„Плен“, с.3, еп.55: Сахра се сбогува с Орхун - какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе разпалва ревността на Йекта и го връща в имението. Когато вижда Хира, Орхун и Сахра заедно, Йекта решава, че няма да позволи на Орхун да заеме мястото му в семейството. Но Хира вече не му вярва и започва да се съмнява в истинските му намерения.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 55 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Афифе задейства план, с който да прогони Хира и собствената си внучка от имението. Завръщането на Йекта поставя Хира пред трудно решение, а Орхун не крие тревогата си за нея и Сахра. Преди възможната раздяла Сахра прави неочакван подарък на Орхун, който дълбоко го трогва. Ще успее ли планът на Афифе и ще напуснат ли Хира и Сахра имението?

Междувременно Азиз научава нещо, което преобръща представите му за Елиф и го кара да погледне по различен начин на всичко, което ѝ е причинил. Докато той се бори с угризенията си, Елиф все още не вярва, че зад суровото му отношение може да се крие и друга страна.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Зерин чака Афифе в кабинета ѝ, когато през прозореца забелязва непознат мъж в имението. Веднага се досеща кой може да е и проверява снимките, които детектив Тахсин ѝ е изпратил.

– Това е Йекта Асмаоглу! – възкликва тя изненадано.

В този момент влиза Афифе. След жестокия им сблъсък предишния ден Зерин е решила да преглътне унижението и да се извини, защото за нея е по-изгодно да запази отношенията си с Афифе.

– Госпожо Афифе... много съжалявам за вчера. Повярвайте ми, цяла нощ не можах да спя. Искам да ви обясня...

Афифе я прекъсва. Тя вече е разбрала защо Зерин се интересува толкова от Хира и Сахра.

– Няма нужда. Знам защо правиш всичко това. Искаш да събереш сестра си с Орхун и смяташ Хира за пречка между тях.

Зерин опитва да отрече, но Афифе категорично заявява, че е наясно с намеренията ѝ.

Когато Зерин отново поглежда през прозореца към Йекта, Афифе разбира, че тя го е разпознала.

– Да, това е съпругът ѝ. Онази злокобна жена ще си тръгне оттук, преди да успее да каже, че детето ѝ е от Орхун. А ти ще спазиш обещанието си и няма да кажеш на никого какво си научила.

– Не се тревожете. Дори Дефне не знае нищо – уверява я Зерин.

Афифе обаче поставя още едно условие. Плановете на Зерин да събере Дефне и Орхун засега трябва да останат на заден план.

– В момента има само едно важно нещо – тази жена да се махне оттук възможно най-скоро!

Зерин се съгласява. Между двете вече има негласна сделка – тайната за Сахра трябва да бъде запазена, а Хира да бъде прогонена от имението.

Останал сам в пристройката, Йекта отново преглежда записите, на които Орхун и Хира са заедно. Ревността му не му дава покой.

– Значи реши да се възползваш от отсъствието ми, Орхун Демирханлъ? Добре си приучил Хира и Сахра към себе си! Няма да стане!

Йекта прибира телефона и внимателно проверява дали някой не идва. След това взема плюшената играчка на Сахра, разкопчава скрития цип на гърба ѝ и изважда microSD карта, която сам е скрил вътре. Видимо се успокоява, когато установява, че картата все още е на мястото си.

– Тук си...

Той я прибира обратно в играчката и излиза от пристройката. Точно тогава Хира и Сахра се връщат. Момиченцето още не е забелязало баща си и пита майка си:

– Мамо, онзи чичко щеше да ми даде компас. Да не е забравил?

Хира се напряга, а Йекта чува думите ѝ.

– Може би е забравил, миличка – отвръща тя.

Йекта се приближава и веднага се намесва:

– Аз ще ти купя най-хубавия компас, момичето ми. А сега влизай вътре. И ние идваме.

След като Сахра се прибира, Йекта остава насаме с Хира и ревниво подхвърля:

– Има ли още нещо, което Демирханлъ ти е обещал?

Намекът му ядосва Хира.

– Заради теб съм принудена да стоя на място, на което не искам да бъда! И сега ми държиш сметка за това? Ние сме тук, защото ти поиска! Господин Орхун просто се погрижи Сахра да не се чувства зле. Това е всичко!

