В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун усеща, че е на крачка от истината, и нарежда да разследват д-р Джейхун. Решен повече да не мълчи, лекарят написва писмо до Орхун, в което разкрива шокиращата истина – че има дъщеря, за чието съществуване никога не е знаел, защото собствената му майка, Афифе Демирханлъ, е направила всичко, за да му го отнеме.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 38 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Орхун закъснява – д-р Джейхун вече е напуснал страната. Но в кабинета му го очаква писмо, написано специално за него.
Само няколко реда са достатъчни, за да го разтърсят до основи и да го върнат в имението, решен да потърси сметка на майка си и жената, която обича.
В същото време благодарение на Елиф Азиз е освободен от ареста.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Д-р Джейхун поставя последната точка на писмото, което ще промени съдбата на семейство Демирханлъ. За пръв път от много време усеща, че тежестта върху съвестта му започва да отслабва. Внимателно сгъва листовете, прибира ги в син плик и ги оставя върху бюрото си.
– Утре, когато замина при сина си, най-сетне ще научиш истината...
С тези думи лекарят е убеден, че е направил първата крачка към изкуплението на вината си. Но не подозира, че времето вече не работи в негова полза.
Погледът му се премества към пристройката, където прозорецът все още свети. В този миг тишината е нарушена от звъна на телефона му. На линия е Ерхан, а гласът му кънти от отсрещната страна:
– Ерхан... – отговаря той.
– Господин Орхун, направих проучването, което поискахте. Изглежда няма никаква връзка между доктор Джейхун и госпожица Хира – съобщава Ерхан.
– Разбирам... – казва той с мрачен тон.
Орхун прекъсва разговора и прибира телефона си. Несигурността продължава да тегне в нощта. Той поглежда отново към постройката с дълбока тревога в очите. Тъкмо се кани да се приближи, когато вратата се отваря и Хира излиза навън. Тя също не може да заспи и излиза да подиша малко въздух. Острата болка в ребрата обаче отново я кара да се превие. Орхун я наблюдава за миг, след което решава да отиде при нея. Хира го забелязва.
– Добре ли си? Боли ли те? – пита я той с тревожна интонация.
Хира се опитва да прикрие агонията от болката в ребрата си и поклаща глава в знак на несъгласие. Орхун обаче настоява:
– Виж, ако имаш проблем и не ми казваш... – започва той.
– Ти си просто моят работодател! – прекъсва го тя, събира сили и изрича с рязък тон: – Длъжна съм да стоя тук! Остави ме на мира! Животът е достатъчно труден и без теб!
Тя се обръща рязко и влиза в постройката, без дори да дочака отговор. Орхун застива на място от суровите ѝ думи, зашеметен от внезапния удар.
Вътре Хира затваря вратата след себе си и изпуска дълга, измъчена въздиша. Тъжният ѝ поглед се спира върху спящата Сахра... От другата страна на вратата Орхун остава абсолютно безпомощен пред непоклатимата стена, която тя е издигнала.
Сутринта д-р Джейхун върви по коридора на клиниката и разговаря по телефона с главния лекар. Обяснява, че решението му да напусне е било внезапно, защото е получил изгодно предложение за работа и не е искал да го изпусне. Уверява го, че ще прехвърли дела си на съдружника си Харун и благодари за годините, през които са работили заедно. Отваряйки вратата на кабинета си, доктор Джейхун е изненадан да види Султан.
– Какво става тук? Какво правите в кабинета ми? – пита той с надигащ се гняв в гласа.
Султан стои хладнокръвно до бюрото му и държи в ръце документа за прекратяване на партньарство, който току-що е намерила.
– Прекратяване на партньорството, а? Още не сте го подписали – отбелязва тя с едва доловима ирония.
Вбесен от нейното нахалство, Джейхун изтръгва листа от ръцете ѝ. Султан обаче запазва пълно спокойствие, изважда телефона си и го насочва към лицето му.
– Вижте какво ще ви покажа – казва тя с леден тон.
Когато поглежда към екрана, очите на Джейхун се разширяват от истински ужас. На снимката се вижда синът му Тансел, а в главата му е насочен пистолет. Кръвта на лекаря се смразява.
– Нося ви новини за сина ви в Линц – допълва Султан.
Изпълнен с панически страх за живота на детето си, Джейхун избухва:
– Вие... Какво си мислите, че правите?! Не пипайте сина ми! Не смейте! Иначе всички ще вървите по дяволите!
Султан само цъка с език, напълно невъзмутима от виковете му:
– Тц, тц, тц... Не мисля, че сте в позиция да говорите толкова смело!
