В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира разбира, че Зерин е взела косми от четката на Орхун, за да направи ДНК тест и да докаже подозренията си. Уплашена, че истината за Сахра ще излезе наяве, Хира трябва да намери начин да я спре, преди да е станало твърде късно.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 49 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Орхун е решен да направи рождения ден на Сахра специален и подготвя празненство в градината, като представя всичко като изненада от баща ѝ. Докато момиченцето очаква празника с нетърпение, Афифе отново напомня на Хира да си знае мястото и ѝ нарежда незабавно да отмени рождения ден, но Орхун се намесва и категорично заявява, че празник ще има. В същото време Хира е нащрек, защото Зерин не се отказва от намерението си да вземе ДНК проба от Сахра и да докаже подозренията си.
Междувременно Азиз открива Саръджа и му отмъщава, но мислите му все по-често се връщат към Елиф. Когато разбира, че тя е приготвила любимото му ястие, за да му благодари, близостта между двамата отново го смущава. А появата на Едже точно в неподходящия момент заплашва да разпали ревността ѝ.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Хира излиза пред пристройката и с голи ръце изкопава дупка, в която заравя торбата с вещите на Сахра, от които може да бъде взета проба за ДНК тест. Тъкмо се изправя, когато зад нея се появява Орхун.
– Какво правиш тук? – пита той.
Стресната, Хира се опитва да прикрие напрежението си.
– Ами... излязох да подишам малко въздух.
Орхун веднага забелязва, че нещо не е наред.
– Не изглеждаш добре. Има ли проблем?
– Добре съм. Няма нищо.
– Някой в къщата притесни ли те?
Хира поклаща глава и се опитва да прекрати разговора, но Орхун не се отказва.
– Не ми казвай, че нищо не е станало. Цял ден си напрегната. Познавам те. Когато нещо те тревожи, избягваш погледа ми.
– Казах ти, че съм добре. Убеди ли се вече? – отвръща Хира.
Погледът на Орхун пада върху стиснатите ѝ ръце.
– А ръцете ти? Правиш така, когато криеш нещо.
Хира не издържа и избухва в сълзи. Орхун се разтревожва.
– Ако има нещо, което мога да направя, кажи ми. Ще го направя веднага. Няма проблем, който да няма решение.
Думите му отприщват натрупаните емоции на Хира.
– Така ли? Можеш ли да върнеш Йекта? Можеш ли да ни върнеш предишния живот? Аз съм затворена тук с дъщеря си, а Сахра дори не разбира какво се случва. Тя още вярва, че баща ѝ ще дойде утре за рождения ѝ ден.
Хира едва сдържа сълзите си. След това му припомня думите, които самият той е изрекъл по-рано:
– Каза, че един ден на място, на което не искаш да бъдеш, се усеща като хиляда дни. Когато става дума за детето ми, тук един ден ми се струва като цял век!
Хира се прибира разстроена в пристройката, а Орхун остава сам, натъжен от думите ѝ.
Хира е заспала седнала на дивана, а Сахра се събужда и тихо я вика. Когато майка ѝ не реагира, момиченцето се приближава към нея, но в този момент някой почуква на вратата.
– Татко е! – възкликва Сахра и хуква към вратата.
Хира се стряска и веднага я последва.
– Сахра, почакай!
Когато отварят, пред тях стои Орхун с няколко пакета в ръце.
– Татко! – извиква Сахра, но усмивката ѝ угасва, щом разбира, че не е Йекта.
Орхун вижда разочарованието ѝ и се опитва да го прикрие с добра новина.
– Добро утро. За съжаление, баща ти няма да може да дойде... Но изпрати тези неща за теб и майка ти. Ще ги облечете за рождения ти ден.
Очите на Сахра веднага грейват.
– Рожден ден?!
– Баща ти е организирал всичко – уверява я Орхун.
– Мамо, чу ли? – обръща се развълнувано Сахра.
– Чух, миличка.