Без двамата да забележат, Орхун се приближава към пристройката и чува разговора.

Защитата на Хира вбесява Йекта още повече. Той вече не успява да сдържи ревността си.

– Няма никакъв Орхун! Аз съм тук вече! Уредих всичко. Тръгваме си оттук!

Орхун чува последните му думи и застива. Новината, че Йекта възнамерява да отведе Хира и Сахра, видимо го напряга и разгневява.

Хира се готви да отговори на Йекта, когато забелязва приближаващия Орхун. Той е чул, че Йекта възнамерява да отведе Хира и Сахра, и веднага се намесва. За него най-важното е двете да бъдат в безопасност.

– Как смяташ да го направиш? Къде ще ги заведеш? – пита Орхун.

Йекта реагира остро:

– Не съм длъжен да ти давам никакви обяснения!

Орхун обаче не му вярва и директно поставя под съмнение думите му:

– Ако можеше да направиш това, щеше да го направиш още преди два месеца! Какво се промени сега? Защо изведнъж навън е безопасно за тях?

Йекта знае, че Орхун има основание да пита, и това още повече го ядосва.

– Това е семеен въпрос! – отсича той и поглежда към Хира. – Засяга само нас.

След това се обръща към Орхун и категорично заявява:

– Ще отведа жена си и дъщеря си оттук!

Йекта хваща Хира за ръката и я повежда към пристройката. Орхун остава да ги гледа разтревожено, без да е убеден, че Йекта наистина може да гарантира безопасността на Хира и Сахра. След миг се отправя към имението.

След като влиза в пристройката, Йекта все още е ядосан от намесата на Орхун.

– Кой е той, че да очаква да му давам обяснения? Това е моето семейство!

Хира веднага го предупреждава да се успокои, защото Сахра е наблизо и усеща напрежението. Йекта се овладява и се усмихва на момиченцето, което си играе с плюшената играчка.

Хира се опитва да му обясни, че Орхун не е имал лоши намерения.

– Няма за какво да се ядосваш толкова. След всичко, което се случи, той просто се притеснява за безопасността ни. Това е всичко.

Йекта приема думите ѝ като упрек.

– Значи аз съм решил изведнъж да ви отведа и изобщо не съм помислил дали ще бъдете в безопасност?

– Изобщо не казвам това! – отвръща категорично Хира. – Казваш, че ще си тръгнем, но как ще стане? Навън все още е опасно...

Йекта вече говори по-спокойно. Напомня ѝ, че именно заради сигурността на Хира и Сахра ги е оставил в имението, макар никога да не е искал да ги поверява на Орхун.

– Бих направил всичко за вас! Оставих ви тук със собствените си ръце само защото знаех, че ще бъдете в безопасност. Сега отново се опитвам да направя най-доброто за вас. Хира, бих дал дори живота си за вас!

Той я уверява, че вече няма нужда да се крият в имението и че всичко ще бъде по-лесно, когато отново са заедно.

– Обещавам ти, че възможно най-скоро ще се върнем към предишния си живот. Не се тревожи.

Хира все още не е напълно убедена. След кратко колебание обаче кимва и приема думите му, а Йекта видимо се успокоява.

Той веднага се обръща към Сахра с добрата новина:

– Момичето ми, вече няма нужда да оставаме тук! Тръгваме си!

– Кога? – пита изненадано Сахра.

– След няколко часа ще получим едно обаждане и тогава потегляме.

Хира се опитва да прикрие тревогата си пред дъщеря си. Сахра обаче поглежда към плюшената си играчка, сякаш нещо вече се върти в главата ѝ.

Преди да влезе в имението, Орхун разговаря с Ерхан. Решението на Йекта да отведе Хира и Сахра не му дава покой, защото не е убеден, че той действително може да ги защити.

– Йекта твърди, че ще осигури безопасността им, но аз не съм толкова сигурен. Разбери къде възнамерява да ги скрие и колко души ще ги охраняват.

– Да, господин Орхун – отговаря Ерхан.

Орхун обръща внимание и на още нещо: – И най-важното – ако ние можем да стигнем до тази информация, значи и Ташкън може. Ако има някакъв пробив в сигурността, трябва да знам.

Ерхан обещава да провери и Орхун приключва разговора. Тогава зад гърба му се чува гласът на Сахра:

– Чичо!

