В предния епизод на турския сериал „Плен“ Шест години са минали, но нито Орхун, нито Хира са успели да загърбят миналото. Една среща е достатъчна, за да отвори старите рани и да събуди чувства, които никога не са угасвали. Но има ли бъдеще за любовта им след всичко, което са преживели?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 6 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Орхун и Хира са дълбоко разтърсени след срещата си. За да си изясни мислите, Орхун решава временно да напусне града и да се отдалечи от всичко.
Междувременно Йекта забелязва, че Хира все още е разтърсена от срещата с Орхун и започва да ревнува. В опит да отвлече вниманието ѝ, той я убеждава да излезе с него в ресторант, като ѝ казва, че ще ѝ помогне да се почувства по-добре.
По случайност Орхун и адвокатката му, Дефне, се оказват в същия ресторант. Те се настаняват на съседни маси. В един момент Йекта излиза, за да говори по телефона, а Дефне отива до тоалетната, оставяйки Орхун и Хира сами за няколко минути.
Възползвайки се от случая, Орхун ѝ казва, че ще си тръгне и че повече няма да се видят. Хира, разстроена, но на защитна позиция, му отговаря хладно, че той отдавна я е напуснал и вече не означава нищо за нея.
Нещата се усложняват, когато излизат наяве делата на Йекта. След като е откраднал пари от мафията, той е преследван и нападнат точно в ресторанта. Той успява да избяга, но мафиотите се опитват да отвлекат Хира.
Орхун се намесва навреме и я спасява.
Изплашена, че дъщеря ѝ може да е в опасност, Хира бърза да се прибере у дома, придружена от Орхун.
Когато пристигат там, ги сполетява трагедия: Сахра, малката им дъщеря, е простреляна. Орхун ги завежда спешно в болницата и нарежда на хората си да разследват кой стои зад нападението.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
В имението Демирханлъ нощта е необичайно тиха. Орхун се качва бавно по стълбите и спира пред вратата на стаята, която някога е била свидетел на най-щастливите мигове с Хира. Протяга ръка към дръжката, но не смее веднага да отвори. Самата мисъл, че за първи път ще прекрачи прага без нея, разкъсва сърцето му.
Накрая събира сили и влиза.
Стаята е същата, но за него всичко изглежда различно. Спомените оживяват толкова ярко, сякаш времето се връща назад. Пред очите му се появява усмихнатата Хира. Тя влиза през вратата, изпълнена с нежност, а очите ѝ блестят от щастие.
– Беше прекрасна вечер... нали? – усмихва се тя.
Орхун я гледа така, сякаш пред него стои най-красивото нещо на света.
– Защото ти беше до мен. Където си ти, всичко става красиво. Аз съм най-щастливият човек.
Хира се приближава, сипва му вода в чашата, както винаги е правила, после отваря прозореца и се усмихва закачливо.
– Само едно ще си призная... Малко ревнувах. Всички жени те гледаха.
Орхун не откъсва поглед от нея.
– Аз виждам само теб.
Той прави крачка към нея, но в следващия миг красивият спомен се разпада като дим. Усмивката на Хира изчезва, светлината в стаята угасва, а Орхун остава сам сред болезнената тишина. Поглежда празната чаша, затворения прозорец и неоправеното легло. Не е мигнал цяла нощ.
На следващата сутрин Афифе се опитва да убеди себе си, че всичко най-после е приключило. Повтаря си, че синът ѝ вече ще живее живота, който заслужава, далеч от жената, която според нея е донесла само нещастия в семейството.
– Онази жена вече я няма! Никога повече няма да отрови живота на сина ми! – произнася тя с ледена увереност, без да подозира, че съдбата вече подготвя нов удар.
По късно Хира и Йекта случайно се срещат с Дефне и Орхун в ресторант. На пръв поглед всичко изглежда спокойно, но напрежението се усеща във въздуха. Йекта е необичайно мълчалив, а погледът му постоянно се стрелка към входа.
Хира първа усеща, че нещо не е наред.
– Случило ли се е нещо? Защо си толкова напрегнат?
Йекта се насилва да се усмихне.
– Партньорите ми започнаха да ме подозират... Но нека не разваляме обяда.
Думите му не успокояват Хира.
Малко по-късно Дефне става от масата, за да отиде до тоалетната. В същия момент телефонът на Йекта иззвънява. След като прочита съобщението, лицето му пребледнява.
– Седат е тук. Ще се върна след малко.
Той излиза набързо, оставяйки Хира сама.
На съседната маса седи Орхун. Не може да види лицето ѝ, защото са с гръб един към друг, но усеща присъствието ѝ. Познава гласа ѝ, дори дъха ѝ. След дълго мълчание той проговаря, без да се обръща.
– Заминавам... Повече никога няма да се срещнем.
Думите му пронизват Хира право в сърцето. Тя затваря очи за миг, но не си позволява да покаже слабост.
– Не ме интересува. За мен ти отдавна не съществуваш.
Тези думи се стоварват върху Орхун като тежък удар. За миг спира да диша.
Хира се изправя, но дръжката на чантата ѝ се закача за стола. Опитва да я освободи, но не успява. Орхун инстинктивно се приближава и внимателно освобождава чантата.
За първи път след шест години двамата застават лице в лице толкова близо един до друг. Никой не намира сили да проговори.
Точно тогава Дефне се връща и ги вижда един срещу друг. Напрежението между Орхун и Хира може да се реже с нож.
Навън Йекта научава новина, която преобръща живота му.
Седат пристига разтревожен. – Разбрали са всичко! Знаят за потъналия кораб... и за златото.
Йекта пребледнява. – Как е възможно?
