В предния епизод на турския сериал „Плен“: Убедена, че може да е тежко болна, Хира е съкрушена от мисълта какво ще стане със Сахра. Орхун застава до нея и ѝ обещава, че няма да ги остави сами, а подкрепата му неусетно започва да руши стената между тях. Така лъжата на Афифе помага на Хира и Орхун да се сближат.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 43 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Хира научава, че е здрава, но истинската изненада идва, когато вижда сълзите на Орхун и осъзнава колко силно се е страхувал да не я загуби. Между двамата настъпва видима промяна, а Орхун решава да изпълни още едно желание от списъка на Сахра и кани нея и Хира на риболов. Междувременно Зерин е убедена, че Хира крие тайна, и наема детектив, който да разследва миналото ѝ с Йекта.
Елиф продължава да се грижи за ранения Азиз въпреки грубото му отношение и провокациите му. Дори когато той поставя зареден пистолет в ръката ѝ, тя не се поддава, а по-късно Азиз тайно наблюдава грижата ѝ за мушкатото, останало от майка ѝ, и започва да открива една различна страна от момичето, което досега упорито е обвинявал.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Пред пристройката Орхун, Хира и Сахра седят заедно и ядат захарен памук. Между тях цари тишина, докато Сахра не поглежда любопитно лакомството в ръката си.
– Захарният памук от памук ли се прави? – любопитно е детето.
Хира се усмихва. – Не, скъпа. Прави се от захар.
Орхун се включва в разговора и признава, че като малък си е мислел същото. – Ще ти кажа една тайна. Дори опитах истински памук, за да проверя дали е толкова сладък.
Сахра веднага се заинтересува. – И беше ли същият?
Орхун поклаща глава, а момиченцето продължава да разпитва защо тогава се нарича захарен памук. Самата тя стига до извода, че вероятно е заради приликата, мек и пухкав като памук.
Орхун приема разсъжденията ѝ напълно сериозно. – Има логика... Но според мен трябва да се казва „захарен облак“, а не захарен памук.
– Защо? – не спира да пита Сахра.
– Защото се топи в устата. А аз все пак съм опитвал истински памук и мога да ти кажа, че той определено не се топи.
Сахра се усмихва и повтаря думите му: – Има логика...
Хира мълчаливо наблюдава близостта между Орхун и Сахра. За първи път тя сама му е позволила да общува толкова свободно с дъщеря ѝ и гледката я разчувства до сълзи. След малко Орхун поглежда към Хира.
– Време е. Трябва да тръгваме за болницата, за да не закъснеем – казва той с решителен тон.
Хира се опитва да овладее емоциите си и кимва. Преди да тръгне, тя целува Сахра и се подготвя да отиде с Орхун в болницата, където ги очакват резултатите от изследванията.
В хола на имението Афифе и Зерин пият кафе, когато Зерин споменава, че Хира отново е била болницата и че Орхун изглежда силно загрижен за нея. Афифе се опитва да омаловажи поведението на сина си. – Орхун е прекалено състрадателен. В това няма нищо особено. Винаги е бил такъв.
Зерин обаче насочва разговора към миналото на Орхун и Хира и отбелязва, че двамата все пак са имали връзка. Афифе веднага се напряга.
– Всички сме забравили миналото! – отвръща тя като се опитва да прикрие гнева си.
Зерин уж се съгласява, но подхвърля, че Хира много скоро след раздялата с Орхун се е омъжила повторно. Въпросите ѝ карат Афифе да си спомни как преди шест години е принудила Хира да отиде в клиниката, за да направи аборт.
Афифе рязко слага край на темата. – Каквото трябваше да стане, стана. Няма смисъл да ровим излишно в миналото! След това става и дава ясно да се разбере, че посещението е приключило. Зерин си тръгва, но реакцията на Афифе само затвърждава подозренията ѝ.
– Всички криете нещо! Но аз ще разбера какво е – прошепва уверена Зерин.
Решена да стигне до истината, Зерин се обажда на частния детектив Тахсин Ероглу и му нарежда да разследва Хира и Йекта Асмаоглу – кога и къде са се оженили и всичко останало около живота им.
