В предния епизод на турския сериал „Плен“: Зерин е убедена, че Сахра е дъщеря на Орхун, и решава да го докаже с ДНК тест. Хира случайно чува плановете ѝ и изпада в паника – ще успее ли да опази тайната, заради която се е борила толкова години?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 48 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Хира разбира, че Зерин е на крачка от разкриването на най-голямата ѝ тайна. Тя я проследява и с ужас вижда как Зерин взема косми от четката на Орхун за ДНК тест. Какво ще направи Хира?
Междувременно Азиз все по-трудно прикрива чувствата, които Елиф събужда у него.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Хира влиза в къщата, обзета от тревога. Не знае дали Зерин вече е споделила подозренията си с Афифе или Орхун.
„Ами ако Зерин им е казала? Ако е говорила с Орхун или госпожа Афифе...“
– Господи, помогни ми – прошепва Хира и влиза вътре.
Когато се качва на втория етаж, внезапно чува разгневения глас на Афифе от ателието:
– Как можа да скриеш тази истина от мен? Как можа да не ми кажеш! Ще си взема онова, което ми принадлежи! Тази жена ще си плати!
Хира пребледнява. Убедена е, че Афифе е разбрала истината за Сахра. Паникьосана, тя се обръща, за да избяга към пристройката, но точно тогава се изправя лице в лице с Орхун.
– Ела с мен! – нарежда той.
Хира решава, че и Орхун вече знае тайната, и се опитва да се отдалечи, сякаш не го е чула.
– Къде отиваш? Казах да дойдеш с мен!
Притисната от обстоятелствата и очакваща най-лошото, Хира няма друг избор, освен да последва Орхун.
Орхун отвежда Хира в кабинета и ѝ нарежда да затвори вратата. Тя е убедена, че тайната за Сахра е разкрита, а когато Орхун произнася името на момиченцето, пребледнява.
– Сахра...
– Ако ще говорите за това, което си мисля... Каквото и да ви е казал някой, Сахра е... – започва паникьосано Хира, готова да заяви, че детето е само нейно.
– Изслушай ме! – прекъсва я Орхун.
Оказва се, че той изобщо не знае истината. Орхун иска да говори за предстоящия рожден ден на Сахра.
– Това ще бъде първият ѝ рожден ден без баща ѝ. Вчера ме отряза, но това е важно.
Хира осъзнава, че страховете ѝ засега са били напразни, и си отдъхва.
Разговорът им за кратко е прекъснат от Султан, която идва по въпрос, свързан със сдружението на Афифе. След като тя си тръгва, Орхун отново настоява Сахра да има истински празник.
– Детето има нужда от това. Преживя неща, които биха били тежки дори за възрастен. Оказа се в центъра на конфликт, смени дома си и толкова дълго е разделена от баща си.
– Наистина не искам – продължава да се противопоставя Хира.
Орхун обаче е категоричен: – Дори да не ми позволиш, аз ще го направя. Утре, в градината.
– Но...
– Няма „но“. Можеш да вървиш.
Преди да излезе, Хира отправя една важна молба:
– Трябва спешно да се свържа с Йекта. Моля ви, ако се обади, веднага ми кажете.
Орхун решава, че тя търси Йекта заради рождения ден на Сахра, и не подозира истинската причина. Щом излиза от кабинета, Хира най-сетне си поема въздух.
– Зерин не им е казала нищо... Господи, какво цели тогава?
Но няма време да търси отговора. Султан веднага я връща към задълженията ѝ и ѝ нарежда да почисти спалнята на Афифе. Хира тръгва, все по-разтревожена от намеренията на Зерин.
Зерин тайно се връща в имението с ясен план. Оглежда се внимателно и, след като се уверява, че никой не я е видял, се промъква към стаята на Орхун.
Вътре започва да търси нещо, от което би могла да вземе ДНК проба. Забелязва четката за коса на Орхун и тъкмо се кани да вземе няколко косъма, когато внезапно влиза Султан.
– Госпожо Зерин?
Зерин се стряска, но бързо се съвзема и се преструва, че просто оправя косата си пред огледалото.
– Търсите ли нещо? – пита подозрително Султан.
– Дойдох да видя госпожа Афифе. Реших, докато съм тук, да се видя и с господин Орхун.
– Господин Орхун е в кабинета...
Зерин е принудена да напусне стаята, без да успее да вземе космите за ДНК теста. Султан подозрително я проследява с поглед.
Междувременно Хира забелязва, че Зерин отново е дошла в имението и разговаря с Афифе. Тя тайно подслушва и разбира, че двете обсъждат проект за сдружението. Това я успокоява донякъде, без да подозира, че истинската цел на Зерин е да се върне в стаята на Орхун и да вземе материал за ДНК тест.
Когато Афифе се оттегля в ателието си, Хира решава да разбере какво замисля Зерин. Под предлог, че иска да провери цената на подарък за рождения ден на Сахра, тя моли да използва телефона ѝ. Докато Зерин отключва устройството, Хира запомня паролата.
