„Плен“, с.3, еп.53: Йекта се завръща и вижда Хира, Орхун и Сахра заедно!

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира прави всичко възможно да опази тайната си, но Зерин не се отказва и ДНК тестът разкрива истината. Афифе научава, че Сахра е дъщеря на Орхун и нейна внучка. Но дали Орхун не е чул разговора, който може да промени всичко?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 53 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Орхун не успява да разбере каква тайна крият Афифе и Зерин, но подозренията му остават. Докато той се опитва да остави миналото зад гърба си и прибира всички спомени от любовта си с Хира, съдбата поставя именно тази кутия в ръцете ѝ. Афифе, уплашена, че Орхун може да научи истината за Сахра, решава да се отърве от Хира и дъщеря ѝ завинаги. Планът ѝ скоро влиза в действие – Йекта тайно се завръща в имението и заварва Орхун и Хира заедно край Сахра.

Междувременно Сузан подготвя коварен капан за Елиф, за да я очерни пред Азиз. Когато парите за лекарствата на Акиф „изчезват“, подозренията падат върху Елиф, а опитът ѝ да докаже невинността си само влошава положението. Ще повярва ли Азиз, че момичето, към което започва да изпитва чувства, е способно да го ограби?

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Орхун влиза при Афифе и Зерин и веднага пита какво се случва и за какво Зерин не трябва да говори. По реакцията му Афифе разбира, че той не е чул разговора им за ДНК теста и истината за Сахра, и изпитва облекчение.

Афифе отпраща Зерин, а след това с поглед нарежда и на Султан да ги остави сами. Останала лице в лице със сина си за първи път, откакто е научила, че Сахра е негова дъщеря, тя отново си спомня резултата от ДНК теста, но успява да прикрие шока си.

Орхун настоява да разбере какво се е случило. Афифе измисля обяснение – твърди, че със Зерин имат сериозен проблем, свързан със сдружението. Орхун обаче не е убеден и се усъмнява защо майка му реагира толкова остро заради подобен въпрос.

Напрегната от разпита му, Афифе отвръща, че сама знае как да реагира, и ядосано напуска стаята. Орхун остава подозрителен, макар все още да не знае каква тайна крие майка му.

Афифе взема лекарството, което Султан ѝ дава, тъй като от гняв кръвното ѝ се е повишило. Тя е категорична, че Хира и Сахра трябва незабавно да напуснат имението. Страхува се, че ако Орхун научи истината за дъщеря си, семейството им никога няма да бъде същото.

В този момент Хира влиза с чай. Афифе едва успява да прикрие напрежението и гнева си, докато я гледа. Хира усеща странната атмосфера, оставя чая и се приготвя да излезе. Султан забелязва, че Афифе е на ръба да избухне, и с поглед я предупреждава да не прави нищо прибързано. Афифе се овладява и Хира напуска стаята, без да разбере причината за поведението ѝ.

След това Султан също си тръгва, а Афифе остава сама и продължава нервно да крачи из стаята, едва сдържайки гнева си.

Орхун е в кабинета и държи стария компас, който Хира някога му е подарила. В съзнанието му отекват последните ѝ думи, че компас е нужен само на човек, който е изгубил пътя си, а докато тя е до Сахра, дъщеря ѝ няма да има нужда от такъв.

Тогава пристига Дефне. Виждайки Орхун с компаса в ръка, тя веднага разбира, че той отново е потънал в мисли за миналото, и го пита дали още се опитва да намери пътя си. Орхун не ѝ отговаря.

Султан влиза в кухнята и казва на Бехийе, че Орхун има гост и трябва да провери дали имат нужда от нещо. Бехийе обаче е заета с приготвянето на крем и когато Хира се появява, я моли да отиде вместо нея. Хира не иска да се среща с Орхун, но неохотно се съгласява.

Когато стига до кабинета му и се кани да почука, Хира чува разговора между Орхун и Дефне. Орхун признава, че не може просто да забрави изминалите години и общите им спомени и че тежестта на миналото се оказва по-голяма, отколкото е очаквал. Дефне го съветва, колкото и тежко да е миналото, да продължи напред.