Действието се пренася в болницата, където Хира и Орхун седят пред лекарския кабинет и напрегнато очакват резултатите. От притеснение на Хира ѝ се завива свят, а Орхун веднага забелязва.
– Добре ли си? - пита я с тревога.
– Само малко ми се вие свят – отвръща тя, като се опитва да запази самообладание.
Хира обаче усеща и гадене и мислите ѝ отново се насочват към най-големия ѝ страх – какво ще стане със Сахра, ако на нея ѝ се случи нещо. Орхун също изпада в паника при мисълта, че резултатите може да са лоши, но се опитва да вдъхне увереност на Хира.
– Бъди силна. Какъвто и да е резултатът, ще направим всичко необходимо, за да се оправиш. Не го забравяй!
Хира му благодари с поглед. Осъзнала, че в този момент може да разчита единствено на него, тя събира сили да изрече най-трудното. – Ако резултатът е лош...
– Нищо няма да ти се случи! – прекъсва я Орхун.
Хира обаче продължава: – Ако се окаже нещо лошо... няма друг. Не мога да се свържа с Йекта. Ако нещо се случи с мен, поверявам Сахра на теб.
Преди да успее да каже повече, вратата на кабинета се отваря. Лекарят ги кани вътре и Хира и Орхун тръгват да чуят резултатите, които могат да променят всичко.
Хира и Орхун влизат в лекарския кабинет и сядат срещу лекаря в напрегнато очакване резултатите. След като още веднъж преглежда изследванията, лекарят най-сетне съобщава:
– Резултатите са чисти, госпожо Хира. Нямате друго заболяване освен счупеното ребро.
Хира изпитва огромно облекчение и очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Слава Богу! Слава Богу!
Орхун обаче все още не успява да се отпусне. Той пита как тогава се обясняват предишните изследвания. Според лекаря най-вероятно е възникнала техническа грешка при образната диагностика.
– Значи сте сигурен? Няма нищо? – настоява Орхун.
Лекарят го уверява, че е проверил резултатите два пъти и няма никакво съмнение – Хира е здрава. Необходимо е единствено да продължи с лекарствата за травмата и да се пази.
Хира благодари и двамата излизат от кабинета. В коридора тя вече не крие щастието си.
– Почти бях сигурна, че ще умра. Не смъртта ме плашеше... Най-страшна беше мисълта, че ще оставя дъщеря си сама. Слава Богу!
Докато Орхун я слуша, лекарят излиза и вика Хира обратно, за да ѝ изпише още едно лекарство.
Хира влиза в кабинета, а Орхун остава сам в коридора. Едва сега напрежението от последните дни го напуска и той осъзнава истински, че няма да загуби Хира. От очите му потичат сълзи.
Когато Хира излиза с рецептата, вижда Орхун да плаче. Гледката я разтърсва.
„Той плаче... Заради мен. Плаче за мен.“
В съзнанието ѝ изплуват думите му, че независимо от резултата ще направи всичко необходимо, за да оздравее, и че нищо няма да ѝ се случи.
Орхун бързо избърсва сълзите си и щом забелязва Хира, отново се опитва да се държи хладно.
– Рецептата?
– Взех я.
– Добре. Тогава можем да тръгваме.
Орхун бързо поема към изхода, а Хира тръгва след него. Тя вече не може да гледа на загрижеността му по същия начин – видяла е сълзите, които Орхун не е искал никога да ѝ покаже.
Хира и Орхун се връщат от болницата и влизат заедно в имението. Хира все още е разтърсена от сълзите, които видя в очите му, и от време на време го поглежда смутено. Пред входа тя спира.
– Благодаря ти много за всичко.
Орхун се опитва да омаловажи стореното.
– Направих каквото беше необходимо. Преживя много. Почини си.
Той се кани да влезе, но Хира не успява да премълчи онова, което я е измъчвало най-силно.
– Сахра е още толкова малка. Много мислих какво ще стане с нея, ако на мен ми се случи нещо. Това беше най-тежкото!
Орхун се обръща към нея и, прикривайки чувствата си, се опитва да я успокои.
– В такива моменти човек преосмисля всичко. Но ти си добре. Сахра още дълги години ще бъде с майка си.
Хира го поглежда с благодарност. Точно тогава Сахра се появява и радостно се втурва към нея.
