„Плен“, с.3, еп.54: „Няма да ми отнемеш семейството, Орхун Демирханлъ!“

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Докато Орхун се опитва да затвори страницата с Хира и да остави миналото зад гърба си, Афифе предприема ход, който може да промени всичко. Йекта се завръща тайно и заварва Хира, Орхун и Сахра заедно – гледка, която разпалва ревността му.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 54 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Йекта се завръща тайно в имението, след като Афифе е разпалила ревността му със записи на Хира и Орхун. Заварвайки ги заедно със Сахра, той е решен да не позволи на Орхун да му „отнеме семейството“, а демонстративната му близост с Хира събужда болезнена ревност и у Орхун. Хира обаче все по-трудно вярва на Йекта и настоява да разбере защо все още не могат да напуснат имението, но той крие истинските си намерения.

Междувременно Елиф продължава да плаща за коварния капан на Сузан. Убеден, че е откраднала парите, Азиз я подлага на тежко и унизително наказание, но дори болката не успява да пречупи Елиф.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Йекта стои пред пристройката със стиснати юмруци и наблюдава как Орхун и Хира заедно се грижат за ранената Сахра. Гледката на тримата като семейство разпалва ревността му.

Действието се връща назад. Докато е в хотелската си стая, Йекта получава съобщение от своя човек Седат. Той му изпраща записи от охранителните камери на имението, предоставени от Афифе, както и телефонния ѝ номер.

– Какво пък е това сега? – промърморва подозрително Йекта.

Той пуска записите и вижда Хира и Орхун заедно в различни моменти. Видяното го разгневява и той веднага се обажда на Афифе.

– Ало? Йекта Асмаоглу е.

– Явно си получил съобщението – отвръща рязко Афифе. – Достатъчно дълго се кри. Ако не искаш да загубиш семейството си, спри да се криеш! Иначе ще се случат неща, които нито ти, нито аз искаме. Изборът е твой!

Йекта прекъсва разговора замислен. Думите на Афифе попадат право в целта.

Сега, пред пристройката, той отново гледа Хира, Орхун и Сахра заедно. Гневът му надделява и той се заканва:

– Няма да ми отнемеш семейството, Орхун Демирханлъ!

Сахра разглежда лепенката на коляното си и с детско любопитство пита Орхун: – Ще ми остане ли белег?

– Не. Само много големите рани оставят белези – успокоява я той.

За миг погледите на Хира и Орхун се срещат. Думите му сякаш докосват старата болка между тях и Хира отвръща многозначително: – И големите рани зарастват. Времето лекува всичко... дори когато остане следа.

Тя целува дъщеря си, а точно тогава вратата се отваря. На прага застава Йекта.

– Хира!

Хира застива от изненада. Орхун също не очаква да го види, но реакцията на Сахра е съвсем различна.

– Татко! – извиква щастливо тя и се хвърля към него.

Йекта я вдига и я прегръща силно.

– Моето момиче!

– Толкова много ми липсваше!

– И ти на мен – отвръща Йекта, като поглежда към Орхун. – Много ми липсваше.

След това оставя Сахра и демонстративно прегръща Хира. – Скъпа... Толкова ми липсваше.

Гледката разтърсва Орхун и той отвръща очи. Хира също се чувства неудобно от близостта на Йекта и се отдръпва.

– Какво правиш тук? – пита объркано тя.

– Липсваше ми семейството. Това проблем ли е?

Хира е притеснена, защото появата му може да ги изложи на опасност.

– Не е ли... прекалено опасно?

Йекта не желае да обсъжда това пред Орхун. Уверява я, че държи всичко под контрол, оправя кичур от косата ѝ и нарочно подчертава:

– После ще поговорим. Сега искам само да остана насаме със семейството си.

Той слага ръка на рамото на Хира и подава другата на Сахра. Хира търпи близостта му, макар да е видимо напрегната . Орхун разбира намека – Йекта ясно му показва, че присъствието му е излишно.