Хира поглежда Орхун и веднага разбира, че всъщност той стои зад изненадата. Благодарна му е, че прави всичко възможно Сахра да не усеща толкова болезнено отсъствието на Йекта.
Орхун продължава играта: – Баща ти има и изненада за теб. Не си казала какъв подарък искаш, но той се е досетил. Когато подаръкът пристигне, ще разберем дали е познал.
Сахра е във възторг, докато Хира не може да забрави заплахата от Зерин и възможния ДНК тест.
Преди да си тръгне, Орхун казва на Хира, че днес няма да работи и трябва само да се приготви със Сахра за празненството.
– Ако Йекта се обади, ще ми кажеш ли? – пита го Хира.
Орхун потвърждава и тя се прибира с дъщеря си.
Останал сам пред пристройката, Орхун отново се замисля за странното поведение на Хира.
– Сигурен съм, че има нещо. Нещо друго... – промълвява той и се връща в имението.
Докато Хира седи замислена, Сахра разглежда пакетите, донесени от Орхун. Изведнъж момиченцето си спомня за тяхната игра с точките и притеснено пита:
– Мамо, загубих ли много точки, защото говорих с онзи чичко?
– Не, миличка. Днес няма да губим точки – успокоява я Хира.
Сахра се усмихва облекчено и прегръща майка си.
Междувременно Зерин вече е купила за Сахра дървената играчка, която Хира по-рано ѝ е показала. Но зад подаръка се крие истинската ѝ цел.
– Когато малката получи подаръка си, дано и тя ми направи един малък подарък – ДНК проба – промълвява Зерин.
В този момент пристига Дефне. Щом вижда играчката, тя пита за кого е.
– За дъщерята на Хира. Има рожден ден – обяснява Зерин.
Дефне веднага се усъмнява в необичайната щедрост на сестра си.
– Подарък за детето, проект за рождени дни на деца... Какво става с теб? Ако имаш някаква друга цел...
– Каква цел мога да имам, Дефне? Просто поисках и го купих! Аз поне не крия чувствата си от страх като теб – отвръща Зерин.
Дефне се ядосва, че сестра ѝ отново насочва разговора към Орхун.
– Защото искам най-после да бъдеш честна със себе си! Не си ли влюбена в Орхун? – пита директно Зерин.
Дефне застива и не успява да отговори.
– Нямаш смелост дори да си го признаеш. Тогава не се бъркай в моите работи!
Думите ѝ нараняват Дефне. Зерин я подканва да оправи грима си и да тръгнат заедно към имението, като добавя, че срещата с Орхун ще ѝ се отрази добре. Разстроена, Дефне става и отива към тоалетната.
Останала сама, Зерин осъзнава, че е прекалила със сестра си. Точно тогава получава съобщение от детектив Тахсин. Той я уведомява, че пробата от Орхун вече е изпратена в лабораторията и остава да бъде осигурена само проба от Сахра.
Зерин веднага му отговаря:
– Добре. Ще се погрижа за това още днес.
Тя изпраща съобщението и се усмихва доволно.
Хира стои напрегната до прозореца. Тя вече знае, че Зерин се опитва да вземе ДНК проба от Сахра, и не може да спре да мисли за опасността. Пред очите ѝ отново изниква моментът, в който Зерин тайно взема косми от четката на Орхун.
След това Хира си спомня кошмара, в който Орхун отвежда Сахра с кола, а тя безпомощно тича след тях.
– Не! Не, Сахра! – отекват собствените ѝ викове в съзнанието ѝ.
Хира поглежда към дъщеря си, която спокойно си играе, без да подозира нищо.
– Докато аз съм в онази къща, ти оставаш сама тук. Как да те защитя? Йекта, къде си? – промълвява отчаяно тя.
В този момент Султан почуква и веднага влиза.
– Госпожа Афифе иска да те види.
– Господин Орхун ми даде почивен ден – напомня Хира.
– Госпожата те вика. Веднага! – отсича Султан.
Хира разбира, че няма избор, и посяга към Сахра.
– Хайде, миличка...