Орхун се обръща и вижда момиченцето на стълбите с любимата му плюшена играчка в ръце. Приближава се към нея.

– Татко каза, че си тръгваме... Благодаря ти.

– За какво? – пита Орхун.

– Че пазеше мен и мама, докато татко се върне.

Орхун се усмихва. Тогава Сахра прошепва нещо в ухото на плюшената играчка и изненадващо я подава на Орхун.

– Отсега нататък тя е твоя!

Орхун знае колко много означава играчката за Сахра и се навежда към нея.

– Но тя е много скъпа за теб. Знам го.

– Моля те, вземи я. Когато нещо те тревожи, можеш да ѝ разказваш.

Орхун приема подаръка, едва прикривайки вълнението си.

– Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавал.

Сахра се усмихва щастливо. Орхун обаче е любопитен какво е прошепнала на играчката.

– Какво ѝ каза?

– Казах ѝ да не се страхува от нищо, когато е при теб. Защото ти пазиш всички.

Думите на Сахра дълбоко трогват Орхун. Без да знае, че той е истинският ѝ баща, момиченцето му показва колко силно му вярва.

Сахра се приближава и го целува, след което се връща към пристройката. Орхун остава сам, с играчката в ръце, и тъжно гледа след нея, знаейки, че скоро може да се разделят.

В новото си скривалище Ташкън е бесен на Мюрсел. Хората му са разбрали, че Йекта се е върнал в страната, но не са успели да го заловят.

– Йекта е влязъл в страната! – повтаря подигравателно Ташкън думите на Мюрсел. – Все едно ми разказваш някакъв филм! Защо не го хванахте?

Мюрсел се оправдава, че хората им едва сега са получили информацията, но Ташкън не иска да слуша обяснения.

– Стига оправдания! Ако ще и земята да се разтвори и да се скрие под нея, ще го намерите! Чу ли ме?

Мюрсел уверява, че вече го издирват и скоро ще го открият. Ташкън го отпраща и веднага се обажда на Султан.

– Дай телефона на господарката си. Веднага!

В имението Афифе рисува върху керамика, когато притеснената Султан влиза с телефона.

– Госпожо... Ташкън, човекът, който преследва Йекта, иска да говори с вас.

Афифе веднага се досеща защо я търси.

– Дай!

Тя взема телефона и прикрива напрежението си.

– Да?

Ташкън не губи време:

– Йекта там ли е?

– Не! – категорично отговаря Афифе.

След това се преструва на озадачена и дори се възмущава от обаждането му. Ташкън обаче разкрива, че знае за завръщането на Йекта.

– Йекта е влязъл в страната. А първото място, на което ще отиде, е твоят дом. Семейството му е там – жена му, дъщеря му...

Афифе разбира, че Ташкън я проверява, но не се издава.

– Казах ти, че не е тук! Ако беше, при първа възможност щях да ви го предам!

Ташкън привидно приема думите ѝ.

– Добре. Щом така казваш. Така или иначе ще намеря този негодник!

След като разговорът приключва, Султан предпазливо отбелязва: – Значи... не му казахте.

Афифе няма никакво намерение да допусне Ташкън в имението.

– Няма да пусна човек като него в дома си! Освен това, щом Йекта вземе жена си и детето си и се махне от живота ни, той вече няма да бъде наш проблем.

Афифе отпраща Султан, но остава видимо напрегната. Планът ѝ зависи от Йекта, затова засега е принудена да го прикрива от човека, който го преследва.

Йекта разговаря по телефона със своя човек Сафет. Няма търпение всичко да бъде готово, за да отведе Хира и Сахра от имението.

– Кога ще бъде готова къщата? Искам да взема семейството си и да се махна оттук възможно най-скоро!

Сафет го уверява, че остава съвсем малко.

– След няколко часа ще ви се обадя и ще можете да тръгнете.

– Побързай! – настоява Йекта и затваря.

Малко след това се среща с Орхун, който вече е разбрал какво подготвя.

– Това бързане да не ти излезе през носа и да изложиш семейството си на опасност? – посреща го Орхун.

Йекта го поглежда неразбиращо.

– Току-що научих, че си наел двайсет души за охрана.

Йекта е изненадан:

– Откъде разбра?