В този напрегнат момент телефонът на Джейхун зазвънява. Султан го поглежда и прави знак с глава:
– Ето, телефонът ви звъни. Вдигнете, ако искате. Може да е важно.
Джейхун поглежда екрана и вижда името на Афифе. С трепереща ръка приема обаждането. В същото време Афифе стои права в ателието си, обзета от ярост, и крещи в слушалката:
– Мислите си, че сте много умен, така ли?! Знам много добре какво се опитвате да направите! Захапахте лъжица, която не е за вашата уста! Където и да отидете, хората ми ще ви наблюдават! А сега... няма да кажете нито дума на Орхун! Ясно ли е?!
Джейхун усеща как губи почва под краката си. Силите го напускат и той скланя глава:
– Добре... Както кажете – предава се той.
– Надявам се, че няма да се налага да ви предупреждаваме отново – отсича Афифе и затваря телефона.
Лекарят остава да стои с телефона в ръка, напълно сломен. Султан посочва към документа за прекратяване на партньорството но лекаря с клиниката и го подканя студено:
– Сложете си подписа и да се сбогуваме.
Джейхун я изпепелява с гневен поглед, но съзнавайки, че няма никакъв избор, подписва споразумението и ѝ го подава.
Действието се пренася в кабинета на Орхун, който седи зад бюрото си потънал в мисли. Изведнъж се изправя, пристъпва към прозореца и втренчва поглед в градината. В съзнанието му с пълна сила изплува снощният разговор и суровите думи на Хира кънтят в главата му: „Ти си просто моят работодател! Длъжна съм да стоя тук! Остави ме на мира! Животът е достатъчно труден и без теб!“.
В този миг мислите му са нарушени от звъна на телефона му. Когато вижда, че го търси Ерхан, веднага вдига:
– Казвай! – казва той с нетърпение.
– Господин Орхун... Има извънредно развитие около доктора – съобщава Ерхан от другата страна.
– Слушам те? – наостря уши той.
– Казал е, че е получил оферта от чужбина, прекратил е партньорството си в клиниката и заминава още днес – обяснява Ерхан.
Орхун веднага подрежда пъзела и осъзнава, че докторът просто бяга.
– Той не заминава, той бяга! По дяволите! – изкрещява той, затваря телефона и изхвърча от стаята.
Орхун бързо се спуска по коридора на втория етаж. Докато прескача стъпалата към изхода, той трескаво избира номера на доктор Джейхун.
Действието се пренася на една тиха улица, Султан е застанала като пазач до доктор Джейхун и го следи под лупа, докато чакат колата за летището.
– Колата ще бъде тук след десет минути. Ще те откара директно на летището – казва тя със студен тон.
Изведнъж телефонът на лекаря започва да вибрира. Джейхун пребледнява, когато вижда името на екрана.
– Господин Орхун ме търси... – казва той с треперещ глас.
Султан е сигурна, че лекарят няма да ги предаде, за да защити детето си, но въпреки това изрежда заканително:
– При една грешна дума... Знаеш какво следва.
– Знам. Няма да направя нищо, което да застраши сина ми – отвръща Джейхун.
– Отлично – кима тя.
Лекарят прави дълбока глътка въздух и приема обаждането, опитвайки се да звучи максимално естествено:
– Господин Орхун?
В този момент Орхун излиза бързо от портата на имението, спира рязко и избухва в слушалката:
– Ти бягаш! Мислеше си, че няма да разбера ли?!
Под тежкия, леден поглед на Султан, Джейхун е принуден да лъже. Той прави усилие да скрие огромното напрежение в гласа си:
– Не бягам, господин Орхун. Просто решиха да приема една изключително добра оферта за съдружие...
– Глупости! – прекъсва го той безкомпромисно. – Оферта от вчера, а заминаваш днес?! Никой не прави толкова големи промени за два дни!
– Беше малко внезапно, да... Защото искаха да започна веднага – обяснява той. – Не разбирам защо търсите друга причина зад това. Това е всичко.
Орхун обаче не вярва на нито една негова дума:
– Не! Има нещо друго! И аз ще го открия! Където и да отидеш, ще те намеря!
Усещайки, че това е последният му шанс, Джейхун се опитва индиректно да подскаже за безизходицата си. С абсолютно безизразно лице той претегля всяка дума:
– Сигурен съм, че каквото и да си наумите, ще направите всичко възможно... че ще ровите под всичко, за да откриете отговорите... – прави кратка пауза, като натъртва на думите си: – Дори отговорите да са дълбоко скрити...
