„Плен“, с.3, еп.42: Лъжата на Афифе сближава Хира и Орхун - какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун разбира, че Хира е тежко болна, и е съсипан от мисълта, че може да я загуби. Но той не подозира, че зад страшната „истина“ стои поредната жестока лъжа на Афифе.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 42 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Хира е съкрушена от новината, че може да има тумор, но първата ѝ мисъл е за Сахра. Страхът, че може да остави дъщеря си сама, я кара отчаяно да търси човек, на когото да я повери.

В най-тежкия момент Орхун застава до нея и я уверява, че нито тя, нито Сахра са сами. Докато двамата напрегнато очакват резултатите от изследванията, той вече търси възможности за лечение в реномирана клиника в Швейцария и отменя всичките си ангажименти за следващите три месеца, решен да направи всичко необходимо за Хира.

Междувременно Зерин започва да подозира, че Хира крие нещо. Въпросите около миналото ѝ и брака ѝ с Йекта засилват любопитството на Зерин и тя решава да разбере каква тайна се крие зад всичко.

Елиф иска да се върне у дома, за да вземе мушкатото, останало ѝ като скъп спомен от майка ѝ. Азиз тръгва след нея, въпреки предупреждението да не напуска къщата, и попада в засада на враговете си, които го намушкват с нож.

След нападението Гюрбюз съветва Азиз временно да се скрие на място, където никой няма да го потърси. Азиз избира дома на Елиф за свое убежище, а Гюрбюз отвежда и нея там с една задача – да се грижи за ранения Азиз. Така двамата отново се оказват принудени да останат под един покрив.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Нощта е сковала имението, а в малката пристройка цари тежка, потискаща тишина. Хира седи до леглото на малката Сахра, която се е сгушила на кълбо в съня си, мъчена от неспокойни сънища. Сълзите се събират в очите на Хира, докато се опитва да подтисне раздиращия я страх.

Отново си спомня думите на Орхун, които отново я удрят с пълна сила: „Защото има вероятност да имаш тумор в мозъка!“.

Хира погалва нежно косите на дъщеря си. Не се страхува за себе си. Единственото, което я тревожи, е какво ще стане със Сахра, ако нея я няма. – Красивото ми момиче... На кого ще те поверя?

Отвън Орхун повече не издържа да стои безучастно и тръгва към пристройката. В същия момент Хира усеща, че вече не може да сдържа сълзите си, и излиза навън. Там рухва и започва да плаче неудържимо. Орхун я вижда и внимателно се приближава до нея. – Знам колко ти е трудно – тихо казва той.

Думите му отприщват цялото отчаяние, което Хира е трупала в себе си. Хира вдига лице, обляно в сълзи, а в погледа ѝ гняв и безсилие се преплитат в едно.

– Не, не знаеш! Тя е всичко, което имам. Нуждае се от мен! Какво ще прави без мен? Не мога да се свържа нито с Йекта, нито със сестра му. Тя няма никого освен мен!

Орхун мълчаливо я слуша, докато Хира продължава през сълзи: – Няма никого! Дори приятелите на Йекта не ми вдигат от страх... Всички бягат! На кого да я поверя?

Орхун я слуша мълчаливо, а след това я поглежда право в очите и категорично заявява:

– Имаш мен.

Хира го поглежда напълно объркана. Тя застива за момент, изненадана от чутото, и бързо извърща поглед встрани, за да скрие смущението си.

– Не очаквам такова нещо от вас... господине – поправя се тя бързо, опитвайки се да върне дистанцията помежду им.

– Нищо няма да ти се случи! – заявява той с надежда и твърдост в гласа. – Ти ще отгледаш дъщеря си. Аз ще направя всичко необходимо. Не си сама – нито ти, нито Сахра!

Подкрепата му разтърсва Хира още повече. Очите ѝ отново се пълнят със сълзи и без да му отговори, тя се прибира в пристройката.

Орхун остава сам пред затворената врата, гледайки безпомощно. А вътре, в приглушената светлина на стаята, Хира се свлича до заспалото си момиченце и тихо, безшумно плаче, разтърсена от неочакваната подкрепа.

