„Плен“, с.3, еп.64: Хира разкрива кой е истинският баща на Сахра...

В предния епизод на турския сериал „Плен“: За да помогне на Сахра, Хира е принудена да разкрие пред детския психолог истината за отношенията си с Йекта. Тя признава, че той не е истинският баща на момиченцето, но следващият въпрос я изправя пред най-голямата ѝ тайна – ще признае ли, че истинският баща на Сахра е Орхун?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 64 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

За да помогне на Сахра, Хира разкрива най-голямата си тайна пред детския психолог – Орхун е истинският баща на момиченцето. Малко по-късно Бетюл едва не разкрива истината пред самия Орхун. Тя обаче е категорична пред Хира – за да преодолее Сахра загубата на Йекта, Орхун трябва да остане близо до момиченцето и Хира не бива да застава между тях.

Междувременно Сузан открива, че Азиз не е убил Елиф, а тайно я крие от Гюрбюз. Когато разбира, че изоставената къща вече не е безопасна, Азиз взема рисковано решение – отвежда Елиф в собствения си дом.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Решена да направи всичко за Сахра, Хира събира сили и най-сетне разкрива пред детския психолог тайната, която пази от години. Докато в пристройката Орхун нежно гали косата на спящото момиченце, Хира произнася думите, които толкова дълго е премълчавала:

– Истинският баща на Сахра е Орхун Демирханлъ!

Това е първият път, когато Хира споделя тайната с друг човек освен с Йекта. Психологът отбелязва колко тежко е да живееш години наред с подобна тайна, но Хира отново настоява, че собствените ѝ чувства нямат значение – за нея на първо място винаги е била Сахра.

Попитана какви са отношенията между Орхун и момиченцето, Хира признава, че първоначално е правила всичко възможно да ги държи далеч един от друг. Орхун обаче се е отнасял към Сахра като към собствено дете, сякаш по някакъв начин е усещал истината.

Хира разказва, че Орхун винаги е бил до Сахра, когато тя е имала нужда от него, и дори е рискувал живота си заради нея. Опитвал се е да запълни отсъствието на Йекта – двамата са ходили на къмпинг, научил я е да лови риба и е организирал празненство за рождения ѝ ден.

Сахра също има огромно доверие на Орхун. Със сълзи в очите Хира признава, че вижда как с всеки изминал ден дъщеря ѝ все повече се привързва към него и го обиква.

Докато детският психолог разговаря насаме със Сахра в пристройката, Орхун и Хира чакат отвън. Хира нервно крачи напред-назад, а Орхун я пита дали е добре. Тя само кимва.

Малко по-късно психологът излиза и Хира веднага пита дали Сахра е проговорила. Оказва се, че момиченцето продължава да отказва всякакво общуване. Според психолога е възможно Сахра да обвинява себе си за смъртта на Йекта. При децата често се случва да вярват, че близкият им е изчезнал заради някаква тяхна грешка.

Орхун пита какво трябва да направят. Психологът обяснява, че трябва да приемат, че възстановяването на Сахра ще отнеме време, и най-важното е да бъдат търпеливи.

Виждайки колко тежко преживява всичко Хира, Орхун я успокоява:

– Не се тревожи. Ще се справим.

Психологът уговаря следващата среща със Сахра за следващия ден. Орхун тръгва да я изпрати, а притеснената Хира се връща при дъщеря си в пристройката.

Орхун изпраща психоложката до портата на имението. Преди да си тръгне, тя си спомня признанието на Хира, че Орхун е истинският баща на Сахра. За момент се колебае, след което му казва, че трябва да му съобщи нещо, свързано с него и момиченцето.

Орхун я изслушва внимателно, а психоложката Бетюл започва:

– Господин Орхун, вие сте на Сахра...

Тя обаче спира навреме и не разкрива тайната. Вместо това обяснява, че Орхун е много важен човек в живота на Сахра и може да ѝ помогне да преодолее загубата. От разказа на Хира е разбрала, че между двамата има силна и здрава връзка.

