„Плен“, с.3, еп.60: „Татко ще се върне, нали?“ - какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун се връща жив след смъртоносната престрелка и Хира не успява да скрие облекчението си, когато го вижда пред себе си. А щом разбира, че е ранен, тревогата ѝ надделява и тя настоява сама да се погрижи за него. Ще издаде ли тази близост чувствата, които Хира се опитва да потисне?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 60 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Хира разбира, че Йекта е мъртъв, но не намира сили да каже истината на Сахра, която продължава да чака баща си и вярва, че той ще се върне. Докато Хира се измъчва какво ще правят оттук нататък, Орхун разкрива, че опасността не е отминала – Ташкън продължава да преследва нея и дъщеря ѝ заради тайна, оставена от Йекта.

Междувременно Елиф се лута из гората, замаяна от лекарството и убедена, че Азиз иска да я убие. При опит да избяга тя се наранява и губи съзнание, а Азиз я открива и я отвежда на безопасно място. Когато Елиф идва на себе си обаче, откъслечните ѝ спомени само засилват страха ѝ от него. Ще разбере ли, че човекът, от когото се опитва да избяга, всъщност е спасил живота ѝ?

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

В стаята си Афифе изпива лекарството, което Султан ѝ е дала. Гледката на ранения Орхун я е разтърсила и тя не може да си прости, че именно нейният план е изложил сина ѝ на опасност.

– Глупак! Некадърник! Повиках го, за да отведе онези проклетници, а той едва не погуби сина ми! Ами ако нещо се беше случило с Орхун? Не трябваше да го викам. Със собствените си ръце изложих сина си на опасност!

Султан се опитва да я успокои: – Вие просто искахте да защитите семейството си. Както сама казахте...

Афифе обаче отново насочва целия си гняв към Хира.

– Онази жена е като паразит! Отново се намърда в този дом! Заради нея допуснах тази ужасна грешка и повлякох семейството си след нея! Проклета да е!

Въпреки че осъзнава собствената си грешка, Афифе продължава да обвинява Хира за всичко, което се случва със семейството ѝ.

Сахра седи тъжно в пристройката, прегърнала Пухчо. Хапнала е малко от десерта, който Хира ѝ е приготвила, но мислите ѝ отново са при Йекта. Когато Хира влиза и сяда до нея, момиченцето веднага пита:

– Кога ще се върне татко?

– И аз бих искала да знам, миличка. Но съм сигурна, че баща ти иска да се върне при теб възможно най-скоро.

Сахра веднага се сеща за Орхун. – Защо не попиташ чичо? Той е герой. Сигурно знае кога ще се върне татко.

Думите ѝ разтърсват Хира. Тя си спомня раната на Орхун и осъзнава, че той отново е рискувал живота си заради тях, без да се замисли за себе си.

– И той не знае. Понякога се случват неща, които дори героите не могат да знаят.

Сахра отново помръква, но след малко ѝ хрумва нещо. – Мамо, може ли да набера цветя? Може би, ако събера още точки, татко ще се върне по-бързо.

Хира се съгласява, надявайки се поне за малко да отвлече вниманието на дъщеря си.

След като Дефне си тръгва, Орхун остава сам в кабинета. В този момент получава съобщение на телефона си. Почти едновременно на вратата се почуква и влиза Ерхан.

– Кажи ми, че има новини.

– За съжаление, няма, господин Орхун.

Орхун отваря полученото съобщение и лицето му се променя. Ташкън му е изпратил снимка на мъртвия Йекта, за да го сплаши.

Ерхан забелязва реакцията му. – Господин Орхун, случило ли се е нещо?

Орхун му показва снимката. Под нея има кратко послание от Ташкън: – „Който се изправи срещу мен, го чака смърт.“

Най-лошите опасения на Орхун се потвърждават.

– Надявах се, макар и шансът да беше малък, че все още е жив. Но явно няма да успеем да открием дори тялото му.

Ерхан задава въпроса, от който Орхун се страхува: – Ще кажете ли на госпожа Хира, че съпругът ѝ е мъртъв?

Орхун замълчава. Тогава погледът му се насочва към отворената врата и той вижда Хира.

Тя е чула всичко и гледа Орхун шокирана, осъзнала, че Йекта е мъртъв.

Хира е потресена от новината, че Йекта е мъртъв.

– Йекта?

Краката ѝ се подкосяват и Орхун веднага я хваща за ръката.

– Добре ли си? Ела, седни.

Той я отвежда до дивана, а с поглед дава знак на Ерхан да ги остави сами. Хира е в шок и сякаш не може да осъзнае случилото се.

– Много съжалявам за загубата ти – казва Орхун.

Хира го поглежда, но сякаш изобщо не чува думите му. В съзнанието ѝ изплува моментът, в който Йекта поиска да даде името си на Сахра и да бъде бащата, от когото момиченцето има нужда .

– Нека бъда неин баща. Нека носи моето име и ме нарича „татко“.

След това Хира си спомня страха на Сахра: – Толкова ме е страх. Ами ако татко не се върне?

Мисълта за дъщеря ѝ я връща в настоящето.

