В предния епизод на турския сериал „Плен“: Зерин научава, че Йекта не може да има деца, и веднага започва да се съмнява в истината за произхода на Сахра. Следите я отвеждат до опасен въпрос – възможно ли е Орхун да е истинският баща на момиченцето?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 47 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Зерин стига опасно близо до най-голямата тайна на Хира. След като разбира, че Йекта не може да е бащата на Сахра, тя вече е убедена, че момиченцето е дъщеря на Орхун, и решава да го докаже с ДНК тест. Хира случайно чува плановете ѝ и изпада в паника – иска да вземе Сахра и да избяга, но страхът от хората на Ташкън я поставя в безизходица.
Междувременно състоянието на Елиф се влошава и тя припада пред Азиз. Той я отвежда в болницата и въпреки грубото си поведение не успява да скрие тревогата си. По-късно, докато се опитва да я държи будна в очакване на резултатите от изследването, Азиз чува болезнената история за майка ѝ и за първи път вижда една съвсем различна страна на Елиф, която дълбоко го разтърсва.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Орхун излиза в градината, все още разстроен от разговора си с Хира. Погледът му попада върху пясъка, който беше донесъл за Сахра, и той си спомня категоричните думи на Хира: – Нищо не се е променило. Стойте далеч от мен и дъщеря ми! Иначе всяка ваша стъпка ще се разпадне като този пясъчен замък!
Осъзнал колко силно я е засегнал жестът му към Сахра, Орхун вика Султан. – Нареди на градинаря да прибере пясъка!
Докато се разхожда, Орхун забелязва Сахра под едно дърво. Момиченцето разговаря с плюшената си играчка и развълнувано очаква предстоящия си рожден ден.
– Не се тревожи, Пухчо. Татко със сигурност ще дойде. Никога не ме оставя сама на рождения ми ден.
Сахра е убедена и че баща ѝ ще донесе подаръка, за който мечтае, въпреки че не е казала на никого какво иска. Орхун чува всичко и се отдалечава с решителен вид.
В кухнята Хира продължава да мисли за разговора си с Орхун, но скоро вниманието ѝ отново се насочва към Зерин.
„Откъде знае рождения ден на Сахра? Явно е проверявала. А защо излъга Орхун, че аз съм ѝ казала? Какво цели?“
Хира се опитва да намери повод да отиде при Афифе и гостите ѝ, за да разбере повече, но Султан я спира. Казва ѝ, че Орхун е наредил пясъкът в градината да бъде прибран и възлага на Хира да помогне на градинаря. – Хайде, побързай! Нека всичко отново стане както беше.
Хира приема заповедта и тръгва към градината, но мислите ѝ остават при странния интерес на Зерин към Сахра.
Вечерта Хира и Рашит продължават да прибират пясъка от градината. Докато Рашит непрекъснато мърмори, че вместо като градинар работи като общ работник, Хира изобщо не го слуша – мислите ѝ са изцяло заети от Зерин.
Рашит я пита колко получава и започва да коментира как някога е била господарка в имението, а сега работи като прислужница. – Била си господарка в този огромен дом, а сега си прислужница! Малко си размърдай ума и пак играй на едро!
Хира не му обръща внимание. В съзнанието ѝ отново изплува разговорът с Орхун:
– След два дни е рожденият ден на Сахра, нали? – Откъде знаете? – Госпожица Зерин ми каза. Ти си ѝ казала.
Хира вече не може да пренебрегва подозренията си.
„Не може да продължава така. Ако искам да разбера какво цели Зерин, трябва да се изправя срещу нея и да я попитам директно.“
Тя решава да остави Рашит да довърши работата и да потърси Зерин, но точно тогава чувалът му се къса и пясъкът отново се разпилява по земята.
– Даже чувалът се разбунтува и се скъса! Хайде, помогни ми малко! – оплаква се Рашит. Така Хира е принудена да отложи срещата със Зерин и остава да му помогне да съберат разпиления пясък.
Хира и Рашит почти приключват със събирането на пясъка, но тя не може да спре да мисли за Зерин. Страхувайки се, че ще я изпусне, оставя Рашит да довърши и тръгва към имението, решена най-сетне да я попита директно какво цели.
