„Плен“, с.3, еп.67: Хира приема предложението на Орхун - какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Без да подозира истината, Сахра намира в Орхун бащината обич и сигурност, от които толкова силно се нуждае. Тя заспива спокойно в прегръдките му, а на сутринта разказва на Хира, че е сънувала баща си. Хира осъзнава, че връзката между баща и дъщеря става все по-силна.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 67 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Хира разбира, че несправедливо е обвинила Орхун, и е принудена да признае пред себе си колко силно Сахра се е привързала към него. Въпреки страховете си и обвиненията на Афифе, тя решава да приеме предложението му.

Междувременно Елиф остава сама с Азиз и все по-трудно прикрива притеснението си в негово присъствие, докато той неволно показва колко много се тревожи за нея. А когато Елиф вярва, че Сузан най-сетне ще се върне, разбира, че ще трябва да прекара още два дни под един покрив с Азиз.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Хира идва при Афифе, след като Султан я е повикала. Хира очаква Афифе отново да я нападне с обиди, но вместо това тя неочаквано я пита: – Как си?

Въпросът сварва Хира неподготвена.

– Аз...

Афифе не я оставя да довърши. – А детето как е? По-добре ли е вече?

Хира е още по-изненадана от привидната ѝ загриженост. – По-добре е. Благодаря.

Но спокойният тон на Афифе бързо изчезва.

– А и ти изглеждаш доста добре! Орхун е до вас, нали? Грижи се и за детето, и за теб. Мъжът ти още не е изстинал в гроба, а ти вече си намерила кой да му заеме мястото като баща!

Хира не успява да преглътне тежкото обвинение. – Нямате представа какво говорите!

Афифе продължава безмилостно: – Винаги съм знаела какво целиш, но не предполагах, че ще бързаш чак толкова! Можеше поне да изчакаш да минат няколко седмици от смъртта на съпруга ти!

Думите ѝ нараняват достойнството на Хира и очите ѝ се изпълват със сълзи. – Вие никога не сте ме познавали. Нито аз, нито дъщеря ми имаме нужда от друг баща. А най-малко от човек, който без капка жал е казал за собственото си дете: „Направи аборт!“ Никога!

– Аз много добре знам каква си... – започва Афифе.

Хира обаче я прекъсва категорично: – Отсега нататък аз ще бъда и майка, и баща на дъщеря си! Така че бъдете спокойна – нямам никакви намерения спрямо сина ви. Хира бързо напуска стаята. Афифе остава разгневена, защото не е успяла да излее докрай гнева си върху нея.

Хира решава да стои далеч от Орхун

Хира излиза пред имението. Единствената ѝ грижа е Сахра и обвиненията на Афифе са повече, отколкото може да понесе.

– Боже, за какво ме обвиняват! Единственото, което искам, е да стоя далеч от него! Никога не бих очаквала нищо от човек, който тогава ми изпрати съобщение да направя аборт. И няма да очаквам! Заради Сахра... Нищо друго няма значение! – мисли си тя.

Хира поема дълбоко въздух, опитвайки се да овладее болката си.

– Засега просто трябва да изтърпя всичко заради дъщеря си.

Хира остава сама и съкрушена, решена да понесе ситуацията единствено заради Сахра.

Орхун продължава да учи Сахра да кара колело. Момиченцето вече се справя все по-добре, а той я окуражава и ѝ напомня да пази равновесие. Хира се приближава и наблюдава двамата със сълзи в очите. Сахра признава, че в началото я е било страх, но вече се чувства по-уверена. Орхун я хвали за смелостта ѝ и я уверява, че с още малко упражнения ще кара още по-добре.

– Ами ако падна? – пита притеснено Сахра.

Въпросът ѝ кара Орхун и Хира да замълчат за миг.

Орхун си спомня как някога е учил Хира да кара колело. В съзнанието му отекват думите, които тогава ѝ е казал: – Няма да паднеш. Държа те, не се тревожи. В спомена Орхун окуражава Хира да не спира да върти педалите. – И винаги, когато усетиш, че ще паднеш, помни, че аз ще те хвана! Споменът приключва.

Орхун поглежда Сахра и повтаря същите думи:

– И винаги, когато усетиш, че ще паднеш, помни, че аз ще те хвана!

Когато ги чува, по бузата на Хира се стича сълза.