След това нарочно разлива останалото кафе върху Зерин.
– Какво правиш? Не можеш ли да внимаваш малко? – ядосва се тя.
– Много съжалявам. Веднага ще донеса кърпа...
Зерин отказва и отива да се почисти, оставяйки телефона си на масата. Хира веднага използва възможността, отключва го и проверява последните обаждания.
Там открива името „Детектив Тахсин Ероглу“.
– Детектив... Значи е наела детектив! Разследва нас! Йекта, къде си?
Все по-разтревожена, Хира започва да преглежда и съобщенията в телефона на Зерин, опитвайки се да разбере колко близо е тя до разкриването на тайната за Сахра.
Зерин се почиства в банята и ядосано мърмори за непохватността на Хира. През това време Хира продължава да проверява телефона ѝ, но чува приближаващите стъпки и бързо го оставя на мястото му. Когато Зерин влиза, Хира се преструва, че почиства дивана.
– Още веднъж ви моля да ме извините, госпожо Зерин.
– Няма нищо. Вече се оправих.
За момент Хира се страхува, че Зерин ще разбере, че е пипала телефона ѝ, но успява да отклони вниманието ѝ към играчката, която уж иска да купи за Сахра.
Зерин отново отваря страницата с подаръка и небрежно подхвърля:
– Не е ли прекалено скъпа играчка за петгодишно дете?
Хира веднага я поправя:
– На четири. Сахра е на четири години.
– Да, разбира се – отговаря Зерин.
Двете продължават да говорят за дървената играчка и високата ѝ цена. В този момент се появява Афифе и за кратко ги наблюдава, без те да я забележат.
След това Афифе казва на Зерин, че проектът ѝ е прекалено объркан и иска да го обсъдят подробно насаме. Зерин не е доволна, защото това проваля плановете ѝ, но няма как да откаже и тръгва с нея.
Хира остава сама, все още силно разтревожена от откритието си. Вече знае, че Зерин е наела детектив и тайно разследва нея, Йекта и Сахра.
Хира нервно чака пред стаята на Афифе, решена да проследи Зерин. Точно тогава се появява Орхун и отново я кара да го последва в кабинета.
– Защо? Какво е станало? Йекта обади ли се? – пита веднага Хира.
Орхун не отговаря, а вътре става ясно, че иска да обсъдят рождения ден на Сахра.
– Какъв рожден ден би искала? Нека подготвим всичко така, както тя го харесва – предлага Орхун.
Хира отново се опитва да откаже, но Орхун е категоричен, че празник ще има. Разпитва я за любимата торта, подаръците и любимия цвят на момиченцето.
– Шоколадова торта – отговаря Хира.
Когато Орхун пита за подарък, тя му напомня за най-болезненото: – Има нещо, което иска, но дори на мен не е казала какво е. Вярва, че баща ѝ ще дойде за рождения ѝ ден и ще ѝ донесе подаръка.
Орхун знае колко силно Сахра очаква Йекта, но продължава с подготовката. Научава, че любимият ѝ цвят е син, и започва да планира малко празненство в имението.
Хира обаче вече почти не го чува. В главата ѝ е само една мисъл: „Какво ще направиш, когато разбереш, че Сахра е собствената ти дъщеря? Ще ми вземеш ли детето и ще ме изгониш?“
Страхът става непоносим и Хира внезапно избухва: – Стига! Недейте! Не издържам повече...
Орхун е объркан и я пита какво се е случило, но Хира не може да му каже истината и бързо напуска кабинета.
В коридора тя забелязва Зерин да се промъква надолу по стълбите. Веднага тръгва след нея и вижда, че Зерин се насочва към стаята на Орхун. Хира вече е сигурна, че тя замисля нещо и решава да разбере какво.
Зерин тайно влиза в стаята на Орхун и се насочва право към четката му за коса. Взема няколко косъма и внимателно ги прибира в плик.
Хира наблюдава скришом от вратата и веднага разбира какво цели Зерин.
– О, не! Ще направи ДНК тест! – мисли ужасена тя.
Без да бъде забелязана, Хира се отдалечава. На стълбите спира за момент, обзета от паника.
– Взе косми за ДНК тест... Господи, какво ще правя?
Хира напуска къщата разтревожена. Вече няма никакво съмнение – Зерин е решена да докаже, че Сахра е дъщеря на Орхун.
Нощта напредва. Хира се втурва задъхана в пристройката, където Сахра спи, и панически започва да събира багажа им. Решена е да вземе дъщеря си и да напусне имението, преди Зерин да направи ДНК теста.
В съзнанието ѝ обаче прозвучават думите на Орхун, че имението е единственото безопасно място за Сахра. Хира се колебае за миг, но страхът надделява.
– Ако направят този тест, всичко ще излезе наяве! Ще ми вземат Сахра. Не мога да позволя това!