От вратата Хира вижда в ръката му стария компас, който някога му е подарила, и разбира, че говори за нея и за общото им минало. Думите му я връщат към срещата им в затвора, когато Орхун ѝ е казал, че не може да носи тежестта на нейната съвест и че тя не трябва да се тревожи за него.

Наранена от спомена, Хира си мисли, че Орхун няма никакъв товар за носене, защото се е освободил от него още преди шест години. Тя се отказва да влиза в кабинета и тихо се отдалечава.

Афифе продължава да е силно напрегната. Султан се съмнява, че могат да разчитат на Зерин да запази тайната, въпреки предупреждението да не казва на никого. Афифе обаче е убедена, че страхът ще накара Зерин да мълчи, защото тя много добре знае на какво е способна.

За Афифе истинският проблем вече не е Зерин, а Хира. Тя я вижда като заплаха, която е постоянно около Орхун и всеки момент може да разкрие истината за Сахра. След кратък размисъл Афифе стига до категорично решение – има само един начин да се отърве завинаги от Хира и детето. Какъв е планът ѝ обаче, засега не разкрива.

Орхун остава сам в кабинета със стария компас в ръка. В съзнанието му отекват думите на Дефне, че колкото и тежко да е миналото, трябва да погледне напред.

Накрая Орхун взема решение. Отваря чекмеджето и изважда брачните халки, а споменът за деня, в който се е оженил за Хира, отново изплува пред очите му. След това напуска кабинета, носейки със себе си халките и компаса.

Орхун влиза решително в гардеробната и сваля кутията, в която пази спомените от брака си с Хира. Отваря я и пред него се появяват сватбените им снимки. Първо оставя до тях брачните халки.

Докато гледа снимките, в съзнанието му изплува моментът, в който двамата са признали любовта си един на друг. Споменът го разтърсва, но Орхун продължава с решението си да прибере всичко, което го свързва с миналото.

След това изважда стария компас, подарен му от Хира. Спомня си как тя е настоявала той да го запази, защото не компасът, а Орхун е бил човекът, който най-добре е определял посоката ѝ. Въпреки болката Орхун поставя и компаса в кутията.

Сред вещите намира кърпичката с инициалите им, избродирана от Хира. Спомня си как я е похвалил за красивата бродерия и как ѝ е казал, че е изящна като самата нея. Орхун прибира и този скъп спомен.

Накрая погледът му попада върху гривната, която Хира е направила за него. Той си припомня как тя е прекарала нощта, опитвайки се първо да поправи старата, а след това е изработила нова. Спомня си и думите ѝ, че усилието ѝ е нищо в сравнение с всичко, което той е правил за нея.

Орхун трудно прикрива тъгата си, но поставя и гривната в кутията. След като прибира халките, компаса, кърпичката и гривната заедно със сватбените снимки, той затваря капака, сякаш се опитва да затвори цяла глава от живота си.

За миг остава неподвижен, след което поема дълбоко въздух и взема телефона си. Въпреки болката решението му изглежда окончателно. Обажда се на някого и нарежда:

– Ела веднага в гардеробната!

След това затваря телефона и остава решителен, въпреки всичко, което току-що е преживял.

Орхун е извиквал Султан и ѝ нарежда да отнесе в мазето кутията, в която току-що е прибрал всички спомени от живота си с Хира. Султан взема кутията и излиза, а Орхун остава сам, видимо натъжен от решението си.

На стълбите Султан среща Хира и, без да ѝ обяснява какво има вътре, ѝ подава кутията и ѝ нарежда да я занесе в мазето. Така Хира неволно се оказва с кутията, в която Орхун е прибрал сватбените им снимки, халките и всички скъпи спомени от връзката им.

Междувременно Зерин седи разстроена в кафене и взема лекарство, все още под въздействието на сблъсъка си с Афифе. В съзнанието ѝ отново изплуват шамарът и яростта на Афифе, която я е притиснала заради тайното разследване и ДНК теста.