– Мамо! – извиква радостно Сахра и се хвърля в прегръдките ѝ. Хира я кляка и я прегръща силно: – Скъпа моя!
Майка и дъщеря се прегръщат, а Орхун ги наблюдава с облекчение и радост, че Хира е здрава.
Сахра веднага пита дали в болницата са били инжекция на майка ѝ. Хира я успокоява, че не са и че лекарят само ѝ е предписал лекарства.
– Радвам се, че не са ти били. Инжекциите болят – казва момиченцето.
Хира целува ръчичката и лицето ѝ.
– Скъпа, ти си всичко за мен.
След това кимва леко на Орхун и тръгва със Сахра към пристройката. Докато се отдалечават, момиченцето изведнъж пита: – Мамо, може ли да отидем за риба?
Хира първоначално не разбира откъде идва идеята, но Сахра ѝ напомня за списъка с желания.
– Значи искаш да го добавим към списъка?
Сахра кимва.
– Разбира се. Ще направим всичко, което поискаш.
Орхун остава на място и ги проследява с поглед. Той чува желанието на Сахра да отиде за риба и го запомня.
Афифе посреща Орхун с язвителен въпрос дали отново е бил в болницата заради Хира. Без да крие гнева си, той веднага ѝ съобщава новината: – Имам новина, която ще те разочарова. Тя е добре! Няма тумор в мозъка!
Афифе се преструва на изненадана, но бързо показва истинското си отношение. Заявява, че щом Хира е здрава, Орхун вече няма причина да се занимава толкова с нея и тя може отново да се върне към работата си.
Орхун я изпраща с гневен поглед и се затваря в кабинета. Едва останал сам, той най-сетне си позволява да осъзнае добрата новина. – Не си болна. Ще живееш.
Погледът му се насочва към прозореца, откъдето вижда Хира и Сахра заедно в градината. Освободена от страха, Хира отново е усмихната и прегръща дъщеря си. – Слава Богу, че не се прибрахме веднага. Добре ми се отрази да поседим на чист въздух. Но най-хубавото за мен са тези бузки и тези ръчички! – говори мило Хира.
Орхун наблюдава майка и дъщеря и неволно се усмихва. Сахра предлага да донесе на майка си захарен памук, за да се почувства още по-добре, и хуква към пристройката.
В този момент на Орхун му хрумва нещо. Той взема телефона и се обажда на Ерхан.
– Искам веднага да осигуриш нещата, които ще ти кажа.
Отвън Хира благодари на Бог, че е здрава. Погледът ѝ неволно се насочва към прозореца на кабинета на Орхун и тя отново си спомня сълзите, която видя в очите му в болницата.
– Той плачеше... заради мен.
Хира веднага се опитва да прогони тази мисъл.
– Не! Недей. Не мисли за това!
Сахра се връща със захарния памук и Хира се опитва да насочи цялото си внимание към дъщеря си. Но дори докато двете хапват заедно, мислите ѝ продължават да се връщат към Орхун и сълзите му.
По-късно в пристройката Хира и Сахра рисуват заедно. Докато мислите ѝ отново се връщат към случилото се в болницата, Хира несъзнателно рисува Орхун със сълза на лицето. Пред очите ѝ отново изплува моментът, в който го видя да плаче заради нея.
Сахра показва своята рисунка на майка си. – Мамо, виж! – Много е хубава. Браво!
След това момиченцето пожелава да види рисунката на Хира. Точно тогава в пристройката влиза Орхун. Хира се паникьосва и се опитва да скрие нарисуваното, но листът пада на пода. Погледът на Орхун се насочва към него.
– Имате ли нужда от нещо? – бързо пита Хира, а след това се обръща към дъщеря си. – Сахра, вземи листа.
Сахра ѝ го подава и Хира веднага го прибира. Орхун приклеква пред малкото момиченце: – Май искаше да отидеш за риба? Знаеш ли, аз също обичам риболова. Отдавна не съм ходил. Какво ще кажеш да отидем заедно?
Сахра веднага се съгласява. Орхун се обръща към Хира и добавя, че след напрежението от последните дни морският въздух ще ѝ се отрази добре.
Хира е изненадана и се кани да откаже, но Сахра я поглежда умолително.