Тя събужда момиченцето и бързо му помага да се облече.
– Мамо, къде отиваме? – пита сънената Сахра.
– Не задавай въпроси сега, миличка. Облечи си палтото и обувките. Тръгваме.
Хира взема багажа и извежда Сахра навън. В градината се оглежда внимателно и първоначално се насочва към главния вход, но внезапно размисля.
– Не. Не през главната врата!
Тя грабва Сахра на ръце и се затичва към друг изход от имението, решена да избяга с дъщеря си.
Хира извежда Сахра от имението и двете тръгват по тъмната улица. Момиченцето е уплашено и не иска да продължи, но Хира настоява, че трябва да се махнат.
В този момент забелязва мъж, който ги следва. Той изважда пистолет и го насочва към тях.
– Господин Ташкън ти праща поздрави!
Мъжът стреля, но не ги улучва. Хира веднага застава пред дъщеря си.
– Сахра, бягай!
Докато Сахра се отдалечава, нападателят приближава Хира и зловещо я пита дали се е сбогувала с детето си. Тогава на края на улицата спира автомобил. От него слиза Орхун, взема Сахра на ръце и я качва в колата.
– Не! Сахра! – крещи Хира и хуква след тях.
Колата потегля, а Хира рухва на земята, убедена, че е загубила дъщеря си.
Тогава Хира се събужда обляна в пот – всичко е било кошмар. Виждайки Сахра да спи до нея, тя я целува с облекчение.
– Никой няма да те отнеме от мен, скъпа моя.
Кошмарът обаче кара Хира да осъзнае, че бягството не е решение.
– Не можем да избягаме оттук. Трябва да измисля нещо друго.
Тя си спомня как Зерин е взела косми от четката на Орхун за ДНК тест и разбира, че трябва да я спре. Тогава погледът ѝ попада върху личните вещи на Сахра, от които също може да бъде взета ДНК проба.
Хира събира всички вещи в една торба, решена да попречи на Зерин да докаже, че Сахра е дъщеря на Орхун.
Какво се случва с Елиф и Азиз
Елиф и Азиз се връщат в бараката. Тя едва се държи будна, а Азиз се заяжда с нея, че живее сякаш в приказка и я пита дали някога е правила нещо лошо. Елиф признава, че като дете счупила вазата на учителката си и от страх не признала. Азиз очаква нещо много по-сериозно и е изненадан колко силно тя все още се измъчва за толкова дребна детска грешка.
Докато Елиф разказва, Едже звъни на Азиз, но той нарочно не отговаря, защото иска да чуе историята докрай. Притеснена, Едже се обажда на Сузан и научава, че Азиз е добре, но е прекарал нощта около Елиф и дори я е завел в болница. Новината събужда ревността ѝ.
Думите и невинността на Елиф разтърсват Азиз повече, отколкото иска да признае. Той прикрива чувствата си с грубост и ѝ нарежда да се разходи в градината, за да не заспи. Преди да се отдалечи, забелязва, че вратата на бараката не може да се заключва отвътре.
По-късно Азиз се връща с резе. Сузан се опитва да го убеди да остави Елиф на мира и да ѝ позволи да спи, но той не я слуша. Преди да влезе при Елиф, нарочно вдига шум, за да я предупреди за присъствието си.
Азиз започва да поставя резето на вратата. Елиф веднага разбира защо го прави – за да не се повтори моментът, в който той неволно я видя без забрадка.
– Онзи ден... Знам, че не беше нарочно – казва тя.
Азиз не отговаря и продължава да работи, видимо смутен.
След като опасният период, определен от лекаря, приключва, Елиф най-сетне заспива спокойно зад заключената врата. Когато се събужда през нощта, вече се чувства по-добре. Слага забрадката си и вижда Азиз да седи сам край огъня.
Изтощеният Азиз започва да задрямва, а в съзнанието му нахлуват болезнени спомени от детството и образът на майка му. Скоро обаче мислите му отново се насочват към Елиф – спомня си как я е видял без забрадка, извинението ѝ и разказа за майка ѝ и фара.
Тогава Азиз вижда Елиф пред себе си с разпусната коса. Тя се приближава усмихната, а той, омагьосан от красотата ѝ, протяга ръка към косата ѝ. В последния момент се събужда и разбира, че всичко е било сън.
Шокиран от собствените си чувства, Азиз се опитва да се свести и ядосано повтаря:
– Глупости! Само глупости!
Елиф чува шума и идва да провери какво се е случило, но Азиз отново я отблъсква и ѝ нарежда да си легне.
Останал сам на тъмната улица, той се опитва да убеди себе си:
– Това беше просто глупав сън, нищо повече. Просто прекарвахме прекалено много време заедно. Трябва да стоя далеч от нея.
Азиз обаче вече трудно може да отрече, че Елиф започва да пробужда у него чувства, от които самият той се страхува.
