В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун разбира, че Хира е тежко болна, и е съсипан от мисълта, че може да я загуби. Но той не подозира, че зад страшната „истина“ стои поредната жестока лъжа на Афифе.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 41 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Орхун води Хира в болницата за подробни изследвания, но опитите му да скрие истинската причина за тревогата си се провалят. Притиснат от въпросите ѝ, той разкрива страшното подозрение за тумор в мозъка ѝ. Хира е съкрушена, но най-големият ѝ страх е за Сахра – кой ще се грижи за дъщеря ѝ, ако най-лошото се окаже истина?
Междувременно Азиз научава, че Елиф не го е предала на полицията, и започва да вижда в друга светлина момичето, което досега обвиняваше. Докато отношението му към нея постепенно се променя, над дома му надвисва нова опасност – хората на Саръджалар са убедени, че Азиз ги е предал, и вече дебнат къщата му.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Действието продължава от предния епизод. В пристройката Хира рязко се изправя, когато вижда Орхун пред себе си. Появата му посред нощ я изненадва и тя веднага го пита какво прави там.
Орхун се опитва да прикрие напрежението си и обяснява, че е чул шум откъм градината и е дошъл да провери дали с нея и Сахра всичко е наред.
Хира обаче ясно му показва, че не желае присъствието му. – Добре сме. Аз не чух нищо.
Орхун замълчава за миг, а след това съобщава нещо, което я сварва напълно неподготвена. – Между другото... рано сутринта отиваме в болницата. Само да знаеш. Не трябва да ядеш или да пиеш нищо.
Хира го поглежда изненадано. – В болницата? Защо ще ходим в болница?
– Лекарят поиска да ти направят подробни изследвания – отвръща Орхун.
Хира веднага се противопоставя. Уверява го, че се чувства добре, и му напомня, че навън все още е опасно. Орхун обаче не оставя място за спор. – Така поиска лекарят. Тръгваме рано сутринта.
Без да чака отговора ѝ, той се обръща и излиза. Едва навън Орхун въздиша тежко. Болката в погледа му издава колко трудно му е да носи сам истината и да мълчи пред Хира за случилото се.
Хира остава сама, обзета от тревога. Тя все още не знае, че д-р Джейхун е изчезнал, затова намира друго обяснение за внезапното настояване на Орхун.
– Изследванията са само претекст... – заключава тя неспокойно. – Ще ме изправи пред г-н Джейхун. Още се опитва да разбере каква тайна крием.
Хира сяда на дивана и нервно преплита пръсти в скута си.
Нощта постепенно отстъпва място на утрото. Над Истанбул се разсъмва и започва нов ден, който ще донесе още напрежение за Орхун и Хира.
Пред входната врата на имението Хира крачи нервно напред, докато Орхун върви малко след нея, обзет от напрежение. Мисълта, че отиват при доктор Джейхун, не ѝ дава мир и тя се обръща рязко към него: – Не разбирам, всичко е наред... Защо са ми нужни тези прегледи? Защо отиваме при господин Джейхун? – избухва тя с недоволство в гласа.
Орхун веднага я прекъсва: – Не отиваме при г-н Джейхун!
Отговорът му обърква Хира още повече. – Тогава за какво са тези изследвания? Нали вече направиха всичко необходимо? Освен това нямаш ли друга работа?
Орхун я поглежда твърдо. След онова, което е научил, страхът да не я загуби не му позволява да поеме никакъв риск.
– Не. Ти си... – той замълчава за миг, сякаш търси правилната дума. – Поверена си на мен. И ще бъде направено всичко необходимо, за да оздравееш, независимо дали ти харесва или не! Повече не задавай въпроси.
Думите на Орхун изненадват Хира и тя за миг не знае как да реагира. Орхун не ѝ дава възможност да възрази и бързо се отправя към изхода. На Хира не ѝ остава друго, освен да го последва, макар тревогата ѝ да става все по-силна.
Междувременно в имението Султан поднася кафе на Афифе, но мислите на господарката са другаде. Тя веднага пита къде е Орхун.
– Отидоха в болницата с онази жена – обяснява Султан. – Господин Орхун е уредил подробни изследвания.
Афифе не успява да скрие раздразнението си. За нея грижата на сина ѝ към Хира е поредното доказателство, че чувствата му отново вземат връх.