Орхун тръгва, но Сахра го спира:

– Чичо! Благодаря ти, че ми помогна, когато паднах.

Орхун само ѝ кимва, след което хвърля последен поглед към Хира и Йекта и излиза.

Навън той поема тежко въздух. Колкото и да се опитва да се овладее, гледката на Йекта, който прегръща Хира и демонстрира правата си над нея, го наранява .

В пристройката Йекта отново взема Сахра в прегръдките си, а Хира стиска юмруци, все по-неспокойна от поведението му. Орхун се съвзема и мълчаливо се отправя към имението.

Султан докладва на Афифе, че ходът ѝ е дал резултат. Веднага щом Йекта е видял записите с Хира и Орхун, се е появил в имението.

– Добър ход беше, госпожо. Йекта Асмаоглу дойде веднага щом видя записите – отбелязва Султан.

Афифе е доволна. Планът ѝ се развива точно както е очаквала.

– След онова, което видя, Йекта няма да позволи на жена си и дъщеря си да останат тук. Оттук нататък те са негов проблем.

Султан предпазливо повдига въпроса, който я тревожи:

– А ще му кажете ли... че сте научили истината за детето?

Погледът на Афифе веднага се втвърдява.

– Никога! Никой не трябва да разбира, че знам истината. Засега е достатъчно Йекта да се страхува, че може да загуби Хира заради Орхун. Нека вземе жена си и дъщеря си и да се махат оттук!

Афифе е категорична – няма намерение да разкрива, че знае, че Сахра е дъщеря на Орхун. Засега ще използва ревността на Йекта, за да прогони Хира и собствената си внучка от имението.

Орхун веднага предприема мерки след внезапното завръщане на Йекта. Той се обажда на Ерхан и предупреждава всички да бъдат нащрек.

– Ако хората на Ташкън ни наблюдават, може да са видели Йекта да влиза в имението.

Ерхан обяснява, че Йекта се е промъкнал незабелязано, скрит в камиона с доставките, и вероятно никой не го е проследил.

Орхун обаче веднага се замисля.

– Откъде е знаел откъде ще мине камионът и кога ще пристигне?

– Проверявам, господин Орхун – уверява го Ерхан.

Макар появата на Йекта да буди подозрения, за Орхун най-важна остава безопасността на Хира и Сахра.

– Засилете охраната. Всички да бъдат нащрек!

След разговора в кабинета влиза Афифе. Тя отлично знае защо Йекта се е върнал, но се преструва на изненадана.

– Какво означава това, Орхун? Какво прави този Йекта в дома ни?

– Дошъл е да види жена си и дъщеря си. Появи се без предупреждение. Всичко е под контрол, не се тревожи.

Афифе обаче продължава умело да натиска болезненото място на сина си.

– Да не се тревожа? Нали престъпници преследват този човек? Жена му и детето му не стигаха, а сега и него ли ще издържаме? Цялото семейство се залепи за нас. А съпругът ѝ как ще си плаща престоя – и той ли ще стане шофьор?

Думите ѝ засягат Орхун. Колкото и да не иска да го показва, присъствието на Йекта до Хира го измъчва. Той не отговаря на майка си и напуска кабинета.

Останала сама, Афифе е доволна – успяла е не само да прикрие, че именно тя е върнала Йекта в имението, но и да разпали ревността на Орхун.

Йекта се отдалечава от пристройката и нервно набира Седат. Никой не отговаря.

– Хайде, вдигни... Защо не отговаряш? – ядосва се той.

Накрая оставя гласово съобщение:

– Седат, обади ми се веднага щом чуеш това. Спешно е!

В този момент Орхун излиза в градината, забелязва Йекта и се приближава към него.

– Значи още бягаш от Ташкън. Поне начинът, по който се промъкна тук, показва това.

Йекта е изненадан. Не е очаквал Орхун да знае, че е влязъл тайно с камиона за доставки. – Откъде знаеш? –После се овладява и добавя: – Докато Ташкън е жив, няма да ме остави на мира. Това е сигурно. Има ли още нещо, което искаш да знаеш?