Сахра пита дали ще може да кара бързо, когато се научи добре. Орхун я уверява, че с желание и упражнения ще успее. На лицето на момиченцето се появява лека усмивка. Хира бързо избърсва сълзите си. Обвиненията на Афифе продължават да тежат в съзнанието ѝ.

Орхун помага на Сахра да слезе от велосипеда и я изпраща да пие вода. Когато се обръща, среща погледа на Хира, но тя веднага отклонява очи.

Сахра радостно казва на майка си, че е карала колелото, а Хира я поздравява. Орхун обаче забелязва напрежението на Хира и се приближава към нея.

– Добре ли си?

В съзнанието на Хира веднага отекват обвиненията на Афифе: „Мъжът ти още не е изстинал в гроба, а ти вече си намерила кой да му заеме мястото като баща!“

Хира се чувства неловко дори да стои до Орхун. – Имам работа...

Тя бързо тръгва към пристройката, сякаш бяга от него. Орхун остава на място и замислено я проследява с поглед.

Хира седи замислена в пристройката. Близостта между Орхун и Сахра започва все повече да я тревожи. „Сахра се чувства в безопасност с него. Но тази близост никак не е добра!“ – мисли си тя. В този момент на вратата се почуква. Орхун влиза и появата му веднага напряга Хира.

– Къде е Сахра?

– Навън е. Кара колелото.

Хира усеща, че Орхун е дошъл да говори с нея. – Случило ли се е нещо?

Орхун ѝ обяснява, че Сахра много иска да отиде на истински къмпинг и след като вече се е научила да кара колело, е поискала това да бъде следващото им приключение.

– Не исках да ѝ отговоря, преди да говоря с теб. Мисля, че много ще се зарадва, ако я заведем на къмпинг. За безопасността не се тревожи. Говорих с Ерхан и той ще вземе всички мерки. Разбира се, само ако и ти си съгласна.

След обвиненията на Афифе Хира не може да приеме предложението. – Не! Няма нужда. И без това направи достатъчно за нас.

Орхун е изненадан от категоричния ѝ отказ. – Не отказвай веднага. Помисли още веднъж заради Сахра. Ще ѝ се отрази добре да смени обстановката.

Хира обаче остава непреклонна. – Наистина няма нужда.

За да прекрати разговора, тя се обръща и започва да сгъва дрехите от коша. Орхун усеща, че нещо в поведението ѝ се е променило, но не настоява за обяснение и напуска пристройката. Когато Хира се обръща и вижда, че той си тръгва, тежко се отпуска на дивана. Думите на Афифе са я накарали да постави дистанция между себе си и Орхун.

Сахра стои в градината и гледа велосипеда си, когато се появява Рашит. Той едва върви от умора и се оплаква от тежката работа.

– Ох, Рашит, какво те сполетя! Само тор ти липсваше да мъкнеш! „Занеси тора долу, Рашит!“, „Качи го горе, Рашит!“ Какво е това? Аз съм дребен човек, да не съм щангист! Ох, майчице, кръстът ми се счупи!

Докато мърмори, Рашит забелязва Сахра, но отново не успява да произнесе правилно името ѝ. – Ей, Сара! Я ме погледни.

Сахра се обръща и го поглежда сърдито. – Казах ти, Сара! Не ме ли чуваш?

– Не се казвам Сара! Казвам се Сахра! – поправя го момиченцето ядосано.

Рашит не вижда особена разлика и веднага сменя темата. – Добре де, Сара, Сахра... Все тая! Кажи сега, приготви ли си багажа?

Сахра го поглежда изненадано. – Защо да си приготвям багажа?

Без да подозира, че момиченцето не знае нищо, Рашит издава плановете на Орхун. – Как защо? Господин Орхун ще те води на къмпинг. Чух го да говори по телефона.

Лицето на Сахра веднага грейва. – На къмпинг?!

Едва сега Рашит разбира, че е казал нещо, което тя не е трябвало да знае. – Я я виж ти! Правиш се, че нищо не знаеш! Чакай... Наистина ли не знаеше? Е, ако не си знаела, вече знаеш! Късметлийка!

Развълнувана от новината, Сахра веднага хуква към пристройката. Рашит отново се хваща за кръста и продължава да се оплаква. Липсва му Асие, която би му направила масаж, и решава поне да се намаже с нещо за болката. Мърморейки за тежкия тор и болния си кръст, Рашит се отдалечава.