Бетюл го съветва да бъде до момиченцето и да ѝ помогне да достигне до чувствата си и да ги изрази. Орхун е категоричен:

– Готов съм да направя всичко необходимо.

След като уговарят следващата среща за следващия ден, Бетюл си тръгва, а Орхун остава замислен как да помогне на Сахра.

През нощта Хира стои до спящата Сахра и нежно гали косата ѝ. Тя се моли Бог да не позволява малкото сърце на дъщеря ѝ да бъде сломено от огромната болка и да ѝ даде сили, за да не усеща Сахра липсата на баща си.

Изведнъж Сахра се събужда от кошмар. Хира се стряска, но веднага я прегръща и се опитва да я успокои.

Хира насърчава дъщеря си да изрази болката си. Казва ѝ, че знае колко страда заради загубата на баща си и че няма нищо лошо да плаче.

Сахра обаче отново не реагира. Тя ляга, обръща гръб на майка си и продължава да мълчи. Хира не успява да сдържи сълзите си, става и излиза от пристройката.

Хира седи пред пристройката и плаче. Орхун идва да провери как са със Сахра и щом я вижда разстроена, сяда до нея.

Хира му разказва за кошмара на Сахра. Момиченцето се е събудило със силно биещо сърце, но въпреки това не е казало нито дума и дори не е заплакало. Хира признава, че вече не знае как да достигне до дъщеря си.

Орхун ѝ напомня думите на психолога – това е труден процес, който изисква време. Той споделя, че прекрасно разбира какво преживява Сахра, защото като дете сам е преминал през подобна загуба.

Според него обаче Сахра е по-щастлива, защото има майка, която вижда болката ѝ и прави всичко възможно да ѝ помогне. Орхун предупреждава Хира, че се натоварва прекалено много и понякога самата тя рухва.

Той я моли да се държи, защото Сахра има нужда от нея, и я уверява:

– Ще направя всичко, което мога, за Сахра. Повярвай ми, тя ще се оправи. Нужно е само малко търпение.

Думите му успокояват Хира. Тя му благодари и се връща при дъщеря си, а Орхун остава натъжен.

Орхун се връща в склада при стария велосипед, за който е искал да разкаже на Сахра. Той внимателно маха покривалото и оглежда колелото, решен да го поправи.

Докато посяга към инструментите, неволно удря една от кутиите и на пода се разпиляват снимките му с Хира. Орхун се навежда и дълго гледа кадрите от щастливите им дни.

Спомените го връщат към деня на сватбата им, когато двамата са признали любовта си един към друг:

– Обичам те, Хира Демирханлъ!
– Обичам те, Орхун Демирханлъ!

Орхун остава потънал в спомена, без да забележи, че Султан тайно го наблюдава. След като вижда реакцията му, тя си тръгва незабелязано.

Орхун прибира снимките обратно в кутията и затваря капака, сякаш иска възможно най-бързо да се откъсне от нахлулите спомени. По лицето му остава болка.

Хира приготвя закуската набързо, защото мислите ѝ са при Сахра. Бехийе забелязва тревогата ѝ и предлага да довърши работата вместо нея, за да може Хира да отиде при дъщеря си. Хира ѝ благодари, но обяснява, че почти е приключила, а Сахра все още спи.

Бехийе добре разбира тревогата на Хира, защото самата тя е разделена от сина си. Натъжена, тя отбелязва, че понякога смъртта разделя хората, а друг път това правят обстоятелствата.

Думите ѝ привличат вниманието на Хира и тя я пита дали е загубила близък човек. Бехийе не иска да навлиза в подробности и отговаря:

– Моята загуба не е заради смъртта.

Хира разбира, че жената не желае да говори повече, и не настоява. Бехийе остава замислена.

Хира излиза от вилата с поднос със закуска и среща Орхун, който се връща от градината. Той веднага пита за Сахра, а Хира обяснява, че няма промяна в състоянието ѝ и е решила да приготви закуската, преди момиченцето да се събуди.

Орхун слага опоковка витамин върху подноса и напомня на Хира да се грижи и за себе си:

– Не се занемарявай. Поне вземай витамини.