– Сахра!

Орхун вярва, че Хира страда заради загубата на съпруга си, и се чувства безсилен, че не е успял да предотврати трагедията.

– Не исках всичко да свърши така.

Хира вече не издържа. Разтърсена от мисълта как ще съобщи на Сахра, че човекът, когото тя познава като свой баща, няма да се върне, Хира излиза бързо от стаята.

Разплакана, Хира излиза от кабинета и тръгва към стълбите. В този момент среща Афифе, която веднага забелязва сълзите ѝ. Хира обаче я подминава, без да каже нищо.

Изненадана, Афифе вижда Орхун да излиза от кабинета и го пита: – Какво става, Орхун?

– Йекта е мъртъв.

Новината изненадва Афифе. Орхун поглежда след Хира и за миг се колебае дали да не тръгне след нея, но се отказва и натъжен се връща в кабинета.

Хира стига до пристройката. Избърсва сълзите си и се опитва да се овладее, преди да влезе при Сахра. Когато застава пред вратата обаче, не намира сили да прекрачи прага. – Как ще ѝ кажа? Как да ѝ кажа, че баща ѝ...

Гласът ѝ секва и тя не успява да довърши. Пред очите ѝ изплува Сахра, която само преди малко е поискала да набере цветя с надеждата, че така ще събере още точки и баща ѝ ще се върне по-бързо.

Хира остава безпомощна пред вратата.

– Боже, какво да правя сега? Покажи ми пътя. Как да кажа това на Сахра?

Пред вратата на пристройката Хира продължава да плаче. – Толкова е малка... Как ще понесе това? Боже, моля те, помогни ми!

Тя избърсва сълзите си и събира сили да влезе при дъщеря си.

Вътре Сахра подрежда набраните от градината цветя между страниците на книгата, за да събере още точки. Щом вижда майка си, лицето ѝ грейва.

– Мамо! Татко върна ли се?

Хира не отговаря. Мълчанието ѝ е достатъчно за Сахра.

– Ясно... още не се е върнал.

Момиченцето поглежда тъжно към цветята си, но не губи надежда.

– Иска ми се да бях събрала повече. Но ще набера още много цветя и ще събера много точки. Тогава татко ще се върне, нали?

Хира все още не намира сили да каже на дъщеря си, че Йекта е мъртъв, и неволно кимва. Това е достатъчно, за да върне надеждата на Сахра.

– Дано се върне по-бързо. Той щеше да ме научи да карам колело.

Хира вече не издържа и силно прегръща дъщеря си, без да успее да сдържи сълзите си. Опитва се да прикрие болката с усмивка. – Хайде да видим колко точки си събрала.

Сахра започва весело да ѝ показва цветята, без да подозира, че бащата, когото чака с толкова надежда, няма да се върне.

– Виж, тези са любимите ти. А тези ги харесва Пухчо.

Хира целува дъщеря си и остава до нея, неспособна да разбие надеждата ѝ с истината за Йекта.

Орхун тръгва към пристройката, за да разбере дали Хира вече е съобщила на Сахра за смъртта на Йекта. В този момент Хира излиза и двамата се срещат пред вратата.

– Успя ли да ѝ кажеш?

Хира поклаща глава. – Тя все още вярва, че баща ѝ ще се върне.

Думите ѝ натъжават Орхун. Самият той знае какво е да растеш без баща. – Толкова е тежко да чакаш някого, който никога няма да се върне.

Настъпва кратко мълчание. Гласът на Хира трепери. – Как се казва такова нещо на едно дете?

Орхун не може да остане безучастен към болката ѝ. За миг понечва да я докосне, сякаш иска да ѝ покаже, че не е сама, но се спира.

– Мога ли да направя нещо?

Хира поклаща глава.

– Ако имаш нужда от мен, аз съм тук.

Орхун се отдалечава, а Хира остава със сълзи в очите, все още безсилна да каже на Сахра болезнената истина за Йекта.

В кабинета Ерхан съобщава на Орхун, че хората на Ташкън продължават да наблюдават вилата, въпреки смъртта на Йекта.

– Господин Орхун, хората на Ташкън все още са наоколо. Не се оттеглиха дори след смъртта на Йекта. Ако искате, можем веднага да се намесим.

Орхун обмисля ситуацията и решава да не предприемат нищо засега.

– Не правете нищо! Ташкън смята, че Хира разполага с поверителната информация, която Йекта е пазил. Затова хората му все още са тук. Друго обяснение няма.

Орхун обаче е обезпокоен от още нещо.

– Въпросът е дали Хира изобщо знае за проблема, който Йекта ѝ остави.

Орхун остава замислен, опитвайки се да намери начин да предпази Хира от новата опасност.

През нощта Хира седи до спящата Сахра и плаче. След смъртта на Йекта тя не знае какво ще правят и къде ще отидат. Спомня си как преди години Йекта я е убедил, че трябва да мисли за бъдещето на дъщеря си и че сама трудно ще я предпази от жестокостта на света. – Какво ще правя сега, Боже? Покажи ми пътя...

