В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира поверява на Орхун най-ценното, което има – Сахра, ако с нея се случи нещо. Когато резултатите показват, че е здрава, Хира е изненадана да види сълзите на Орхун и осъзнава, че той плаче от щастие и облекчение, защото няма да я загуби.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 44 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Риболовът с Орхун и Сахра събужда у Хира чувства, които тя отчаяно се опитва да потисне.
Афифе не може да понесе да вижда Орхун, Хира и Сахра щастливи заедно, още повече че именно нейната лъжа неволно ги е сближила. Решена да поправи грешката си, тя отново разпалва старите рани на Хира и гнева ѝ към Орхун.
В същото време Зерин все по-упорито търси тайната, която Хира крие.
Елиф продължава да се грижи за ранения Азиз, а той неволно открива колко много общо има между тях. Когато състоянието му рязко се влошава, старата рана от детството му излиза наяве и думите на Елиф за майка му предизвикват опасен изблик на гняв.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Край морето Орхун показва на Сахра как се слага стръв на въдицата и как се държи въдицата. Хира ги наблюдава отстрани, развълнувана от близостта, която постепенно се създава между тях.
В този момент на Орхун се обажда Ерхан и му съобщава, че всички мерки за сигурност са взети, както е наредил. Хората му са разположени наблизо, без да се виждат и без да привличат внимание.
– Добре. Не позволявайте на никого да се приближава до нас – нарежда Орхун.
Малко след това Сахра случайно изпуска във водата тежест от риболовните принадлежности и се навежда да я вземе. Хира веднага се стряска.
– Сахра! Ще паднеш!
Орхун също се приближава и успокоява разстроеното момиченце, че няма нищо страшно. Но случилото се връща Хира и Орхун към болезнен спомен от миналото – деня, в който Хира изгуби брачната си халка и отчаяно настояваше да я намерят, защото за нея тя беше символ на връзката им.
Хира се опитва да успокои Сахра.
– Не се натъжавай. Понякога някои неща се губят и остават погребани дълбоко... дълбоко в морето.
Орхун разбира, че думите ѝ не са само за изгубената тежест. Намекът за онова, което двамата са загубили, го натъжава. Напрежението е прекъснато от Сахра, която забелязва медуза във водата и развълнувано привлича вниманието на майка си.
Междувременно в имението Афифе е толкова напрегната, че не успява да се съсредоточи дори върху рисуването. Когато Султан ѝ носи билков чай, тя веднага пита къде е Орхун.
Султан ѝ съобщава, че Орхун е поръчал риболовни принадлежности и е отишъл за риба с Хира и Сахра.
Новината вбесява Афифе. Тя най-сетне осъзнава какъв резултат е постигнала с измамата си.
– Лъжата, която измислих, за да не се разкрие тайната, се обърна срещу мен! Събудих страха на Орхун да не загуби Хира!
Афифе разбира, че вместо да държи Хира далеч от сина си, собствената ѝ лъжа е сближила Орхун не само с Хира, но и със Сахра.
Край морето Орхун и Сахра чакат рибата да клъвне, а Хира седи до тях. Нетърпелива, Сахра пита кога ще дойде рибата.
Орхун ѝ обяснява, че риболовът изисква търпение, никога не знаеш кога рибата ще клъвне и трябва да умееш да чакаш.
Сахра свива устни.
– Много ли? – пита малката с нежелание.
Хира се намесва: – Толкова, колкото обичаш. Колкото повече обичаш нещо, толкова по-търпелив ставаш.
В думите ѝ се усеща горчивина и Орхун разбира намека. Под формата на урок по риболов той също ѝ отговаря:
– Понякога чакаш минути, понякога часове и търпеливо понасяш всичко заради човека, когото обичаш. Това чакане може и да няма щастлив край. Понякога, колкото и да си търпелив, накрая оставаш с празни ръце...
Хира разбира много добре какво има предвид Орхун по начина, по който звучи гласът му. – Това са най-важните правила на риболова... – завършва Орхун, оправяйки принадлежностите.
– Ще бъда търпелива. Ще мълча. Ще чакам... – отвръща Сахра.
Погледите на Орхун и Хира се ссрещат. В същия миг въдицата на Сахра леко се разклаща. Малката подскача от вълнение. – Мамо, хванах риба! Рибата е тук! Какво ще правя сега? – пита тя развълнувано.
Орхун се притичва на помощ на детето, за да издърпат въдицата заедно.
– Виж, навиваш я ето така... – насочва я той.
– Идва! – радва се Сахра.
– Дръж я здраво... – заръчва Хира.
Когато изтеглят въдицата с помощта на Орхун, на върха ѝ се показва трептяща рибка. Сахра я показва на майка си с грееща усмивка.