– Страхува се да не я загуби – отбелязва тя ядосано. – Засега нямам друг избор, освен да търпя тази близост. Това е цената, която трябва да платя, за да запазя тайната... Бяхме на крачка от катастрофа. Само да беше истина тази болест!
Султан внимателно се опитва да успокои господарката си, без да прекрачва границата.
– Когато стане ясно, че няма тумор в мозъка, господин Орхун отново ще започне да държи предишната дистанция.
Афифе кивва бавно, приемайки неизбежното: – Нека потърпим още няколко дни... Макар душата ѝ да ври от недоволство, тя стиска зъби и примирено приема ситуацията засега.
Действието се пренася в дома на Дефне. Та набира номера на Орхун и нетърпеливо чака той да отговори. След няколко секунди чува гласа му.
– Да? – чува се плътния глас на Орхун от слушалката. – Здравей, Орхун... – започва тя с тревога в гласа. – Чудех се какво е състоянието на Хира... Затова ти звъня. Как е тя?
В същото време Орхун е в болничния коридор заедно с Хира, която чака напрегнато до него. Орхун поглежда към Хира и информира Дефне с делови тон: – В болницата сме. Дойдохме за обстойни изследвания.
– Няма нищо сериозно, нали? – пита Дефне с притеснение. – Сега трябва да влезем в кабинета на лекаря за преглед – отвръща той лаконично.
– Добре... Дано бързо се оправи – казва тя и разговорът приключва.
Разговорът приключва. Орхун се обръща към Хира и погледите им се срещат за миг, но тя веднага отвръща очи. Напрежението между тях остава да виси във въздуха.
В дома на Дефне Зерин, която следи разговора с любопитство, веднага пита сестра си дали е говорила с Орхун.
– Да – отговаря кратко Дефне и сяда, опитвайки се да прикрие мрачното изражение на лицето си. Зерин обаче веднага забелязва промяната в настроението ѝ. – Защо си разстроена?
– Орхун е завел Хира в болницата за изследвания. Изобщо не звучеше добре. Надявам се да няма нищо сериозно – признава Дефне с тревога.
Зерин не пропуска възможността да я жегне. – Значи не те притеснява, че Орхун се грижи толкова много за онази жена, а ти просто съчувстваш на Хира?
Намекът ядосва Дефне. – Како, за Бога, престани с тези намеци!
Но Зерин няма никакво намерение да спира. Тя напомня, че Орхун вече е превърнал имението едва ли не в болница заради Хира, и се пита защо сега отново я води на изследвания. Според нея Хира просто е трябвало да си почива.
Дефне се опитва да сложи край на темата. – Това си е тяхна работа! Каквото и да е станало, Хира е бившата съпруга на Орхун. Освен това...
Тя внезапно млъква, но Зерин довършва мисълта вместо нея.
– Щом ти няма да го кажеш, аз ще го кажа. Между тях имаше голяма любов! Но не ми говори за тази жена, Дефне. Тя е актриса! Интересуват я само положението и парите. Иначе защо веднага след развода ще отиде и ще се омъжи за богат мъж? Не мога да повярвам, че Орхун не вижда това!
Дефне вече не успява да скрие раздразнението си. Тя отказва да съди Хира толкова лесно.
– Личният живот на хората не е наша работа! Освен това, ако Хира беше такава жена, каквато я описваш, щеше да вземе много пари от семейство Демирханлъ. А тя направи точно обратното, тръгна си, без да вземе нито стотинка!
Думите ѝ провалят опита на Зерин да настрои сестра си срещу Хира. Дефне става и категорично прекратява разговора. – Както и да е. Няма повече да споря с теб за това. Имам работа.
Тя бързо излиза, оставяйки Зерин сама и видимо ядосана. Планът ѝ да посее съмнение у Дефне се е обърнал срещу нея, но вместо да се откаже, Зерин насочва подозренията си към самата Хира. – Ако си била толкова влюбена, защо си отишла и си се омъжила за друг? – размишлява тя. – Може дори да е преувеличила болестта си, само за да привлече вниманието на Орхун.
В съзнанието на Зерин започват да се трупат въпроси. Ако Хира не се интересува от парите, тогава какво всъщност иска? Защо преди шест години е напуснала всичко, без да вземе нищо?
– Или крие нещо? – пита се тя подозрително. – Трябва добре да опознаеш тази жена, Зерин... Много добре. Само така ще откриеш къде е уловката.
