава отново си спомня загубата и всичко започва отначало. Нека поне вижда, че майка ѝ продължава да живее.

След тези думи Орхун излиза от кухнята.

Хира остава сама. Тя знае, че в думите му има истина, но все още не намира сили да направи тази крачка.

Вечерта Орхун и Сахра седят край запаления огън в градината. Макар първоначалният им план за къмпинг да се е променил, Орхун се опитва да създаде истинско приключение за момиченцето. – Мисля, че не се справяме никак зле! За един къмпинг са нужни две неща – открито небе и огън. А ние имаме и двете. Не съм ли прав?

– Да, тук е хубаво! И Джан беше с нас, но заспа. Иска ми се и той да беше дошъл... – отвръща Сахра, а след кратка пауза добавя: – Чичо Орхун, знаеш ли, аз много обичам огъня.

Орхун я поглежда с интерес. – Така ли? А какво ти харесва в него?

Сахра му разказва, че в приказките децата, които се изгубят в гората, веднага палят огън, защото вълците се страхуват от него. После се замисля. – И когато огънят гори, не те е страх... Някак си ти става хубаво... но има и още нещо...

Орхун разбира какво се опитва да му каже. – Чувстваш се в безопасност?

Сахра кимва с усмивка. – Да. Чичо Орхун... ти си точно като огъня. Когато си тук, не ме е страх от нищо.

Думите ѝ трогват Орхун. Той я поглежда с обич, а Сахра спокойно отпуска глава върху ръката му. – Щом толкова обичаш огъня, не трябва да му позволяваме да угасне. Хайде да сложим още дърва.

Точно тогава отдалеч се чува вълчи вой. Сахра веднага се притиска още по-близо до Орхун. – Не се страхувай. Далеч са – успокоява я той.

– Защо издават такива звуци?

– Така си говорят.

Сахра тревожно пита дали няма да дойдат при тях. – Няма. А дори и да дойдат, аз съм тук.

Отдалеч отново се разнася вой. Сахра поглежда към гората. – А какво си казват?

Орхун решава да се пошегува.

– Единият казва: „Тук има храна, идвайте!“, а другите му отговарят: „Идваме!“

– Откъде знаеш всичко това?

Орхун се усмихва и докосва нослето ѝ. Сахра веднага разбира шегата.

– Излъга ме, чичо Орхун? – пита тя през смях.

– Да не казваме, че съм те излъгал... Просто се пошегувах.

Сахра се засмива, а Орхун отново насочва вниманието ѝ към огъня.

– Хайде да сложим още дърва, преди да е угаснал. Донеси ми няколко.

Двамата заедно поддържат огъня, а Сахра е щастлива и спокойна до Орхун.

От кухнята Хира наблюдава през прозореца Орхун и Сахра, които седят заедно край огъня. Не може да се присъедини към тях, защото тогава тримата биха изглеждали като истинско семейство. Но не успява и да откъсне поглед от тях.

Хира вижда колко добре се отразява този момент на Сахра и не иска да го разваля. Накрая събира смелост и решава да излезе при тях.

Хира прави крачка назад

Хира излиза в градината и тръгва към Орхун и Сахра. Но когато отново вижда близостта между двамата, спира. Не намира сили да продължи.

– Да отида ли при тях? – пита се колебливо.

Гледката на Орхун и Сахра заедно я обърква още повече. Хира започва да си търси причина да не се присъедини към тях.

– Чичо Адем е оставил мляко за децата в кухнята... Ще го стопля, за да може Сахра да изпие малко преди лягане. Да, това ще направя.

Хира се обръща и се връща в кухнята, вместо да отиде при Орхун и Сахра.

Ето по-кратък и изгладен разказ, като запазвам всички сцени и последователността им.

Елиф нервно крачи из стаята на Азиз. Новината, че Сузан ще се върне чак след два дни, я плаши още повече. Мисълта, че толкова време ще остане под един покрив с Азиз, не ѝ дава покой и тя се моли Бог да ѝ помогне.

В същото време Азиз също е напрегнат от ситуацията. Чуди се как ще остави работата си, за да наглежда Елиф. Акиф забелязва мрачното му настроение и решава, че е разстроен заради отсъствието на Сузан. После отново пита за „доброто момиче“ и защо не идва при него. Азиз не издържа и нервно излиза.

Елиф продължава да обикаля неспокойно из стаята. Задушава се и отваря прозореца, за да поеме въздух. Тогава Азиз влиза и грубо ѝ нарежда да слезе при Акиф. Забелязва отворения прозорец и я предупреждава да стои далеч от него, за да не я види някой. Елиф го моли да слезе малко по-късно, но той не приема възражения и ядосано си тръгва.