– Детето остава. Само ти! – спира я Султан.
Това още повече тревожи Хира. Преди да излезе, тя кляка пред дъщеря си и я предупреждава:
– Миличка, докато се върна, не излизай навън. Заключи вратата и не отваряй на никого, разбра ли?
Сахра кимва послушно. Хира я поглежда още веднъж с тревога и неохотно тръгва след Султан, принудена да остави дъщеря си сама.
Хира отива при Афифе, която веднага я напада с обвинения.
– Орхун организира рожден ден за дъщеря ти. Ти ли го помоли?
– Не. Никога не съм го молила – отговаря Хира.
Афифе не ѝ вярва и отново я предупреждава да не забравя мястото си в имението.
– Ставаш все по-нагла! Не забравяй, че тук си само натрапница!
Докато Афифе продължава да я унижава, Хира поглежда през прозореца и вижда Зерин и Дефне да идват към имението. Дефне изостава, за да говори по телефона, а Зерин се насочва право към пристройката.
Хира веднага разбира какво е намислила.
– Отива при Сахра! Ще вземе ДНК проба! – мисли си ужасена тя.
В същото време Афифе ѝ нарежда:
– Сега ще отмениш този рожден ден! Чу ли ме?
– Чух ви, госпожо Афифе. Както желаете.
Хира веднага се насочва към вратата, за да стигне до Сахра, но Афифе я спира:
– Още не съм свършила!
Хира е принудена да остане, докато тревогата ѝ расте с всяка секунда.
Зерин стига до пристройката, докато Сахра си играе вътре с плюшената си играчка.
– Легото ми вкъщи беше по-хубаво – казва момиченцето на играчката си.
Зерин опитва да отвори вратата, но открива, че е заключена. Чувайки шума, Сахра решава, че майка ѝ се е върнала.
– Мамо, ти ли си?
– Миличка, ще ми отвориш ли? – пита Зерин.
Сахра обаче помни заръката на Хира.
– Мама каза да не отварям на никого.
– Аз не съм непозната. Аз съм леля Зерин. Имам изненада за теб.
Сахра не отговаря и не отваря вратата. Планът на Зерин да стигне до детето се проваля, а тя започва да губи търпение.
Хира едва сдържа тревогата си и бърза да се върне при Сахра, но Афифе продължава да я задържа.
– Не си мисли, че ще се измъкнеш толкова лесно! Още сега ще оправиш тази работа. Ще говориш с Орхун и ще му кажеш, че рожден ден няма да има!
В този момент Орхун, който минава покрай ателието, чува думите на майка си и влиза.
– Не! Рожденият ден ще бъде отпразнуван!
Афифе се изправя ядосано, а Орхун категорично заявява:
– Аз реших да го организирам. Можеш да вървиш – обръща се той към Хира.
Хира кимва почтително и веднага излиза, за да се върне при Сахра.
– Бъди разумен, сине! Какво означава да организираш рожден ден на детето на чужд човек? – възмущава се Афифе.
– Не поставяй решенията ми под въпрос, мамо! Аз го искам и така ще бъде.
Орхун си тръгва, без да чака отговор, а Афифе остава разгневена.
Зерин продължава да убеждава Сахра да отключи вратата.
– Не си ли любопитна каква е изненадата ми?
– Любопитна съм, но не мога да отворя – отговаря Сахра.
Зерин сменя тактиката.
– Тогава ще ти дам подаръка за рождения ден по-късно.
Сахра веднага се оживява.
– Подарък за рождения ми ден?
– Да. Купих ти играчка, която знам, че много искаш.
Зерин става все по-нетърпелива, но се опитва да запази спокоен тон.
– Хайде, миличка, отвори вратата.
Сахра обаче продължава да изпълнява заръката на майка си и не отваря.
Хира тича към пристройката, притеснена, че Зерин е останала сама със Сахра. Дефне, която разговаря по телефона в градината, забелязва колко е разтревожена Хира, но не разбира причината и продължава разговора си.