Неуспехът да повлияе на Дефне само засилва любопитството ѝ – Зерин вече е решена сама да разрови миналото на Хира и да открие тайната, която според нея се крие зад всичко.
В лекарския кабинет Орхун и Хира седят напрегнати пред лекаря. Хира все още не разбира защо Орхун толкова настоятелно е поискал нови изследвания.
Лекарят започва с въпроси за състоянието ѝ. – Имали ли сте гадене? Или пристъпи на повръщане?
– Не – отговаря Хира.
Тя замълчава за миг, но тревогата не ѝ дава покой. – Д-р Джейхун каза, че съм добре. Не разбирам защо са необходими всички тези изследвания.
Лекарят и Орхун си разменят кратък поглед. Преди да доведе Хира, Орхун вече му е разказал всичко и двамата са наясно, че засега тя не трябва да научава истинската причина за прегледите.
Лекарят запазва спокойствие и представя всичко като обикновена предпазна мярка. – Да, изследванията, които са ви направили в имението, са били добри. Но за да не пропуснем нещо, трябва да направим по-подробни изследвания. Само така ще бъдем сигурни дали има проблем.
На Хира очевидно не ѝ харесва, но не намира причина да възрази.
– И последен въпрос – продължава лекарят. – Напоследък имали ли сте момент, в който да сте губили съзнание или нещо подобно да ви е обезпокоило?
Хира се замисля. – Не.
Орхун обаче веднага се намесва. – Преди няколко дни ѝ се зави свят, докато работеше.
Хира го поглежда изненадано. Не е очаквала той да помни случилото се, още по-малко да го спомене пред лекаря.
– Беше от лекарство, което бях взела – уточнява тя. – Причината беше ясна. Освен това това се случи преди да падна.
– Може и да не е било от лекарството! – настоява Орхун.
Тревогата му вече трудно може да бъде прикрита и това кара Хира да се напрегне още повече.
Лекарят прекратява спора. – Сестрата ще ви помогне с изследванията. Утре, когато получим резултатите, ще мога да ви кажа много по-точно какво е състоянието ви.
– Благодаря – отвръща Хира.
– Пожелавам ви бързо възстановяване.
Хира излиза от кабинета. Преди да я последва, Орхун се обръща към лекаря и с кратък жест му благодари за съдействието.
В коридора Хира върви напред, но болката от наранените ѝ ребра внезапно я кара да се свие. Орхун веднага забелязва.
– Добре ли си?
Загрижеността му обаче само изнервя Хира. – Ще бъда още по-добре, ако ме оставиш на мира!
Думите ѝ карат Орхун мигновено да се затвори. Лицето му отново придобива познатото хладно изражение.
– Не се притеснявай. Това ще стане, когато сме сигурни, че си добре.
Хира се отдалечава и сяда на една от пейките в коридора. Орхун остава настрани и тежко въздъхва. Той спазва дистанцията, която Хира иска, но страхът, че може да я загуби, вече не му позволява да остане безразличен.
В коридора на болницата Хира и Орхун седят един срещу друг в тежко мълчание. Продължителната близост с него кара Хира да се чувства все по-неспокойна и накрая тя не издържа.
– По-добре беше някой от охраната да остане с мен. Няма нужда ти да си тук.
Орхун дори не трепва. – Аз ще реша това!
Погледът му пада върху недокоснатия тост на пейката до нея и той веднага добавя: – Трябва да го изядеш, за да си вземеш лекарствата. След това остават и другите изследвания.
Постоянната му загриженост започва да ядосва Хира. Тя не разбира защо Орхун превръща една малка травма в толкова сериозен проблем.
– Това е само малка пукнатина на реброто. Не разбирам защо правиш такава голяма драма от всичко. Кажи ми направо какъв ти е проблемът...
Орхун не отговаря. Не може да ѝ каже истинската причина за тревогата си и вместо това отново посочва храната.
– По-добре хапни.
Хира се ядосва още повече. Напук на настояването му взема лекарството, без дори да докосне тоста.
– Искам само да направя последното изследване и да се махна оттук възможно най-бързо. Дъщеря ми е сама.
Тя става решително и се отдалечава. Орхун я проследява с тревожен поглед и веднага тръгва след нея. Колкото повече Хира се опитва да го държи на разстояние, толкова по-трудно му е да прикрива страха си за нея.