– Има. Какъв е планът ти? – пита директно Орхун.

Йекта видимо се напряга, но отново избягва конкретния отговор.

– Ще разбереш, когато му дойде времето. Трябва само да уредя няколко дребни подробности.

Отговорът не убеждава Орхун. Той го поглежда изпитателно, но не настоява повече.

– Добре.

Орхун се отдалечава, а Йекта проследява с раздразнение всяка негова крачка.

– Кой си мислиш, че си? – промърморва след него.

Останал сам, Йекта отново посяга към телефона и прави пореден опит да се свърже със своя човек. Очевидно планът, който крие и от Хира, и от Орхун, все още не е готов.

Йекта излиза в градината със Сахра и палатката. Опитва се да убеди момиченцето да оставят къмпингуването за друг път.

– Принцесо, идеята ти за къмпинг е чудесна, но какво ще кажеш да го направим друг път? Обещавам ти, ще отидем на по-хубаво място и ще ти купя по-голяма палатка.

Сахра обаче не иска и да чуе.

– Нека е сега, татко, моля те! Тук е много хубаво, а и аз си обичам палатката.

Йекта не иска да я разочарова и започва да я разпъва.

– Добре, ще я направим. Какво да те правя...

Докато го наблюдава, Сахра щастливо казва:

– Това е най-хубавият подарък, който някога си ми купувал. Как разбра какво искам, татко?

Йекта знае отлично, че подаръкът всъщност е от Орхун, но се насилва да се усмихне. – Бащите знаят.

Сахра продължава да разказва с въодушевление за всичко, което Орхун ѝ е обяснил за къмпингуването.

– Знаеш ли, ако гледаш компаса, докато вървиш, няма да се изгубиш. Чичо ми каза.

При споменаването на Орхун Йекта видимо се напряга.

– Ще запалим и огън, нали, татко?

– Не можем да палим огън в градината, миличка.

Точно тогава Хира излиза от пристройката, а Сахра невинно продължава:

– Но чичо запали огън за нас! Седяхме около него и беше толкова хубаво.

Този път Йекта не успява да овладее ревността си. Стиска с такава сила една от рейките на палатката, че я огъва и счупва.

– Татко, счупи я! – възкликва разочаровано Сахра.

Хира вижда какво се случва и веднага разбира, че това не е случайност. Погледите ѝ и Йекта се срещат. Той бързо се опитва да прикрие гнева си.

– Така или иначе не е била достатъчно здрава. Виж, веднага се счупи! Не се тревожи, момичето ми. Ще ти купя по-хубава.

В думите му има ясен намек – Йекта не говори само за палатката, а и за миналото на Хира и Орхун.

Той се прибира ядосан в пристройката, а Сахра остава натъжена заради счупения си подарък. Хира я погалва и се опитва да я успокои.

– Хайде, Сахра, миличка, влез вътре.

След като детето се прибира, Хира остава със счупената рейка в ръце, все по-притеснена от ревността и поведението на Йекта.

Докато Хира прибира счупената палатка, Орхун минава наблизо, разговаряйки по телефона.

– Уведомете ме, ако се случи нещо – казва той и прекратява разговора.

Погледът му веднага попада върху счупените рейки и той се приближава до Хира.

– Счупи ли се?

Хира избягва погледа му.

– Да.

Тя не му казва, че Йекта е счупил рейката в пристъп на ревност, но Орхун усеща, че нещо се е случило.

– Баща ѝ може да ѝ купи по-хубава. Тя беше толкова щастлива да го види. Това е най-важното.

– Да, много се зарадва – отвръща Хира.

Между двамата настъпва неловко мълчание. Неочакваното завръщане на Йекта очевидно е променило всичко.

Орхун най-сетне пита:

– Какво смята да прави оттук нататък? Каза ли ти нещо?