Нощта отстъпва място на утрото и панорамата на Истанбул се разкрива под лъчите на изгряващото слънце. В кабинета на имението обаче атмосферата е повече от нагнетена. Орхун крачи нервно от единия до другия край на стаята с телефон в ръка, докато лекарят от другата страна най-после вдига.

– Да, господин Орхун? – чува се гласът на доктора.

– Звъня за резултатите от изследванията – прекъсва го той с нескрито безпокойство. – Кога ще бъдат готови?

– Ще ни ги доставят към пет часа – отговаря лекарят, а Орхун хвърля бърз, напрегнат поглед към часовника на китката си. – Веднага щом ги получа, ще ви се обадя.

– Няма нужда – отвръща твърдо Орхун. – По това време вече ще бъдем в болницата.

– Дочуване тогава.

– Дочуване – Орхун затваря, но телефонът му извънява отново, преди дори да успее да го остави на бюрото. – Пънар?

– Господин Орхун, свързахме се с онкологичния център в Швейцария – докладва бързо секретарката. – Хората ни вече разговаряха със специалиста.

– Запазете час за най-близката възможна дата! – нарежда той без капка колебание. – Подгответе и частния самолет, за всеки случай. И отменете всички мои срещи за следващите три месеца!

– Всички ли, господин Орхун? – пита объркана секретарката от другата страна на линията.

– Абсолютно всички! – отвръща уверено Орхун.

В този момент Афифе стои пред отворената врата и е чула разговора. Грижите, които синът ѝ полага за Хира, я ядосват.

– Всичко това заради онази жена! – изсъсква тя, а гласът ѝ прелива от омраза.

Орхун пристъпва бавно към майка си и я поправя. – Заради нея и дъщеря ѝ! – отвръща той студено, гледайки я право в очите.

– Но не очаквам от теб да го разбереш.

Телефонът му отново звъни. Орхун отговаря и забързано минава покрай Афифе, оставяйки я ядосана след себе си.

– Ерхан?

Орхун все още не знае какво ще покажат резултатите, но вече е готов да остави всичко останало настрана, за да направи необходимото за Хира и Сахра.

В пристройката Хира нежно гали косите на спящата Сахра, а в съзнанието ѝ отново прозвучават думите на Орхун:

– Имаш мен. Не си сама. Нито ти, нито Сахра...

В този момент малката Сахра бавно отваря очи и щом вижда майка си до себе си, на лицето ѝ се появява ангелска усмивка.

– Мамо?

Хира бързо се събира и прави всичко възможно да скрие болката и тревогата си зад топла усмивка. – Миличка...

– Днес пак ли е празник? – пита чистосърдечно малката, гледайки я с невинни, искрящи очи.

– Да, миличка. Днес също е празник – отговаря Хира, а сърцето ѝ се свива от любов и мъка.

– Колко хубаво! Значи днес пак е моят ден! – радват се Сахра.

– Всеки ден от живота ми е твой, скъпа! Знаеш ли какво ще направим днес? Ще си направим списък.

Сахра любопитно пита какво означава това, а Хира ѝ обяснява, че ще запишат на лист всичко, което искат да направят, а след това ще изпълняват желанията едно по едно, когато могат.

Момиченцето веднага се съгласява, без да подозира истинската причина за идеята на майка си.

– Браво! Но първо да те преоблечем, айде! – усмихва се Хира и се навежда да я вземе на ръце.

В същия момент обаче внезапна, пронизваща болка от пукнатото ѝ ребро кара Хира да инстинктивно да се сгърчи и да затаи дъх. Внимателният поглед на малката Сахра веднага улавя това.

– Мамо, добре ли си? – пита с тревога детето. Хира се усмихва, за да не я тревожи. – Добре съм, скъпа.

По-късно Хира взема лист и химикал и се обръща към Сахра.

– Кажи ми, коя е първата ти мечта? – пита Хира с усмивка. – Захарен памук! – извиква радостно Сахра.