В болничния коридор Орхун чака напрегнато Хира да приключи с изследванията. След малко тя излиза от кабинета, притискайки памук към мястото, откъдето са ѝ взели кръв. Видимо е изтощена и вече няма търпение всичко да приключи.
– Това беше последното. След като свършихме, можем да си тръгваме.
Двамата тъкмо се отправят към изхода, когато медицинска сестра ги спира.
– Извинете, лекарят назначи още едно изследване. Ако слезете долу със съпруга си...
Хира моментално я прекъсва. Натрупаното напрежение избухва в гласа ѝ.
– Господинът не ми е съпруг!
– Извинете – отвръща смутено сестрата.
Но за Хира това е последната капка. Тя се обръща към Орхун, вече неспособна да сдържа гнева си.
– Стига толкова изследвания! Тръгвам си.
Хира решително поема към изхода, но Орхун я хваща за ръката и я спира.
– Ще направиш и това изследване.
– Защо да го правя? – настоява тя.
Орхун замълчава. Търси начин да ѝ обясни, без да разкрива онова, което досега отчаяно се опитва да скрие. Хира обаче вече няма намерение да чака. Тя се обръща и отново тръгва.
Тогава страхът на Орхун надделява.
– Защото има вероятност да имаш тумор в мозъка!
Хира застива на място.
Думите му сякаш продължават да кънтят в главата ѝ: „Има вероятност да имаш тумор в мозъка...“
Тя бавно се обръща към Орхун. Шокът е изписан на лицето ѝ, а очите ѝ се пълнят със сълзи. Орхун я гледа безпомощно, осъзнавайки, че вече няма връщане назад.
Хира не казва нищо. Обръща се и забързано поема към изхода. Орхун иска да я спре, но не успява. Единственото, което може да направи, е да тръгне след нея.
Тайната, която Орхун се опитваше да запази от Хира, най-сетне е изречена, а за нея тези няколко думи преобръщат всичко.
Хира излиза от болницата и тръгва без посока по улицата. Сякаш не вижда нищо около себе си. В съзнанието ѝ отново и отново кънтят думите на Орхун:
– Защото има вероятност да имаш тумор в мозъка!
Очите ѝ се пълнят със сълзи. Но първата ѝ мисъл не е за собствения ѝ живот, а за Сахра. В съзнанието ѝ нахлуват един след друг най-скъпите мигове с дъщеря ѝ – как гали косите ѝ, как я прегръща силно на пейката в градината, как двете се притискат една към друга в имението, как Сахра тича към нея с цветя, набрани специално за майка ѝ.
Мисълта, че може да се наложи да се раздели с детето си, разтърсва Хира.
Докато върви като изгубена, Орхун я настига и я хваща за ръката. Хира рязко се отскубва.
– Какво?
Гневът ѝ обаче не е насочен истински към него. Тя просто не може да понесе страшната възможност, която току-що е научила. Орхун разбира това и се опитва да я успокои.
– Знам колко ти е трудно. Страхуваш се. Но каквото и да е необходимо за лечението ти...
Хира не му позволява да довърши.
– Да, страх ме е! Но не заради мен. С-Сахра...
Гласът ѝ се прекършва и тя не успява да продължи. В този момент за нея има само един въпрос – какво ще стане с дъщеря ѝ, ако най-лошото се окаже истина?
Изведнъж в съзнанието ѝ изниква единственото име, за което може да се хване.
– Йекта...
Хира събира последните си сили и поглежда Орхун.
– Трябва да се свържа с Йекта. Заради Сахра.
Орхун ѝ съобщава нещо, което отнема и тази надежда. – Страхувам се, че няма как да се свържа с него. Последния път, когато говорихме, каза, че ще прекъсне всякаква връзка, за да заличи следите си.
Последната надежда на Хира сякаш рухва. Сълзите отново потичат по лицето ѝ.
– Какво ще прави Сахра? Какво ще правя аз сега? Господи... Господи!
Орхун я гледа със свито сърце. Вижда отчаянието ѝ, но този път няма нито решение, нито думи, с които да отнеме страха ѝ. За Хира вече няма значение какво може да се случи с нея – единственият ѝ страх е какво ще стане със Сахра.
Над Истанбул се спуска нощта.
В имението Орхун върви сам из градината, когато погледът му се спира върху пристройката, в която са Хира и Сахра. Лампите вътре все още светят. Той застива на място и дълго гледа към прозорците.
В съзнанието му отново изплува моментът, в който беше принуден да разкрие на Хира страшното подозрение:
– Защото има вероятност да имаш тумор в мозъка!
