„Плен“, с.3, еп.59: Хира не може да скрие страха си за живота на Орхун

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун разбира, че Ташкън готви коварна засада на Йекта, използвайки човек от най-близкото му обкръжение. Въпреки опасността той решава сам да се намеси, а когато Хира го пита защо рискува живота си за Йекта, отговорът му е категоричен – Сахра не бива да остане без баща. Орхун е готов да рискува всичко заради момиченцето – но ще се върне ли жив при нея?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 59 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Орхун се връща жив след престрелката, но съдбата на Йекта остава неизвестна. Докато Сахра продължава да чака баща си, Хира не успява да скрие облекчението си, че Орхун е жив, а когато разбира, че е ранен, настоява сама да се погрижи за него. Близостта между двамата отново събужда чувства, които те се опитват да потиснат.

Междувременно всички вярват, че Азиз е изпълнил заповедта на Гюрбюз и е убил Елиф. Истината обаче е друга – той е инсценирал смъртта ѝ и я е оставил скрита в гората с намерението да се върне за нея. Но когато отива да я вземе, Елиф е изчезнала. Ще успее ли Азиз да я открие, преди да е станало твърде късно?

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

В болницата раната на Орхун вече е превързана и той се приготвя да си тръгне. В съзнанието му обаче продължават да звучат последните думи на тежко ранения Йекта.

Орхун си спомня как отчаяно се е опитвал да го задържи в съзнание:

– Не смей да умираш! Едно малко момиче те чака! Не можеш да умреш!

Спомня си и последните думи на Йекта:

– Кажи им... че ги обичам...

Орхун въздъхва тежко. В този момент в стаята влиза притесненият Ерхан.

– Господин Орхун...

– Добре съм. Куршумът само ме одраска.

– Можехте да загинете. Изложихте живота си на огромна опасност.

Орхун обаче не се интересува от собственото си състояние.

– Има ли новини за Йекта?

Ерхан му съобщава, че на мястото на престрелката няма никаква следа от Йекта. Ташкън и хората му също са изчезнали.

– Най-вероятно... Йекта Асмаоглу е мъртъв.

Орхун си спомня последното, което е видял, преди да изгуби съзнание – хората на Ташкън отнасят Йекта. Той е видимо разтревожен.

– Ще кажете ли на госпожа Хира? – пита Ерхан.

Орхун е категоричен:

– Няма да ѝ казвам нищо, докато не сме сигурни. Трябва възможно най-бързо да разберем какво е станало с Йекта. Нека поне се опитаме да открием тялото му.

Ерхан се съгласява и съобщава, че като предпазна мярка е преместил всички от имението във вилата в Бейкоз. Там охраната може да бъде организирана по-добре, защото районът е по-лесен за обезопасяване.

– Добре си постъпил – одобрява Орхун.

Ерхан добавя, че внезапното преместване силно е разтревожило както Афифе, така и Хира, но не е искал да им казва нищо, преди да разговаря с Орхун.

– Добре. Ще говоря с тях, когато се прибера – отвръща Орхун.

Въпреки че самият той е ранен и едва се е разминал със смъртта, мислите му остават насочени към съдбата на Йекта и към това какво ще каже на Хира, ако най-лошото се потвърди.

Във вилата на семейство Демирханлъ в Бейкоз, където всички са преместени заради опасността, Хира влиза в стаята и заварва Сахра да разговаря с любимата си играчка. Момиченцето не подозира, че майка му го слуша.

– Толкова много ми липсва, Пухчо. Знам, че и на теб ти липсва. Много ме е страх. Ами ако татко не се върне? Ами ако...

При тези думи сърцето на Хира се свива. Без да знае, Сахра изрича на глас страховете, които измъчват и самата нея. След миг момиченцето сякаш само намира утеха:

– Но чичо каза, че татко ще направи всичко, за да се върне при мен. Щом той го е казал, значи татко ще се върне. Ще се върне, Пухчо.

Очите на Хира се пълнят със сълзи. Тя си спомня как Орхун е успокоявал Сахра и ѝ е обещал, че нищо няма да се случи с баща ѝ.