Хира се усмихва и записва първото желание в списъка. Обещава на Сахра, че ще яде захарен памук, но първо трябва да закусят.

В този момент Орхун идва до пристройката. Застава до открехнатата врата и известно време мълчаливо наблюдава майка и дъщеря. Сахра първа го забелязва.

– Чичо! – извиква тя.

Хира се обръща и погледът ѝ се среща с този на Орхун. Той влиза бавно в стаята. – Как си? – пита той тихо. – Добре съм – отговаря Хира.

За момент между двамата преминава напрегнат, дълбок поглед. Сахра обаче прекъсва тишината със звънкия си глас. – С мама записваме всичко, което искаме да направим! Казва се списък!

Орхун вече е чул разговора им, но не го показва. Обръща се към Сахра, макар думите му всъщност да са предназначени за Хира.

– Не запълвай целия списък, става ли? Нека останат неща, които да правиш с майка си и по-нататък.

Хира разбира какво иска да ѝ каже – Орхун вярва, че тя ще бъде до дъщеря си и занапред. Погледът ѝ към него вече носи благодарност и доверие.

Орхун я пита дали има нужда от нещо, а Хира му благодари. Сахра забелязва промяната между двамата и невинно се намесва. – Притесняваш се, защото мама е болна, нали? Но мама е много добре! Нали, мамо?

– Да, скъпа. Много съм добре – бърза да я успокои Хира.

Погледите на Хира и Орхун отново се срещат. Този път и двамата знаят колко несигурни са тези думи.

– В пет часа трябва да бъдем в болницата – напомня Орхун.

Хира се съгласява, а той си тръгва. Сахра веднага пита защо майка ѝ отново ще ходи в болница.

– Само за контролен преглед, скъпа. Нищо важно. Хайде да продължим със списъка.

Орхун върви замислен в градината, когато забелязва новия градинар. Рашит се опитва да скрие лицето си под шапката и незабелязано да се отдалечи, но Орхун го забелязва.

– Спри! – прозвучава командващият глас на Орхун. Рашит застава на място, безпомощен. Орхун пристъпва към него. – Кой си ти?

– Ами... такова... аз съм новият ви градинар – заеква Рашит, поддържайки периферията на шапката си.

Орхун го разпознава веднага. – Ти не си ли дядото на Нефес?

Рашит е принуден да признае истината. Обяснява, че бившата му жена е взела всичко и е изчезнала, оставяйки го без нищо. След първоначалния гняв той осъзнал, че цял живот не е работил, бил е безполезен и е причинявал неприятности на хората около себе си. Затова решил да започне живота си начисто.

– Като отнемеш работата на някой друг ли? – пита сурово Орхун.

Развълнуван, Рашит признава, че първоначално е възнамерявал да поиска помощ от Орхун. Когато икономката погрешно го взела за новия градинар, той не намерил смелост да каже истината.

– Дай ми един шанс. Кълна се, че няма да те разочаровам.

Орхун все още е разтърсен от случващото се с Хира и трудно се съсредоточава върху проблема, но разбира, че Рашит действително иска да промени живота си.

– Ще те наблюдавам. При най-малката грешка ще направя необходимото.

Орхун си тръгва, а Рашит най-сетне си отдъхва. – Рашит, пак ти се размина. Отърва кожата.

Той изпитва облекчение, но страхът от Орхун остава все така силен.

Пред пристройката Хира и Сахра продължават да съставят своя списък с желания. След закуската Хира пита дъщеря си какво още иска да правят заедно. – Да гледаме анимационни филмчета. А после да ядем захаросани ябълки!

Хира се усмихва и записва желанията.

– Много лесен списък си направила. Добре, веднага ги записвам.

В този момент към тях се приближава Зерин. Тя ги наблюдава за кратко и си мисли, че Хира със сигурност крие много тайни и е време да се опита да измъкне нещо от нея. Щом я забелязва, Хира става. Зерин се приближава с престорена усмивка и заявява, че се е притеснила за нея и е дошла да види как се чувства. – Добре съм, благодаря – отговаря Хира предпазливо.