Орхун не може да прогони тези думи от главата си. След шест години раздяла сега над него отново надвисва страхът, че може да загуби Хира.
Спомня си и отчаянието ѝ пред болницата. Как се опита да я успокои, обещавайки, че ще направят всичко необходимо за лечението ѝ, а тя го прекъсна със сълзи на очи:
– Да, страх ме е! Но не заради мен. С-Сахра... Какво ще стане със Сахра? Какво ще правя сега? Господи...
Орхун продължава мълчаливо да гледа към пристройката. Колкото и да се опитва да отрича чувствата си, истината е друга – Хира все още е жената, която обича. Самата мисъл, че може да ѝ се случи нещо, го разкъсва отвътре.
В същото време в пристройката Хира стои до спящата Сахра. Гледа спокойното и невинно лице на дъщеря си, а очите ѝ се пълнят със сълзи. Детето спи, без да подозира какъв кошмар преживява майка му.
Пред Хира лежи лист с няколко имена. Това са хората, на които е обмисляла да повери Сахра, ако най-лошото се случи. Но едно след друго имената са зачеркнати. Или никой не е готов да поеме грижата за момиченцето, или Хира не е успяла да се свърже с тях.
Погледът ѝ отново се връща към Сахра. Хира оставя химикалката, поема дълбоко въздух и избърсва сълзите си. След това се приближава до леглото и нежно погалва косите на дъщеря си.
– Ще намеря най-добрия човек за теб. Каквото и да се случи, ще намеря някого, който ще те пази и ще се грижи за теб по най-добрия начин.
Но след тези думи Хира вече не успява да се овладее и сълзите отново потичат по лицето ѝ.
Докато Орхун стои отвън, измъчван от мисълта, че може отново да загуби жената, която обича, Хира вече мисли за живот, в който нея може да я няма, и отчаяно търси човек, на когото да повери Сахра.
Какво се случва с Азиз и Елиф?
Фериха признава пред Азиз, че именно тя го е предала на полицията. Тя защитава Елиф и му разкрива, че момичето дори е оттеглило жалбата, за да го освободят. Въпреки истината Азиз заплашва Фериха да не се намесва повече. След преживяното Елиф рухва, а на следващия ден се събужда от кошмар, в който отново вижда разгневения Азиз.
Азиз не може да спре да мисли за признанието на Елиф, че е мълчала заради болния му баща. Когато казва на Сузан, че Елиф не го е предала, той нарежда да ѝ дадат храна. По-късно Акиф отново пита за Елиф и Азиз решава да я върне при него, за да се грижи за баща му.
Елиф храни Акиф и с търпение се включва в обърканите му спомени от времето, когато е бил учител. В един момент Акиф осъзнава, че вече почти нищо не помни, и се разплаква. Елиф го успокоява, че учениците му никога няма да го забравят. Азиз наблюдава отстрани искрената ѝ грижа и видяното силно го разтърсва.
Междувременно Гюрбюз предупреждава Азиз за нова опасност. Полицията е нахлула в склада на бандата Саръджалар, а хората им смятат, че Азиз ги е предал, защото са го видели да излиза от полицейското управление. Гюрбюз го предупреждава да не напуска дома си, защото може да го нападнат.
Фериха разказва на Бехие, че Азиз държи Елиф като заложница заради дълга на баща ѝ. Бехие е съкрушена, защото помни сина си като добро и състрадателно дете, и обвинява себе си за човека, в когото се е превърнал.
Азиз позволява на Елиф да изведе Акиф в градината. От прозореца наблюдава как тя се грижи за баща му и дори се навежда, за да оправи неправилно обутите му чехли. Въпреки нежеланието си Азиз все повече се убеждава, че грижата на Елиф за Акиф е искрена.
Тогава пред къщата се появява Шенол. Той идва да се сбогува с дъщеря си, защото заминава за Кайсери, където ще потърси пари от роднини, за да изплати дълга си. Елиф научава и че мушкатото, останало ѝ от майка ѝ, е изсъхнало, което я разстройва още повече. Азиз става свидетел на разговора и, макар да не го показва, е ядосан от отношението на Шенол към дъщеря му.
Докато Шенол си тръгва, човек на Саръджалар вече дебне къщата и чака заповед. Опасността, за която Гюрбюз е предупредил Азиз, се оказва съвсем близо.