„Един баща би минал и през най-опасните места заради детето си. Би се изправил срещу целия свят заради него. Баща ти знае колко много ти липсва и колко много го обичаш. Нищо няма да му се случи.“

Хира си спомня и думите, с които Орхун ѝ обясни защо е готов да рискува живота си, за да спаси Йекта: „Нито едно дете не бива да чака баща си, страхувайки се, че той може никога да не се върне.“

Мисълта, че и с Орхун може да се е случило нещо, става непоносима за Хира. Тя не успява да сдържи сълзите си и излиза от пристройката, преди Сахра да я види разплакана.

Хира излиза от стаята и избърсва сълзите си, опитвайки се да се овладее. Когато вижда Афифе, веднага се приближава към нея.

– Има ли някакви новини?

Въпросът ѝ разгневява Афифе.

– Синът ми рискува живота си заради теб, а ти още имаш смелостта да питаш дали има новини? Не! Вкопчи се в живота ни като пиявица! Няма да си тръгнеш, докато не погубиш сина ми? Колко още беди ще донесеш на семейството ми? Кога най-после ще напуснеш дома ми?

Вместо да отвърне на нападките, Хира запазва спокойствие.

– Права сте.

Отговорът ѝ изненадва Афифе, която решава, че Хира отново крои нещо.

– Не. Просто признавам, че сте права за едно – отворихте дома си за нас. Знам колко ви тежи присъствието ми и въпреки това ни позволихте да останем.

След това Хира ясно заявява, че ако не беше Сахра, никога нямаше да се върне след случилото се преди шест години.

– Ако бях сама, нямаше да се върна дори под заплаха за живота си. Но и вие сте майка и знаете, че няма нещо, което една майка не би направила за детето си. Единственото, което искам, е съпругът ми да се върне жив и да продължим живота си. Можете да бъдете сигурна в това.

Афифе обаче не ѝ вярва.

– Колко успокояващо! Не вярвам на нито една твоя дума! И тези демонстрации на гордост няма да ме заблудят. Ако нещо се случи със сина ми заради теб...

В този момент Хира забелязва Сахра, която е чула повишените им гласове и е излязла навън. За да не разтревожи дъщеря си още повече, Хира поглежда Афифе право в очите и отсича: – Казах ви, че ще си тръгнем!

– Мамо? – обажда се притеснено Сахра.

Погледът на Афифе се спира върху момиченцето и тя си спомня резултата от ДНК теста: „Орхун Демирханлъ е баща на Сахра Асмаоглу с вероятност 99%.“

За миг отношението на Афифе омеква, но тя бързо се овладява и си тръгва. Хира веднага отива при Сахра и я прегръща силно, опитвайки се да успокои разтревоженото момиченце.

Хира неспокойно чака пред входа на имението. Когато Орхун се появява, за миг напрежението ѝ изчезва – най-важното за нея в този момент е, че той се е върнал жив.

– Слава Богу, добре си!

Орхун се приближава към нея, но Хира бързо се съвзема и мисълта ѝ веднага се връща към Йекта.

– А Йекта?

Орхун не иска да ѝ казва нищо, преди да е сигурен какво се е случило.

– Изгубихме следите му. Ерхан проверява. Рано или късно ще разберем. Не се тревожи.

– Имам лошо предчувствие. Звънях му много пъти, но не успях да се свържа с него.

Орхун се опитва да я успокои.

– Не мисли за най-лошото. Поне заради Сахра. Как е тя?

– Много е уплашена. Моли се баща ѝ да се върне жив и здрав. А аз дори не знам какво да ѝ кажа, ако ме попита нещо. Не смея да отида при нея.

Думите на Хира тежат още повече на Орхун. Пред очите му отново изплува моментът, в който вижда простреляния Йекта и отчаяно се опитва да го задържи в съзнание. – Не смей да умираш! Едно малко момиче те чака! Не можеш да умреш! Спомня си и недовършените думи на Йекта: – Кажи им... че ги обичам...

Хира продължава да търси отговори.

– Когато охраната ни доведе тук толкова набързо, разбрах, че се е случило нещо лошо.

Орхун обаче все още не разкрива какво е видял.

– Трябва да говоря с Ерхан. Ако има някакви новини, ще ти кажа.