– Един от нашите е проговорил. Всички вече те издирват.
Светът на Йекта рухва за секунди. – Ще ме убият...
Седат му подава плик. – Изчезвай веднага! Нямаш време.
Йекта разбира, че вече не става дума само за него. Опасността е надвиснала и над Хира и малката Сахра... а той все още не подозира колко близо е истинската трагедия.
Докато Йекта отчаяно се опитва да избяга от преследвачите си, в ресторанта Хира все още не подозира, че животът ѝ ще се преобърне само след броени минути.
Излизайки от заведението, Йекта настоява веднага да си тръгнат. Гласът му трепери от напрежение. – Трябва да вървим! Веднага!
Хира недоумява. – Защо? Какво става? Защо трябва да бягаме?
Йекта избягва погледа ѝ. – Тези хора не са такива, каквито си мислиш. Не можем да им обясним нищо. Просто ми се довери!
Двамата дори не успяват да направят няколко крачки, когато автомобил с мръсна газ спира пред тях. От него изскачат въоръжени мъже и мигновено ги обграждат.
– Йекта Асъмоолу! Качвай се в колата!
Хира застива от ужас. – Оставете ни!
Йекта отчаяно се опитва да ги задържи на разстояние, но нападателите вече дърпат и него, и Хира към автомобила. След кратка борба той успява да измъкне пистолета си. – Назад! Още една крачка и ще стрелям!
Настъпва кратко колебание. Точно този миг е достатъчен.
Вместо да защити жена си, Йекта използва възможността да избяга. Изтръгва се от ръцете на нападателите и побягва, без дори да се обърне назад.
– Йекта!
Викът на Хира потъва сред хаоса.
Двама от мъжете се втурват след него, а третият сграбчва Хира.
– Пуснете ме!
Тя се съпротивлява с всички сили, но е безпомощна срещу грубата му сила.
В този миг на паркинга пристигат Орхун и Дефне.
Орхун вижда как непознат насила влачи Хира към колата.
Без да се замисли дори за секунда, той се хвърля срещу нападателя. Един силен удар е достатъчен, за да го повали на земята.
– Добре ли си?
Но Хира изобщо не го чува.
Лицето ѝ е пребледняло.
– Сахра!... Дъщеря ми... Вкъщи е! Ако са отишли и там...
Орхун мигновено разбира.
– Да тръгваме!
Нито задава въпроси, нито губи време. Двамата се качват в колата и потеглят с бясна скорост към дома на Хира.
Още преди автомобилът да спре, Хира изскача навън.
– Сахра!
Тишината е още по-страшна. Тя нахлува вътре и започва трескаво да търси детето си. В следващия миг къщата се оглася от изстрел. Светът сякаш замира. Хира се обръща и вижда най-ужасната гледка в живота си. Малката Сахра лежи на земята, а по дрехите ѝ се стича кръв.
– Не!...
Майката пада на колене и притиска детето до себе си.
– Сахра!... Момичето ми!... Отвори очи!... Погледни ме!
Паниката я завладява напълно. Не е в състояние дори да види откъде идва кръвта.
Орхун коленичи до тях и с присъщото си самообладание внимателно отмества ръката ѝ.
– Хира! Остави ме да видя раната!
– Не!... Толкова много кръв...
– Чуй ме! Куршумът само я е одраскал!
Но тя не чува нищо.
Продължава да повтаря името на дъщеря си през сълзи.
Орхун запазва спокойствие. Нарежда на домашната помощничка веднага да донесат чиста кърпа, притиска раната, взема Сахра на ръце и се отправя към колата.
– Обадете се в полицията! Веднага! – нарежда Орхун.
В болницата лекарите реагират светкавично.
– Помощ!... Някой да помогне! – крещи Хира, докато тича след носилката.
Орхун обяснява спокойно на лекаря:
– Прострелна рана. Куршумът я е одраскал, но кървенето не спира.
Медиците отвеждат детето към операционната.
Хира отчаяно се опитва да ги последва.
– Дъщеря ми!... Моля ви!
Лекарят я спира.
– Почакайте отвън. Ние ще направим всичко необходимо.
Вратата се затваря. Хира остава неподвижна пред операционната. Краката ѝ омекват, а сълзите вече не могат да бъдат спрени.
Орхун е до нея. Не казва почти нищо. Само поставя ръка на рамото ѝ, опитвайки се да ѝ вдъхне сили.
Хира обаче е напълно сломена.
В същото време телефонът ѝ продължава да звъни. Тя отново набира Йекта, но той не отговаря.
Орхун тихо се приближава. – Знаеш ли кой беше?
Хира поклаща глава. – Не.
Орхун я гледа сериозно. – Тук сте в безопасност. Взех всички необходими мерки. Никой няма да ви доближи.
Хира отвръща с леден поглед. – Не е нужно да чакаш повече. Съпругът ми ще дойде.
Тези думи прорязват Орхун като нож. Той разбира, че присъствието му не е желано, но не намира сили да си тръгне.
В този момент вратите на операционната се отварят.
Сахра е изведена на носилка.
– Момичето ми!
Хира се втурва към нея.
Когато вижда, че детето не отваря очи, ужасът отново я обзема.
– Защо не се събужда? Какво ѝ е?
Сестрата я успокоява с лека усмивка.
– Не се тревожете. Операцията мина успешно. Просто още е под упойка.
От гърдите на Хира се откъсва въздишка на облекчение.
Докато носилката потегля към болничната стая, тя не се отделя нито за миг от дъщеря си.
Орхун остава неподвижен в коридора и дълго гледа след тях.
Той успя да спаси живота на Сахра... но знае, че няма сила, която да върне доверието на жената, която никога не е преставал да обича.