Зерин вади шоколад от чантата си и го подава на Сахра. Момиченцето първо поглежда майка си и едва след нейното разрешение го взема.

– Наистина сте много внимателна – казва Хира.

Зерин предлага на Сахра да остави възрастните да поговорят, докато тя изяде шоколада си. Хира се съгласява и момиченцето се отдалечава. Останала насаме с Хира, Зерин започва внимателно да я разпитва. Първо хвали начина, по който се грижи за дъщеря си въпреки всичко, което е преживяла. След това уж между другото пита: – Сахра е прекрасно дете... На колко години е?

Въпросът веднага кара Хира да се напрегне. Тя скрива истинската възраст на Сахра и казва, че е на четири години – с две години по-малко, отколкото е в действителност.

Зерин продължава да я провокира. Хвали силния ѝ характер и подхвърля, че след раздялата с Орхун Хира явно много бързо е успяла да се съвземе, да се омъжи отново и да започне живота си отначало. Хира веднага разбира накъде водят въпросите ѝ.

– За щастие онези дни са зад гърба ми. Вече нямам нищо общо с миналото! Създадох си ново семейство. Извинете ме.

Тя прекратява разговора и се връща при Сахра.

Зерин я проследява с подозрителен поглед. За нея внезапното оттегляне на Хира е още едно доказателство, че тя крие нещо.

– Направо избяга! Да не се казвам Зерин, ако не разбера какво криеш.

Докато Зерин става все по-подозрителна към миналото на Хира и възрастта на Сахра, Хира също започва да се пита какво всъщност се опитва да разбере тя.

Пред пристройката Хира и Сахра продължават да записват желанията си. Момиченцето изведнъж се сеща за още едно.

– Снежен човек! Може ли да запишеш и това, мамо?

– Разбира се – отвръща Хира и добавя желанието към списъка.

Сахра веднага пита кога ще завали сняг и колко пъти още трябва да заспи и да се събуди дотогава. Въпросът натъжава Хира. Тя не знае дали ще има възможност да бъде до дъщеря си след няколко месеца, но прикрива сълзите си с усмивка.

– След няколко месеца, скъпа.

– Значи след много време?

– Малко.

– Няма нищо. Ще почакаме, нали? – пита чистосърдечно момиченцето.

– Надявам се, миличка... Да се надяваме – изговаря с трудност Хира, борейки се с напиращия страх, след което бързо сменя темата: – Но какво ще кажеш да започнем с най-лесното? Захарен памук! Веднага ще поръчам!

В този момент пред тях се появява Орхун, носейки в ръце огромна кутия, пълна с цветен захарен памук. Хира застива, изненадана от гледката, а Сахра го поглежда с широко отворени от удивление очи.Хира го поглежда изненадано, а Сахра веднага грейва.

– Помислих си, че всяко дете би се зарадвало... Може би и ти ще го харесаш – изговаря той с ясен, спокоен тон и оставя кутията до тях. После поглежда към Хира и добавя:

– Видях го при един продавач на брега и веднага се сетих за Сахра.

Хира му благодари с поглед. Сахра първо търси разрешението на майка си, а след това взема захарен памук.

– Благодаря – отвръща щастлива Сахра

Орхун се кани да си тръгне, но Сахра го спира.

– Ще хапнеш ли с нас?

Орхун и Хира се поглеждат.

– Вие си хапвайте. Да ви е сладко – отвръща той.

Тогава Хира с поглед му показва, че иска да остане. Орхун е изненадан от този неочакван жест, но приема поканата и сяда при тях.

Хира отваря захарния памук на Сахра, а момиченцето започва доволно да хапва. Хира поглежда Орхун с благодарност – за първи път тя сама му позволява да остане близо до нея и Сахра.

Тримата остават заедно пред пристройката, докато първото желание от списъка на Сахра вече се сбъдва.

Какво се случва с Елиф и Азиз?

