„Плен“, с.3, еп.62: „Не си сама. Имаш мен!“ - какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Сахра тръгва след Орхун с надеждата, че баща ѝ най-сетне се е върнал. Но вместо да се хвърли в прегръдките му, тя чува жестоките думи на Афифе, които разбиват детската ѝ надежда. Истината оставя Сахра шокирана, а Хира – безсилна пред болката на дъщеря си. Ще продължи ли Хира да пази тайната си, след като вижда колко силно Сахра страда за баща си?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 62 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

След смъртта на Йекта Сахра се затваря напълно в себе си, а Хира отчаяно се опитва да достигне до дъщеря си. Когато страхът и безсилието я пречупват, Орхун остава до нея и я уверява, че няма да премине през всичко това сама. Решен да помогне на Сахра, той предлага да потърсят помощ от специалист и започва да търси начин отново да достигнат до момиченцето.

Междувременно Елиф стига до извода, че Азиз я е пощадил, защото въпреки всичко в него има милосърдие. Докато Азиз все по-трудно прикрива чувствата си към нея, Сузан забелязва молитвеното килимче на Елиф в чантата му и започва да подозира, че тя всъщност е жива. Ще успее ли Азиз да опази тайната си и какви са истинските му планове за Елиф?

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Сахра лежи в леглото, прегърнала играчката си. Хира влиза с поднос със закуска и се опитва да прикрие тревогата си.

– Миличка, донесох ти закуска.

Тя показва на Сахра любимите ѝ неща – сирене, сладко и филийка с мед, но момиченцето дори не поглежда към храната. Хира я моли поне да изпие портокаловия сок и предлага след това да рисуват заедно, но отново не получава никаква реакция.

В този момент влиза Орхун. Виждайки безпомощността на Хира, той предлага сам да опита да поговори със Сахра.

Орхун сяда до момиченцето и ѝ обяснява, че понякога губим хората, които обичаме, колкото и да не искаме това. Напомня ѝ, че не е сама – майка ѝ е до нея, а и той ще бъде до нея толкова дълго, колкото има нужда.

Орхун я пита дали иска нещо и дали предпочита двамата с Хира да останат при нея. Сахра обаче продължава да мълчи.

– Добре, както искаш. Но ако имаш нужда от нас, ние сме тук.

Хира вече не успява да сдържи сълзите си и бързо излиза от пристройката. Орхун тръгва след нея.

Щом излиза от пристройката, Хира се разплаква. Когато Орхун идва при нея, тя се опитва да се овладее, но не може да понесе състоянието на дъщеря си.

– Никога не се е държала така. Не казва нищо. Дори не ме поглежда. Господи, какво да правя?

Отчаяна, Хира пита Орхун дали не трябва да заведат Сахра на лекар.

Орхун я съветва да запази спокойствие, защото тревогата ѝ ще се отрази и на детето. Хира обаче се чувства напълно безпомощна – Сахра е твърде малка, за да знае как да се справи с подобна загуба, а тя не знае как да ѝ помогне.

– Всичко е още много прясно. Дай ѝ малко време да осъзнае случилото се. Ако се наложи, ще потърсим помощ от лекар. Трябва да бъдеш силна заради нея – успокоява я Орхун.

Но думите му не успяват да прогонят тревогата на Хира. Тя избърсва сълзите си и тихо се моли:

– Господи, какво да правя? Помогни ми.

Сахра лежи с гръб към стаята, силно прегърнала играчката си. Хира продължава да прави всичко възможно, за да я извади от мълчанието.

Предлага ѝ да излязат навън, да разгледат цветята и дори да си направят пикник заедно с играчката ѝ. Сахра обаче не реагира.

Хира опитва по друг начин и ѝ задава любимата им гатанка за „меката възглавница в небето“. Дава ѝ подсказки и накрая сама произнася отговора – облак. Но момиченцето продължава да мълчи.

– Миличка, моля те, не прави така. Знам, че това, което чу, те уплаши и натъжи. Но аз съм тук. Можеш да ме попиташ всичко. Искаш ли да поговорим малко?

Сахра отново не отговаря. Хира усеща, че ще се разплаче, и излиза, за да не показва болката си пред детето.

Навън Хира вече не успява да се сдържи и избухва в плач. Страданието в очите на Сахра я съсипва и тя отчаяно се моли на Бог да ѝ покаже как да помогне на дъщеря си.

След малко Хира избърсва сълзите си и събира сили. Знае, че трябва да бъде силна заради Сахра , и се връща в пристройката.

Щом влиза вътре, Хира застива – Сахра не е там.

– Сахра!

Тя панически оглежда стаята, надявайки се момиченцето просто да се е скрило.

– Сахра, къде си? Скри ли се? Излез, миличка!

От детето няма и следа. Хира веднага изтичва навън.

Пред пристройката Хира се оглежда пребледняла от страх.

– Сахра! Къде си? Сахра!

Никъде не вижда дъщеря си и тревожно тръгва да я търси.

В същото време след новината за смъртта на Йекта Зерин и Нур идват заедно с Дефне, за да изразят съчувствието си. Те говорят за преживяното от семейството и за тежката загуба на Хира и Сахра. Споменаването на Хира видимо дразни Афифе.