Орхун се отдалечава, а Хира остава да го гледа разтревожено, разкъсвана между облекчението, че той се е върнал жив, и страха от неизвестната съдба на Йекта.

Орхун стои замислен до прозореца, когато в кабинета влиза Ерхан.

– Има ли новини?

Ерхан обяснява, че се опитват да получат от полицията информация за сигналите от мобилните клетки в района. Веднага щом разполагат с данните, ще продължат издирването. След кратко колебание Ерхан добавя: – Господин Орхун... Ако Йекта е мъртъв, вероятно вече са се отървали от тялото му. Възможно е никога да не разберем какво се е случило с него.

Орхун обаче не е готов да се откаже.

– Ташкън смята, че Йекта го е унижил пред всички. За него това е въпрос на репутация и със сигурност ще иска да го накаже. Изпрати хората си на местата, където се събират хората на Ташкън. Нека разберат дали се говори нещо за престрелката и за Йекта.

Ерхан обещава да се заеме и излиза.

Останал сам, Орхун отново се връща към случилото се край склада. Спомня си паниката на Йекта, когато двамата се оказаха обкръжени.

– Приближават! Ще ни притиснат! – отбелязва Йекта.

– Пази се!

– Свършено е! Няма да се измъкнем оттук. Ще ни убият! Ще ме убият!

Ядосан от безсилието си, Орхун удря с юмрук по бюрото. Тогава забелязва, че раната на ръката му отново е прокървила. Взема сакото си и излиза, за да се преоблече.

Хира неспокойно върви по коридора, когато среща Орхун, който излиза от кабинета си. Той веднага разбира защо го търси.

– Знам, че ще попиташ дали има новини. За съжаление, няма.

Орхун тръгва към стаята си. Хира вече се кани да се върне, когато забелязва капки кръв по пода. Навежда се и докосва една от тях, сякаш иска да се увери, че не греши.

– Кръв...

Разтревожена, Хира веднага отива в стаята на Орхун. Когато влиза, той разкопчава ризата си, за да я свали. Хира се смущава и понечва да излезе, но тогава забелязва раната му.

– Ранен си!

Орхун се опитва да омаловажи случилото се, за да не я тревожи.

– Нищо сериозно. Само драскотина.

Хира обаче не го слуша. Отива да вземе необходимото за превръзката. Орхун се опитва да я спре:

– Казах ти, няма нужда!

Но тя се приближава решително към него.

– Трябва да погледна раната ти.

– Не!

– Ще седнеш ли, моля те?

Хира хваща ранената му ръка и за миг погледите им се срещат. И двамата се опитват да скрият чувствата, които този неочакван момент на близост събужда у тях.

Орхун най-сетне сяда на ръба на леглото, а Хира започва внимателно да превързва раната му. Без двамата да забележат, Султан се промъква до вратата и тайно ги наблюдава. Когато вижда раната на Орхун, тя тихо се отдалечава.

Докато се грижи за него, Хира не успява да скрие тревогата си.

– Как се случи това?

Орхун мълчи, а Хира го поглежда настойчиво и чака отговор.

Хира продължава да гледа Орхун настойчиво, очаквайки обяснение.

– Ще ми кажеш ли как се случи това?

Орхун се опитва да не я тревожи повече.

– Когато отидох на мястото, където трябваше да се срещнем с Йекта, избухна престрелка.

Хира веднага се напряга.

– А Йекта? Къде е? Случи ли му се нещо?

– Известно време бяхме заедно, но после се разделихме. Аз бях ранен, удариха ме по главата и изгубих съзнание. Когато се свестих, вече бях в болницата.

Хира се страхува да зададе следващия въпрос.

– Йекта да не е...

Гласът ѝ секва и тя не успява да довърши.

– Възможно е да е успял да избяга. Не мисли веднага за най-лошото – опитва се да я успокои Орхун.

Но Хира усеща, че той не ѝ казва всичко.

– Криеш ли нещо от мен?

– Не. Просто няма какво да ти кажа, докато не разполагам със сигурна информация.

Отговорът не успокоява Хира, но тя разбира, че няма да научи повече, и продължава да почиства раната му. Близостта между тях кара и двамата да се почувстват неловко, а Орхун с усилие се опитва да овладее чувствата си.

– Аз ще довърша – казва той.