Междувременно Зерин вече си тръгва и след разговор с Дефне се обажда на детектива. Хира я забелязва и се отправя към нея, но внезапно чува думите ѝ:
– Прегледах документите отново и отново. Бракът на Йекта с Хира, датата на раждане на детето, състоянието на Йекта... Нищо не се връзва! Но в едно съм сигурна – това дете е на Орхун!
Хира застива от ужас. Вече разбира, че Зерин е стигнала опасно близо до истината за Сахра. За да не бъде забелязана, Хира бързо се отдалечава, но случайно рита оставена наблизо лейка. Зерин чува шума, но решава, че е котка.
Хира изпада в паника.
– Господи! Не! Какво ще правя? Сахра!
Тя хуква към пристройката, уплашена, че тайната ѝ може да бъде разкрита.
Зерин обаче вече мисли за следващата стъпка.
– Знам, че ми трябва ДНК тест, за да го докажа. Но първо трябва да взема проби – и от детето, и от Орхун.
Хира се втурва в пристройката при спящата Сахра. След като разбира, че Зерин подозира, че Орхун е истинският баща на детето, тя е обзета от страх.
– Господи, какво ще правя? Не можем повече да останем тук. Моля те, помогни ни!
Хира веднага започва да събира багажа, решена да вземе Сахра и да избяга от имението. Но внезапно си спомня за Ташкън и опасността, която все още ги дебне.
– Ами хората на Ташкън? Ако ни намерят? Не, не можем просто да избягаме!
Притисната в ъгъла, Хира осъзнава, че има само един човек, към когото може да се обърне.
– Йекта! Трябва да се свържа с Йекта.
Хира обикаля неспокойно из пристройката, ужасена от мисълта, че тайната за Сахра може да бъде разкрита и някой да се опита да ѝ отнеме дъщерята.
„Ами ако разберат? Ако се опитат да те отнемат от мен?“ – мисли тя, докато гледа спящото момиченце.
Внезапно чува шум отвън и забелязва сянка в градината. Убедена, че някой идва за Сахра, Хира грабва нож, изгасва лампите, заключва пристройката и излиза навън. Скрива се и изчаква непознатият да се приближи, след което изскача и опира нож в гърлото му.
Оказва се, че това е Рашит.
– Какво правиш?! Полудя ли? Махни този нож! – изплашено възкликва той.
Хира веднага отдръпва ножа. – Какво правиш тук по това време?
Рашит обяснява, че търси котка, която е разровила цветята и е счупила саксиите в градината. После поглежда изненадано Хира: – А ти какво правиш посред нощ с нож в ръката? Разхождаш се като сериен убиец!
Той си тръгва, продължавайки да мърмори, че за малко не е бил наръган. Останала сама, Хира осъзнава, че страхът вече я кара да вижда опасност навсякъде.
– Не може така. Трябва да се успокоя.
Но въпреки думите си тя продължава тревожно да оглежда градината.
Хира не е мигнала цяла нощ. На сутринта тревожно наблюдава спящата Сахра, а когато момиченцето се събужда, се опитва да скрие страха си.
– Добро утро!
– Добро утро, скъпа.
Сахра пита дали майка ѝ ще остане при нея, но Хира трябва да отиде на работа. В съзнанието ѝ отново прозвучават думите на Зерин:
– Сигурна съм! Това дете е на Орхун!
Обзета от страх, Хира притиска Сахра толкова силно към себе си, че детето се оплаква.
– Мамо!
Хира се овладява и започва да ѝ дава указания за деня. Когато Сахра радостно казва, че след закуска ще излезе в градината, за да събира още „точки“, Хира веднага я спира.
– Днес няма да излизаш. Ще събираш точки вкъщи. А аз ще идвам при теб при всяка възможност.
Сахра недоволства, че в къщата няма как да печели точки. За да я убеди да остане вътре, Хира намира старо лего сред вещите на Али.
– Ако построиш къща с тези части, ще получиш повече точки, отколкото си събрала досега.
– Повече от всички?
– Да!