Когато Орхун влиза, гостенките изразяват облекчението си, че той не е пострадал сериозно. Зерин веднага проявява любопитство дали Сахра вече е научила за смъртта на баща си, но Орхун не отговаря и решава да си тръгне.

Точно тогава отвън се чува отчаяният глас на Хира:

– Сахра! Сахра!

Хира нахлува в хола пребледняла и разтреперана.

– Сахра я няма. Изчезна! Търсих навсякъде, но не мога да я намеря.

Орхун веднага се опитва да я успокои и я уверява, че момиченцето сигурно е някъде наблизо. Дефне предполага, че след преживяното Сахра може просто да е поискала да остане сама и да се е скрила.

– Ще я намерим, не се тревожи – обещава Орхун.

Той тръгва заедно с Хира да търси Сахра, а разтревожената Дефне се надява на момиченцето да не се е случило нищо лошо.

Пред вилата Орхун и Хира срещат Рашит и един от охранителите. Орхун веднага ги пита дали са виждали Сахра, но никой не я е забелязвал от сутринта.

Орхун съобщава, че момиченцето е изчезнало, и пита дали са забелязали нещо необичайно наоколо. И двамата отговарят, че нищо подозрително не се е случило.

Орхун незабавно организира търсенето. Нарежда на охранителя да провери улицата, а на Рашит – заедно с Бехийе да претърсят вилата.

След това се обръща към разтревожената Хира:

– Хайде да проверим отзад.

Двамата тръгват заедно да търсят Сахра.

Орхун и Хира продължават да търсят Сахра из градината. С всяка изминала минута страхът на Хира расте. Тя започва да си представя най-лошото – че момиченцето може да е излязло на улицата или дори да е попаднало в ръцете на хората, които ги преследват.

Орхун се опитва да я успокои.

– Не мисли за най-лошото. Сахра е тук, в градината или някъде във вилата. Ще я намерим.

Двамата продължават да я викат и стигат до кучешката колибка. Тогава Орхун забелязва Сахра, седнала наблизо .

– Ето я!

Хира веднага се втурва към дъщеря си и разплакана я прегръща.

– Сахра! Толкова ме изплаши, миличка! Защо си тръгна, без да ми кажеш?

Но Сахра отново не реагира и сякаш дори не чува майка си. Хира я притиска още веднъж в прегръдките си, а Орхун ги наблюдава с облекчение.

Хира успява да приспи Сахра. Завива я внимателно, гали косата ѝ и я целува, а преди да излезе, тихо се моли Бог да пази дъщеря ѝ.

Пред пристройката я чака Орхун. Той веднага пита как е Сахра и дали е проговорила. Хира поклаща глава – момиченцето продължава да мълчи.

Орхун се опитва да ѝ вдъхне надежда. Уверява я, че Сахра е умно дете и ще преодолее болката – отново ще се смее и ще играе. Хира обаче вече не издържа и избухва в плач.

– Тя е само едно малко момиченце и страда! А аз не мога да направя нищо. Не мога дори да стигна до нея. Не ме поглежда, не говори с мен! Как ще се справя? Как ще се оправи тя?

Орхун се приближава и се опитва да я успокои, но Хира е убедена, че дъщеря ѝ няма да преодолее случилото се. Натрупаните страх и безсилие излизат наяве. Йекта вече го няма, опасността продължава да ги дебне, а тя се чувства като в капан. Не може да мисли, не може да спи и най-тежкото – не успява да достигне до собственото си дете.

Орхун вече не издържа да я гледа така. Хваща я за ръцете и я кара да го погледне.

– Трябва да бъдеш силна. Ако ти си силна, и тя ще бъде. Ако ти не се предадеш, и тя няма да се предаде. Не губи вяра! Ако искаш Сахра отново да се върне към живота, трябва да се държиш. И освен това... ти също не си сама. Имаш мен!

Хира го поглежда, сякаш отчаяно иска да повярва на думите му.

Орхун продължава да успокоява Хира и я уверява, че няма да носи сама този товар , но заради Сахра трябва да намери сили да се овладее.

Хира плаче безпомощно. Каквото и да прави, състоянието на дъщеря ѝ не се променя. Сахра се е затворила напълно в себе си и Хира има чувството, че постепенно я губи.

– Погледни ме! – настоява Орхун.

Когато Хира най-сетне вдига очи към него, Орхун ѝ дава пример с кислородните маски в самолета. При опасност майката първо трябва да сложи своята маска, за да може след това да помогне на детето си. Ако Хира не успее да се овладее, няма да може да помогне и на Сахра.

Хира поема дълбоко въздух и разбира какво трябва да направи.

– Трябва да бъда спокойна.

Орхун отново ѝ напомня, че не е сама. Двамата ще намерят начин да достигнат до Сахра, а първата им стъпка ще бъде да потърсят помощ от специалист, за да не допуснат грешка.

Хира се съгласява. Точно тогава идва Дефне и се натъжава, когато вижда Орхун и Хира толкова близо един до друг.