Той хвърля бърз, плах поглед към Султан, след което бързо добавя:
– Но... каквото и да търсите, то няма нищо общо с мен! Съжалявам...
Джейхун прекъсва връзката. Орхун побеснява от ярост и изкрещява към угасналия екран:
– Лъжеш! И аз ще разбера истината! Ще я открия, каквото и да ми струва!
Орхун бързо се отправя към паркинга. В същия момент пред Султан и Джейхун спира очакваната кола.
– Колата дойде, тръгваме – подканя го Султан, след което двамата се насочват към автомобила.
Орхун връхлита като ураган в кабинета на доктор Джейхун, но вътре няма никого – той вече е заминал. Погледът му трескаво обхожда стаята. Всичко по бюрото е оставено така, сякаш човекът е избягал в бързината. Орхун набира отново номера му, но този път телефонът на лекаря е изключен и в слушалката прозвучава само монотонният глас на оператора: „В момента абонатът не може да отговори на вашето обаждане. Моля, опитайте по-късно...“.
Той затваря ядосано и яростно прелиства медицинските доклади, струпани на масата, с надеждата да открие поне една следа от това, което Хира, Афифе и докторът така усърдно крият от него.
– Трябва да има някаква следа! Нещо, което ми спестявате! – извиква той в празната стая.
Докато прехвърля документите, в съзнанието му отново звучат думите на Джейхун: „Сигурен съм, че каквото и да си наумите, ще направите всичко възможно... че ще ровите под всичко, за да откриете отговорите... Дори отговорите да са дълбоко скрити...“.
Орхун спира за миг и се замисля.
– Какво означава това? Възможно ли е да е искал да ми даде знак? – казва той на глас, а съмнението все повече го обзема.
Започва да хвърля папките на земята една по една, търсейки трескаво. Изведнъж погледът му се спира на подвижния рафт. Там забелязва син плик. Пристъпва бързо, сграбчва го, изважда писмото и започва да го чете. В този момент изражението му се променя, а цялото му тяло се напряга.
Орхун стои с писмото в ръка, напълно объркан и шокиран от думите, които вижда пред себе си.
– Не... О, не, не може да бъде! – отронва той, докато краката му омекват.
Истината, която научава от писмото, го шокира напълно.
В имението Сахра е сложила главичката си на коленете на Хира и спи спокойно, а Хира я гали нежно по косата, потънала в тежки мисли. Напрежението в съзнанието ѝ нараства с всяка секунда, докато спомените от последния ѝ сблъсък с Орхун отново изплуват на повърхността. „Добре! Както искаш. Щом не ми казваш, сам ще разбера!“ – кънтят в главата ѝ неговите думи, последвани от категоричния му вик: „Престанете да лъжете и ми кажете истината! Искам да знам какво общо имате двете с този доктор!“.
Тревогата на Хира става почти непоносима. Погледът ѝ се премества към Сахра, която в този момент отваря очи. Щом вижда майка си, момиченцето се усмихва щастливо: – Мамо! Ти не оси отишлана работа?!– Хира се опитва да скрие безпокойството си и отвръща с топла усмивка, за да не я уплаши: – Хайде, затвори очички и поспи още малко. – Мамо, разкажи ми приказка... – моли я малката. – Приказка? Добре... Коя искаш да ти разкажа? – пита я Хира. – Някоя, която никога не си ми разказвала – казва Сахра с искрящи очи.
Хира поема въздух и започва да разказва, а изражението ѝ става все по-решително: – Нека да видим... Имало едно време една майка, която живеела с детето си дълбоко в гората. Докато си живели щастливо, едно гигантско чудовище видяло детето, скрито в дъбравите. „Това дете ще бъде мое!“ – казало то и поискало да го раздели от майка му. – Защо? – прекъсва я Сахра. – Поискало да го вземе за свое дете... – обяснява Хира. – И какво направила майката? – пита любопитно момиченцето. – Майката била готова на всичко, за да не позволи на чудовището да вземе рожбата ѝ. Защото била изпълнена с безкрайна любов. И тази вечна любов я направила непобедима!
В същото време, в кабинета на клиниката, Орхун седи на стола си, смазан от болка и ярост, абсолютно неспособен да приеме разкритата истина.
Докато той се бори със себе си, гласът на Хира продължава да звучи зад кадър: – Но чудовището било упорито... Казало си, че рано или късно ще вземе детето. Дори веднъж се приближило съвсем близо до него... Майката обаче най-накрая открила решение. Направила отвара за невидимост от горските билки и дала на детето си да изпие малко от нея, за да не може чудовището да го отнеме. Колкото и да търсело чудовището, така и не успяло да открие детето. Чудовището въобще не подозирало, че детето било точно до него! И така майката и детето никога не се разделили...