Странно, но грубото му поведение успокоява Елиф. Тя си казва, че ако Азиз изпитваше нещо към нея, едва ли щеше да се държи така.

В съзнанието ѝ изплуват спомени за най-жестоките им сблъсъци – как Азиз я заплашва с пистолет, за да каже истината, и как я принуждава да изкопае собствения си гроб.

Въпреки това Елиф си спомня случилото се с усмивка. За миг се пита дали фактът, че накрая я е пощадил, не означава нещо повече, но веднага отхвърля тази мисъл като нелепа. Опитва да затвори прозореца и, убедена, че е успяла, излиза от стаята.

Минава известно време.

Елиф носи лекарствата на Акиф, който гледа сериал по телевизията. Той отбелязва, че главният герой прилича на Азиз, и Елиф любопитно сяда до него. На екрана мъжът се държи грубо с жената, но Акиф обяснява, че това е заради любовта – според него героят крие чувствата си зад гнева си, точно както прави Азиз.

Думите му силно смущават Елиф. Тя започва да се пита дали Азиз не се държи грубо с нея именно защото прикрива чувствата си. Когато той влиза в стаята, Елиф веднага намира повод да избяга, като казва, че е време за молитва.

След като тя си тръгва, Акиф заявява на Азиз, че жената от сериала прилича на Елиф. Азиз веднага отхвърля сравнението. Акиф само се усмихва, а Азиз разбира намека и се обръща на другата страна.

Отново минава известно време.

Елиф седи на молитвеното килимче с броеница в ръка и моли Бог подозренията ѝ да не се окажат верни. Ако Азиз наистина изпитва чувства към нея, тя не вярва, че ще може да остане в тази къща. Точно тогава той влиза и раздразнено я пита как може да се моли толкова дълго. Елиф отвръща, че е в трудно положение и търси утеха в Бог. Азиз заявява, че всъщност тя е тази, която поставя него в трудно положение, и я изпраща да нахрани Акиф.

Останала сама, Елиф отново се замисля дали грубостта му не прилича на поведението на влюбения герой от сериала. Все по-объркана, прибира молитвеното килимче и слиза долу.

Докато Елиф храни Акиф, двамата с Азиз тайно си разменят погледи. Акиф забелязва това и се усмихва. В този момент някой звъни на вратата. Азиз веднага нарежда на Елиф да се прибере в стаята и да не издава никакъв звук.

След като чува вратата на стаята ѝ да се затваря, Азиз отваря входната врата. Отвън е Едже. Тя е разбрала, че Сузан я няма, и с радост обявява, че двамата с Азиз са останали сами. Притеснен Елиф да не чуе, Азиз веднага я кара да говори по-тихо. Едже решава, че причината е Акиф, и сама се кани да помогне в грижите за него. Без да чака покана, влиза в къщата.

Елиф стои зад вратата на стаята и подслушва. Когато чува Едже, внезапно стига до заключението, че именно тя е жената, за която Акиф е намеквал. Убеждава се, че Азиз и Едже се обичат и затова тя толкова свободно идва в дома им. Мисълта, че чувствата на Азиз не са насочени към нея, носи огромно облекчение на Елиф.

В дневната Едже се опитва да нахрани Акиф, като превръща лъжицата в „самолетче“. Това ядосва и него, и Азиз. Азиз рязко ѝ напомня, че баща му е болен, а не дете, и я предупреждава да не го насилва да яде. Когато Акиф става, за да се измие, Азиз вече не крие раздразнението си от присъствието на Едже и настоява тя да си тръгне. Едже протестира, но накрая е принудена да се съгласи.

От стаята Елиф чува, че Едже си тръгва, и дори съжалява, защото присъствието ѝ я кара да се чувства по-спокойна. Тогава разговорът между Едже и Азиз привлича вниманието ѝ. Едже обвинява Азиз, че напоследък е различен и дори когато е с нея, мислите му сякаш са при друга жена. Накрая директно го пита дали тази жена не е Елиф.

Елиф застива зад вратата и уплашено продължава да слуша.

Азиз се опитва да прекрати разговора, след което прошепва нещо на Едже. Думите му я очароват, тя също му прошепва нещо и го целува. Успокоена, Едже си тръгва.

Азиз веднага поглежда към стълбите, притеснен, че Елиф може да е чула разговора, и се качва при нея. Елиф е смутена и уплашена от чутото, но се старае да не се издаде. Азиз само ѝ съобщава, че Едже си е тръгнала, нарежда ѝ да провери Акиф и казва, че той ще бъде в градината.

Облекчението, което Елиф изпитваше само допреди малко, вече напълно е изчезнало.

Денят постепенно преминава в нощ.