Тъй като не смее да насочи гнева си срещу Афифе, Зерин обвинява Хира за всичко и се заканва да ѝ отмъсти.

Тогава пристига Дефне и забелязва, че сестра ѝ говори сама. Зерин се опитва да прикрие напрежението си, но Дефне вижда зачервената ѝ буза и я пита какво се е случило. Зерин лъже, че кожата ѝ се е раздразнила от грима.

След това Зерин неочаквано започва да разпитва Дефне за миналото на Орхун и Хира. Иска да разбере дали, когато Орхун е влязъл в затвора, е казал на Хира да продължи живота си и дали след това двамата наистина повече не са се срещали.

Въпросите ѝ събуждат подозрението на Дефне, но Зерин се оправдава с обикновено любопитство. Всъщност тя вече подрежда парчетата от миналото и стига до извода, че когато Орхун е отблъснал Хира, тя вероятно е била твърде горда, за да му каже, че е бременна.

Хира отнася кутията в мазето, но докато я оставя, тя се изплъзва от ръцете ѝ и пада на пода. Капакът се отваря и пред очите ѝ се разпиляват сватбените снимки, халките, компасът, гривната и останалите спомени от живота ѝ с Орхун .

Хира е потресена. Разглежда снимките и едва сдържа сълзите си. Тогава си спомня думите на Орхун пред Дефне, че тежестта на миналото е по-голяма, отколкото е очаквал .

Тези думи събуждат гнева ѝ. Хира си казва, че ако някой носи товара на миналото, това е тя – тя все още носи всичко със себе си, а вината за тази тежест е на Орхун .

Ядосана и разстроена, Хира бързо прибира разпилените вещи обратно в кутията, затваря я и излиза от мазето с нея.

Сахра полива цветята в градината, докато Рашит уж я наглежда, но всъщност си почива под едно дърво. Момиченцето се подхлъзва, пада и наранява коляното си. Въпреки че раната кърви, Рашит не обръща особено внимание и я кара да продължи.

В този момент Орхун излиза в градината. Рашит веднага се преструва, че работи, а Орхун забелязва ранената Сахра, вдига я и я успокоява, че е само малка драскотина. Предлага да я заведе в имението, за да почистят раната.

Сахра обаче отказва, защото майка ѝ е казала, че ще губи точки, ако влиза в къщата на Орхун. Тя предлага вместо това да отидат в пристройката. Орхун е изненадан от думите ѝ, но се съгласява и нарежда на Рашит да уведоми Хира.

Докато Орхун отвежда Сахра към пристройката, в имението пристига камион с доставки. След като шофьорът започва да разтоварва стоката, в задната част на камиона се появява тайнствен човек, чиято самоличност не се вижда. Той се крие и изчаква подходящ момент да слезе.

Орхун почиства раната на Сахра с наличните средства и я пита дали я боли. Момиченцето признава, че я боли малко, а той я окуражава, че е смела, и обещава да намери нещо за раната.

В този момент Хира притеснено се втурва в пристройката. Тя веднага коленичи до Сахра и проверява нараняването ѝ. Сахра я успокоява, че е добре и обяснява, че е паднала, докато е събирала точки. Орхун също уверява Хира, че раната не е сериозна, но не е намерил необходимото, за да я превърже. Хира започва да търси нужните неща, а Орхун остава до Сахра.

Междувременно Афифе наблюдава градината от прозореца на кабинета си. Тя вижда тайнствения мъж, който е слязъл от камиона, да се отправя към пристройката. Вместо да се изненада, Афифе изглежда доволна и промълвява:

– Най-накрая дойде.

С победоносно изражение тя проследява мъжа с поглед, което разкрива, че е очаквала появата му и той е част от плана ѝ.

Орхун и Хира заедно се грижат за раненото коляно на Сахра. Хира почиства раната и я успокоява, а Орхун стои до тях и внимателно наблюдава майката и дъщерята.