– Моля те, мамо!
Хира все още се притеснява. – Безопасно ли е да излизаме?
Орхун я уверява, че няма опасност. Сахра продължава да настоява и накрая Хира отстъпва. – Добре тогава. Да вървим.
– Сега ли отиваме? – радва се Сахра.
– Да – отговаря Хира.
На лицето на Орхун се появява доволна усмивка. Погледите му с Хира се срещат, а тя все още не може да прогони от съзнанието си сълзите, които той проля за нея.
Какво се случва с Елиф и Азиз?
Елиф вижда задрямалия Азиз и се опитва да го завие и да сложи възглавница зад гърба му. Той се стряска и грубо я хваща за ръката, но тя въпреки отказа му настоява да му помогне, за да не се отворят шевовете му. Елиф се извинява за случилото се и признава, че се чувства виновна за нападението срещу него.
Азиз не вярва на искреността ѝ. Напомня ѝ за всичко, което ѝ е причинил – счупил е рамката със снимката на майка ѝ, оставил е мушкатото да изсъхне, счупил е ръката на баща ѝ и я е държал заключена в бараката. Според него Елиф би трябвало да се радва на страданието му. Тя обаче заявява, че съжалява единствено защото неволно е станала причина той да пострада и не е в природата ѝ да причинява зло на когото и да било. Думите ѝ впечатляват Азиз, макар той да не го показва.
По-късно Елиф носи портокалов сок и заварва Азиз без риза, докато се опитва сам да се облече. Тя веднага се обръща, а той започва да се подиграва с нейната свенливост и религиозност. Азиз стига дотам да намеси забрадката ѝ и да я обвини в лицемерие, припомняйки обвиненията си, че е крадла и лъжкиня. Елиф е толкова засегната, че не успява да му отговори и се оттегля в кухнята, за да скрие сълзите си.
Докато приготвя храна, думите му продължават да звучат в главата ѝ. Ядосана на себе си, че е останала безмълвна, Елиф решава да се върне и да му отговори.
Когато влиза при Азиз, тя забелязва, че раната му отново кърви. Вместо да започне спор, донася всичко необходимо за превръзка. Преди това обаче категорично му заявява, че може да я нарича както пожелае и да я обвинява в каквото иска, но няма право да се подиграва със забрадката ѝ, защото я носи заради вярата си. След това му нарежда да свали ризата си, за да обработи раната. Неочакваната ѝ смелост оставя Азиз без думи.
Елиф почиства и превързва раната, като се старае да не гледа Азиз. Забелязва, че няколко шева са се отворили и има признаци на инфекция, затова настоява да го види лекар. Азиз отказва и отново я засяга, този път с подигравка към баща ѝ. Елиф му обяснява, че знае как да обработва рани, защото покрай пристъпите на майка си е прекарвала много време в спешното отделение.
След това Елиф му носи супа, но вижда Азиз с пистолет в ръка. Той насила ѝ дава оръжието и започва да я провокира да го застреля, твърдейки, че сигурно иска да се отърве от него. Елиф отказва да участва в играта му, връща му пистолета и спокойно му казва да яде, за да може да си вземе лекарствата.
Азиз продължава да я нарича страхливка и този път ѝ показва, че пистолетът наистина е зареден. Твърди, че всеки човек би могъл да убие, ако има достатъчно сериозна причина, и отново намесва баща ѝ. Елиф не се поддава на провокацията. Взема изсъхналото мушкато и счупената рамка със снимката на майка си и си тръгва.
По-късно Азиз случайно вижда Елиф в стаята ѝ и остава да я наблюдава незабелязано. Тя говори нежно на изсъхналото мушкато, моли го да не ѝ се сърди, че го е оставила без вода и светлина, и се надява отново да разцъфне, защото е спомен от майка ѝ. Поставя го на слънце и се грижи и за птиците пред прозореца, които баща ѝ е занемарил.
Накрая Елиф взема счупената рамка със снимката на майка си и обещава да я поправи и да я направи още по-хубава отпреди. Целува снимката, без да подозира, че Азиз наблюдава всичко. За първи път той вижда отблизо истинския свят на Елиф – нейната привързаност към майка ѝ, грижата ѝ за животните и искрената ѝ чувствителност.