Изведнъж Орхун скача бясно от стола си. Това което е разбрал от писмото го кара да стовари юмрук върху бюрото с всичка сила: – Как е могла да мълчи! Как е могла да не ми каже това! – изкрещява той, а очите му горят от гняв. С един гневен жест той помете всички документи от масата на пода и изхвърча от кабинета, решен на всичко.
В имението телефонният звън прекъсва напрегнатото чакане на Афифе. Тя веднага вдига, виждайки, че я търси Султан: – Уреди ли всичко? – пита тя без да губи време. – Всичко е наред, госпожо! Докторът се качи на самолета. Изчаках до последния момент Самолетът излетя и вече се връщам – докладва Султан от другата страна.
Огромно облекчение се изписва на лицето на Афифе: – Отлично! Разминахме се на косъм от огромна катастрофа! Орхун почти да научи за бременността и аборта. Сигурно е бесен в момента, след като не е открил Джейхун в клиниката. Но тази тема вече е приключена веднъж завинаги! – тя прави кратка пауза и добавя със закоравял тон: – Сега ме слушай внимателно! Когато Орхун се върне у дома, ще направиш точно това, което ти кажа! – В погледа ѝ ясно личи нов, още по-опасен план.
Красивите панорамни гледки над Истанбул разкриват преминаването на часовете, докато над имението се надвесват нови буреносни облаци.
Внезапно тежката тишина в коридора на втория етаж е разполовена от гневен вик. Орхун се изкачва по стъпалата с бързи крачки, а цялото му тяло вибрира от ярост:
– Майко! – кънти гласът му в празните пространства.
Той първо се извръща трескаво към дневната, но след като не открива никого там, се насочва директно към ателието. Орхун блъска вратата и нахлува вътре с все сила:
– Майко!
Но стаята е напълно празна. Гневът му се разгаря с още по-голяма сила, когато усеща как Афифе му се изплъзва. Той се обръща рязко на пети и изхвърча обратно в коридора. Тъкмо прави няколко бързи стъпки, когато на пътя му се появява Султан. Орхун спира пред нея и избухва безогледно:
– Къде е?!
Султан запазва напълно безизразно лице, скривайки всяка емоция, и отговаря с безупречно спокоен тон:
– Госпожата излезе. Замина на среща във връзка с организацията на фондацията.
Орхун незабавно разчита скритата тактика на майка си.
– Значи избяга! Искам веднага да знам, щом се прибере!
– Добре, господине! – навежда леко глава Султан.
Орхун я заобикаля с бързи крачки и изчезва по коридора. Султан издишва напрегнато и изпраща с тревожен поглед отдалечаващата се фигура на Орхун, осъзнавайки, че бурята тепърва предстои.
Орхун излиза в градината на имението и с бързи и решителни стъпки тръгва към пристройката, решен на всяка цена да потърси сметка от Хира. Изведнъж той забавя ход и спира. На няколко крачка разстояние вижда Хира, седнала пред прага, а малката Сахра бере цветя за нея.
– Мамо... – обажда се топло детският глас.
– За мен ли са тези цветя? – пита Хира и се усмихва мило.
– Да, за теб ги набрах! – грее с щастлива усмивка Сахра.
– Много ти благодаря, миличка... Ухаят толкова хубаво – Хира поема букета и го доближава до лицето си.
– Като теб, мамо... – отвръща детето и я прегръща през шията.
Орхун ги наблюдава от разстояние, а тялото му остава напълно напрегнато.
– Ти си най-хубавото цвете на света... Ти си моето единствено цветче! – казва Хира и я целува по бузата.
– А на татко единственото цветче ли съм? – с любопитство пита Сахра.
– Разбира се, че си... И той, и аз те обичаме толкова много! – отговаря Хира с лека тъга в гласа.
Докато гледа тази трогателна сцена, изражението на Орхун напълно се променя, изпълвайки се с горчивина. Изведнъж съзнанието му го пренася в неговите собствени мисли – той поддава на гнева си, тръгва с бързи крачки към тях и се подготвя да крещи. Хира забелязва приближаването му, пребледнява от страх и веднага скрива Сахра зад гърба си. – Не можеш да направиш това! Не можеш да ми причиниш това! – изникват гневните думи в съзнанието му. Хира го гледа с широко отворени очи, опитвайки се да разбере какво става...
Мислите на Орхун се разпадат и се връщате обратно в реалността. Лицето на Орхун отново се стяга от болка и ярост. Той продължава да ги гледа от разстояние, безсилен да направи стъпка напред, зашеметен и сломен от видяното.