Хира веднага възразява: – Не можеш. Тази рана трябва да я види лекар.

Орхун обаче не иска никой в къщата да разбира, че е ранен.

– Не искам останалите да научават. Няма нужда от още излишно напрежение.

Хира разбира защо постъпва така и настоява:

– Тогава поне ме остави да довърша.

Тя отново се заема с раната му. Точно тогава в стаята влиза Афифе, следвана от Султан . Хира веднага се изправя, а Орхун разбира, че предстои поредното напрежение.

Афифе се приближава към Орхун и посяга да види раната му. – Дай да погледна.

Орхун се отдръпва. – Няма нищо сериозно.

– Нека лекарят да прецени. Султан, обади се на шофьора да приготви колата. Отиваме в болницата.

Орхун веднага я спира. – Няма нужда. Тъкмо се връщам от болницата.

Афифе се успокоява донякъде и го кара да ѝ каже, ако се почувства зле. След това обаче погледът ѝ се насочва към Хира и тонът ѝ рязко се променя. – А ти какво правиш тук? Ти ли трябва да превързваш раната на сина ми?

Хира се кани да отговори, но Орхун я изпреварва.

– Мамо! – прекъсва я той, а след това се обръща към Хира. – Можеш да вървиш.

Хира излиза, а Афифе веднага се нахвърля върху сина си.

– Да не си си загубил ума? Как можа да рискуваш живота си? Заради кого? Заради какво? Погледни тази безочлива жена! Изпрати те да спасяваш мъжа ѝ, а сега стои тук и превързва раната ти, сякаш нищо не се е случило!

Орхун защитава Хира.

– Тя няма вина. Нищо от това нямаше да се случи, ако Йекта не се беше появил точно сега.

Думите му разтърсват Афифе. Тя знае, че именно нейната намеса е довела до завръщането на Йекта, но Орхун все още не подозира нищо.

Афифе прикрива чувството си за вина и се опитва да насочи разговора към тревогата си за него.

– Единственото, което искам, е ти да си добре. Нищо друго. Още когато ни доведоха тук, разбрах, че нещата са станали сериозни.

Орхун остава непреклонен.

– Станалото – станало. Аз ще се погрижа за останалото. А ти няма да си изкарваш гнева на никого.

Афифе остава разтърсена и ядосана. Тя отлично знае, че случилото се е последица от собствените ѝ действия, но не може да признае истината пред сина си.

Сахра застава на място, откъдето вижда входа на имението, и чака Йекта да се появи. Когато Хира не открива дъщеря си, тръгва да я търси и я намира там. Гледката свива сърцето ѝ.

– Мило мое...

– Много ми липсва татко! – признава тъжно Сахра.

Хира не знае как да я успокои и се опитва да отвлече вниманието ѝ.

– Знам, миличка. Но знаеш ли какво? Направих любимия ти крем. Чака те вътре. Хайде, върви да си хапнеш.

– Когато татко се върне, ще ядем заедно.

Думите на Сахра съсипват Хира, но тя се опитва да не показва тревогата си.

– Работата на татко може да се проточи. Когато се върне, ще направя отново. А и ако разбере, че не си яла, много ще се натъжи.

Сахра най-сетне се съгласява и се прибира. Едва когато момиченцето се отдалечава, усмивката изчезва от лицето на Хира.

– Боже, моля те, помогни ни!

Междувременно Орхун продължава да чака новини за Йекта. Той поглежда часовника си, а с всяка изминала минута надеждата му, че Йекта е жив, намалява .

Тъкмо се кани да се обади на Ерхан, когато на вратата се почуква. Влиза силно разтревожената Дефне и веднага прегръща Орхун.

– Добре ли си?

Орхун кимва.

– Слава Богу! Госпожа Афифе ми каза какво е станало и веднага дойдох. Толкова се уплаших, че може да ти се е случило нещо!

Орхун се отдръпва от нея.

– Майка ми малко е преувеличила. Добре съм, няма нищо.

Дефне обаче не може да скрие тревогата си.

– Не искам да се меся в решенията ти, но трябваше ли да се хвърляш така в огъня?

Отговорът на Орхун е категоричен:

– Те са под моя закрила. Направих това, което трябваше.