Елиф отново моли Азиз да я пусне до дома ѝ, за да вземе мушкатото, което е засадила с майка си и пази като скъп спомен от нея. За миг Азиз сякаш се съгласява, но само за да ѝ се подиграе. След това я прогонва обратно в бараката за въглища.

На път към бараката Елиф поглежда към портата и взема внезапно решение. Тя побягва от къщата, решена сама да вземе мушкатото. Сузан я забелязва и веднага предупреждава Азиз, който се втурва след нея.

Азиз настига Елиф на улицата. Тя го уверява, че не се опитва да избяга и го моли само да ѝ позволи да вземе цветето на майка си. Азиз отказва и я повлича обратно към дома. В този момент човек на Саръджалар го напада в гръб и го пробожда с нож, предавайки му поздрави от Саръджа. Азиз рухва окървавен, а ужасената Елиф започва да вика за помощ.

Раненият Азиз е отведен у дома. Сузан се опитва да спре кръвта, докато Елиф помага с каквото може. Сузан обвинява Елиф за случилото се, защото Азиз е излязъл от къщата именно заради нея.

Пристига Гюрбюз и се ядосва, че Азиз е пренебрегнал предупреждението му да не излиза. Сузан настоява да го заведат в болница, но Гюрбюз отказва, защото се страхува от намесата на полицията. Той преценява, че раната не е дълбока, и решава сам да я зашие и да се погрижи за Азиз у дома. Елиф е прогонена при Акиф.

По-късно Елиф не може да се освободи от чувството за вина. Тя е убедена, че ако не беше напуснала къщата, Азиз нямаше да бъде нападнат, и се моли нищо лошо да не му се случи.

Елиф влиза при ранения Азиз, за да види как е. Сузан обаче отново я прогонва и я обвинява за състоянието на брат си. Елиф успява само да се извини и си тръгва разстроена. Азиз остава замислен след посещението ѝ.

Докато Азиз се възстановява, сестра му се грижи за него и държи Акиф далеч, за да не разбере какво е станало. Едже се обажда разтревожена и също пита защо Азиз е напуснал дома си въпреки опасността. Той отказва да обясни и омаловажава раната си.

Гюрбюз предлага Азиз временно да изчезне на безопасно място, но той категорично отказва да бяга от враговете си. Тогава Гюрбюз обяснява истинския си план – Азиз трябва да се скрие, за да накара хората на Саръджалар да се покажат, а след това Гюрбюз ще се разправи с тях. Проблемът е, че нито едно от известните им убежища не е достатъчно сигурно. Тогава Азиз се сеща за подходящо място.

Елиф продължава да се тревожи за състоянието му и се пита дали домашно зашитата рана няма да се инфектира или отново да започне да кърви. Когато вижда Азиз да напуска къщата с Гюрбюз, тя събира смелост да го попита дали е добре и дали отива в болница. Азиз студено ѝ нарежда да се прибере.

Останала сама в бараката, Елиф отново преживява в мислите си нападението и се обвинява, че всичко е станало заради желанието ѝ да вземе цветето на майка си. Тревожи се и защото никой не ѝ казва къде е отишъл Азиз и дали състоянието му не се е влошило.

Малко по-късно Гюрбюз идва за Елиф и без никакви обяснения я принуждава да тръгне с него. Той я отвежда в собствения ѝ дом, но вместо да се зарадва, Елиф е уплашена и не разбира защо е доведена там.

В хола я очаква Азиз. Оказва се, че неговото тайно убежище ще бъде именно домът на Елиф. Азиз също е изненадан да я види и настоява, че няма нужда от никого.

Гюрбюз обаче решава вместо тях. Раната на Азиз трябва да се почиства, превръзката да се сменя, а той трябва редовно да приема лекарствата си. Затова нарежда на Елиф да остане и да се грижи за Азиз, докато той се възстанови.

Елиф няма избор. Освен че отново се оказва принудена да бъде близо до Азиз, пред очите ѝ са изсъхналото мушкато на майка ѝ и счупената от него рамка с нейната снимка. Така двамата, въпреки нежеланието си, са принудени да останат сами под един покрив.