Преди Хира да успее да отговори, Йекта излиза от пристройката и ги вижда заедно. Хира забелязва ревнивия му поглед и веднага променя поведението си.

– Ако нямате друга работа за мен...

Орхун също вижда Йекта и само поклаща глава. След това си тръгва.

Йекта веднага се приближава до Хира.

– Какво ти каза?

– Нищо. Видя, че палатката е счупена.

Ревността на Йекта отново се проявява.

– А защо не му каза, че баща ѝ ще ѝ купи по-хубава?

Хира обаче не желае да се занимава с ревността му. В главата ѝ продължава да звучи въпросът на Орхун и тя настоява:

– Какво ще правим? Какво още чакаме, за да се махнем оттук?

Йекта веднага разбира.

– Той ли те попита?

Този път Хира се ядосва. След като Йекта ги е оставил сами, изчезнал е за дни и ги е изложил на опасност, сега вместо да ѝ даде отговори, я разпитва за Орхун.

– Аз питам! Вече си тук. Какво ще правим оттук нататък? Защо не ми казваш? Знаеш, че не искам да оставам тук.

Йекта се поколебава, но отново не разкрива нищо.

– Имам план! Престани да ме питаш едно и също отново и отново!

Той се отдалечава ядосано към градината, а Хира остава още по-разтревожена. Вместо да ѝ вдъхне сигурност, завръщането на Йекта засилва недоверието ѝ към него.

Елиф не успява да убеди Азиз, че не е откраднала парите. Сузан продължава да я обвинява, а Азиз стига още по-далеч – нарича и нея, и баща ѝ крадци. За наказание решава Елиф да изработи сумата, която според него е взела, и я отвежда насила да работи в обор.

В обора Азиз нарежда на Елиф да изчисти всичко. Тя продължава да настоява, че е невинна, но той отказва да ѝ повярва. Елиф гордо заявява, че ще изпълни наказанието не защото признава вина или се страхува от него, а защото очаква деня, в който Азиз ще съжалява за отношението си към нея.

Елиф започва тежката работа под непрекъснатия поглед на Азиз. Той не ѝ позволява да си почине и дори когато вижда, че е жадна, излива водата пред нея. Ръцете ѝ се покриват с пришки, но тя упорито продължава да чисти.

Когато вижда разранените ѝ длани, Азиз хваща ръката ѝ и сипва сол върху раните, за да ѝ причини болка. Предупреждава я, че всяка постъпка има последствия и я заплашва какво я очаква, ако отново го излъже.

Тогава Едже му се обажда и настоява веднага да се срещнат. Първоначално Азиз отказва, но когато тя намеква за чувствата си, погледът му се насочва към Елиф. Сякаш опитвайки се да убеди самия себе си, че не изпитва нищо към нея, той се съгласява да отиде при Едже. Преди да тръгне, нарежда на Елиф да е приключила с работата, когато се върне.

В парка Едже открито търси вниманието на Азиз и му казва, че ѝ липсва. Той обаче остава хладен и нетърпелив. Едже му подарява яркооранжева риза, която очевидно не му харесва, но тя настоява, че ще му стои добре. Азиз оставя подаръка у нея и бързо си тръгва.

След известно време Азиз се връща в обора и заварва Елиф, която вече е приключила работата и се моли Бог да я избави от несправедливото обвинение и да докаже невинността ѝ. Азиз чува молитвата и за миг е разколебан, но отново потиска чувствата си и я обвинява, че лъже дори пред Бог. След като вижда, че работата е свършена, ѝ нарежда да тръгва.

Междувременно Сузан се грижи за Акиф, но е раздразнена и нетърпелива. Акиф отказва да яде и пита за Елиф, защото тя се отнася добре с него и никога не му се кара. Думите му вбесяват Сузан. Тя започва да го щипе и удря, а когато Акиф плаче от болка, Сузан излива върху него и натрупания си гняв от миналото, обвинявайки го, че я е разделил с човека, когото е обичала. Накрая го оставя сам и разплакан.