В същото това време любопитството на Сахра надделява и тя все пак отваря вратата. Зерин се усмихва доволно и ѝ подава подаръка.
– Браво. Ето, това е за теб.
Сахра радостно взема играчката. Зерин протяга ръка към косата ѝ, преструвайки се, че иска да я погали, но истинската ѝ цел е да вземе косъм за ДНК теста.
Точно тогава се чува гласът на Хира:
– Сахра!
Момиченцето се стряска и се отдръпва, а Зерин е принудена да прибере ръката си. Хира се втурва към тях.
– Какво правиш?
Зерин се притеснява, че е разкрита, но бързо намира обяснение:
– Нищо. Купих подарък на Сахра за рождения ден и исках да ѝ го дам.
Хира забелязва, че това е същата играчка, която двете със Зерин разглеждаха по телефона.
– Много мило от твоя страна. Хайде, Сахра.
Хира веднага прибира дъщеря си и затваря вратата след тях.
Останала отвън, Зерин е бясна, че планът ѝ отново се е провалил.
– Не успях сега, но каквото и да ми струва, ще взема тази ДНК проба!
Решена да не се отказва, Зерин се отправя към имението.
Бехийе и Рашит подготвят градината за рождения ден на Сахра. Докато надува поредния балон, Рашит започва да недоволства:
– Госпожо Бехийе, не са ли достатъчно вече? Останах без въздух от тези балони!
– Господин Рашит, от всички балони ти си надул два-три! – отвръща изморено Бехийе. – Какво каза господин Орхун? „Нищо не трябва да липсва.“ Хайде да приключваме, преди да е станала някоя беля.
В този момент идва Орхун.
– Подаръкът пристигна ли?
– Ами... още никой нищо не е донесъл, господин Орхун – отговаря Рашит.
Орхун кимва и оглежда приготовленията. Доволен от видяното, на лицето му се появява лека усмивка.
Сахра вече е облякла дрехите, които Орхун е купил за рождения ѝ ден, а Хира реше косата ѝ.
– Миличка, толкова си красива! – усмихва се Хира.
– Мамо, и ти си облечи роклята!
Хира се колебае. Не иска да носи подаръка на Орхун, но Сахра вярва, че роклята е изпратена от баща ѝ. За да не разваля щастието на дъщеря си, Хира опитва да намери оправдание.
– Тази рокля не е много подходяща за днес, Сахра.
– Но днес е рожденият ми ден! Искам и ти да си красива, мамо. Моля те!
Хира не намира сили да откаже на дъщеря си.
Подготовката за рождения ден е почти приключила. Бехийе поднася напитки на Дефне и Зерин, Орхун пие кафе, а Рашит се върти около бюфета и тайно похапва от лакомствата.
Дефне оглежда украсата с одобрение.
– Всичко изглежда прекрасно. Мисля, че Сахра много ще се зарадва.
– Това ще бъде първият ѝ рожден ден без баща ѝ. Надявам се да ѝ хареса – отвръща Орхун.
Зерин използва момента, за да провери реакцията му.
– Благодарение на теб детето няма да усети толкова липсата на баща си.
Дефне веднага долавя намека, но телефонът на Орхун звъни и той се отдалечава, за да отговори.
– Какво се опитваш да кажеш? Това намек ли беше? – пита Дефне сестра си.
– Какъв намек? Просто го похвалих. Ако ще търсиш скрит смисъл във всяка моя дума, ще имаме проблем – отвръща Зерин.
В този момент пристига Нур. Зерин и Дефне я посрещат и я уверяват, че не е закъсняла, защото рожденичката още не е дошла. Нур е донесла книга за Сахра и се надява подаръкът да ѝ хареса.
– Градината е прекрасна. Сахра ще бъде очарована – отбелязва тя.
Зерин обаче продължава внимателно да наблюдава Орхун.
След като приключва разговора си, Орхун поглежда към пристройката. Хира и Сахра все още не са се появили. Притеснен, той се пита:
– Да не би да е променила решението си?