Хира не знае как да отговори на загрижеността му. В този момент пристига Бетюл за поредната среща със Сахра.

Хира обяснява, че дъщеря ѝ още спи, но скоро ще се събуди, и предлага да отидат в пристройката. Бетюл решава да закуси заедно със Сахра.

Докато Хира и Бетюл се отправят към пристройката, Афифе ги наблюдава ядосано, а Орхун се прибира във вилата.

Афифе наблюдава от прозореца разговора между Орхун и Хира. Тя вижда, че състоянието на Сахра все повече сближава двамата, и това я ядосва.

В този момент Султан влиза, за да ѝ донесе лекарствата. Афифе веднага пита дали има промяна в състоянието на Сахра. Когато разбира, че момиченцето е все така, тя изразява притеснението си, че ако Орхун продължава да се грижи толкова за детето, постоянно ще бъде близо до Хира.

Тогава Султан неохотно разкрива какво е видяла сутринта в склада – Орхун е разглеждал старите си снимки с Хира.

Новината още повече разгневява Афифе. Султан се опитва да ѝ подаде лекарствата, но тя ги отблъсква с ръка и рязко ѝ нарежда да излезе.

Афифе остава сама, обзета от гняв при мисълта, че Орхун отново може да се сближи с Хира.

Хира нетърпеливо чака пред пристройката срещата на Сахра с Бетюл да приключи. Щом детският психолог излиза, тя веднага пита дали дъщеря ѝ е казала нещо.

Бетюл обяснява, че все още е твърде рано да очакват подобна промяна и засега се опитва да спечели доверието на Сахра. Тя предлага да разглеждат заедно стари снимки на Йекта, за да помогнат на момиченцето да разбере, че баща ѝ ще продължи да живее в спомените ѝ.

Бетюл забелязва колко тежко приема думите ѝ Хира и отново ѝ напомня, че състоянието на майката се отразява и на детето. В съзнанието на Хира изплуват и думите на Орхун, че в опитите си да помогне на Сахра понякога самата тя рухва и трябва да намери сили да се държи.

Тогава Бетюл ѝ казва нещо още по-трудно:

– Опитвате се да измъкнете Сахра от мястото, в което се е затворила, но всъщност и вие сте се затворили в себе си.

Психологът има предвид тайната, която Хира продължава да пази от Орхун. Тя разбира, че Хира е преживяла много тежки неща в миналото, но сега трябва да използват всяка възможност, за да помогнат на Сахра.

Бетюл посочва, че Орхун прави всичко по силите си за момиченцето и е важно да остане близо до него. Ако това изисква жертва от страна на Хира, тя трябва да я направи заради дъщеря си.

След като Бетюл си тръгва, Хира се кани да влезе в пристройката, но вижда Орхун да минава наблизо със стария велосипед. В съзнанието ѝ отново прозвучават думите на психолога, че близостта на Орхун със Сахра може да ѝ помогне.

Хира остава разкъсвана между тайната, която пази, и онова, от което дъщеря ѝ има нужда.

Азиз взема телефона, който е забравил в магазина. По пътя към изоставената къща му се обажда Гюрбюз, който е разбрал, че Азиз е забелязан в района. Той го разпитва защо продължава да ходи там и му напомня да се занимава с новата територия. Азиз се ядосва от въпросите и прекратява разговора.

Веднага след това му звъни Едже. Тя се оплаква, че цяла сутрин го търси, и му казва, че е отишла при Сузан с надеждата да го види. Азиз набързо приключва разговора и веднага се обажда на сестра си, но Сузан не отговаря, което го притеснява.

Когато Азиз се връща в изоставената къща, заварва там Сузан. Елиф също е изненадана от появата ѝ.

Малко по-рано Сузан е успяла да проследи Азиз до района. Вижда го да излиза от къщата и успява да се скрие, преди той да я забележи. Така разбира къде държи Елиф.

Сузан се изправя срещу брат си и го пита какво е направил. Азиз поглежда обвинително към Елиф, която мълчи.