– Имам надеждни източници. Но твоите действия изобщо не са надеждни. Не можеш да се довериш на наемни хора. Днес си мислиш, че те пазят, а утре може да ги видиш на страната на врага. На случайността ли ще оставиш живота на жена си и дъщеря си?

Думите му ядосват Йекта.

– Не се меси в работите ми!

Орхун обаче не отстъпва. Единственото, което го интересува, е Хира и Сахра да не пострадат.

– Ташкън вече знае, че си в Турция! Държиш се така, сякаш всичко е под контрол, а в плана ти има куп пропуски.

Йекта видимо се напряга.

– Ако аз успях да стигна до тази информация, значи и Ташкън може да я получи. А той ще направи всичко, за да те намери.

Йекта е бесен, че Орхун знае толкова много за плановете му, и отказва да приеме предупреждението.

– Всичко е под контрол. Жена ми и дъщеря ми ще бъдат в безопасност с мен. Не се тревожи.

Той саркастично подчертава последните думи и се отправя към пристройката.

Орхун остава замислен. Йекта твърди, че може да защити Хира и Сахра, но всичко, което Орхун е научил, показва точно обратното.

Йекта предупреждава Хира да приготви багажа, защото могат да тръгнат всеки момент. Тогава пристига Султан и му съобщава, че Афифе иска да го види. Хира се притеснява и настоява да отиде с него, но Йекта я успокоява и тръгва сам.

Афифе го посреща с един-единствен въпрос:

– Кога си тръгвате оттук?

– Възможно най-скоро. Нямам намерение да остана в тази къща и секунда повече! – отвръща Йекта.

На излизане той получава обаждане от Седат, който му съобщава, че всичко е готово и могат да тръгнат веднага. Йекта с облекчение се отправя към пристройката – планът на Афифе да отпрати Хира и Сахра е на крачка от успеха.

Хира е тръгнала след Йекта и неспокойно чака той да излезе от срещата си с Афифе.

– За какво ли иска да говори с Йекта? Защо го повика? – пита се тя.

В този момент при нея идва Орхун.

– Търсех те. Трябва да поговорим.

Хира го поглежда въпросително, а той веднага преминава към причината за тревогата си.

– Не мога да убедя Йекта. Твърди, че ще ви пази, но аз не съм сигурен!

Думите му засягат и собствените страхове на Хира, които тя се опитва да потисне.

– Това не е риск, който можем да поемем! Трябва да знам, че ти и Сахра сте в безопасност! – настоява Орхун.

Точно тогава Йекта излиза и чува думите му. Хира се опитва да успокои Орхун:

– Няма за какво да се тревожиш.

Йекта се приближава и директно се обръща към нея:

– Събирай багажа. Тръгваме.

– Сега ли?

– Да! Всичко е готово!

След това, подразнен от чутото, Йекта нарочно добавя пред Орхун:

– Противно на това, което някои си мислят, няма да ви изложа на опасност. Никой не мисли за жена ми и дъщеря ми повече от мен!

Орхун очевидно не е съгласен и погледът му сякаш моли Хира да не тръгва. Тя обаче няма друг избор, освен да застане зад решението на Йекта.

– Добре. Щом сме готови, можем да тръгнем.

Йекта е доволен, че пред Орхун Хира показва доверие в него, и двамата се отправят към пристройката.

Когато се отдалечават, Хира най-сетне задава въпроса, който я измъчва:

– Защо госпожа Афифе те повика? Какво ти каза?

– Че иска да се махнем оттук възможно най-скоро – отговаря Йекта. – Точно това искам и аз!

Хира и Йекта продължават към пристройката, а Орхун остава да ги гледа тревожно. Той не вярва, че Йекта може да опази Хира и Сахра, но въпреки предупрежденията му те вече се готвят да напуснат имението.

Елиф скърби за майка си

След като Азиз я връща у дома, Елиф събира разпилената от него халва. Не иска да изхвърля храната и решава да я даде на птиците. После взема снимката на майка си и със сълзи признава колко много ѝ липсва. Съжалява, че тази година не е успяла да приготви и раздаде халва в нейна памет, както обикновено. Елиф притиска снимката до гърдите си и чете Коран за майка си.