– Мамо, хванах риба! – извиква тя.
– Браво! Хвана я перфектно. Толкова си късметлийка... – усмихва се Хира.
– Хайде да я сложим в кофата... – казва Орхун, вади я и я пуска вътре, но Сахра се разстройва, като вижда как рибката се мята.
– Има ли проблем? – пита я Орхун.
– Сякаш не може да диша. Да я пуснем обратно в морето... – моли го детето.
Орхун и Хира се споглеждат. Орхун не иска Сахра да страда и веднага се съгласява. Тримата заедно пускат рибата обратно във водата.
В същия момент Дефне върви по крайбрежната алея към имението, когато случайно забелязва Орхун, Хира и Сахра. Тя застива при вида на тримата заедно.
Дефне наблюдава как Орхун и Хира застават до Сахра и заедно връщат рибата в морето. Гледката я натъжава. Тя прекратява телефонния си разговор и, без да се приближава до тях, се обръща и тихо си тръгва. Орхун, Хира и Сахра така и не разбират, че Дефне ги е видяла.
Зерин чака в кабинета на Дефне. В този момент Дефне се връща от имението, отказала се да ходи там, и влиза угрижена и мрачна.
– Моята прекрасна сестра най-сетне е тук! Дойдох да пийнем кафе... – казва Зерин с усмивка.
Дефне сяда зад бюрото с намръщено лице. – Добре дошла, сестричке... – отвръща тя без ентусиазъм. Зерин веднага разбира, че нещо я измъчва, и отново намеква за отношенията ѝ с Орхун. Дефне обаче отказва да говори по темата и заявява, че трябва да се съсредоточи върху новото си дело.
Когато Дефне излиза от кабинета, Зерин промърморва:
– Аз ще се погрижа за твоите проблеми вместо теб, глупавата ми сестричка.
Точно тогава ѝ се обажда детективът Тахсин. Той е събрал първата информация от разследването на Йекта Асмаоглу и изпраща на Зерин документи – дата на раждане, удостоверения за брак и медицински документи.
Зерин обаче остава крайно недоволна. Според нея в полученото няма нищо, което да ѝ помогне да разкрие тайната на Хира.
– Няма нищо полезно тук! Задълбочи разследването и побързай!
Тя прекратява разговора ядосана, но няма намерение да се отказва, докато не открие какво крият Хира и миналото ѝ с Йекта.
Хира, Орхун и Сахра се връщат в имението след риболова. Сахра все още е щастлива, че са пуснали уловената риба обратно в морето, а Хира се радва, че вижда дъщеря си толкова усмихната. Преди да се разделят, Хира се обръща към Орхун.
– Сахра не е била толкова щастлива от толкова дълго време... – казва тя тихо, след което се навежда към момиченцето. – Какво казваме сега, Сахра? Благодарим ти.
– Благодаря ти... – усмихва се Сахра.
Орхун се усмихва и ѝ обещава: – Кажи ми винаги, когато поискаш отново да отидеш за риба.
Хира и Орхун за миг се поглеждат и си кимват. След това тя отвежда Сахра към пристройката, а Орхун остава да ги гледа с усмивка.
От балкона Афифе наблюдава всичко с гняв. Виждайки колко близки стават Орхун, Хира и Сахра, тя още повече съжалява за лъжата си, която вместо да ги раздели, ги е сближила.
Вечерта Сахра се приготвя за сън, а Хира нежно гали косите ѝ. Момиченцето все още мисли за хубавия ден край морето.
– Морето е толкова красиво. Дано го сънувам.
Сахра заспива, а щом Хира остава сама с мислите си, в съзнанието ѝ отново се появява Орхун. Тя си спомня риболова и щастието на Сахра, докато тримата прекарваха времето си заедно.
Объркана от чувствата, които тези спомени събуждат в нея, Хира се опитва да ги прогони. – Не... Няма да мислиш за това.
Точно тогава пред пристройката се появява Афифе и почуква на вратата. Шумът събужда Сахра.
– Мамо? – пита тя уплашено.
– Нищо, слънчице. Спи спокойно... – успокоява я Хира с мек глас.
Хира излиза навън, където Афифе вече я чака. Тя е изпълнена с гняв заради все по-голямото сближаване между Хира и Орхун и е готова да излее натрупаната си ярост върху нея.
Хира излиза от пристройката, а Афифе директно я обвинява, че отново се опитва да се сближи с Орхун, въпреки всичко, което според Хира той ѝ е причинил в миналото.
– Нямаш ли гордост и достойнство? Как можеш отново да се обръщаш към мъж, който ти каза да махнеш детето си!