Хира се съгласява с Орхун, че не бива да чакат, и ако специалист може да помогне на Сахра, трябва да действат веднага. Орхун обещава още сега да потърси добър детски специалист.

В този момент към тях се приближава Дефне. Тя е разтревожена от изчезването на Сахра и с облекчение научава, че са я намерили в градината. След това поднася съболезнованията си на Хира за смъртта на Йекта и искрено ѝ предлага помощта си.

Хира ѝ благодари и се връща при дъщеря си. Преди да влезе в пристройката, Орхун я уверява, че ще ѝ съобщи веднага щом намери подходящ специалист.

Останала насаме с Орхун, Дефне забелязва колко силно е разтревожен за Сахра. Той признава, че момиченцето напълно се е затворило в себе си. Нито Хира, нито той успяват да достигнат до нея.

Тогава Дефне му предлага да опита по различен начин.

– Ако се върнеш към собственото си детство, може би ще откриеш нещо, което ще ти помогне да разбереш Сахра.

Думите ѝ карат Орхун да се замисли. С идеята на Дефне завършва епизодът.

Едже е на гости на Гюрбюз. Докато пият чай, тя насочва разговора към Елиф и пита дали наистина я няма. Гюрбюз потвърждава, но когато Едже се опитва да разбере къде е отишла, той се ядосва и отказва да говори повече по темата.

Малко по-късно пристига Азиз. Гюрбюз го пита за Хамамбашъ, а след като разбира, че всичко е наред, започва да го хвали. Той е доволен от начина, по който Азиз е изпълнил последната му задача, и заявява, че му има пълно доверие. Едже слуша разговора и наблюдава Азиз.

В същото това време скрита в необитаемата къща, Елиф си припомня различни моменти с Азиз – как се е грижил за нея и дори е донесъл любимото ѝ цвете. Всичко това я кара отново да се замисли защо той е пощадил живота ѝ.

– Той не ме уби, защото...

Елиф сякаш вече знае отговора, но не успява да го изрече докрай.

Гюрбюз въодушевено разказва на Азиз за големите си планове за Хамамбашъ, но Азиз е разсеян. В съзнанието му изплуват спомени за Елиф – първата им среща без забрадката ѝ, моментът, в който я е носил на ръце, и грижите му за нея.

Той си спомня и думите на Сузан, която вече го е питала защо се интересува толкова много от Елиф.

Гюрбюз забелязва разсеяността му и на шега предполага, че причината е жена. Азиз веднага отрича, че се интересува от подобни неща. Едже обаче следи внимателно реакцията му и с намеците си показва, че също подозира нещо. Азиз бързо сменя темата, а Гюрбюз се връща към грандиозните си планове.

Когато се прибира, Азиз намира баща си разстроен и объркан. Акиф се опитва да си спомни нещо важно, свързано с „доброто момиче“, но не успява.

Сузан идва и се преструва на загрижена за баща им. Акиф обаче видимо се стряска от нея и се отдръпва. Реакцията му не убягва на Азиз и той пита сестра си дали нещо се е случило в негово отсъствие. Сузан отрича и уверява, че се грижи добре за баща им.

Азиз казва, че е дошъл само да вземе нещо. Щом той се отдалечава, Сузан веднага показва истинското си лице и тихо заплашва Акиф.

Азиз взема чанта и отново тръгва да излиза. Сузан го последва до вратата и го разпитва къде отива, но той само отвръща, че има работа, и си тръгва.

От прозореца Сузан вижда, че Азиз се отправя към бараката за въглища. Озадачена защо отива там с чантата, тя решава да провери какво прави.

В бараката Азиз попада на шишенцето с жасминова есенция на Елиф. Ароматът веднага му напомня за нея и за момента, в който е разбрал какво има в шишенцето.

Азиз бързо се опитва да прогони спомена. След това намира молитвеното килимче на Елиф и го прибира в чантата.

Сузан наблюдава бараката отдалеч и чака Азиз да излезе. Когато той най-сетне се появява, тя забелязва молитвеното килимче на Елиф да се подава от чантата му.

Това веднага поражда подозрение у нея – възможно ли е Азиз всъщност да не е убил Елиф?

Елиф е сама, когато чува шум пред вратата. Уплашена, тя грабва предмет, за да се защити, но влиза Азиз. Той веднага я предупреждава да не натоварва ранения си крак.

След това изважда от чантата молитвеното ѝ килимче и ѝ го подава. Елиф искрено се радва, че го е донесъл.

След кратко мълчание тя най-сетне казва:

– Разбрах всичко. Знам защо не ме уби.

Думите ѝ изненадват Азиз. За миг той решава, че Елиф е разбрала какво изпитва към нея.

Елиф обяснява, че дълго е мислила за поведението му и вече е убедена, че зад суровия му вид се крие и милосърдие. Според нея именно това е причината той да не я убие.

Азиз веднага отхвърля думите ѝ и настоява, че тя нищо не е разбрала. Тръгва да си ходи, но преди да излезе, се обръща и заявява:

– Имам други планове за теб!

Азиз си тръгва, а Елиф остава сама, без да знае какво всъщност възнамерява да направи.