Разстроена, Хира излиза в градината. Едва се държи на краката си и се подпира на едно дърво. Тогава идва Орхун.

– Каза ли ѝ?

Хира поклаща глава. Орхун вижда сълзите ѝ и ѝ подава кърпичка. – Не се сдържай.

Когато Хира я поема, ръцете им за миг се докосват. Тя веднага се отдръпва.

– Сахра вярваше, че един ден баща ѝ ще се върне, дори да е далеч. Иска ми се да беше далеч... но поне да беше жив.

В този момент Хира осъзнава, че говори за бащата на Сахра пред истинския ѝ баща. Спомня си как преди години Орхун я е отпратил и как адвокатът ѝ е предал думите му, че не иска детето.

Болката и гневът от миналото отново я връхлитат и Хира взема решение. – Трябва да си тръгнем. Още утре сутринта...

Орхун веднага я прекъсва. – Никъде няма да ходите. Навън все още е опасно за вас!

Хира не разбира защо, а Орхун разкрива, че Ташкън и хората му продължават да преследват нея и Сахра.

– Какво още искат от нас? Проблемът им беше с Йекта, а него вече го няма! Защо не ни оставят на мира? И нас ли искат да убият?

Орхун вече няма друг избор и ѝ казва истината. Йекта е разполагал не само с информация за изчезналото злато, а и с компрометиращи документи, снимки и записи за известни личности, политици и бизнесмени. Именно заради тях Ташкън не го е оставил на мира.

Сега Ташкън вероятно смята, че информацията е у Хира. – Къде може да ги е скрил Йекта? Знаеш ли нещо?

– Нищо не знам! Нито за документи, нито за снимки, нито за записи!

Хира е ужасена. Осъзнава, че дори след смъртта на Йекта опасността няма да изчезне.

– Няма да ни оставят на мира... Нито мен, нито детето ми!

Орхун категорично я уверява: – Не се страхувай. Нищо няма да ви направят. Няма да позволя! Докато опасността не отмине, няма да напускате това място.

Хира се опитва да възрази, но Орхун я поставя пред избор, който тя не може да пренебрегне.

– За своя живот може и да не се тревожиш. Но какво ще кажеш за Сахра? Наистина ли ще рискуваш нейния живот?

Хира няма какво да отговори.

– Забрави за тръгването!

Орхун се прибира във вилата, а Хира остава сама и разплакана, осъзнала, че дори след смъртта на Йекта тя и Сахра все още не могат да избягат от опасността.

Азиз навлиза все по-навътре в гората, търсейки изчезналата Елиф. Междувременно тя продължава да се лута, замаяна от лекарството, което той ѝ е поставил. Съзнанието ѝ е объркано и тя започва да халюцинира, че Азиз я преследва с пистолет. Ужасена, Елиф бяга, пада и губи едната си обувка. Вика баща си за помощ и продължава напред.

Шенол научава, че Елиф е „убита“

Далеч от Истанбул Шенол се измъчва, че е оставил дъщеря си сама. Обажда му се неговият приятел Фехми и му съобщава, че е чул хората на Гюрбюз да говорят, че Елиф е била застреляна.

Шенол отказва да повярва. Казва, че е щял да намери парите и да спаси дъщеря си, но шокът се оказва прекалено силен. Получава сърдечен пристъп и рухва на земята, повтаряйки името на Елиф.

Елиф се наранява тежко

Елиф продължава да бяга без посока и се скрива зад едно дърво, убедена, че Азиз я преследва. Скоро разбира, че видяното е било халюцинация, но тогава чува истинския глас на Азиз, който я вика и я моли да не бяга.

Уплашена, тя отново се опитва да избяга. С босия си крак настъпва счупен клон, който се забива в ходилото ѝ. Елиф губи равновесие, удря главата си в камък и изпада в безсъзнание.

Азиз открива Елиф

Азиз продължава да я търси и да ѝ вика, че няма да я нарани. Елиф лежи неподвижно, а от ухото ѝ тече кръв.

След продължително търсене Азиз най-сетне я забелязва на земята. Проверява пулса ѝ и разбира, че е жива, но не успява да я свести. Вдига я на ръце и я отнася.

Азиз се грижи за раните ѝ

След известно време Азиз отвежда Елиф в изоставена къща. Докато тя е в безсъзнание, превързва ранения ѝ крак, почиства кръвта по лицето ѝ и се погрижва за раната край ухото ѝ.

Елиф постепенно идва в съзнание, но не помни какво се е случило. Когато вижда Азиз, в съзнанието ѝ изплуват откъслечни спомени как бяга от него. Изпада в паника и започва да вика за помощ. Напрежението отново я кара да припадне.

Азиз не успява да се свърже с някого

Азиз отива в друга стая и се опитва да се обади на някого, но никой не отговаря. Той се изнервя, без да става ясно кого търси.

Елиф започва да си спомня

Когато отново идва на себе си, Елиф е объркана. Забелязва кръвта върху превръзката край ухото си и ранения си крак. Постепенно в съзнанието ѝ се връщат отделни моменти от случилото се в гората.