Хира е дълбоко засегната и категорично отхвърля обвиненията. Афифе обаче продължава да я унижава, заявявайки, че я интересуват единствено властта, фамилията и парите на Орхун. След това си тръгва, доволна, че отново е разпалила гнева на Хира към него.
Останала сама, Хира си спомня болезнените моменти отпреди шест години – думите на Орхун в затвора, искането му за развод и твърдението на адвоката, че той е поискал тя да прекъсне бременността си. След това в съзнанието ѝ нахлуват и хубавите мигове от последните дни – захарният памук и риболовът с Орхун и Сахра.
Контрастът я кара да се ядоса на себе си.
– Какво направих? – избухва тя с упрек към собствената си слабост.
Афифе постига своето – успява да разпали пламъците на горчивината и омразата в душата ѝ.
Следващите часове отминават и нощта отстъпва място на ново утро над Истанбул.
В кабинета си Орхун разговаря по телефона с Нуршах. Тя усеща по гласа му, че е щастлив, а той признава единствено, че има добри новини, без да обяснява повече.
Малко след това Хира влиза в кабинета му с кафе, отново облечена като прислужница. Орхун е изненадан, че тя вече се е върнала на работа, и я предупреждава, че още не е напълно възстановена. Хира хладно му отговаря:
– Добре съм. На работа съм, както трябва да бъде.
Султан тайно подслушва разговора и остава доволна от дистанцията, която Хира отново поставя между себе си и Орхун. Той обаче не разбира истинската причина за поведението ѝ и смята, че Хира просто държи да изпълнява задълженията си.
Точно когато Хира се кани да проведе важен разговор с него, Дефне се обажда на Орхун и тя е принудена да излезе. В коридора Хира съжалява, че не е успяла да каже онова, за което е дошла, но е решена да намери друг момент.
– Ще му кажа, че нищо между нас не се е променило. Той е работодателят, а аз – служителката. Само това има между нас.
Планът на Афифе успява, след краткото сближаване Хира отново решава да постави ясна граница между себе си и Орхун, но дали ще успее?
Какво се случва с Азиз и Елиф?
Азиз остава в дома на Елиф, докато се възстановява от раняването. Тя му носи книги, за да не скучае. Той ги отхвърля една след друга, но „Малкият принц“ го връща към детството и спомена как баща му му е чел любимата книга. Елиф разкрива, че книгата е скъп спомен от майка ѝ.
Междувременно Едже тайно се среща със Сузан, за да разбере как е Азиз. Когато научава, че Елиф е с него и се грижи за него, Едже ревнува. Сузан я успокоява с лъжата, че Азиз се отнася ужасно с Елиф и няма никакви чувства към нея.
Останал сам, Азиз отново разлиства „Малкият принц“ и попада на подчертаните от Елиф редове за розата. Те го карат да осъзнае колко истинска е привързаността на Елиф към мушкатото, останало от майка ѝ. Когато тя идва с лекарствата му, Азиз вече я гледа по различен начин.
По-късно Азиз вдига висока температура. Елиф проверява челото му и настоява да вземе лекарство, но той я прогонва. Състоянието му обаче се влошава и в крайна сметка е принуден да я повика. Елиф му дава лекарството и приготвя студен компрес, но Азиз отново отказва помощта ѝ и настоява сам да се погрижи за себе си.
Когато температурата му спада, Азиз вижда Елиф със снимка на майка ѝ и научава, че тя се е грижила за болната си майка цели десет години. Елиф обяснява, че когато истински обичаш някого, си готов на всичко за него, и му напомня, че той също прави жертви за баща си. Разговорът обаче завършва със скандал, след като Азиз обижда родителите ѝ.
Елиф се затваря разплакана в стаята си, потресена от жестокостта му, и се моли Бог да му помогне.
През нощта Азиз отново се чувства зле. Докато отваря прозореца, вятърът събаря рамката със снимката на майката на Елиф и тя се счупва. Елиф решава, че Азиз го е направил нарочно, и го обвинява, че унищожава всичко красиво. Тя засяга най-болезненото му място, когато споменава раната, която носи заради собствената си майка.
Разгневен, Азиз хваща Елиф за гърлото, но отслабналият му организъм не издържа и той припада.
Елиф остава до него и се грижи за него, докато температурата му спадне. Когато Азиз идва в съзнание, тя му обяснява какво се е случило и се извинява за думите си. Той обаче отново я прогонва и ѝ нарежда да се върне в помещението за въглища.
Останал сам, Азиз си спомня болезнен момент от детството си – как баща му е прогонил Бехие от дома им, докато малкият Азиз отчаяно е викал след майка си. Споменът разкрива защо думите на Елиф са го засегнали толкова дълбоко.