Сахра веднага се въодушевява, но Хира първо я кара да закуси. Докато нежно гали дъщеря си, тя остава напрегната и решена да не я изпуска от поглед, защото вече знае колко близо е Зерин до разкриването на тайната ѝ.
Какво се случва с Елиф и Азиз?
Елиф набързо събира багажа си, включително шишенцата с жасминова есенция, която сама приготвя. Иска да вземе и мушкатото, останало от майка ѝ, но нетърпеливият Азиз не ѝ позволява и я принуждава да тръгне веднага.
Двамата пристигат в новата къща, осигурена от Гюрбюз. Азиз настанява Елиф в бараката за въглища, а самият той се среща с Акиф и Сузан. Баща му го прегръща разтревожен и го моли повече да не изчезва, а Сузан се успокоява, когато Азиз я уверява, че на новото място са в безопасност.
Останала сама, Елиф отново преживява нападението, удара по главата и момента, в който Азиз я е видял без забрадка. Световъртежът ѝ продължава и тя едва успява да се задържи на краката си.
Сузан обвинява Елиф, че е причинила всички неприятности, но Азиз не ѝ казва, че всъщност благодарение на нея са успели да заловят хората на Саръджа. Преди да влезе в къщата, той все пак нарежда на сестра си: – Наглеждай я от време на време. Удари си главата.
По-късно Азиз пита Сузан как е Елиф. Когато научава, че тя продължава да има световъртеж, сам отива да я провери. Този път, преди да влезе, нарочно вдига шум отвън, за да ѝ даде време да сложи забрадката си.
– Добре ли си?
Елиф твърди, че е добре, но миг по-късно ѝ прилошава и припада пред него. Разтревоженият Азиз се опитва да я свести, а когато тя не реагира, я взема на ръце и я отвежда в болницата.
Елиф идва в съзнание в болничната стая и разбира, че Азиз я е довел там. Лекарят е назначил ЯМР заради продължаващото замайване. Елиф изпада в паника, защото се страхува от игли, но Азиз настоява да изпълни лекарските указания. Когато тя отново залита, той я подхваща и след това я отвежда с инвалидна количка.
За облекчение на Елиф изследването е без контраст. Докато се приготвя след него, тя слага на китките си от своята жасминова есенция. Когато излиза, Азиз усеща аромата и видимо е привлечен от него, макар веднага да прикрива реакцията си с обичайната си грубост.
Медицинската сестра обяснява, че трябва да изчакат резултатите и че Елиф не бива да заспива през следващите 12 часа. Забелязвайки тревогата на Азиз, сестрата се опитва да го успокои, но той веднага отрича: – Не се тревожа.
След завръщането им Азиз остава при Елиф, за да не ѝ позволи да заспи. Когато тя започва да задрямва, той я събужда грубо и дори заявява, че няма право да умре, преди баща ѝ да изплати дълга си. Елиф обаче забелязва нещо друго – Азиз също не спи, въпреки раната и силните лекарства, които приема. Когато го пита защо, той отказва да отговори.
За да я държи будна, Азиз я извежда в градината и запалва огън. Докато събира дърва, Елиф намира стара счупена фигурка на фар. Тя ѝ напомня за детството и започва да разказва на Азиз за майка си.
Елиф си спомня как като дете майка ѝ я завела на хълм с изглед към морето и фар. По-късно жената се разболяла и останала прикована между четири стени, но въпреки болката продължавала да намира красота в малките неща – слънчевата светлина, полюшващите се завеси и песента на птиците.
– Понякога не виждаш морето от мястото, на което стоиш... Но ако се вгледаш внимателно, можеш да видиш дори фара. Стига да знаеш как да гледаш.
Азиз мълчаливо слуша разказа ѝ и очите му се насълзяват, макар да се опитва да го скрие. Накрая Елиф споделя, че следващата седмица е годишнината от смъртта на майка ѝ и както всяка година иска да приготви и раздаде халва в нейна памет.
Едва тогава осъзнава колко много е споделила пред Азиз. – Май доста говорих...
А Азиз, силно развълнуван от историята ѝ, бърза отново да прикрие чувствата си.