Хира е в пристройката и замислено приготвя плодове за Сахра. Когато момиченцето влиза, тя се усмихва.

– Мамо!

– Тъкмо щях да те повикам, миличка. Обелих ти плодове. Хайде, хапни.

Сахра, която не подозира за разговора между Хира и Орхун, развълнувано съобщава: – Мамо, чичо Орхун ще ни води на къмпинг!

Хира застива. Тя е убедена, че Орхун е пренебрегнал отказа ѝ. „Какво се опитваш да направиш?“ – пита го мислено тя.

Пред Сахра обаче не показва гнева си. – Миличка, остани тук. Веднага се връщам.

Хира излиза ядосана, а Сахра остава да яде плодовете.

Хира обвинява Орхун, че е пренебрегнал решението ѝ

Орхун се е върнал към работата си в кабинета, когато Ерхан му се обажда.

Ерхан съобщава, че всичко за къмпинга е организирано, включително екипът, който трябва да се погрижи за сигурността им.

– Отмени всичко. Няма да ходим на къмпинг – нарежда Орхун.

Ерхан приема нареждането и разговорът приключва.

Точно тогава Хира нахлува ядосана в кабинета. Орхун я поглежда изненадано.

– Как можа да кажеш на Сахра, че ще ходим на къмпинг, след като ти отказах?! Досега направи достатъчно за нас. Но решенията за дъщеря ми ги вземам аз. Моля те, не го забравяй!

Преди Орхун да успее да ѝ отговори, Хира се обръща и излиза.

Орхун остава смаян от обвинението ѝ. Той вече е отменил къмпинга и не разбира откъде Сахра е научила за него.

Хира се връща ядосана в пристройката след избухването си срещу Орхун. – Позволих му само да подкрепи Сахра, нищо повече! Не може да прекрачва границите! – казва си тя.

В този момент забелязва, че Сахра вече е извадила дрехи и с нетърпение приготвя багажа си за къмпинга. Щом вижда майка си, момиченцето развълнувано я повиква.

Хира сяда до нея, а Сахра започва да я засипва с въпроси – дали дрехите ще са достатъчни, дали да вземат дебело яке, защото през нощта може да е студено, дали чичо Орхун ще запали огън и дали да вземат чадър, в случай че завали.

Хира вижда колко много Сахра се вълнува и се опитва да ѝ каже истината. – Сахра, миличка, за къмпинга...

Точно тогава на вратата се звъни. Хира отваря и вижда детския психолог, дошъл да посети Сахра.

– Здравейте!

– Заповядайте.

Хира я кани вътре и тежко въздъхва. Тя все още не знае как да каже на Сахра, че няма да отидат на къмпинг.

Хира тревожно чака пред пристройката. След края на срещата със Сахра детският психолог излиза и се приближава към нея.

– Как мина? – пита Хира притеснено.

Психологът има добри новини. В сравнение с предишните им срещи промяната в Сахра е голяма. Момиченцето вече общува спокойно, разказва какво се е случило и успява да изразява и споделя чувствата си.

– Връзката, която изгради с господин Орхун, се отрази много добре на Сахра.

При споменаването на Орхун Хира притеснено отклонява поглед. Психологът веднага забелязва реакцията ѝ.

– Но виждам, че си напрегната. Мислех, че след всичко това ще се почувстваш по-добре.

– След всичко, което се случи... – отвръща Хира с колебание.

Психологът разбира колко трудно е положението за нея предвид миналото ѝ с Орхун. Въпреки това я съветва да продължи по същия начин заради Сахра, защото очевидно вървят в правилната посока.

– Може би дори една смяна на обстановката ще ѝ се отрази добре. Каза ми, че ще ходите на къмпинг. Изглеждаше много щастлива.

Думите ѝ карат Хира да се замисли. В съзнанието ѝ изплува предложението на Орхун. Той ѝ обяснява, че Сахра много иска да отиде на истински къмпинг и ще бъде щастлива, ако я заведат. Уверява я и че вече е говорил с Ерхан, който ще се погрижи за сигурността им.

След това Хира си спомня тежкото обвинение на Афифе: – Мъжът ти още не е изстинал в гроба, а ти вече си намерила кой да му заеме мястото като баща!

Хира се връща към настоящето, разкъсвана между желанието на Сахра и необходимостта да държи Орхун на разстояние.