Когато идва време да сложат лепенка, Сахра сама моли Орхун да го направи. Хира се съгласява и двамата за миг се поглеждат, докато Орхун внимателно поставя лепенката на момиченцето.

В същото време тайнственият мъж се приближава към пристройката. Самоличността му най-накрая се разкрива – това е Йекта.

Йекта вижда през прозореца Хира и Орхун заедно край Сахра. Докато двамата се грижат за момиченцето като семейство, той ги наблюдава ревниво и гневно стиска юмруци.

Така епизодът завършва с неочакваното завръщане на Йекта, докато Хира и Орхун дори не подозират, че той вече е пред пристройката и ги наблюдава.

Азиз се грижи внимателно за болния Акиф, дава му лекарствата и предлага да му помогне да стигне до стаята си. Акиф отказва и се прибира сам. Малко след това на вратата се звъни.

Сузан отваря и вижда Елиф. Посреща я враждебно и настоява първо да разбере защо е дошла. Когато става ясно, че Елиф иска да говори с Азиз, Сузан неохотно я пуска вътре.

Елиф казва на Азиз, че е разговаряла с баща си и той е обещал скоро да изплати дълга си. Новината видимо засяга Азиз, защото това означава, че Елиф ще си тръгне. Вместо да покаже чувствата си, той избухва и заявява, че баща ѝ е лъжец и няма да намери парите. Елиф не разбира гнева му и го пита дали с нещо го е ядосала, но Азиз не успява да ѝ отговори.

Тогава пристига Едже. Тя с радост обяснява, че самият Азиз я е поканил. Когато предлага да отидат на кино, той веднага приема, опитвайки се да докаже пред себе си, че не изпитва нищо към Елиф. Едже е изненадана и щастлива, а Сузан разбира какво стои зад поведението на брат ѝ. Тя отпраща Елиф и ѝ нарежда да се върне вечерта, защото има работа за нея. Останала сама, Сузан злорадо предвкусва „изненадата“, която ѝ е подготвила.

Вечерта Фериха идва при Елиф с продуктите, необходими за приготвянето на халва за годишнината от смъртта на майка ѝ. Тя е успяла да продаде обеците на Елиф и ѝ връща останалите пари. Елиф е трогната от помощта ѝ. След като Фериха си тръгва, Елиф остава сама със спомените за майка си, но Сузан нахлува и я отвежда да работи.

Сузан кара Елиф да чисти и мести тежки мебели. Когато Акиф се появява, той се държи мило с момичето, което дразни Сузан. Малко по-късно се прибира Азиз. Знаейки, че той я слуша, Сузан нарочно сравнява Елиф с жена от миналото им, която също изглеждала добра и покорна, но впоследствие се оказала „дявол с ангелско лице“. Думите ѝ карат Азиз отново да погледне Елиф с подозрение. Сузан пък е доволна, защото истинската част от плана ѝ предстои на следващия ден.

На сутринта Сузан започва престорено да търси парите, които уж е оставила за лекарствата на Акиф. Пред Азиз тя намеква, че Елиф е чистила точно там и че наскоро е поискала пари от баща си. Първоначално Азиз защитава Елиф, но Сузан твърди, че парите ѝ били спешно необходими за самата нея. Това вече поражда съмнение у него и той ядосано тръгва към пристройката.

Там Елиф приготвя халва в памет на майка си. Азиз и Сузан я притискат да обясни откъде има пари за продуктите. Елиф разказва истината – дала е обеците си на Фериха, за да ги продаде. Когато Азиз настоява за доказателство, тя казва, че Фериха ги е занесла при бижутера Наим.

Азиз веднага се обажда на Наим, но той казва, че през последните два дни не е бил в магазина заради погребение. Така обяснението на Елиф изглежда като лъжа. Тя ужасено осъзнава, че Азиз я подозира в кражба, а Сузан тайно се наслаждава на успеха на интригата си.

Обзет от гняв, Азиз рита съда с халвата, която Елиф приготвя за годишнината от смъртта на майка си. Елиф остава потресена и ужасена от постъпката му.