Азиз отново мисли за Елиф

Сузан и Азиз се прибират в стаята му. Тя е доволна, че брат ѝ е наказал Елиф и твърди, че момичето си е получило заслуженото. След като остава сам, Азиз си спомня как Елиф работеше в обора и настояваше, че не е откраднала парите. Въпреки това той продължава да я смята за лъжкиня.

Фериха доказва, че Елиф е невинна

Фериха идва да види приятелката си и забелязва раните по ръцете ѝ. Елиф признава, че Азиз я е накарал да работи в обора, защото е решил, че е откраднала изчезналите пари.

Фериха е възмутена и когато Азиз се появява, му разказва истината. Елиф ѝ е дала обеците си, за да ги продаде и с парите да купи продукти за халвата в памет на майка си. Фериха обаче не е продала обеците, а е купила продуктите със свои пари.

– Тя не е крадла! Обвиняваш я без причина! – заявява Фериха.

Азиз все още отказва да повярва. Тогава се появява Акиф с изчезналите пари. Оказва се, че той ги е прибрал, после е забравил за тях и накрая ги е намерил зад дивана. Азиз разбира, че Елиф през цялото време е казвала истината и че я е измъчвал напразно.

Сузан се опитва да оправдае случилото се

В къщата Сузан настоява Азиз да не се чувства виновен. Според нея Елиф така или иначе е крадла и дори този път да не е взела парите, е можела да го направи. Азиз обаче се ядосва и обвинява сестра си, че е трябвало да бъде по-внимателна.

Сузан се представя за обидена, но след като Азиз си тръгва, изкарва гнева си върху Акиф. Тя е бясна, че планът ѝ се е провалил, и го заплашва.

Останал сам, Азиз си спомня думите на Елиф, че един ден ще съжалява за стореното. Сега, когато знае, че тя е невинна, угризенията му стават още по-силни.

Акиф идва при него и сякаш иска да му каже нещо важно. Сузан веднага се намесва, страхувайки се да не разкрие истината. Акиф обаче отново се обърква и вместо това моли Азиз да го заведе при „доброто момиче“. Азиз се съгласява и преди да излязат, взема мехлем за раните на Елиф.

Азиз тайно изпраща мехлем на Елиф

Елиф полива увехналото си мушкато и му говори с надежда, че и двамата ще се възстановят. Тогава Акиф идва при нея и ѝ дава мехлема.

– Едно високо момче отвътре го изпрати – обяснява той.

Елиф разбира, че говори за Азиз, но не вярва, че той е способен на подобен жест.

– Иска ми се наистина да беше така. Иска ми се и в него да се беше събудила малко милост.

През цялото време Азиз стои отвън и тайно наблюдава Елиф. Чува думите ѝ и натъжено затваря вратата.

Елиф не вярва, че Азиз е способен на съчувствие

Когато Акиф излиза, Елиф се пита дали мехлемът наистина е от Азиз, но бързо отхвърля тази възможност. Според нея той просто няма такава съвест.

По пътя към къщата Акиф казва на Азиз, че Елиф не е повярвала кой е изпратил мехлема и че му е сърдита. Азиз промърморва засегнато:

– Благодаря...
Малко по-късно Азиз се готви да излезе, когато Гюрбюз му се обажда ядосано и настоява веднага да отиде при него, защото има проблем. Преди да тръгне, Азиз нарежда на Сузан да наглежда баща им.

Вината не оставя Азиз на мира

На излизане Азиз поглежда към бараката и си спомня как е сипал сол върху раните на Елиф, убеден, че тя е крадла. Разтърсен от спомена, той тръгва към нея.

Точно тогава Елиф излиза и двамата се озовават лице в лице. Вместо да покаже защо е дошъл, Азиз отново се прикрива зад грубостта си:

– Защо стоиш на вратата? Гледай си работата! И не се разхождай много!

Той си тръгва, оставяйки Елиф объркана.

Сузан отново тормози Елиф

След заминаването на Азиз Сузан веднага подкарва Елиф да чисти къщата. Акиф се опитва да я защити, като напомня, че ръцете ѝ са ранени и намазани с мехлем.

Сузан го поглежда заплашително и Акиф уплашено замълчава. За да не създава ново напрежение, Елиф сама казва, че ще почисти. Въпреки раните по ръцете си тя отново се захваща за работа, а Сузан продължава да държи Акиф в страх.