Дефне усеща, че мислите на Орхун отново са при Хира, докато самият той продължава тревожно да очаква новини за съдбата на Йекта.

Азиз върви през гората с петна от кръв по лицето и си спомня как Елиф го е молила да не я убива. Нешет чува изстрела и, виждайки кръвта по Азиз, решава, че той е изпълнил заповедта. Пита го дали няма да погребат тялото, но Азиз хладно отвръща, че ще го остави на вълците. Нешет е ядосан, че Азиз го е накарал напразно да носи кирка и лопата, и го предупреждава, че тялото може да бъде намерено.

След известно време двамата се връщат пред дома на Азиз. Нешет продължава да го провокира и признава, че макар да работи за пари, му е жал за Елиф. Азиз отвръща единствено, че е направил необходимото. Преди да си тръгне, Нешет го предупреждава да измие кръвта и да изгори дрехите си, за да не останат доказателства.

Акиф усеща, че нещо не е наред

В къщата Акиф е силно неспокоен и непрекъснато пита за Елиф. Иска сам да тръгне да я търси, но Сузан го спира. Когато Азиз се прибира, Акиф веднага го пита къде е момичето.

Сузан забелязва кръвта по Азиз и остава с убеждението, че той е убил Елиф . Азиз не дава обяснение и се отправя към банята.

Споменът за Елиф преследва Азиз

Докато измива кръвта от лицето си, Азиз се гледа в огледалото и отново чува в съзнанието си молбите и молитвата на Елиф преди изстрела. Сузан чука на вратата и го връща към действителността.

Когато Азиз излиза, тя отново забелязва кръвта по дрехите му, но не смее да го разпитва. В този момент му се обажда Гюрбюз и настоява незабавно да дойде при него. Азиз първоначално отказва, но накрая се съгласява.

Гюрбюз празнува „смъртта“ на Елиф

При Гюрбюз настроението е празнично. Той е доволен, че смъртта на Елиф ще послужи за предупреждение към всички , а Шенол вече ще знае с кого си има работа.

Причината да извика Азиз обаче е и друга – началникът му е готов да му повери района Хамамбашъ. Гюрбюз възлага на Азиз да проучи района и да даде знак на всички, че оттук нататък той е под техен контрол.

Азиз е видимо напрегнат и иска да си тръгне, но Гюрбюз настоява двамата да отпразнуват успеха заедно.

Едже забелязва странното поведение на Азиз

Гюрбюз се наслаждава на храната, докато Азиз дори не докосва своята и мисли единствено как да си тръгне. Накрая започва да яде набързо, само за да приключи по-скоро.

Тогава пристига Едже. Тя веднага забелязва, че Азиз е необичайно мълчалив и разсеян , и се опитва да разбере какво му е. Той обаче не обяснява нищо и скоро си тръгва под предлог, че ще изпълни задачата на Гюрбюз. Едже остава замислена за поведението му.

Истината излиза наяве – Азиз не е убил Елиф

След известно време Азиз отново се отправя към гората. По пътя си спомня думите на Акиф към Елиф – че когато разумът мълчи, човек трябва да послуша сърцето си.

Тогава става ясно какво всъщност се е случило след молитвата на Елиф. Азиз е стрелял встрани, а не в нея. След това нарочно е порязал собствената си ръка и е намазал кръвта по себе си, за да изглежда така, сякаш е изпълнил заповедта.

След това Азиз е инжектирал на Елиф приспивателно.

– Трябва да поспиш. Ще се върна да те взема.

Елиф губи съзнание, а Азиз я оставя скрита в гората.

Елиф изчезва

Когато Азиз се връща на мястото, Елиф вече я няма. Той се стряска, защото тя не е трябвало още да се е събудила, и започва да я вика.

– Къде си? Дойдох да те взема! Чуваш ли ме?

Отговор няма.

Междувременно Елиф се опитва да избяга през гората. Все още е замаяна от лекарството и не знае къде се намира. Подпира се на дърветата и си спомня думите на Нешет преди предполагаемата ѝ екзекуция.

Уплашена и изгубена, тя се моли:

– Боже, помогни ми!

След това събира сили и продължава да бяга през гората, докато Азиз я търси, без да знае накъде е тръгнала .