Психологът я предупреждава да не забравя и нещо друго – за детето най-важна е майката. Ако Хира се затвори в себе си и не се чувства добре, това неизбежно ще се отрази и на Сахра.

– Няма нищо, което не бих направила за нея. Но ми е трудно. След всички тези години... трудно ми е точно той да бъде човекът, към когото дъщеря ми се привързва. Трябва да има граници.

Психологът разбира притесненията ѝ, но отново я съветва да помисли кое е най-доброто за Сахра. След това се сбогува и си тръгва. Хира остава сама и за миг отново обмисля предложението за къмпинга. После категорично отхвърля тази възможност.

– Не! Трябва да има граници. Ще ѝ кажа, че няма да ходим. Няма друг начин.

Събрала смелост, Хира тръгва към пристройката, решена да разочарова Сахра и да ѝ каже, че къмпинг няма да има.

Хира се връща в пристройката, решена да каже на Сахра, че няма да ходят на къмпинг. Още на вратата обаче се спира, когато чува момиченцето да разговаря с плюшената си играчка. Сахра не забелязва майка си.

– Чичо Орхун е искал да ни изненада, Пухчо... Щели сме да ходим на къмпинг. Чичо Градинар ми каза. Не е ли чудесно?

При тези думи Хира застива. Едва сега разбира, че не Орхун е казал на Сахра за къмпинга – Рашит е издал изненадата.

Сахра продължава развълнувано да говори на играчката си:

– Ще си прекараме толкова хубаво заедно! За първи път ще ходя на къмпинг, Пухчо.

Хира вече не влиза в пристройката. Тя тихо се отдалечава, изпълнена със съжаление.

– Той не ѝ е казал... А аз отидох и...

Хира не успява да довърши. Осъзнала колко несправедливо е обвинила Орхун, тя тежко сяда пред вратата на пристройката.

Хира седи тъжна и замислена пред пристройката, все още измъчвана от несправедливото обвинение към Орхун. В този момент идва Бехие с чаша мляко и няколко парчета сладкиш за Сахра. – Направих сладкиш. Сахра много го обича.

Бехие понечва да влезе в пристройката, но забелязва състоянието на Хира. – Какво има? Нещо случило ли се е?

Хира признава колко объркана се чувства. – Не знам какво да правя. Животът ме принуждава да правя неща, за които бях казала, че никога няма да направя.

Бехие съчувства на Хира и оставя подноса настрани.

– Не бъди толкова строга към себе си. Пази се и мисли за детето си. Ако нещо се случи с теб, какво ще прави Сахра? Ти трябва да си добре, за да бъде добре и тя. Да бъдеш майка понякога означава да преглътнеш всичко заради детето си.

Думите ѝ карат Хира да се замисли. Тогава Бехие забелязва приближаващия Орхун. Преди да влезе в пристройката, напомня на Хира и тя да хапне нещо.

Хира приема предложението на Орхун

Хира и Орхун остават сами. Той е дошъл, за да изясни недоразумението помежду им.

– Трябва да поговорим. Разговорът ни не приключи. Разбрала си всичко погрешно. Аз...

Хира го прекъсва. Вече знае, че го е обвинила несправедливо.

– Да, разбрах погрешно. Ако предложението ти още е в сила... можем да отидем на къмпинг заради Сахра.

Орхун е изненадан от внезапната промяна в решението ѝ, но приема с кимване.

Хира избира да пренебрегне собствените си страхове и обвиненията на Афифе, за да направи онова, което смята за най-добро за Сахра.

Елиф нервно крачи в стаята на Азиз, когато забелязва, че е време за лекарствата на Акиф. Страхува се да слезе, защото може да срещне Азиз, но не иска да рискува Акиф да остане без лекарствата си. Накрая събира смелост и с молитва излиза от стаята.

Тя предпазливо слиза по стълбите и се моли Азиз да не е там. Надниква в дневната и когато не вижда Акиф, понечва да си тръгне. Азиз обаче я забелязва и я спира. Елиф обяснява, че е дошла заради лекарствата на Акиф, но Азиз е ядосан, защото след припадъка си тя продължава да не се храни. Настоява да хапне нещо и я кара да го погледне в очите.

– Имам нужда от теб.