Насаме Азиз ядосано пита Сузан дали го е проследила. Тя признава, че подозренията ѝ са се засилили заради молитвеното килимче на Елиф. Сузан изпада в паника, когато разбира, че брат ѝ не е изпълнил заповедта на Гюрбюз и не е убил момичето. Азиз отвръща, че другият избор е бил да стане убиец.

Елиф тайно чува разговора им. Сузан предупреждава, че ако Гюрбюз разбере истината, може да убие не само Азиз, а и цялото им семейство. Уплашена от чутото, Елиф се моли Бог да ги пази.

Азиз успокоява Сузан, че има план, но отказва да ѝ каже какъв е. Нарежда ѝ да се прибере при баща им и да не го оставя повече сам. Сузан се съгласява, но го предупреждава да не рискува живота си заради никого.

Денят преминава в нощ.

В изоставената къща Азиз отново се опитва да се свърже с човек, когото търси, но телефонът му е изключен. След появата на Сузан той осъзнава, че скривалището вече не е сигурно, още повече че Нешет също обикаля наоколо. Азиз нарежда на Елиф да събере багажа си – двамата трябва незабавно да напуснат къщата.

В дома на Азиз Сузан ядосано обвинява Елиф за проблемите на брат си. В този момент някой звъни на вратата.

Сузан отваря и с ужас вижда Азиз и Елиф пред себе си. Тя се страхува, че някой може да ги е проследил, но Азиз я уверява, че този път е бил внимателен.

Азиз обявява, че Елиф ще остане в дома им. Според него Гюрбюз я смята за мъртва и затова това е последното място, на което би я потърсил. Той нарежда на Сузан да пази тайната. Когато тя изпраща Елиф към помещението за въглища, Азиз я спира и заявява, че Елиф ще спи в неговата стая.

Азиз отвежда Елиф в стаята си и ѝ казва да смени чаршафите и да не отваря завесите. Елиф му благодари и отбелязва, че той е рискувал живота си, за да я спаси от Гюрбюз. Според нея Азиз е различен от човека, за когото се представя. Той обаче ядосано ѝ нарежда да не търси скрит смисъл в постъпките му и просто да оцелее.

Нощта преминава в нов ден.

На сутринта Азиз отново се опитва да се свърже с човека, когото търси, но без успех. Убеден е, че има някакъв проблем. Тогава чува радостния глас на Акиф, който е видял Елиф.

Акиф се радва на завръщането ѝ и я прегръща, но отново се обърква и започва да говори с нея така, сякаш тя още ходи на училище. Елиф не го поправя и внимателно се включва в разговора.

След това Азиз идва при нея и грубо заявява, че не я е довел като гост. Казва ѝ, че причината да я спаси не е състраданието – тя трябва да се грижи за Акиф. Нарежда ѝ да приготви закуската.

Докато Елиф готви, Сузан влиза в кухнята и започва да я напада. Обвинява я, че се е намърдала в дома им, и я предупреждава, че ако нещо се случи с Азиз заради нея, ще си плати. Елиф мълчи, но това още повече ядосва Сузан, която дори я щипва по ръката и я нарича змия.

В хола Сузан отново се опитва да убеди Азиз, че присъствието на Елиф е опасно, особено ако Едже дойде в къщата. Азиз остава непреклонен – ако Едже се появи, Сузан просто трябва да скрие Елиф. Когато Елиф влиза със закуската, погледът на Азиз за миг се спира върху нея, а Акиф забелязва това.

По време на закуската Елиф не сяда на масата, а стои настрани. Акиф много харесва омлета ѝ и я кани да седне при тях. Между Елиф и Азиз отново се срещат погледи, което не убягва нито на Акиф, нито на Сузан.

Когато Сузан предлага да нахрани баща си, той не ѝ обръща внимание. Елиф задава същия въпрос и Акиф веднага приема. Раздразнената Сузан става от масата и си тръгва.

Докато Елиф храни Акиф, Азиз отново неволно я наблюдава. Акиф забелязва погледите между двамата и започва да рецитира стихотворение на Юнус Емре за любовта. Думите му силно докосват Елиф, чиито очи се пълнят със сълзи. Тя и Азиз отново се поглеждат, а Акиф вижда и този момент.