Какво се случва с Азиз и Елиф?
Сузан взема още по-драстични мерки срещу Елиф. Заключва я в стаята, слага ѝ белезници и залепва устата ѝ с тиксо, за да не може да вика за помощ. Когато някой звъни на вратата, заплашва момичето да пази пълно мълчание.
След време се появява Шенол, бащата на Елиф, който отчаяно моли Сузан да му върне дъщерята, за да даде показания и да помогне за освобождаването на Азиз. Сузан обаче категорично отрича Елиф да е в къщата и го прогонва със заплахи.
В ареста Азиз приема посещение от Едже. Тя се извинява за ревността си, но същевременно още повече настройва Азиз срещу Елиф, убеждавайки го, че именно тя го е предала на полицията. Озлобен, Азиз решава, че след освобождаването си лично ще ѝ потърси сметка.
На следващия ден Сузан премества Елиф в бараката зад къщата и я скрива под купчина чували и дърва, за да не бъде открита при ново претърсване. Тя заплашва момичето, че ако Азиз не бъде освободен, ще я остави да умре от глад и жажда.
У дома Сузан се опитва да успокои Акъф, който непрекъснато пита за Азиз. Разговорът им е прекъснат от пристигането на заместник-комисар Шахин, който идва с полицай, за да извърши нов обиск на къщата. Въпреки опитите на Сузан да ги разубеди, Шахин започва щателно претърсване на всички помещения.
Когато полицаят решава да провери и бараката зад къщата, Сузан изпада в паника. Вътре, скрита под купчина чували, Елиф чува гласовете отвън и отчаяно се опитва да привлече внимание, но безуспешно. За да отклони подозренията на Шахин, Сузан умишлено блъска Акъф, който пада на земята. Докато всички се притичват да му помогнат, обискът приключва без Елиф да бъде открита.
След като полицията си тръгва, Сузан отново заплашва Елиф, че никой няма да я намери жива. В бързината обаче допуска сериозна грешка – оставя ключа на бараката на вратата.
Останал сам, Акъф продължава да търси Азиз. Забелязва забравения ключ, отключва въглищарника и открива Елиф, вързана и със залепена уста. Освобождава устата ѝ и се кани да пререже въжето, но внезапно отново се обърква и тръгва да търси сина си. Елиф остава сама и отчаяно се опитва да се освободи.
След като успява да се освободи, Елиф отива в районното управление, решена да разкаже истината. В коридора неочаквано се изправя лице в лице с Азиз, когото извеждат за пореден разпит. Срещата изненадва и двамата, а Елиф събира смелост и заявява, че иска да даде показания.
В кабинета на Шахин Елиф е силно притеснена, но въпреки страха си решава да каже истината за случилото се. Междувременно Азиз, убеден, че тя ще свидетелства срещу него, очаква най-лошото и се обвинява, че ѝ е повярвал.
По същото време Сузан разбира, че Елиф е избягала, и бърза към районното с надеждата да я спре. Пристигайки твърде късно, тя вижда, че момичето вече е дало показания, и се нахвърля срещу нея. Шахин се намесва навреме и предотвратява скандала.
Внезапно в ареста при Азиз пристига полицай.
– Азиз Кълъчарслан... Свободен сте.
За миг Азиз остава безмълвен. Не може да повярва на чутото.
Когато излиза в коридора, Сузан веднага се хвърля на врата му, разплакана от облекчение. Но Азиз почти не ѝ обръща внимание. Погледът му е прикован единствено към Елиф.
Тогава Шахин разкрива истината.
Именно Елиф е заявила в показанията си, че доброволно се е грижила за болния Акъф и че Азиз не я е държал насила. Благодарение на нейните думи обвинението срещу него е отпаднало и той е освободен.
И Азиз, и Сузан остават шокирани. Разбират, че момичето, което обвиняваха за всичките си нещастия, всъщност е човекът, спасил Азиз от затвора.
Преди да си тръгне, Шахин предупреждава Азиз, че ще продължи да го наблюдава. След това се обръща към Елиф и ѝ казва, че ако някога има нужда от помощ или реши да промени показанията си, винаги може да се обърне към него.
Елиф само кимва. Без да каже и дума.
Азиз продължава да я гледа изпитателно. За пръв път в очите му няма гняв, а объркване.
Току-що е разбрал, че Елиф не го е предала... а го е спасила.
И докато тримата напускат районното, в съзнанието на Азиз започва да се прокрадва въпросът, който вече не може да прогони – ако Елиф не е виновна, тогава кой е истинският човек, изпратил полицията в дома му?