Елиф застива при тези думи, но Азиз веднага уточнява:

– Заради баща ми! Затова трябва да се грижиш за себе си!

Смутена, Елиф бързо се отдалечава, а Азиз нервно я проследява с поглед.

Междувременно Сузан се готви да замине за погребението на съпруга на леля си. Преди да тръгне, тя дава на Елиф куп домакински задачи, за да я държи заета и далеч от Азиз. Акиф отново е объркан и не разбира кой е починал. Когато Сузан си тръгва, той детски се радва, че са останали сами.

Елиф обаче се напряга при мисълта, че ще остане в къщата с Азиз. Предлага да се грижи за Акиф, за да може Азиз да излезе, но той реагира остро и ѝ напомня, че трябва да стои скрита. На влизане Елиф леко залита. Азиз веднага забелязва това и пита дали ѝ се вие свят, но тя отрича.

В кухнята Елиф приготвя зеленчукова супа за Акиф и тревожно мисли за това, че Сузан я няма. Тогава чува Азиз да разговаря с Гюрбюз и да отказва да излезе, защото не може да остави баща си сам. Осъзнала, че Азиз ще остане вкъщи, Елиф се напряга още повече.

Когато Азиз влиза в кухнята, забелязва бледото ѝ лице и треперещите ѝ ръце. Елиф настоява, че е добре, но той не ѝ вярва.

– Погледни ме! Как изглеждам?

Елиф погрешно решава, че я пита как изглежда в нейните очи, и се смущава. Азиз обаче просто иска да ѝ покаже как изглежда здрав човек, за разлика от нея. Елиф отново настоява, че не е болна, а той си тръгва ядосан.

В болницата Шенол идва в съзнание след инфаркта. Лекарят му обяснява, че състоянието му е овладяно, но трябва да остане под наблюдение още една седмица. Шенол си спомня момента, в който Фехми му е съобщил, че Елиф е застреляна и мъртва. Съсипан от мисълта, че не е успял да я защити, той моли Елиф за прошка и се заклева да отмъсти за нея.

По-късно Елиф носи супата на Акиф, а Азиз неволно следи всяко нейно движение. Тя усеща погледа му и става все по-напрегната. Акиф внезапно настоява Азиз да погледне Елиф в очите. Двамата се смущават, но накрая погледите им се срещат и Елиф се изчервява.

Акиф сравнява Елиф с някогашна съседка, но Азиз веднага възразява, че другото момиче било грозно. Едва след това осъзнава как са прозвучали думите му. Акиф пък открито се възхищава на красотата на Елиф. Разтреперана от напрежение, тя едва не разлива супата, но Азиз хваща подноса навреме. Виждайки състоянието ѝ, той я изпраща да си почине и сам поема грижата за баща си.

Елиф се прибира в стаята и отчаяно се моли Бог да ѝ покаже изход от ситуацията. Решава да не излиза, докато Сузан не се върне, и ляга да си почине.

Минава известно време. Азиз продължава да мисли за Елиф и започва да се тревожи, че от стаята ѝ не се чува нищо. Накрая не издържа и отива да провери как е.

Той застава пред вратата и няколко пъти я вика, но Елиф не отговаря, защото е заспала. Уплашен, че отново е припаднала, Азиз нахлува в стаята. Приближава се и понечва да провери пулса ѝ, но точно тогава Елиф отваря очи и се стряска, когато го вижда толкова близо. Хванат неподготвен, Азиз прикрива притеснението си с гняв, нарежда ѝ да се стегне и да направи чай, след което бързо излиза.

Докато приготвя чая, Елиф поглежда часовника и се успокоява с мисълта, че Сузан скоро ще се върне и кошмарът да остане сама с Азиз най-после ще приключи.

Малко по-късно Сузан се обажда. Акиф веднага взема телефона и детски настоява тя да му донесе локум. Накрая Сузан успява да обясни, че леля ѝ се е почувствала зле след погребението и е приета в болница. Затова трябва да остане при нея, а сестра Назан ще може да дойде едва след два дни.

Елиф чува разговора, докато сервира чая, и изпада в паника. Ще трябва да остане още два дни под един покрив с Азиз. Азиз също се напряга при тази новина, докато Акиф наблюдава двамата и се усмихва многозначително.

„Два дни? С него? В тази къща?“ – мисли ужасена Елиф и бързо напуска дневната.

Азиз я проследява с поглед.