Дали Хира е променила решението си ще разберем в следващия епизод.
Какво се случва с Елиф и Азиз?
Гюрбюз, Едже и Азиз
Едже е при Гюрбюз, който с ужас разглежда дългата сметка за козметиката ѝ и се възмущава от цените. Докато двамата спорят, пристига Азиз и веднага пита дали има новини за Саръджа. Той е решен лично да го намери и да си отмъсти.
Когато Гюрбюз се отдалечава, за да говори по телефона, Едже веднага търси сметка на Азиз защо не отговаря на обажданията ѝ. Ревниво му дава да разбере, че знае, че е водил Елиф в болницата. Азиз е изненадан откъде е научила, но разговорът им е прекъснат от връщането на Гюрбюз.
Малко след това Азиз получава съобщение, че хората му са открили Саръджа. Той веднага тръгва, а Едже също се опитва да си тръгне след него. Гюрбюз обаче я спира и продължава да ѝ държи сметка за огромните разходи за козметика.
Елиф се грижи за Акиф
В къщата Акиф отново е потънал в миналото. Сузан довежда Елиф и ѝ нарежда едновременно да се грижи за него и да свърши почти цялата домакинска работа.
Акиф мисли, че Азиз все още е ученик и че предстои абитуриентският му бал. Елиф не го поправя, а спокойно влиза в неговия свят. Малко по-късно той произнася думите „В гнева има красота“. Те силно впечатляват Елиф и тя си спомня как Азиз е сложил резе на вратата на бараката, за да не нахлуе отново при нея.
Акиф внезапно решава, че иска манти, и споменава, че Азиз също много ги обича. Елиф запомня думите му.
Азиз открива Саръджа
Саръджа върви по безлюдна улица и уверено заявява по телефона, че човекът, способен да го открие, още не се е родил. В същия миг Азиз се появява зад него.
– Не бъди толкова сигурен – казва той и го поваля с удар.
Сузан затрупва Елиф с работа
Елиф продължава да чисти къщата и да се грижи за Акиф, докато Сузан непрекъснато ѝ намира нови задачи. Нарежда ѝ да почисти хладилника, да изглади ризите на Азиз и да измие банята.
Когато става дума за вечерята, Елиф си спомня, че Акиф е казал колко много Азиз обича манти, и предлага сама да ги приготви. Сузан с готовност оставя и тази работа на нея.
Азиз си отмъщава
Азиз довлича пребития Саръджа в склада на Гюрбюз и отново се нахвърля върху него. Гюрбюз едва успява да го спре, преди да го убие.
Докато гледа Саръджа, Азиз си спомня как нападателят е блъснал Елиф и тя е ударила главата си. Гюрбюз забелязва реакцията му и подозрително го пита дали няма някаква лична причина да е толкова озлобен. Азиз не отговаря и си тръгва.
Елиф приготвя любимото ястие на Азиз
Елиф и Акиф заедно приготвят манти. Тя замесва тестото, приготвя плънката и оформя малките хапки, а Акиф с удоволствие ѝ помага.
По-късно Азиз се прибира. Ръката му е наранена от побоя, но той отказва да обясни какво се е случило и пита единствено как е баща му.
Сузан му сервира мантите, а Азиз веднага забелязва, че този път са много по-вкусни. Дори иска втора порция. Сузан не е особено доволна от похвалата, а Акиф неволно разкрива истината:
– Благодаря ти, момиче.
Така Азиз разбира, че Елиф е приготвила ястието специално за него. Реакцията му веднага се променя и той отблъсква чинията.
Елиф обяснява, че е искала да му благодари за резето, което е поставил на вратата, но неволно разсипва храната върху него. Сузан веднага започва да я обвинява, че е непохватна.
Елиф донася кърпа, но Азиз хваща ръката ѝ и я кара сама да почисти петното. Неочакваният физически контакт смущава и двамата. Точно в този момент в къщата влиза Едже и заварва Азиз и Елиф опасно близо един до друг.
